Р Е Ш Е Н И Е
№ 713 /27.05.2022 година, град Бургас
Административен съд – Бургас,
на трети май две хиляди двадесет и втора година в открито заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при секретар Г. С.
разгледа адм. дело № 1433/2021 година
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК), във връзка с чл. 144 и чл. 107 ал. 4 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на „Зеда тур” АД – София с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – град София, улица ”Хан Крум” № 12, представлявано от И.П.–
изпълнителен директор, чрез адвокат Д.П. ***, против акт за установяване на
задължения по декларация (АУЗД) № МДТ-1138/16.11.2020 година, издаден от главен
експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Н., мълчаливо потвърден от
началник - отдел „Местни данъци и такси“ при община Н. в качеството му на
решаващ орган по смисъла на чл. 152 ал. 2 във връзка с чл. 107 ал. 4 от ДОПК.
С обжалвания
АУЗД на дружеството са определени задължения за такса върху битовите отпадъци
(ТБО) по декларация вх. № 74001/17.09.2011 година, подадена по реда на чл. 14
от ЗМДТ, както следва – за 2015 година – 2406,21 лева главница и 1340,68 лева
лихва, за 2016 година – 2970,00 лева главница и 1269,26 лева лихва и за 2017
година – 2970,00 лева главница и 968,14 лева лихва.
С жалбата се оспорва
законосъобразността на АУЗД. Твърди се, че актът е издаден в нарушение на
изискванията за форма, защото в него не се съдържат правни и фактически
основания за издаването му. Поддържа се, че размерът на таксата е определен
неправилно, защото с последователни декларации през 2014 – 2016 година
дружеството е декларирало пред общинската администрация, че ще използва един
брой контейнер тип „Бобър“ с определена честота на извозване на боклука, но
тези декларации не са били взети предвид от органа – издател на акта при
определяне на задълженията. Заявява се, че за всяко от процесните години
жалбоподателят е правил постъпки за издаване на талони по чл. 26 ал. 2 от
приложимата Наредба № 11 на Общински съвет – Н., но общинската администрация
незаконосъобразно е отказвала издаването им под предлог, че дружеството има
предходни задължения към общината. Сочи се, че с платежно нареждане от
08.11.2016 година „Зеда тур“ АД е заплатило на общината сума, покриваща
задълженията му за ТБО за 2012 – 2015 година, а с платежно нареждане от
24.03.2017 година е заплатило и задължението си за ТБО за 2016 година, но тези
плащания незаконосъобразно не са били взети предвид при издаването на АУЗД. Поддържа
се, че предвид връчването на АУЗД през 2021 година вземането на Община Н. за
2015 година - за ТБО, е било погасено по давност. Претендира се нищожност на
АУЗД поради липса на компетентност на органа – издател на акта
Иска се присъждане
на разноски в производството.
Ответникът – началник
на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Н., оспорва жалбата, чрез
процесуалния си представител представя преписката и искана жалбата да се отхвърли. Претендира разноски. Представя писмени бележки, в които излага
допълнителни съображения за неоснователността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения акт.
С декларация по
чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти с вх. № 74001/17.09.2011 година „Зеда Тур“ АД е декларирала
собственост върху недвижим имот, намиращ се в град Н., улица „Фрегата“ № 1,
представляващ четири търговски обекти, придобити с договор за приватизация от
2001 година. Дружеството е декларирало триетажен ресторантски комплекс „Сирена“
с РЗП 2056,46 м², павилион с площ от 30 м², стопански двор с площ от
288,50 м² и трафопост с площ от
74,04 м² - всички построени през 1973 година. Отчетната стойност на
земята, декларирана с декларацията, е определена на 99882,00 лева, на
ресторантския комплекс – на 377 973,00 лева, на павилиона – на 5514,00 лева, на
стопанския двор – на 53 023,00 лева, а на трафопоста – на 13 608,00 лева – общо
550 000 лева за всички декларирани обекти (лист 79 - 88 от приложеното адм.д. № 4727/2021 година
на АдмС - София).
С декларация по
чл. 67 от ЗМДТ и по чл. 25 от Наредба № 11 за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на община Н., приета от Общински
съвет – Н. (Наредба № 11), подадена на 26.11.2014 година, „Зеда тур“ АД е
декларирало за обект – хотелски комплекс „Амфибия“ – по партиди № *********0001 (декларирана с декларация вх. №
67836/01.02.2011 година), № *********0002
(декларирана с декларация вх. № 67837/01.02.2011 година) , № *********0003 (декларирана
с декларация вх. № 69318/26.04.2011 година) и № *********0004 (декларирана с декларация вх. № **********/01.02.2001 година),
че за 2015 година заявява ползването на един съд за смет тип „Бобър“ с честота
на извозването на отпадъците – един път седмично за периода 01.06 – 30.09.2015
година (лист 7 – 8 от приложеното адм.д. № 4727/2021 година на АдмС - София).
С писмо –
покана от 12.05.2015 година, адресирано до общинската администрация, „Зеда тур“
АД е отправило искане да подпише заявка за талони за използване на услугата
„сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъци“, съгласно
декларацията, подадена от дружеството на 26.11.2014 година (лист 24 от
приложеното адм.д. № 4727/2021 година на АдмС - София).
На 14.05.2015
година от началника на отдел „Местни данъци и такси“ в Община Н. е изпратен
отговор до дружеството. В него е описан редът за определяне на ТБО - според
количеството на отпадъците, условията за подписване на заявка за сметоизвозване
(липса на задължения към общината), както и получаването на специални талони за
предоставяната услуга, чрез цитат от общинската Наредба № 11. Заявено е, че ако
дружеството е изпълнило изискванията на Наредба № 11, негов представител следва
да се яви в сградата на общината за подписване на заявка. За 2015 година
представител на жалбоподателя не е подписал заявка за получаване на талони и за
използване на реда за определяне на ТБО – по количеството отпадъци (лист 23 от
приложеното адм.д. № 4727/2021 година на АдмС - София).
На 23.11.2015
година дружеството е подало до общинската администрация нова декларация по чл.
25 от Наредба № 11, за заплащане на ТБО според количеството на генерираните
отпадъци. В декларацията – идентична по съдържанието си с декларацията от 26.11.2014 година – „Зеда тур“ АД е
описало, че желае да използва един съд за отпадъци тип „Бобър“, за всички обекти,
обособени с четирите партидни номера в хотелски комплекс „Амфибия“ (лист 9 – 10
от приложеното адм.д. № 4727/2021 година на АдмС - София).
На 30.05.2016
година „Зеда тур“ АД отново е подало писмо – покана до Община Н., с което е
изразило желанието си да бъде подписана заявка за талони за използване на
услугата „сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъци“ за периода
01.06 – 30.09.2016 година, съгласно подадена декларация от ноември 2015 година.
На дружеството не са издавани талони и не му е определяна ТБО, съобразно количеството
образувани отпадъци (лист 50).
На 28.11.2016
година „Зеда тур“ АД е подало до общинската администрация нова декларация за
изчисляване е заплащане на ТБО – за 2017 година – по реда на чл. 25 от Наредба
№ 11. За разлика от предходните две декларации, в тази декларация дружеството е
декларирало, че ще използва два съда за отпадъци тип „Бобър“, за периода 01.06
– 30.09.2017 година (лист 11 – 12 и 28 стр. 2 от приложеното адм.д. № 4727/2021
година на АдмС - София).
На 12.05.2017
година жалбоподателят е подал и ново заявление до Община Н., с което е заявил
желанието си да подпише заявка за получаване на 7 (седем) талона за използване
на услугата „сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на отпадъци“ за
туристическия период на 2017 година (лист 25 стр. 2 от приложеното адм.д. №
4727/2021 година на АдмС - София).
На 16.05.2017
година от страна на общината е изготвен писмен отговор, подобен на отговорите
на исканията от 2015 година и 2016 година, отправени от дружеството. След
цитиране на реда по чл. 26 – 27 от Наредба № 11, за определяне на таксата по
количеството генерирани отпадъци и напомняне, че той е приложим само при
изпълнение на предпоставките, описани в наредбата (липса на задължения към
общината), от главен експерт в дирекция „Местни данъци и такси“ е отправена
покана до „Зеда тур“ АД за явяване в административната сграда - за подписване
на заявка (лист 24 стр. 2 – 25 от приложеното адм.д. № 4727/2021 година на АдмС
- София).
На 16.11.2020
година главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ в Община Н. е издал
обжалвания АУЗД. В акта експертът е установил облагаемата основа, върху която
се изчислява ТБО, като е приложил към всеки обект от партидата критериите по
приложение № 2 от ЗМДТ и така е установил, че оценката на парцела/земята за
определяне на ТБО е 99 882,00 лева, ресторантът е с оценка 377 973,00 лева,
оценката на павилиона възлиза на 5514,00 лева, стопанският двор е с оценка
53023,00 лева, а оценката на трафопоста е 13 608,00 лева – всички включени в
партида № 1303408530004. Определената данъчна оценка на обектите по партидата е
съотнесена към промилите на ТБО, приети с решения на ОбС – Н. за съответните
години (2015 – 2017 година) по съответните дейности, съставляващи компонентите
на таксата. Така на „Зеда тур“ АД са определени задълженията за ТБО за
процесните периоди, като е отчетено внасянето на сумата от 563,79 лева за 2015
година (лист 74 – 77 от приложеното адм.д. № 4727/2021 година на АдмС - София).
На 04.01.2021
година АУЗД е връчен на „Зеда тур“ АД с известие за доставяне по пощата, чрез
упълномощеното лице Г. (лист 78 от приложеното адм.д. № 4727/2021 година на
АдмС - София).
На 11.01.2021
година дружеството е обжалвало изцяло АУЗД пред началника на отдел „Местни
данъци и такси“ в Община Н. с аргумент, че декларациите по чл. 25 от Наредба №
11 не са били взети предвид, както и че за всяка една от процесните години
представител на „Зеда тур“ АД е правил постъпки за издаването на талони,
съгласно нормата на чл. 26 ал. 2 от Наредба № 11, „но служителите на Община Н.
са отказвали, тъй като дружеството имало задължения“, напр. с писмо изх. № Н4 –
МДТ – 1501 – 01/14.05.2015 година и с писмо изх. № Н4 – МДТ – 1858 –
001/16.05.2017 година (лист 15 – 17 от приложеното адм.д. № 4727/2021 година на
АдмС - София).
Началникът на отдел
„Местни данъци и такси“ в Община Н. - „решаващ орган“ по смисъла на ДОПК не се
е произнесъл изрично по жалбата в срока по чл. 155 от ДОПК, т.е. потвърдил е
акта мълчаливо по реда на чл. 156 ал. 4 – 5 от ДОПК.
Жалбата срещу
АУЗД е подадена в съда на 15.04.2021 година (лист 4 от приложеното адм.д. №
4727/2021 година на АдмС - София).
От ответника са
представени доказателства за законосъобразното определяне на размера на ТБО за
2015 – 2017 година на територията на
община Н.. В преписката са приложени решения на ОбС- Н. за утвърждаване на план
– сметка за дейност „Чистота“, поотделно за всяка година. Приложена е справка
по години (от 2012 година до 2018 година) за размера на ТБО за жилищни и
нежилищни имоти на граждани и търговски дружества - последните именувани
носталгично „фирми“. Представени са и заповедите на кмета на общината за 2015 –
2017 година за определяне на районите на територията на община Н., включени в
системата за организирано поддържане на чистотата, в които се извършват
услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битови отпадъци, както
и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. От
представените доказателства се констатира, че в района на разположение на
имотите на жалбоподателя е било организирано извършването на услугите,
съставляващи отделните компонентни на ТБО (лист 28 стр. 2 – 41, 56 стр. 2, 42
стр. 2 - 56 от приложеното адм.д. № 4727/2021 година на АдмС - София).
Представена е
справка за осчетоводените в общината плащания на „Зеда тур“ АД по партида № 1303408530004 от 2016 година до 2020 година
(лист 27 стр. 2 – 28 и 98 - 99 от приложеното адм.д. № 4727/2021 година на АдмС
- София).
Като
доказателство за компетентност на органа – издател на АУЗД от ответника е
приложена заповед № 394/26.04.2012 година на кмета на община Н.. С нея, на
основание чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА във връзка с чл. 4 ал. 3 – 4 от ЗМДТ и чл. 8
ал. 5 във връзка с чл. 12 ал. 1 от ДОПК, служителите в отдел „Местни данъци и
такси“ на Община Н. на длъжностите „младши експерт“, „старши експерт“, „главен
експерт“, „специалист“ и „главен специалист“ са оправомощени с правата и
задълженията на органи по приходите (лист 57 от приложеното адм.д. № 4727/2021
година на АдмС - София).
Представена е и
Наредба № 11 в редакцията си, приложима за процесните периоди, включени в АУЗД
(лист 58 – 70 от приложеното адм.д. № 4727/2021 година на АдмС - София).
По делото е
допусната и приета съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ).
Вещото лице е
определило стойността на ТБО за процесните три периода по вместимостта на
съдовете за отпадъци, които „Зеда тур“ АД е декларирало, че желае да използва
през 2015 – 2017 година с декларациите, подавани през съответната предходна
година. Експертът е констатирал, че декларациите са общи за всички четири
партиди декларирани имоти, открити от дружеството, че заявената честота на
извозване предполага 18 извозвания за 2015 година и за 2016 година, а за 2017
година – 36 извозвания. Предвид подаването на една обща декларация по чл. 25 от
Наредба № 11 за всички открити партиди на дружеството, експертът е констатирал,
че е невъзможно да се определи какъв е размера на ТБО за всеки отделен
деклариран партиден номер. Самостоятелно е направил изчисление на размера на
таксата по вместимостта на заявените съдове за отпадъци (тип „Бобър“) в два
варианта: 1 пропорционално на отчетната стойност на обектите в четирите имотни
партиди на „Зеда тур“ АД и 2. поравно за всяка от декларираните партиди. Вещото
лице е установило и че жалбоподателят е заплащал през процесните периоди част
от дължимата ТБО, като с платежно нареждане от 08.11.2016 година е заплатил
общо сумата от 4 509,90 лева за 2012 – 2015 година, отново обявявайки, че
извършва заплащане едновременно по всички четири партиди, без да конкретизира
коя сума за коя година и за кой партиден номер се заплаща. Предвид липсата на
яснота за периода на покриване на задълженията, общинската администрация е
разпределила средствата за задължения на „Зеда тур“ АД от 2012 година до 2015
година, като за 2015 година (първи период от АУЗД) е погасила 563,79 лева
дължима ТБО. Отделно, експертът е констатирал, че с платежно нареждане от
24.03.2017 година „Зеда тур“ АД е заплатило на Община Н. сумата от 2417,44
лева, изрично посочвайки, че заплаща задължения за 2016 година – но отново по
всички четири партиди, без да конкретизира изрично по коя от тях каква част от
сумата внася. Тази сума е била разпределена от Община Н. за покриване на
задължения на дружеството за 2011 година (лист 32 - 43).
Като свидетел
по делото е разпитана Бисерка Г. – служител на „Зеда тур“ АД. Тя заявява, че за
периода 2015 – 2017 година ежегодно е подавала декларации по чл. 25 от Наредба
№ 11 от името на дружеството, които са били приемани от общинската
администрация. Според Г., дружеството не е имало обективна възможност да подаде
заявка за определяне на ТБО според количеството отпадъци в съдовете и за
получаване на талони по Наредба № 11, защото, за да се предостави такава заявка
от администрацията, е било необходимо дружеството да няма задължения към общината,
а „Зеда тур“ АД е имало задължения. Г. заявява, че е посещавала отдела, който
„се занимава с подписване на заявките и получаване на талони“, а след
подписване на заявката и заплащане на сумата, отразена в нея, дружеството е
получавало талони. Тя поддържа, че от 2018 година Наредба № 11 на ОбС – Н. е
изменена и „фирмите могат да си подпишат заявката и да получат талони, дори да
имат задължения“ (лист 66).
С решение №
1268/07.07.2017 година по адм.д. № 852/2017 година на АдмС – Бургас (влязло в
сила на 01.08.2017 година) нормата на чл. 26 ал. 2 от Наредба № 11 е отменена.
До отмяната редакцията на този текст е, че определените в заявката вид и брой
талони за настоящата година (за определяне на ТБО по количеството отпадъци) се
получават от отдел „Местни данъци и такси” след заплащането им и се издават само при липса на задължения на
лицето към Община Н.. Когато не е подадена декларация в срок, няма заявка
или не са заплатени талони, годишната такса се определя съгласно чл. 25, т. 2
от Наредба № 11. След влизане в сила на решението на АдмС – Бургас, текстът на
чл. 26 ал. 2 от Наредба № 11 придобива следната редакция – определените в
заявката вид и брой талони за настоящата година се получават в отдел „МДТ“ след
заплащането. Когато не е подадена декларация в срок, няма заявка или не са
заплатени талони, годишната такса се определя съгласно чл. 25 т. 2 от Наредба №
11, т.е. отпаднало е изискването талони да се издават само при липса на
задължения на съответното лице към общината (лист 59 – 64 адм.д. № 1433/2021
година и лист 59 от приложеното адм.д. № 4727/2021 година на АдмС - София).
При така
установените факти, съдът приема от правна страна следното.
Съобразно
разпоредбата на чл. 160 ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
Съгласно чл. 9б
от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този
закон се извършват по реда на чл. 4 ал. 1 - 5 от ЗМДТ.
Според чл. 4
ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
се извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Нормата на чл. 4
ал. 3 от ЗМДТ предвижда, че в производствата по ал. 1 служителите на общинската
администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата
по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно
ал.4 служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.
Оспореният акт
е издаден от компетентен орган – главен експерт в дирекция „Местни данъци и такси” на Община Н.,
съобразно нормата на чл. 4 ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ и правомощията, предоставени
със заповед № 394/26.04.2012 година на кмета на общината.
АУЗД е издаден
по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК. Цитираната норма постановява, че органът по приходите
издава акт за установяване на задълженията по декларация по искане на
задълженото лице или служебно, при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
В случая са
налице предпоставките за издаване на АУЗД, доколкото не е налице спор по
делото, че дружеството не е платило задълженията си за ТБО за 2015 – 2017 година,
за притежаваните от него недвижими имоти на територията на община Н.,
декларирани в партида № 1303408530004.
При издаването
на обжалваният акт от административния орган не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. В издадения акт е посочена дължимата ТБО в общ размер, без да са
описани поотделно размерите на дължимите суми за всяка една от услугите, включени
в таксата, но от представената по делото обяснителна записка, се установява, че
са начислени задължения за всеки от отделните компоненти на ТБО - сметосъбиране и сметоизвозване, поддържането
на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, за
обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Стойността им е изчислена
със ставка - промилите, определени за всяка услуга за този период с решение на
ОбС и върху отчетната стойност на имота, като сборът от тях е равен на сумата
ТБО, определена в акта. В случая, размерът на всеки от компонентите е бил
определен поотделно, за да се стигне до правилния сбор в АУЗД и доколкото
посредством ангажираните по делото доказателства е дадена възможност на
жалбоподателя да се защити срещу дължимостта на всеки от тях поотделно, не е
налице съществено процесуално нарушение, допуснато при издаването на АУЗД.
Дори и да се приеме,
че в административното производство са били допуснати процесуални нарушения при
издаване на акта, то те не са предвидени от законодателя, като основание за
съда да отмени акта и да върне преписката на органите по приходите за ново
произнасяне. Това е така, защото с оглед разпоредбата на чл. 160 ал. 1 от ДОПК
и тълкувателно решение № 5/2004 година на ОСС на ВАС, административният съд,
като съд по същество, със своето решение следва да се произнесе относно
дължимостта на установените задължения, като дори разполага с правомощия да
установи задълженията на лицето на основания, различни от изложените в акта.
При издаването
на АУЗД не е допуснато нарушение на изискванията за форма на акта. Процесният
АУЗД, като типичен административен акт, съдържа всички съществени реквизити по
чл. 59 ал. 2 от АПК.
Относно
материалната законосъобразност на обжалвания АУЗД.
Съгласно чл. 62
от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места.
Размерът на
таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране
и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други
съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя
в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет, въз
основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи
за посочените в същата разпоредба дейности.
В случая, не е
налице спор по делото, че „Зеда тур“ АД е собственик на обектите, описани по
партида № 1303408530004, за които са установени процесните задължения, както и
че трите услуги, за които е дължима ТБО, са предоставени от Община Н.. Спорни
са единствено начинът на определяне и размерът на дължимата ТБО. Според жалбоподателя
таксата е неправилно определена върху отчетната стойност на имотите по
партидата, а не въз основа на ползваните контейнери тип „Бобър“ с обявената честота
на извозване (един път седмично), през периода 01 юни – 30 септември на всяка
от съответните три години.
Редът за
определяне размера на дължимата ТБО е уреден в приетата от ОбС - Н. Наредба №
11.
Съгласно чл. 25
от Наредба № 11, в приложимата редакция за процесните периоди, ТБО се определя:
(1) според количеството на битовите отпадъци, съобразно вида и броя на съдовете
за съхраняването им и честотата на сметоизвозването и (2) пропорционално в
промили върху данъчната оценка, съгласно приложение № 2 към ЗМДТ за имоти
/жилищни и нежилищни/ на граждани и жилищни имоти на предприятия, а за нежилищни
имоти на предприятия в промили върху отчетната им стойност.
Съгласно чл. 26
ал. 1 от Наредба № 11 (в приложимата редакция за 2015 – 2017 година), за
определяне на ТБО по реда на чл.25 т. 1 физическите и юридически лица, подават
в срок до 30 ноември на предходната година до отдел „Местни данъци и такси“ декларация по образец за вида и броя на
съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през годината и се подава заявка по образец до отдел „МДТ“ на Община Н.. Съответно в чл. 26 ал.
2 от Наредба № 11 е предвидено, че определените в заявката вид и брой талони за настоящата година се
получават от отдел „МДТ” след заплащането им и се издават само при липса на
задължения на лицето към община Н.. Когато не е подадена декларация в срок,
няма заявка или не са заплатени талони, годишната такса се определя съгласно
чл. 25 т. 2.
По делото не се
спори, че дружеството е подало декларации, в определения за това срок за 2015 –
2017 година, за определяне на размера на ТБО, според генерираното количеството,
съобразно вместимостта на съдовете, които е посочило самостоятелно. В
декларациите за 2015 година и за 2016 година е заявено използването на един съд
тип „Бобър“ и честота на извозване - един път седмично през периода 01 юни – 30
септември на съответната година, а за 2017 година е декларирано използването на
два съда тип „Бобър“ и с честота на извозването - два пъти седмично за
посочения период.
По делото не се
спори, че „Зеда тур“ АД не е подавало заявки и не са му издадени изискващите се
в чл. 26 ал. 2 от Наредба № 11, талони, както и че такива талони на се
заплатени от „Зеда тур“ АД на Община Н.. Спорни са причините това да не бъде
сторено. Според жалбоподателя, дружеството е предприело всички необходими
действия за снабдяването си с талони -
водило е кореспонденция с общинската администрация и е искало да заплати
същите, но му е било отказано, поради наличието на предходни задължения на „Зеда
тур“ АД към общината. Според ответника, талони не са били издадени поради липса на надлежно направено
искане за това от страна на дружеството.
От
представената по делото кореспонденция между „Зеда тур“ АД и общинската
администрация, се установява, че от търговеца са отправяни еднотипни искания до
Община Н., в които общината е била канена дружеството да подпише заявка за
талони за използване на компонентите „сметосъбиране, сметоизвозване и
депониране на отпадъци в определението от общината места“ от ТБО. В отговор на
исканията, от общинската администрация до „Зеда тур“ АД са изпращани писма, с
което дружеството е уведомявано, че ТБО на територията на общината се определя
съгласно ЗМДТ и Наредба № 11. Посочвано е, че, съответно, начинът за определяне
на ТБО според тяхното количество, условията за подписване на заявките за
сметосъбиране и сметоизвозване и получаване на талони е описан в Наредба № 11,
като е цитирано съдържанието на чл. 26 и чл. 27 от нея. Правени са изявления, че,
в случай, че от „Зеда тур“ АД е заявено желание ТБО да бъде определена по
количеството отпадъци и са изпълнени условията на Наредбата, (представител на) дружеството
може да се яви в сградата на общината - за подписване на заявката. С писмата –
отговори е уверявано, че дори при
наличието на задължения за години наред, общината извършва и ще продължава да
извършва услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на териториите
за обществено ползване.
От
доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин на жалбоподателя
изрично да е било отказано приемането на заявки, съответно - издаването на
необходимите талони за 2015 – 2017 година. Действително, в писмата – отговори
от общинската администрация са цитирани разпоредбите на чл. 26 от Наредба № 11,
в които са предвидени условия за издаване на талони, но не и условия за подаване на заявките. Единственото условие за подаване на заявките, което би
могло да се изведе от нормите на Наредба № 11, е дружеството да е подало в срок
съответната декларация по чл. 26 ал. 1 от наредбата. Такива декларации надлежно
са били подавани (от свидетеля Г.) в сроковете, предвидени в Наредба № 11,
поради което дружеството е отговаряло на условията за подаване на заявки и е
следвало да подава такива в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Н., в
какъвто смисъл са и указанията, дадени в писмата - отговори.
От ангажираните
по делото доказателства не се установява, че от името на „Зеда тур“ АД са
подавани заявки за издаване на талони за 2015 – 2017 година. Свидетелят Г. поддържа,
че е посещавала сградата на общината – отделът „който се занимава с подписването
на заявките и получаването на талоните“, както и че от дружеството са били
извършвани плащания „по банков път“, които изявления - в контекста на разпита -
съдът тълкува като плащания за издаване на талони по заявка. За такива
плащания, обаче, от жалбоподателя не са представени никакви доказателства.
Липсата на конкретика в свидетелските показания, относно момента, в който е
посещавана общината и е правено съответното искане за подаване на заявки,
съответно липсата на конкретика за начина, по който е било отказвано приемането
на заявка за талони, води до невъзможност да се установи, че действително са
налице твърдените откази, още повече в във всички писма – отговори от общината изрично е
отправена покана към представител на „Зеда тур“ АД да се яви, за да подаде
заявка.
Освен
свидетелските показания, по делото не са ангажирани доказателства, за правени
опити от страна на дружеството, за подаване на заявки за талони по друг начин. Подаването
на заявки е можело да стане по всякакъв начин, в това число и по пощата, като
тяхното (евентуално) неприемане и/или незачитане би довело до извод за
неправомерно поведение от страна на служители на общината, защото и преди
отмяната си частта от нормата на чл. 26 ал. 2 от Наредба № 11, с която е
въведен нов метод за събиране на местна такса - ограничението за получаване на
талони единствено при липса на задължения, е била в директно противоречие с чл.
15 ал. 1 от ЗНА във връзка с чл. 3 ал. 3 от ЗОАРАКСД. Съответно това е можело
да стане и на място - в сградата на общината, като се поиска писмено да бъде
отказано приемането на заявките, а не да се приема устен отказ на неизвестно
лице от общинската администрация. Самите писма до Община Н., с които е заявено
желание да се подпишат заявки за талони за услугите, за които е дължима ТБО, са
твърде неясни. В тях е посочено, че в случай, че не се реагира „в срок“, дружеството
ще приеме, че е отказана услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на
отпадъци. В писмата, обаче, не е посочено в какъв срок следва да бъде получен
отговор и в какъв срок следва да бъде „реагирано“ от общината. По делото не са
представени доказателства да е отговорено на така направеното конкретно искане
(за явяване и подписване на заявка), но това обстоятелство, само по себе си, не
би могло да се приеме, като отказ за приемане на заявка, тъй като в искането не
се съдържа съответната информация, необходима то да бъде приравнено на заявка.
Също така, наличието на заявено желание за подписване на заявка от
страна на дружеството не го освобождава от задължението да подаде такава в
общината (ако желае да използва реда по чл. 25 т. 1 от Наредба № 11), съответно
- при липсата на отговор „Зеда тур“ АД
само е посочило, че ще приеме, че е налице отказ за предоставяне на услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци, а не че не му се предоставя
възможност да попълни заявки, за да му бъдат издадени съответните талони (каквито
биха били действителните правни последици от отказа). По тези причини писмата –
отговори от Община Н. не се явяват откази за приемане на заявление и издаване
на талони по чл. 26 ал. 2 от Наредба № 11.
С оглед на
изложеното и след като дружеството не е предприело надлежни действия за
подаване на заявки за 2015 – 2017 година, само се е поставило в невъзможност да
му бъдат издадени талони, което има за последица определяне на дължимата му
ТБО, не според количеството на отпадъците по обявените съдове за събиране, а
пропорционално - върху отчетната стойност на имотите по партидата.
Отделно от
изложеното, от заключението на вещото лице по делото се установява, че
задълженията на „Зеда тур“ АД за ТБО за 2015 – 2017 година са плащани
спорадично, с един паричен превод общо за всички открити/декларирани от него
(четири) партиди, а не само за процесната - партида № 1303408530004 - без да се
направи необходимото разграничение/уточнение (от самото дружество) по коя партида
каква част от таксата се заплаща, както и за кой годишен период. Превеждането
на една обща сума – за всички партиди - по сметка на администрацията, без
указание за кой период и по коя партида се превежда тя, има за логична
последица разпределянето на сумата за предходно установени задължения на
дружеството и ако се получи остатък (както е през 2015 година) – частично погасяване на дължимата ТБО за
първия от процесните периоди. Паричният превод от 2017 година за ТБО е
обременен от същия порок – в него изрично е посочено, че плащането се извършва
за 2016 година, но не е посочено по коя от четирите партиди, каква част от сумата
следва да се преведе. Оставянето на такъв съществен въпрос на преценката на
администрацията е в противоречие с каквато и да е правна, стопанска и житейска
логика, защото в закона и в Наредба № 11 не е предвиден изричен механизъм за
разпределяне на плащането по различните партиди на един и същ собственик
(пропорционално на оценката на съответните имоти или поравно за всяка партида).
Затова и този паричен превод е бил използван от общината за покриване на стари
задължения.
В съдебното
производство е направено възражение за изтекла давност на задължението за ТБО
за 2015 година – предвид датата на издаване на АУЗД и липса на данни за
началния момент на административното производство.
По така
направеното възражение съдът приема следното.
Съгласно чл.
162 ал. 2 т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за
държавни и общински такси, установени по основание със закон.
ТБО е именно
такава такса – основанието за установяването ѝ се съдържа в раздел I на глава трета от ЗМДТ.
Според чл. 22
ал. 1 от Наредба № 11, ТБО се заплаща на вноските и в сроковете за заплащане на
данъка върху недвижимите имоти – т.е. на две равни вноски годишно, като втората
е дължима до края на месец октомври на съответната година, по аргумент от чл.
28 от ЗМДТ.
Нормата на чл.
171 ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните вземания се погасяват с изтичането
на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в
закон е предвиден по-кратък срок.
Давностният
срок за погасяване на изискуемостта на задължението за ТБО на „Зеда тур“ за
2015 година по партида № 1303408530004, съгласно чл. 22 ал. 1 от Наредба № 11,
е започнал да тече на 01.01.2016 година и е изтекъл на 31.12.2020 година – след
издаването на обжалвания АУЗД от 16.11.2020 година. Издаването на АУЗД е
прекъснало давността, на основание чл. 172 ал. 2 изр. 1 от ДОПК, поради което
задължението на дружеството за 2015 година не е погасено по давност.
Жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли.
На основание
чл. 161 ал. 1 изр. 2 от ДОПК, в полза на ответника следва да се присъдят
разноски – юрисконсултско възнаграждение, съобразно своевременно направеното
искане в тази насока от процесуалния му представител – в последното съдебно
заседание по делото. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 887,72 (осемстотин осемдесет и седем лева и 72
стотинки) лева, определено на основание чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004
година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно размера
на установените като дължими задължения – общо 11 924,29 лева.
Предвид
изложеното, на основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Зеда тур” АД – София с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – град София, улица ”Хан Крум” № 12 против акт за установяване на
задължения по декларация № МДТ-1138/16.11.2020 година, издаден от главен
експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Н..
ОСЪЖДА „Зеда
тур” АД – София с ЕИК ********* да заплати на Община Н. сумата от 887,72
(осемстотин осемдесет и седем лева и 72 стотинки) лева – разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от
получаването му - от съответната страна.
СЪДИЯ: