№ 25776
гр. София, 24.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110128840 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на В. Г. АС., ЕГН
********** и в качеството й на ЕТ Верал – В.А. срещу „ПроКредит Банк
България“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове за
установяване на недължимостта на суми, както следва: сумата от 10357,24
лева, неплатена главница по договор за Прокредит динамо № 014-
564386/23.07.2009 г., ведно със законната лихва за периода от22.03.2021 г. до
12.04.2021 г. и сумата от 693,03 лева, представляваща договорна лихва за
периода 09.08.2011 г. – 18.10.2011 г., за които са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 31.10.2011 г. по ч.гр.д. № 44867/2011 г. по описа на
Софийски районен съд.
В исковата молба и молбата-уточнение от 03.09.2021 г. са изложени
твърдения, че въз основа на подадено от „ПроКредит Банк България“ ЕАД
срещу ищцата, действаща и в качеството на едноличен търговец, заявление са
били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за
посочените суми, като длъжницата била уведомена за издадената заповед с
връчването на препис от нея, което е извършено в производството по
изпълнително дело № 20218580400738 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова,
рег. № 858 в КЧСИ. Поддържа се, че от датата на издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 31.10.2011 г. по ч.гр.д. № 44867/2011 г. по описа на
1
Софийски районен съд, са изминали почти десет години, а вземанията, за
които са издадени се погасяват с обща петгодишна давност, респективно са
погасени по давност. Излагат се съображения, че исковете са допустими,
доколкото ищцата има право на преценка, дали да предяви насрещен иск в
срока за отговор на исковата молба по предявен иск по реда на чл. 422 ГПК за
установяване на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК или да предяви отделен иск срещу
кредитора, в рамките на отделно исково производство. В тази връзка се
поддържа, че в производството по чл. 422 ГПК подлежат на изследване и
доказване факти и обстоятелства, настъпили до момента на издаване на
заповедта за изпълнение на парично задължение, а в настоящото
производство ще се установяват факти и обстоятелства, настъпили след
издаване на издаване на заповедта за изпълнение.
С оглед на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предявените искове са недопустими.
В рамките на заповедното производство длъжникът разполага с
изчерпателно посочени от закона способи за защита, като извън тях той няма
право на друг иск за защита. Тези способи са: възражение срещу заповедта за
изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за разноските,
жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение, възражение по чл.
423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК.
Това произтича от особения характер на заповедното производство,
уредено в глава ХХХVІІ от ГПК. Касае се за специални процесуални норми,
установяващи специфични права (съответно задължения), относими само към
страните по вече инициирано производство по издаване на заповед за
изпълнение. Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на
общите разпоредби на ГПК, тъй като предвиденият специален ред е по-
благоприятен за длъжника и осигурява пълноценна защита на интересите му.
Длъжникът е улеснен, защото законът изисква само депозирането на
възражение от негова страна (дори без да е необходимо мотивиране на това
възражение), за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по
исков ред в предвидения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Пропускането на
горепосочените способи за защита води до неблагоприятни за длъжника
последици, но това не му дава основание да търси защита чрез друг иск, извън
2
предвидените възможности за защита в заповедното производство. (В този
смисъл – Определение № 688 от 14.12.2009 год. на ВКС по ч. гр. д № 692/2009
год. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 244 от 12.05.2010 год. на ВКС по ч. гр. д.
№ 180/2010 год. на ІІІ ГО, ГК; Определение № 194 от 08.03.2010 год. на ВКС
по ч. т. д. № 772/2009 год. на ІІ ТО, ТК и Определение № 335 от 27.06.2012
год. на ВКС по ч. гр. д. №311/2012 год., I ГО, ГК, Решение № 6/21.01.2016 г.
по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т.о.).
Същевременното от приобщения по делото препис от ч.гр.д. №
44867/2010 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, се установява, че длъжникът се
е възползвал от предвидения в процесуалния закон ред за защита, като е
депозирал възражение /в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК/ срещу издадената в
производството заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 31.10.2011 г., като в тази връзка на заявителя са
дадени указания, че може да предяви иск за установяване съществуването на
вземанията си по заповедта за изпълнение, в законоустановения за това срок.
Същевременно, заявителят е предявил иск за установяване съществуването на
вземанията, предмет на издадената в производството по ч.гр.д. № 44867/2010
г. по описа на СРС, ГО, 50 състав заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 31.10.2011 г., в
законоустановения за това срок, във връзка с което е образувано исково
производство по гр.д. № 38708/2021 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав.
Искът по чл. 422 ГПК е единственото естествено продължение на
спора между страните при подадено от длъжника възражение, като това е
видно и от законодателното разрешение в ал. 1 на посочената разпоредба –
искът се смята предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като инициираният по този ред исков процес е
единствено допустимото производство, в рамките на което може да се
установи дължимостта на вземанията по една вече издадена заповед за
изпълнение. Ето защо длъжникът не може да се ползва от други способи за
защита, несъвместими със специалния ред на висящото заповедно
производство. Още повече, че в настоящия случай длъжникът се е възползвал
от предвидения в закона ред за защита, като е депозирал възражение срещу
издадената в производството по ч.гр.д. № 44867/2010 г. по описа на СРС, ГО,
50 състав заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
3
документ по чл. 417 ГПК от 31.10.2011 г., в законоустановения за това срок,
което няма данни да е оттеглено.
Известно е на съда наличието на противоречива съдебна практика на
върховната съдебна инстанция по отношение на въпроса за възможността на
длъжника в заповедното производство да избере реда си на защита, т.е. чрез
подаване на възражение по чл. 414 ГПК или чрез предявяване на отрицателен
установителен иск срещу заявителя в заповедното производство, предявен в
срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав
споделя становището, изразено и по-горе в мотивите, че способи за защита на
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение са: възражение срещу
заповедта за изпълнение, възможност за жалба срещу заповедта в частта за
разноските, жалба срещу разпореждането за незабавното изпълнение,
възражение по чл. 423 ГПК, както и иск по чл. 424 ГПК. В тази връзка,
настоящият съдебен състав не споделя съдебната практика, която приема, че
отрицателен установителен иск срещу заявителя в заповедното производство,
предявен в срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК е допустим, тъй като
длъжникът винаги имал интерес от него при наличие на спор за вземането.
Възприемането на тезата за допустимост на отрицателен установителен иск,
подаден в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, респ. за недопустимост на
установителния иск по чл. 422 ГПК в този случай, не държи сметка за
хронологията по предявяване на претенциите (несъмнено първи по време е
подаден искът по чл. 422 ГПК, който се счита предявен от датата на подаване
на заявлението, поради което при идентичност в предмета на делата
отрицателният установителен иск би бил недопустим на основание чл. 126
ГПК), като същевременно би довело до блокиране на заповедното
производство и невъзможност същото да приключи с издаване на
изпълнителен титул в полза на заявителя (в случай на отхвърляне на
отрицателната установителна претенция), което от своя страна лишава
кредитора на валидно възникнало и изискуемо вземане от право на защита,
предоставено му от закона по избраната от него процедура по заповедното
производство.
Независимо от горното, видно от приложените към делото преписи от
ч.гр.д. № 44867/2010 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав и изпълнително дело
№ 20218580400738 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, рег. № 858 в КЧСИ,
4
препис от издадените в производството по ч.гр.д. № 44867/2010 г. по описа на
СРС, ГО, 50 състав заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 31.10.2011 г., са връчени
на ищеца на 14.04.2021 г., а исковата молба, послужила за образуване на
настоящото исково производство по гр.д. № 28840/2021 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, е депозирана в съда на 25.05.2021 г., т.е. след изтичане на
срока за възражение, още повече, че длъжникът вече е избрал реда си на
защита срещу издадената заповед за изпълнение, като е депозирал възражение
срещу същата в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Горните обстоятелства са
допълнителен довод за недопустимост на предявените за разглеждане в
настоящото производство отрицателни установителни искове, доколкото
дори в посочената съдебна практика, която приема, че отрицателен
установителен иск срещу заявителя в заповедното производство, предявен в
срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК е допустим, тъй като длъжникът
винаги имал интерес от него при наличие на спор за вземането, изрично е
застъпено становището, че такъв отрицателен установителен иск би бил
допустим само ако е депозиран в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК /какъвто не е
настоящият случай/ и ако длъжникът не е упражнил правото си на защита,
чрез подаване на възражение срещу издадената в заповедното производство
заповед за изпълние /какъвто не е настоящият случай/.
С оглед на изложеното и предвид твърденията на ищеца, следва извод,
че последният няма правен интерес да предявява отрицателен установителен
иск за претендираните суми по общия исков ред – след като вече е избрал
друг ред за защита срещу издадената заповед за изпълнение, чрез подаване на
възражение пред заповедния съд. По този начин заповедта за изпълнение не е
влязла в сила и заявителят ще следва да установи вземането си в исково
производство по чл. 422 ГПК, в което ищецът ще може да релевира своите
правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения,
включително и възражението си за погасяване по давност на претенциите на
заявителя в производството по ч.гр.д. № 44867/2010 г. по описа на СРС, ГО,
50 състав, респективно ответник в настоящото производство.
Предявените за разглеждане в настоящото производство отрицателни
установителни искове са недопустими и по аргумент от разпоредбата на чл.
126, ал. 1 ГПК, доколкото исковете, предмет на разглеждане в производството
5
по гр.д. № 38708/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 50 състав, се считат
предявени на 20.10.2011 г. /по аргумент от разпоредбата на чл. 422 ГПК/, а
производството по гр.д. № 28840/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав е
образувано на 25.05.2021 г. Следователно, по аргумент от разпоредбата на чл.
126, ал. 1 ГПК производството по гр.д. № 28840/2021 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, следва да бъде прекратено, като по-късно заведено.
Предметите на гр.д. № 38708/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 50 състав и
гр.д. № 28840/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав са идентични, а именно
дължимостта на сумите, предмет на издадените в производството по ч.гр.д. №
44867/2010 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист от 31.10.2011 г. /включително са идентични и по отношение на сумите,
съгласно служебно известното на съда обстоятелство, чрез извършена справка
в единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/, че с молба вх. №
66711/08.10.2021 г., подадена от „ПроКредит Банк България“ ЕАД, в
качеството си на ищец в производството по гр.д. № 38708/2021 г. по описа на
СРС, I ГО, 50 състав, същият е уточнил исковата си молба, като е посочил
размера на сумите, чиято дължимост цели да бъде установена в исковото
производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК, които са идентични като
основание и размер с тези, предмет на отрицателните установителни искове,
предявени за разглеждане в производството по гр.д. № 28840/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 160 състав/.
Изложеното от ищеца, чрез процесуалния му представител – адвокат
З., че в производството по чл. 422 ГПК подлежат на изследване и доказване
факти и обстоятелства, настъпили до момента на издаване на заповедта за
изпълнение на парично задължение, а в настоящото производство ще се
установяват факти и обстоятелства, настъпили след издаване на заповедта за
изпълнение, с което обуславя правния си интерес от предявяване на
отрицателните установителни искове, предмет на разглеждане в настоящото
производство, по становище на настоящия съдебен състав не могат да
обосноват допустимост на предявените в производството по гр.д. №
28840/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, отрицателни установителни
искове. В този смисъл следва да бъде посочено, че в мотивите на Решение
№118/12.12.2019 г., постановено по дело № 2288/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о.,
6
изрично се приема, „че правилото, че погасителната давност се прекъсва с
предявяване на иска за съществуване на вземането, но към минал момент -
този на подаване на заявлението, ако искът е предявен в срока по чл. 415
ГПК, съгласно прогласеното в чл. 422 ал. 1 ГПК обратно действие на исковата
молба, може да важи безусловно само за заповедите, издадени по чл. 411 ал. 3
ГПК. В случаите по чл. 418 ГПК /които показват по-голямо сходство с
предходната процесуална уредба на ГПК отм. г. - отм. за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание/ бездействието на
кредитора да предприеме действия за връчване на заповедта чрез съдебния
изпълнител, с което да започне да тече, както срокът на длъжника за
възражение по чл. 414 ГПК, така и срокът на кредитора за предявяване на
иска по чл. 415 ГПК, следва да бъде зачетено в производството по чл. 422
ГПК, като факт с правно значение по смисъла на чл. 235 ал. 3 ГПК.“ Във
връзка с гореизложеното се налага извод, че съдът, разглеждащ исковото
производство по реда на чл. 422 ГПК с предмет установяване дължимостта на
вземанията, предмет на издадена заповед за изпълнение, може да разглежда
факти и обстоятелства, настъпили, както до момента на издаване на заповедта
за изпълнение на парично задължение, така и такива, настъпили след
издаване на заповедта за изпълнение. Горното е допълнителен аргумент за
недопустимост на предявените за разглеждане в настоящото производство
отрицателни установителни искове, още повече и предвид избрания от
длъжника ред за защита, а именно чрез депозиране на възражение срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение, подадено в
законоустановения за това срок.
С оглед на всичко изложено по-горе и предвид липсата на правен
интерес от предявените претенции, исковете се явяват недопустими и
подадената искова молба следва да се върне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. №
6371/25.05.2021 г., подадена от В. Г. АС., ЕГН ********** и в качеството ти й
на ЕТ Верал – В.А. Любка ПроКредит Банк България ЕАД, с която са
7
предявени отрицателни установителни искове за установяване на
недължимостта на суми, както следва: сумата от 10357,24 лева, неплатена
главница по договор за Прокредит динамо № 014-564386/23.07.2009 г., ведно
със законната лихва за периода от22.03.2021 г. до 12.04.2021 г. и сумата от
693,03 лева, представляваща договорна лихва за периода 09.08.2011 г. –
18.10.2011 г., за които са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
31.10.2011 г. по ч.гр.д. № 44867/2011 г. по описа на Софийски районен съд, по
която е образувано гр. д. № 28840/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
II гражданско отделение, 160 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 28840/2021 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд, в едноседмичен срок от връчване препис на страните.
Препис от разпореждането да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8