РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Разград, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20243300500031 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на А. Н. А., , подадена чрез адв. П. Х. от АК –
*****против решение № 685/13.11.2023 г., постановено по гр.дело № 1174/2023 г. по описа
на Районен съд - Разград, с което съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ищцата А. А.
Р. сума в размер на 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени й от жалбоподателя-ответник в първоинстанционното производство в
резултат на престъпление по чл.129, ал.1 от НК, осъществено на 21.10.2022г., ведно със
законната лихва, от датата на деликта до окончателно изплащане на задължението. Със
същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на адвоката на ищцата
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 2200 лева, а в полза на съда следващата се
ДТ. В частта му, с която претенцията на ищцата е отхвърлена над размера на присъдената
сума от 12 000 лв. до претендираната такава от 20 000 лева решението не е обжалвано и е
влязло в сила.Съдът е постановил по делото и определение №28/10.01.2024г.по реда на
чл.248 от ГПК, с което е изменил размера на присъденото адвокатско възнаграждение в
полза на пълномощника на ищцата, като е намА.л същото до размера на сумата 1480 лева.
Във въззивната жалба се сочи на неправилност на решението на районния съд, поради
определяне на обезщетение в полза на ищцата в изключително завишен размер , при
несъобразяване на нейната възраст и причинените й увреждания, а така също и неполагане
1
на достатъчно грижи от страна на ищцата за ограничаване на създадените й болки и
неудобства, което жалбоподателя счита за принос към вредоносните последици.Отправя се
искане за изменение на решението на районния съд и присъждане на обезщетение в по-
нисък размер.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от легитимирана страна в
процеса – ответник в първоинстанционното производство, против акт, подлежащ на съдебен
контрол по реда на въззивната проверка. Със същата не се правят доказателствени искания.
Насрещната по жалбата страна – А. А. Р. е депозирала отговор на въззивната жалба, в
дадения за това срок, чрез пълномощник – адв. К. М. от ****. Заявява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба.Счита първоинстанционното решение за
правилно и законосъобразно, а присъденото обезщетение за съразмерно на търпените болки
и страдания.В обобщение моли за потвърждаване на обжалваното решение, не прави
доказателствени искания. Моли за присъждане на сторените разноски във въззивното
производство.
В съд.заседание въззивника А. А. чрез пълномощника си поддържа подадената
въззивна жалба, така като е предявена с искане за намаляване на присъденото на ищцата
обезщетение, посочвайки ,че с оглед конкретиката достатъчната като обезщетение сума е в
рамките на 3 – 4 хиляди лева.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника си поддържа подадения отговор на въззивната
жалба, с искане за нейното отхвърляне и потвърждаване на решението на районния съд
.Претендира разноски на осн.чл.38 от З Адвокатурата.
За да се произнесе, окръжният съд съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. А. Р. срещу А. Н. А., с
която ищцата предявява срещу ответника иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, с претенция
за осъждането му да й заплати искова сума в размер на 20 000 лева. Същата се претендира
като дължимо обезщетение за причинени й неимуществени вреди от нанесена й умишлена
средна телесна повреда от А. А., представляваща престъпление по чл.129 от НК, за което
деяние на ответника съдът е одобрил споразумение между него и РП –Разград по НОХД
№296/2023 г., след като ответникът се признал за виновен в това, че на 21.10.2022г., в с.***,
обл.****, е причинил на А. А. Р. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на
далечната част на лакътната кост на лява предмишница, кръвонасядания по гръбната
повърхност на средна трета на втори, трети и четвърти пръсти на лявата ръка и по върха на
носа, охлузване в горна трета на задна повърхност на лявата предмишница, контузия на
гръдния кош от лявата страна, които увреждания водят до трайно затруднение в движението
на левият горен крайник за срок повече от един месец – престъпление по чл.129, ал.1 от
НК.Изложено е в исковата молба, че освен свързаните с телесната увреда, болки и
страдания, физически такива, същата е преживяла и сериозна психическа травма, все още се
страхувала да се движи сама по улиците от страх да не бъде нападната отново, не можела да
спи,а когато заспивала сънувала кошмариу, че в резултат на изживения стрес е получила
2
нервно разстройство, изпитвала социален дискомфорт в общуването, болка при всяко
движение на ръката; не можела нормално да оправя ежедневния си тоалет, както и ,че са
нА.це усложнения в оздравителния процес с предписано й продължаващо лечение при
лекар специА.ст.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба2, в който е застъпил
становище за допустимост на предявения иск , но и за неговата неоснователност и
конкретно за завишеност на претенцията по размер, несъответстваща на принципа за
справедливост.
Страните не спорят по фактическата обстановка при която е причинено нараняването
на ищцата, а и същата е правилно установена от районния съд, с оглед нА.чните по делото
доказателства и най-вече нА.чието на влязла в сила присъда, каквато сила има и одобреното
от съда споразумение по НПК по НОХД №296/2023г. по описа на РРС.
Няма спор по делото,че същото представлява средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на далечната част на лакътната кост на лява предмишница.Причинени са й още
кръвонасядания по гръбната повърхност на средна трета на втори, трети и четвърти пръсти
на лявата ръка и по върха на носа, охлузване в горна трета на задна повърхност на лявата
предмишница, контузия на гръдния кош от лявата страна, които увреждания водят до трайно
затруднение в движението на левият горен крайник за срок повече от един месец.
Първостепенният съд е съобразил в пълна степен заключението по назначената ,
изслушана и приета от него СМЕ, която не е била оспорена от страните и се е възприела в
пълна степен в мотивите към решението.Съобразил е също така приетото от вещото лице
относно начина на получаване на травматичните увреждания, оздравителния период,
интензитета на търпените болки в съответните периоди след нараняването , както и
нА.чието на остатъчни последици от травмите в пряка причинно-следствена връзка с
инцидента от 21.10.2022 г., описани като субективни оплаквания и обективно установени
при прегледа на пострадалата ищца, както и прогнозата за невъзможност за пълно
възстановяване от счупването поради намалена мускулна маса, ограничение движения и
болков синдром.Няма основание и този съд да не възприеме заключението по СМЕ, тъй
като счита същото за компетентно и обосновано.
Също така е кредитирал в пълна степен, при липса на опровергаването им сочените от
ищцата гласни доказателства за търпените физически болки и неудобства от нараняването и
тяхната продължителност, както и за изпитвания страх от последващо нападение от страна
на ответника и други неудобства.
От правна страна районният съд е намерил иска за основателен при нА.чието и на
всички законови предпоставки за неговото уважаване и съответно доказан до размера на
сумата 12 000 лева, като е присъдил обезщетение на ищцата в този размер и е отхвърлил
претенцията над уважения размер до претендирания такъв от 20 000 лв. като неоснователен
и в тази отхвърлителна част решението е влязло в сила, като необжалвано.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата
3
неимуществени вреди, настоящият състав приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди
се определя по справедливост от съда, като съобразно разясненията дадени в ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на това заместващо
обезщетение. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания и пр.
Съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, гласни такива,
и заключението на назначената и приета от районния съд СМЕ сочат, че определената от
първоинстанционния съд сума от 12 000 лв. се явява адекватна на установените увреждания:
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на далечната част на лакътната кост на
лява предмишница, кръвонасядания по гръбната повърхност на средна трета на втори, трети
и четвърти пръсти на лявата ръка и по върха на носа, охлузване в горна трета на задна
повърхност на лявата предмишница, контузия на гръдния кош от лявата страна, които
увреждания водят до трайно затруднение в движението на левият горен крайник за срок
повече от един месец, заключението ,че травмата на ръката няма да отшуми напълно, както
и отражението на инцидента върху психиката на пострадалата, състоящи се в изпитване на
страх да излиза сама, безсъние , кошмари , които обстоятелства са установени по делото от
със сочените доказателства.Всичко установено по-горе, води до извода, че заместващото
обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания и увреждания, с оглед и
трайността им, е в размер на сумата от 12 000 лв.
Във връзка с направеното възражение за съпричиняване, на вредоносния резултат
от страна на пострадалата ищца, релевирано от въззивника за първи път във въззивната
жалба, въззивният съд намира следното:
Възражението за съпричиняване е от категорията възражения, които се
преклудират с изтичането на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, а в
случая с него такова не е направено.
На следващо място константна е съдебната практика , че принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е нА.це, когато с поведението си пострадА.ят е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането. По делото не се установява поведение от страна на ищцата, с което да е
допринесла за настъпване на вредите.Тя се е притекла на помощ на свой близък, при което е
била нападната от ответника и съборена на земята, като самата тя не е предприела действия
по самонараняване, които да са инициирА., допринесли или улеснили механизма на
настъпване на инцидента, поради което съдът намира възражението за неоснователно.А в
случая и заявеното с жалбата, че лечението, предприето от ищцата е било несвоевременно и
неадекватно остава само недоказано твърдение.
4
В този смисъл подадената против осъдителната част на решението на районния
съд жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението на РРС
потвърдено в обжалваната част.
Воден от горното, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
Потвърждава решение № 685/13.11.2023 г., постановено по гр.дело № 1174/2023 г. по
описа на Районен съд - Разград, М ЧАСТТА МУ, с която съдът е осъдил А. Н. А. от с.*** да
заплати на ищцата А. А. Р. сума в размер на 12 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени й от него в резултат на престъпление по
чл.129, ал.1 от НК, осъществено на 21.10.2022г., ведно със законната лихва, от датата на
деликта до окончателно изплащане на задължението.
В частта му, с която претенцията на ищцата е отхвърлена над размера на присъдената
сума от 12 000 лв. до претендираната такава от 20 000 лева решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5