РЕШЕНИЕ
№1249
гр. Пловдив, 28.06.2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито
заседание на осми юни, през две хиляди и двадесет и третата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Б.К.,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 520 по описа на съда за 2023 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и
следв. от АПК, във връзка с Наредбата
за условията и реда за възлагане изпълнението
на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за
ползването на дървесина и недървесни горски продукти.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, депозирана чрез пълномощника на дружеството адв.П.,
против Заповед № РД-10-5 от 06.01.2023г. на Директора на ТП „Държавно горско
стопанство Хасково“, с която е разпоредено да бъде задържана в полза на ТП „ДГС
Хасково“ внесената от „****“ ЕООД Пловдив гаранция в размер на 4432 лв. за
участие в обявения със Заповед № РД-10-254/01.12.2022 г. „Електронен търг с наддаване“ за продажба на
прогнозни количества добита дървесина от временен склад в горски територии
държавна собственост в териториалния обхват на ТП „ДГС Хасково“ от обект №
2307-1 и е наредено заповедта за задържане на гаранцията да бъде публикувана на
интернет страницата на ТП „ДГС Хасково“ и на електронната платформа на „ЮИДП“
ДП гр. Сливен за провеждане на електронни процедури.
С
жалбата се твърди незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на
оспорваната заповед, като издадена в грубо нарушение на материалния закон,
както и на процесуалните правила. Сочи се, че като участник в електронен търг с
наддаване жалбоподателят не е могъл да потвърди началната цена в електронната
платформа в предвидения в нормата на чл.74г, ал.2 от Наредбата за условията и
реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и
общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски
продукти триминутен времеви интервал
поради блокиране на платформата. В тази връзка се твърди, че при издаването на
оспорената заповед не са спазени административнопроизводствените правила по
чл.35 и чл.36 от АПК и така е допуснато
нарушение на принципите по чл.6,7,9,12 и чл.13 от АПК, тъй като, без да е
изяснил фактите по случая и без да е обсъдил подадения от жалбоподателя сигнал
за срив в работата на електронната платформа, където се е провеждал търгът,
административният орган е издал оспорената заповед. Сочи се, че производството
по издаване на обжалваната заповед е започнало без за това да е бил уведомен
жалбоподателят по реда на чл.26 от АПК, както и че заповедта не съдържа
фактически и правни основания за издаването ѝ. Прави се искане за отмяна
на оспорваната заповед и задължаване на издателя ѝ да върне задържаната
гаранция за участие в търга, предвид задържането ѝ без основание, както и
съдът да разпореди на Директора на ТП „ДГС Хасково“ да организира и проведе
наново търга. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на
жалбоподателя адв.П., като се претендира присъждането на разноски по делото и
се прави възражение за размера на претендирания от другата страна размер на
разноските.
Ответникът по жалбата –Директор на ТП „Държавно горско стопанство
Хасково“ се представлява от адв. Н., който оспорва жалбата в писмен отговор и в
съдебно заседание. Сочи се, че обжалваната заповед се явява последица от влязла
в сила предходна заповед за определянето на изпълнител по приключилия
електронен търг, съгласно чиито условия се задържа внесената гаранция на
отстранените участници, какъвто участник се явява жалбоподателят. Претендират
се направените по делото разноски.
Окръжна прокуратура – Пловдив,
надлежно уведомена за образуваното производство, не е встъпила в производството
и не е взела становище.
Съдът, на първо място, намира, че жалбата е допустима. Същата е депозирана
против годен за оспорване индивидуален административен акт, доколкото на
практика се касае до заповед, която, макар и без да е изрично предвидена като
нарочен акт по специалната Наредба, на практика е издадена на основание чл.74г,
ал.3 от Наредбата за условията и реда
за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска
собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти и не е с уведомителен
характер, а съдържа изрично разпореждане за задържане в полза на ТП „ДГС
Хасково“ на сума, внесена по-рано от жалбоподателя като гаранция за участието
му в електронен търг с наддаване. В тази връзка и това е акт, който пряко
засяга имуществената сфера на жалбоподателя и тъй като при издаването на такъв
акт следва да се извърши преценка от издателя му за наличието на
обстоятелствата по чл.74г, ал.3 от Наредбата, то поради това и същият подлежи на съдебен контрол. Оспорването е в срок, както и е налице правен интерес от същото.
По същество, жалбата се явява
неоснователна.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства, намери следното от фактическа страна:
Със Заповед № РД-10-254 от 01.12.2022
г. на Директора на ТП „ДГС Хасково“, издадена на основание чл.74а от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението
на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за
ползването на дървесина и недървесни горски продукти /по-долу само Наредбата/ била открита процедура „електронен
търг с наддаване“ с предмет продажба на прогнозни количества добита дървесина
на временен склад за обект 2307-1, като били утвърдени и конкретните условия за
провеждане на търга, включващи и изискване за внос на гаранция за участие от
4432 лева, условия за допускане на участниците, едно от които било участникът
да е внесъл гаранция за участие, ден и час на провеждане на търга – 20.12.2022 г.
от 12,30 часа чрез интернет системата за електронни търгове на посочен в
условията електронен адрес, състав на комисия за провеждане на търга, основания
за отстраняване от търга на участник, включително и по т.35 от утвърдените
условия предвиждане, че участник, който не потвърди началната цена, се
отстранява от по-нататъшно участие и внесената от него гаранция се задържа.
Въпросните условия били публикувани съгласно изискванията по чл.74а, ал.6 от Наредбата.
На датата на провеждане на електронния търг 20.12.2022 г., жалбоподателят,
който бил подал документация за участие и бил допуснат от назначената комисия
за участие в търга с електронно наддаване, чрез своя служител свидетелят Б. М.
– организатор стопански дейности в дружеството, от компютър в офиса на
дружеството, находящ се на територията на хотел „Ес Пи Ес“
Пловдив, във времевия интервал за потвърждаване на началната цена, не успял да
потвърди същата посредством електронната система за провеждане на електронни
търгове при Югоизточно държавно предприятие Сливен, в която жалбоподателят бил
регистриран, понеже не се задействал часовникът, отброяващ триминутния интервал
за потвърждаване на цената по чл.74г, ал.2 от Наредбата. За възникналия проблем
от технически характер жалбоподателят чрез управителя си отправил уведомление
до Директора на ТП „ДГС Хасково“ на 20.12.2022 г., като описал, че бутонът „потвърди
началната цена“ на електронната система на ЮИДП Сливен не се активира. От своя
страна Директорът на ТП „ДГС Хасково“ с писмо от 23.12.2022 г. препратил уведомлението на жалбоподателя на ЮИДП
Сливен за извършване на проверка по оплакването на жалбоподателя. С писмо изх.
№ ПО-09-11/05.01.2023 г. при ЮИДП Сливен с копие до Директора на ТП „ДГС
Хасково“, дружеството-жалбоподател било уведомено, че при извършена проверка не
е установено наблюдаване на технически проблем със сървърното решение и/или
софтуерното приложение на системата. Посочено било, че липсата на активен
часовник за отчитане на времевите интервали в процедурата е възможно само в
случаите, в които участникът няма осъществена интернет връзка със сървъра на
Системата и/или същата връзка се е разпаднала поради проблем с интернет
връзката от страна на участника. Посочено било в писмото и че е извършено
подробно обследване на хронологията на интеракциите със системата и не се е
установило да са налице проблеми с достъпа до нея по причини в отговорността на
ЮИДП, като останалите участници не са имали такива технически проблеми като жалбоподателя,
което доказвало, че системата е функционирала правилно. Заключено било, че
поради липса на установена авария в системата няма друга причина бутонът за
потвърждаване на начална цена да е бил неактивен и не състоянието на
електронната система е възпрепятствало възможността на жалбоподателя да участва
в търга посредством потвърждаване на цената. Междувременно комисията,
определена за разглеждане, оценяване и класиране на постъпилите заявки за
участие на участниците в електронния търг, съставила протокол от работата си на
20.12.2022 г., в който констатирала получените заявки на общо петима участници,
сред които и дружеството-жалбоподател, като посочила, че същото е представило
всички изискуеми документи, поради което и се допуска до наддаване, но в деня и
часа на провеждане на електронния търг началната цена за обекта не е потвърдена
от „****“ ЕООД, а е потвърдена само от останалите четирима участници. В тази
връзка и комисията предложила на Директора на ТП „ДГС Хасково“ да издаде
заповед за определяне на купувач по отношение на класирания на първо място
участник. Протоколът на комисията бил утвърден от Директора на ТП „ДГС Хасково“
на 20.12.2022 г., съгласно изискването по чл.74е, ал. 3 от Наредбата и със Заповед
№ РД-10-284 от 21.12.2022 г. на Директора на ТП „ДГС Хасково“, издадена на
основание чл.74е, ал.1, т.1 от Наредбата, било обявено класирането в проведения
на 20.12.2022 г. електронен търг за първо и второ място. Като отстранен
участник с тази заповед бил обявен жалбоподателят „****“ ЕООД - Пловдив на
основание чл.74г, ал.3 от Наредбата, тъй като не е потвърдил началната цена на
обекта при започналото наддаване. Със същата заповед бил определен и купувачът
на дървесината за обекта, за който бил проведен електронният търг. Заповедта
била публикувана на интернет платформата за електронни търгове за реализация на
дървесина на датата на издаването ѝ и не била обжалвана, включително и от
страна на жалбоподателя по настоящото дело, като поради това и влязла в сила на
05.01.2023 г. На 06.01.2023 г. била издадена оспорената сега заповед № РД-10-5,
която била основана на разпоредбите на чл.174, ал.2 от Закона за горите и
чл.74г, ал.3 от Наредбата, както и на утвърдения протокол на комисията по
провеждането на електронния търг и писмото от 05.01.2023 г. на ЮИДП ДП Сливен
във връзка с извършената проверка по оплакването на жалбоподателя за технически
проблем. Със заповедта било разпоредено да бъде задържана в полза на ТД „ДГС
Хасково“ внесената от жалбоподателя сума на гаранцията за участие от 4432 лева,
а като мотиви било посочено, че „****“ ЕООД, който се явява участник в процедурата,
съгласно подадената от него в платформата на ЮИДП ДП Сливен заявка за
провеждане на търга, не е потвърдил началната цена на обекта при започналото
наддаване, поради което и бил отстранен от участие в процедурата на основание
чл.74г, ал.3 от Наредбата.
Така описаната фактическа
обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и
отчасти събраните свидетелски показания. Последните съдът кредитира, но само
отчасти и то доколкото са съответни на останалите доказателства по делото, като
отчита известната заинтересованост на свидетеля, предвид служебната му обвързаност
с дружеството-жалбоподател. Съдът кредитира и допуснатата по делото по искане
на жалбоподателя съдебно –техническа експертиза, като компетентно и обективно
изготвена. От изводите на експертизата и допълнително дадените подробни
разяснения от страна на вещото лице, което я е изготвило в съдебното заседание,
се установява, че от наличните данни по системните записи на проверения от
вещото лице компютър няма възможност да се направи заключение дали във времевия
интервал на търга този компютър е имал интернет връзка, доколкото липсва такава
направена настройка на устройството, която да показва такива данни. Също така,
от разясненията на вещото лице, съпоставени с представеното от жалбоподателя
удостоверение от доставчик на интернет услуги и допълнително споразумение към
договор за наем, се установява, че на датата и в часовия диапазон на провеждане
на електронния търг са били генерирарни стойности на интернет трафик, тоест
имало е доставка на такъв до ползвателя на услугата „Хотел Ес Пи Ес“ ЕООД,
който от своя страна, чрез изградена инфраструктура, предоставя достъп до
интернет на своите наематели в локална мрежа, включително и жалбоподателя,
поради което и основният доставчик на интернет няма мониторинг върху локалната
мрежа. В тази връзка се изяснява, че е било възможно да е имало временно, или
постоянно прекъсване на интернет връзката в локалната мрежа между получателя на
интернет услугата „Хотел Ес Пи Ес“ ЕООД и неговите наематели, което би могло да
се дължи на технически причини и което да не е било мониторирано, предвид
липсата на такъв мониторинг от самия основен получател на услугата – въпросният
хотел.
От правна страна, съдът намира
следното: Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган,
съгласно нормите на чл.4, ал.1, вр. с чл.2, т.1 от Наредбата, доколкото се
касае до акт, издаден в процедура за продажба на дървесина - държавна
собственост в изпълнение на правомощията на Директора на ТП „ДГС Хасково“.
При издаване на обжалваната
заповед според съда не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и същата е съобразена с материалния
закон. В тази насока не се приемат за основателни изложените твърдения за
съществено нарушение по чл.26 от АПК поради неуведомяване на жалбоподателя за
започване на процедура по издаване на оспорената заповед, доколкото, първо, тя
е издадена като част от актовете свързани с процедурата по провеждане на
електронен търг, макар и издадена след заповедта за определяне на купувач, с
която иначе електронният търг завършва, а на второ място, в случая се касае до
издаване на акт, обусловен от отстраняването на участника, което обвързва
издателя на заповедта да приложи последицата, предвидена в нормата на чл.74г,
ал.3 от Наредбата – задържане на внесената гаранция. В тази насока и доколкото
всеки участник би следвало да знае разпоредбите на Наредбата и утвърдените
условия за участие в търга и след като на нормативно ниво е налице обвръзка на
конкретно поведение на участника с конкретна последица от това поведение, то
неуведомяването на жалбоподателя за започналото производство не повлиява
съдържанието на акта и не съставлява съществено нарушение по чл.26 от АПК. В
тази насока и не може да се говори за нарушение на процесуалното задължение за
изясняване на фактите и обстоятелствата преди произнасянето на органа, защото
същият установява единствено релевантния факт, който по своето естество е
бездействие на жалбоподателя, извършено пред самия орган. Отделно от това,
установено е по делото, че издателят на заповедта е съобразил и то в достатъчна
степен фактите и обстоятелствата от значение за разрешаването на случая,
доколкото заповедта е издадена след и при съобразяване на произнасянето на ЮИДП
Сливен, което предприятие поддържа системата за електронните търгове, направено
именно по оплакванията на жалбоподателя за технически срив в системата на
датата на провеждане на процесния търг. Видно е, че противно на твърденията по
жалбата, обжалваната заповед съдържа както фактически, така и правни основания
за своето издаване. На практика в същата е посочено и какви именно
доказателства е съобразил издателят на заповедта, за да направи изводите си,
като всички те – и заповедта за откриване на търга, и протоколът на комисията,
и писмото – отговор на ЮИДП ДП - Сливен
са станали известни на жалбоподателя.
Съгласно посочената като правно основание
разпоредба на чл.74г, ал.3 от Наредбата участник, който не потвърди
началната цена, се отстранява от по-нататъшно участие и внесената от него
гаранция за участие се задържа, като според нормата на чл.74г, ал.2 от
Наредбата всички участници са длъжни да
потвърдят началната цена в 3-минутен времеви интервал. Следва в тази
насока да се има предвид, че неизпълнението на изискването за потвърждаване на
началната цена от страна на допуснат в търга с електронно наддаване участник е
основание за неговото отстраняване от по-нататъшно участие в търга, а
нормативна последица от това е и задържането на внесената като условие за допускане
до участие в търга гаранция от
участника. Категорично в случая основанието за задържане на предварително
внесената от жалбоподателя гаранция е било налице към момента на издаването на
оспорената заповед, доколкото с предходно влязлата в сила Заповед РД – 10-284/
21.12.2022 г., която не е била обжалвана от „****“ ЕООД, е било изрично
обявено, че това дружество е отстранен участник именно поради непотвърждаване
на началната цена на обекта на основание чл.74г, ал.3 от Наредбата. Впрочем, непотвърждаването на цената не се и
оспорва от страна на жалбоподателя. Същият се позовава обаче на обстоятелства,
които сочи, че са извън волята му и които са станали пречка той да потвърди в
определения времеви интервал началната цена на обекта на търга. В тази насока
следва да се има предвид, че доколкото отстраняването на участника поради
непотвърждаване на цената е станало с предходно издадената и влязла в сила
заповед, то посочените от жалбоподателя възражения, свързани с обективна според
него невъзможност за продължаване на участието му в електронния търг същият е
следвало да наведе в производство по обжалване на заповедта за приключване на
търга, с която е било обявено и неговото отстраняване от по-нататъшно участие. Посоченото
произтича и от самия характер на наведените възражения, които кореспондират с
искането на жалбоподателя съдът да разпореди провеждането наново на търга,
което искане обаче е недопустимо за разглеждане в настоящото производство,
доколкото е изцяло относимо към евентуално обжалване на заповедта за завършване
на търга по чл.74е, ал.1 от Наредбата, каквото, както се каза, изобщо не е било
осъществено от жалбоподателя. Независимо
от това, че изложените конкретни основания по жалбата се отнасят до преценка
законосъобразността на процедурата по провеждане на търга, респективно
законността на отстраняването на жалбоподателя от по-нататъшно участие в същия
по реда на чл.74г, ал.3 от Наредбата, а не до последицата от това, която е
практически прогласена с обжалваната сега заповед –задържането на гаранцията за
участие, то съдът намира, че следва да посочи и че твърденията на жалбоподателя
за срив в системата за провеждането на търга останаха недоказани в настоящото
производство. На първо място, налице са изложените данни от извършената
проверка по оплакването на жалбоподателя за липса на установена техническа
неизправност на внедрената електронна система за реализация на дървесина на
ниво сървърно решение и/или софтуерно приложение, а индиция за това е
активността на останалите четирима участници в търга, които са могли да
извършат потвърждаване на началната цена по реда и във времето, визирани в
чл.74г, ал.2 от Наредбата, което е било констатирано от комисията по
провеждането на търга. От събраните и в хода на съдебното производство
доказателства не се установи причината за невъзможността на жалбоподателя да
потвърди началната цена в системата и твърдението, че това се дължи на срив в
самата система. Както се сочи в писмото на ЮИДП ДП Сливен,
възможна причина за проблема би могла да е липсата на интернет връзка със сървъра на системата, или разпадане на
връзката. В тази насока в показанията на свидетеля М. се съдържат твърдения за
наличие на интернет връзка на устройството, чрез което е направен опит за
участие в търга през цялото време, но прави впечатление, че за този си извод
свидетелят взема предвид работата на часовника на устройството. В тази насока и
свидетелят твърди, че ако устройството не е било свързано с интернет, то нямало
как часовникът му да работи, което обаче твърдение е ноторно известно, че не
отговаря на истината. В същото време, представените снимки от жалбоподателя са
такива на страницата на електронната система за провеждане на търга и липсват
представени такива на други електронни страници, които се твърди да са били
отваряни надлежно, за да се извърши проверка за наличието на нормална интернет
връзка. От разясненията на вещото лице и изводите на приетата СТЕ не се
установява дали в действителност на датата и в часовия диапазон е имало, или е
нямало интернет връзка на обследвания компютър, предвид това, че на това
устройство няма изобщо въведени конкретни системни настройки за отчитане на
това обстоятелство, но същевременно става ясно и че е напълно възможно
постоянно, или временно, прекъсване на връзката до жалбоподателя, предвид
предоставянето на интернет не директно от доставчик на такава услуга, а от
получателя на услугата посредством изградена локална мрежа, в която могат да
възникнат различни повреди от технически характер. По делото е представена и
инструкцията за регистрация в електронна система за провеждане на електронни
търгове при ЮИДП Сливен, която е публикувана на страницата на ДП, като в чл.5,
ал.4 от същата е указано, че участникът носи цялата отговорност за
осигуряването на стабилна интернет връзка, необходима за достъп до системата,
както и за осъществяване на наддавателно предложение и др. Както е посочено и в
Решение № 301/2021 г. на ВАС по адм. дело № 10296/2020 г., такъв текст от
инструкцията е обвързващ за всеки участник в търга. В конкретния случай, както
се посочи вече, от страна на жалбоподателя не бе доказано по необходимия
категоричен начин, че същият е имал стабилна интернет връзка именно във
времевия интервал по чл.74г, ал.2 от Наредбата за съответния търг, нито, че
сочената от него невъзможност да участва в същия се дължи на технически проблем
по самата електронна система за провеждане на електронни търгове при ЮИДП
Сливен.
Независимо от изложеното, както се посочи
вече, според съда тези обстоятелства не
се явяват и конкретно относими към законосъобразността на процесната заповед,
доколкото, както стана ясно, тя е издадена след влизане в сила на предходната заповед,
с която жалбоподателят е обявен за отстранен участник именно поради
непотвърждаване на началната цена по търга, в който е участвал. Тоест, по какви
причини жалбоподателят не е могъл да участва през системата, за да потвърди
началната цена, е било обстоятелство, което би стояло на преценка при обсъждане
законосъобразността на извода на ответника за отстраняването на жалбоподателя
от по-нататъшно участие. Предвид настъпилото към момента на издаване на
процесната заповед отстраняване, което не е било оспорено от жалбоподателя,
правилна е била и преценката на ответника за наличие на основание за задържане
на внесената гаранция, което се явява кумулативна на отстраняването последица
от непотвърждаване на началната цена. Впрочем, задържането на гаранцията следва
да се осъществи със съответно действие при наличие на отстранен на посоченото
основание участник, като в тази връзка и органът дори и не дължи произнасяне с
изричен акт, какъвто, както се каза, не е и предвиден по Наредбата.
Същевременно обаче, издадената заповед, както се каза, държи сметка за факта на
подаденото от страна на жалбоподателя оплакване и именно поради това и като
основание за издаването ѝ е посочено писмото на ЮИДП Сливен с изводите от
проверката на системата, поради което и не може да се сподели тезата на
жалбоподателя за издаване на заповедта в нарушение на посочените от него
основни принципи по АПК. Гаранцията,
която се задържа, е посочена като стойност в заповедта именно в размера, в
който е била реално внесена от жалбоподателя, което и не се оспорва от същия.
Предвид изложеното и съдът
намира, че обжалваната заповед се явява законосъобразно издадена и поради това жалбата
ще следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед този изход на спора ще
следва да се уважи искането на ответната страна и да се присъдят направените от
нея разноски за адвокат. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие с уговорено в полза на пълномощника на ответника възнаграждение от
1000 лева, платимо по сметка, както и доказателства за извършен превод на
сумата. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по
ал.2, възнаграждението е 1000 лв. В тази връзка и
без основание е възражението на жалбоподателя за прекомерност на уговореното
възнаграждение.
Водим от изложените мотиви и
Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****“
ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, против
Заповед № РД-10-5 от 06.01.2023 г. на Директора на ТП „Държавно горско
стопанство Хасково“, с която е разпоредено да бъде задържана в полза на ТП „ДГС
Хасково“ внесената от „****“ ЕООД Пловдив гаранция в размер на 4432 лв. за
участие в обявения със Заповед № РД-10-254/01.12.2022 г. „Електронен търг с наддаване“ за продажба на
прогнозни количества добита дървесина от временен склад в горски територии
държавна собственост в териториалния обхват на ТП „ДГС Хасково“ от обект №
2307-1.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД с ЕИК **** със седалище
и адрес на управление в гр. Пловдив бул. „А. С“ № 50 да заплати в полза на ТП
„Държавно горско стопанство Хасково“ гр. Хасково, бул. „Г.С.Раковски“ № 6 сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, съставляваща
направени в производството разноски за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ