О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София, 30.07.2021год.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV Г
въззивен състав, в закрито заседание на тридесети
юли две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Орешарова ч.гр.д.№2438 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278,
вр. с чл.577, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№18-00-223/30.12.2020год., подадена от нотариус В.В.Я., с рег.№265 на
НК, с район на действие СРС срещу определение №1830/10.12.2020год., постановено
от съдия по вписванията при Районен съд – гр. София, с което се отказва
отбелязването на договор за прехвърляне на вземания от 09.12.2020год. с нот.
заверка на подписите №12678/2020год. по описа на нотариус В.Я., сторено с молба
с вх.№ 74224/10.12.2020год. към два договора за ипотеки: договорна ипотека с
вх.рег.№ №58257/13.12.2012год. с дв.вх.рег.№57341, акт№163, том 25, № от описна
книга 30593/13.12.2012год. и договорна ипотека с вх.рег.№36170/22.07.2014год.,
с дв.вх.рег.№35865, акт№101, том 13, № от описната книга 27474/22.07.2014год.,книга:договорни
ипотеки и двете по описа на Службата по вписванията, гр.София. В частната жалба
излага, че отказът е изцяло незаконосъобразен, подадения за вписване акт
подлежи на вписване и мотивите на съдията по вписвания са погрешни като се
основават на неправилно възприета фактическа обстановка. Посочва, че с молба е
поскано да се отбележи договор за прехвърляне на вземания от 09.12.2020год., с
нот.заверка на подписите по две различни и вписани договорни ипотеки: договорна ипотека с вх.рег.№
№58257/13.12.2012год. с дв.вх.рег.№57341, акт№163, том 25, № от описна книга
30593/13.12.2012год. и договорна ипотека с вх.рег.№36170/22.07.2014год., с
дв.вх.рег.№35865, акт№101, том 13, № от описната книга 27474/22.07.2014год. и
след като оглед на чл.171 ЗЗД представеният договор за прехвърляне на вземания
подлежи на вписване. Смята, че подадения за вписване акт отговаря на
изискванията на закона, като съдържа всички реквизити, за да бъде извършено
вписването. Посочва, че неправилни са констатациите на съдията по вписвания досежно цената на
прехвърляните вземания, като е смесил продажната цена по договора за цесия, но
при който има прехвърляне на повече вземания със стойността, за която е
учредена ипотеката. Изтъква, че неправилно е възприето, че първия договор за
цесия за процесните вземания от 19.12.2019год. не е вписан в СВ, като
вписванията са направени под вх.рег.№11645/02.03.2020год., дв.вх.рег.№11447,
акт.№71, том 7/2020год. и вх.рег.№11646/02.03.2020год., дв..вх.рег.№11542, акт
№188, том 6. Също така смята, че неправилно е прието, че не може с една молба
да се поиска вписването на договора за цесия към двата договора за ипотека, още
повече, че по първия договор за цесия такова вписване е осъществено. В жалбата подробно се излагат доводи за
неправилност на обжалвания акт. По същество искането е да бъде отменено
определението и за връщане на преписката
на съдията по вписванията с указания за извършване на вписването-отбелязването
на договор за цесия от 09.12.2020год. към вписани два договора за ипотеки,
както са посочени.
С обжалвания акт определение №1830/10.12.2020год., по молба с
вх. № 74224 от 10.12.2020г., подадена от нотариус В.В.Я., с рег.№265 на НК, с
район на действие СРС, от Съдия по
вписванията при CPC е постановен отказ за вписване. В мотивите на определението
е посочено, че в молбата, с която е сезиран има разминаване и излагане на противоречиви твърдения в
посоченото, че с договора за цесия се
прехвърлят вземания в общ размер от 1 071 445,312лв., обезпечени с
две договорни ипотеки, а в договора по т.1.1. е посочено, че прехвърлените
вземания са в общ размер от 2 999 835,96лв. и в същото време е
посочена покупна цена по договора от 645 000 евро или 1 261 510,06лв.,
а и липсва посочване на кой акт подлежи на вписване според молителя. Посочено
и, че представения договор за цесия от 09.12.2020год. няма необходимото за
вписването съдържание, като посочи точната сигнатура на вписването на
договорната ипотека по която се иска отбелязването, както и размера на сумата,
за която е извършена цесията, както и че не може да се иска извършване на две
действия с една молба. Изложени са доводи и, че така както са представени
приложенията към молбата и посочените суми при искане за отбелязване към две договорни
ипотеки, обезпечаващи вземането в размер на 880 000 евро, внесената такса
от 430,29лв. не е дължимата такава.
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице с правен интерес да обжалва, и при спазване на разпоредбите
на чл. 275, във връзка с чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което разглеждането й по същество е допустимо и се
явява частично основателна.
Софийски градски съд, като съобрази доводите в
жалбата, и приложимия закон, по свое убеждение, приема следното:
С оглед
на чл.17, ал.1, б. а от ПВп подлежат на вписване договорите за прехвърляне на
вземане, обезпечено с ипотека. Разпоредбата на чл.17, ал.2 от ПВп предвижда, че
молбата за вписване следва да съдържа данните, посочени в чл.6, ал.1, б.а на
молителя, основанието/документа/ за вписването, размера на сумата, както и тома
и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека или
молбата за учредяване на законна ипотека, върху които ще се направи вписването.
Вписването се извършва по молба
на всеки заинтересован, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от два
екземпляра на документа, на основание на който се иска вписването.
В
случая представения договор за цесия от 09.12.2020год., сключен между „С.Г.Г.“
ЕАД цедент и „Ф.Д.“ АД-цесионер, съдържа описание на вземанията, предмет на договора и в който конкретно е посочено в чл.1.7 –„всички парични суми,
съгласно договор №000 СL-S000048/06.04.2011год. за кредитна линия, изменен
и допълнен с анекс 1/12.12.2012год. и анекс 2/21.07.2014год., сключен между ПИБ
АД-кредитор и „П.Р.П.“АД-кредитополучател и солидарните длъжници Р.Д.Т.и Я.Д.А.,
като е посочен и първоначален договор за
цесия от 19.12.2019год. с цесионер „С.Г.Г.“ ЕАД и общ размер на вземанията от
1 071 445,32лв. и че вземането е обезпечено- с договорна ипотека, учредена с нот. акт
за учредяване на договорна ипотека №39,
том.ІІ, рег.№6519, дело №193 от 13.12.2012год. на нотариус Д.Ж., рег.№101, с
район на действие РС София, вписана в Службата по вписвания с вх. рег.№57341 от
13.12.2012год., акт №163, том XXL, дело №30593/2012год. върху описан недвижим
имот, както и с договорна ипотека, учредена с нот. акт за учредяване на договорна ипотека №117, том.І,
рег.№3418, дело №72 от 22.07.2014год. на нотариус с рег.№101, с район на
действие РС София, вписана в Службата по вписвания с вх. рег.№36170 от 22.07.2014год.,
акт №101, том XІІІ, дело №27474/2014год. върху описан недвижим имот. Нотариална заверка на подписите на страните
има върху договора за цесия от 09.12.2020год.
Приложени
са и нот акт №39, том.ІІ, рег.№6519, дело №193 от 13.12.2012год. и нотариален акт №№117, том.І, рег.№3418, дело
№72 от 22.07.2014год., вписани в Службата по вписвания за учредяване на договорни ипотеки върху
конкретни недвижими имоти, копие от рамков
договор за цесия от 19.12.2019год., с приложения, справки от СВ-имотен регистър
за извършено вписване по партидата на ипотекарните длъжници на договор за цесия
от 19.12.2019год. и молба от цесионера „Ф.Д.“АД с оглед на чл.17, ал.1 б.а ПВп
за вписване на договор за прехвърляне на
вземания от 09.12.2019год. и за отбелязване на същия по отношение на посочените договорните ипотеки. Върху
приложените нотариални актове за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот е удостоверен материален интерес от 440 000евро/ в левова
равностойност от 860 565,20лв./ и която е посочената сума в договора като
предоставен кредит и съответно е събрана такса за вписване от 861лв. по всеки
от двата нот. акта за учредяване на ипотека.
Възприето е с т. 6 от Тълкувателно Решение № 7 от 25.04.2013 г. по т. дело
№ 7/2012 г. на ОСГТК, ВКС, съставляващо задължителна съдебна практика по силата
на чл. 130 ЗСВ, че предметният
обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а,
ал. 1 ПВ, е относно това дали представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона. В тази връзка основната цел на вписването е осигуряване на
публичност и противопоставимост и в тази връзка не може да се възложи на
съдията по вписванията да проверява материално-правните предпоставки на
вписания акт. Вписването (като
родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване) е едностранно
охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни
спорове. Проверката, която съдията по вписванията извършва се заключава до това
подлежи ли на вписване представеният акт, съобразно с неговото съдържание,
спазена ли е изискуемата форма, както и
проверка на съдържанието на акт, която следва да бъде извършена в две посоки - идентификация
на страните (чл. 6, ал. 1, б.“а” ПВп) и идентификация на имота (чл. 6 ал. 1, б.“в”
ПВп).
В тази връзка в конкретния случай
съдията по вписванията неправилно е
приел, че независимо, че представения
акт подлежи на вписване, съгласно чл.17, ал.1, б.а ПВп, молбата, с която е сезиран има нередовности и след като в същата ясно са
посочени ипотекарните длъжници-необходимо условие, за да бъде разпоредено
отбелязване по персоналната партида,
размерът на прехвърленото вземане, индивидуализирани имотите, обезпечаващи това
вземане, като е посочена сигнатурата на нот. акт за учредяване на ипотеката,
отстрани на който съдията по вписванията следва да направи отбелязване след
като в договора за цесия от 09.12.2020год.
са посочени длъжниците, вземането и
обезпечението-договорна ипотека с посочените имоти и вписване на нот.
акт, както и е спазена формата за валидност писмена с нотариално удостоверени
подписи върху документите. Не са в предмет на проверката дали договорът е
породил правно действие между страните по него, както и по отношение на
длъжника и на трети лица, което настъпва при условията на чл.99, ал.4 ЗЗД след
като бъде съобщено на длъжника от цедента, както и не са в предмет на
проверката какви други вписвания има, дали вземането съществува или ипотеката
не е заличена още повече има и приложени доказателства отбелязването на първия
договор за цесия от 19.12.2019год.
В образуваното по молба по чл. 17 ПВп охранително производство съдията по
вписванията извършва проверка на редовността на молбата - за необходимото й
съдържание и за документите, които следва да бъдат представени с нея, както и
дали актът подлежи на вписване и дали са изпълнени изискванията за неговите
форма и съдържание. Законодателят не е предвидил правомощия на съдията по
вписванията да проверява материално - правните предпоставки на акта, чието
вписване се иска, като те се проверяват само в изрично предвидени случаи /в
този смисъл дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се
в Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/ 2012 г. на ОСГТК
на ВКС/.
Представеният за вписване Договор за цесия от 09.12.2020 г., сключен
между „С. Г. Г.“ ЕАД, и „Ф.К.“АД, е акт подлежащ на вписване по аргумент от чл.
17, ал. 1, б. „а“ ПВп. Видно от заявлението, поискано е вписване на акта, с
който е прехвърлено вземане от цедента „С. Г. Г.“ ЕАД, което последният като
цесионер има спрямо кредитополучателя „П.Р.П.“АД и солидарните длъжници Р.Д.Т.и
Я.Д.А. по договор №000 СL-S000048/06.04.2011год. за кредитна линия, изменен и
допълнен с анекс 1/12.12.2012год. и анекс 2/21.07.2014год., сключен между ПИБ
АД-кредитор и „П.Р.П.“АД-кредитополучател и солидарните длъжници Р.Д.Т.и Я.Д.А.,
като е посочен и първоначален договор за
цесия от 19.12.2019год. с цесионер „С.Г.Г.“ ЕАД и общ размер на вземанията от 1 071 445,32лв.,
както и изрично е отбелязано, че вземането е обезпечено- с две
договорни ипотеки - с нот. акт за учредяване
на договорна ипотека №39, том.ІІ, рег.№6519, дело №193 от 13.12.2012год., както
и с договорна ипотека, учредена с нот. акт за
учредяване на договорна ипотека №117, том.І, рег.№3418, дело №72 от
22.07.2014год. на нотариус с рег.№101, с район на действие РС София, вписана в
Службата по вписвания с вх. рег.№36170 от 22.07.2014год., акт №101, том XІІІ,
дело №27474/2014год. върху описан недвижим имот.
По делото обаче е приложен документ за платена държавна такса
по молбата, съобразно посочения в самата
молба материалния интерес от
860 565,20лв./ отговорящ на материалния инетерес от 440 000 евро и в
левова равностойност, посочен във всеки от двата нот. акта за учредяване на
договорна ипотека/, по сметка на АВ имотен регистър, с посочване на основанието-
вписване на прехвърляне и посочване на цесионера и в размер на сумата от 430,29лв., но която не
отговаря на дължимата такса и която по
своята същност представлява цена на услуга за извършване на отбелязването на
договора за цесия по всяка една от ипотеките, както е поискано. В чл.3, ал.1 от
Тарифа за държавните такси, събирани от
АВ е предвидено, че за извършване на отбелязване/включително на актовете по
чл.17 от ПВ/ и какъвто е и настоящия, за заличаване и за подновяване на
вписване се събира половината от събраната такса за вписване, а в ал.2 на чл.3
е регламентирано, че когато искането за отбелязване, заличаване и подновяване
на вписване е направено за част от вземането, за което е вписана ипотеката или
само за някои от имотите, се събира половината от таксата по чл.2, изчислена
върху сумата, за която се иска отбелязване, заличаване или подновяване, а ако
такава не е посочена в искането-върху сумата, за която е направено
първоначалното вписване. В тази връзка настоящия състав на въззивния съд
намира, че при направеното искане за
отбелязване на договора за цесия от 09.12.2020год. по двете ипотеки,
които обезпечават вземането е следвало да се внесат две такси от по 430,29лв./ определена като половината от
таксата изчислена при вписването , като се има в предвид половината от
събраната такса за вписване по всеки от тях. В случая след като е внесена една
такса за отбелязването на договора за цесия, независимо, че няма пречки
искането да бъде направено в една молба, но по два отделни договори за ипотека,
а се дължи такава за всяко отбелязване
обжалваният отказ се явява частично неоснователен и следва да се отмени само по
отношение на отбелязването на договора за цесия към първия посочен договор за
ипотека- учредена с нот. акт за
учредяване на договорна ипотека №39, том.ІІ, рег.№6519, дело №193 от
13.12.2012год. на нотариус Д.Ж., рег.№101, с район на действие РС София,
вписана в Службата по вписвания с вх. рег.№57341 от 13.12.2012год., акт №163,
том XXL, дело №30593/2012год. и преписката следва да се върне на съдията по
вписвания, който в тази част да извърши
исканото вписване. В останалата част
поради невнасяне на държавна такса
отказът за извършване на отбелязването и по втория договор за ипотека,
учредена с нот. акт за учредяване на
договорна ипотека №117, том.І, рег.№3418, дело №72 от 22.07.2014год. се явява законосъобразен, и частната жалба се
явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
по частна жалба, подадена от нотариус В.В.Я. определение №1830 от 10.12.2020 г. на съдия по вписванията към Софийски
районен съд, във връзка с молба с вх. №74224 от 10.12.2020г. по описа на Служба
по вписванията - София, в частта, с което е постановен отказ от вписване на договор за прехвърляне на вземания с
удостоверени подписи под рег.№12678/09.12.2020год., сключен между „С.Г.Г.“ЕАД и
„Ф.Д.“АД, който има за предмет вземания, обезпечени с договорна ипотека, учредена с нот. акт
за учредяване на договорна ипотека №39, том ІІ, рег.№6519, дело №193 от
13.12.2012год. на нотариус Д.Ж., рег.№101, с район на действие РС гр.София,
вписана с вх.рег.№57341, акт№163, том 25, № от описна книга
30593/13.12.2012год., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ВПИШЕ в
регистъра на Службата по вписванията при Районен съд- гр.София договор за прехвърляне
на вземания с удостоверени подписи под рег.№12678/09.12.2020год., по описа на
Нотариус В.Я., с рег.№265 на НК, сключен между „С.Г.Г.“ЕАД, с ЕИК*******-цедент
и „Ф.Д.“АД, с ЕИК *******-цесионер, който има за предмет вземания, възникнали
към кредитополучателя „П.Р.П.“АД и солидарните длъжници Р.Д.Т.и Я.Д.А. по договор №000CL-S-000048/06.04.2011год. за кредитна линия с „П.И.Б.“АД,
които вземания са обезпечени с договорна ипотека, учредена с нот. акт за
учредяване на договорна ипотека №39, том ІІ, рег.№6519, дело №193 от
13.12.2012год. на нотариус Д.Ж., рег.№101, с район на действие РС гр.София,
вписан в Служба по вписванита-гр.София, с вх.рег.№57341, акт№163, том 25, дело
№30593/13.12.2012год., което искане е заявено с молба с
вх.№74224/10.12.2020год., подадена от В.Я..
ВРЪЩА
преписката на съдията по вписванията да извърши вписване, съобразно указанията.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба в останалата част.
Определението, в частта в която е
оставенена без уважение частната жалба може да се обжалва с частна жалба пред
ВКС в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.