№ 112
гр. Варна, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100502276 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. М. М., ЕГН: ********** срещу
Решение №2479/ 25.07.2022г., поправено с решение №№2795/14.09.2022г.,
постановени по гр. дело №1349/2022г. по описа на Районен съд -гр. Варна, в
частта, с която искът по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД срещу Община Варна е
отхвърлен за разликата над сумата от 3000 лева до предявения размер от
5010лв. Жалбоподателката счита, че съдът неправилно е обосновал в
мотивите си, че така присъденото обезщетение отговаря по размер на
нанесените увреждания и е съобразено с критерия за справедливост. Твърди,
че този извод на съда не кореспондира на интензитета, характера и трайните
негативни последици, настъпили в личната сфера. Счита, че от събраните по
делото гласни доказателства са установени по категоричен начин всички
твърдяни от нея негативни емоции, които са нанесли трайно отражение върху
физическото и психическото здраве. Същите безспорно надхвърлят
неизбежно прага на търпимост и се характеризират с висок интензитет и
силни болки в продължителен период от време. По изложените съображения
1
моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като въззивният съд,
прилагайки критерия за справедливо обезщетение, установен в разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, уважи предявения от нея иск за целия претендиран размер като
основателен и доказан.
Чрез депозирания писмен отговор, въззиваемата страна оспорва
основателността на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдените от
въззивника пороци. Излага, че от доказателствата по делото безспорно се
установява, че полученото нараняване е повърхностно, и е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което така
определеното обезщетение се явява справедливо определено. Твърди, че
жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение,
както и да и бъдат присъдени направените разноски пред въззивната
инстанция.
Постъпила е и частна въззивна жалба вх. №68042/05.10.2022 от Г. М. М.
срещу определение №10015/14.09.2022г., с което молбата за изменение на
решение №2479/25.07.2022г. в частта досежно разноските, е оставена без
уважение. Счита, че неправилно съдът е присъдил разноски в полза на
ответника, като не е съобразил, че не е налично поведение от нейна страна,
станало повод за завеждане на делото. От друга страна излага, че
присъждайки разноски в такъв размер, съдът на практика я е лишил от
правото на достъп до справедлив съдебен процес, тъй като я натоварва с
непосилни суми. С оглед на качеството на пенсионер поради инвалидност с
изключително ниски доходи. По изложените съображения моли обжалваното
определение да бъде отменено.
Чрез депозирания писмен отговор, Община Варна оспорва
основателността на въззивната частна жалба, като моли обжалваното
определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като
не са налице твърдените от въззивника пороци.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази
следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.49 във вр.
чл.45 ЗЗД, предявен от Г. М. М., ЕГН ********** срещу Община Варна за
2
заплащане на сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
преживян стрес, уронване на човешкото достойнство, чувство за
малоценност, смущение в съня, безпокойство, загуба на доверие в
институциите, вследствие на травматично увреждане – контузия на лява
предмишница, причинени при настъпило на 27.01.2021г. падане на ищцата на
тротоар към пазар „Владислав Варненчик“, в гр. Варна, причинено от
противоправно виновно бездействие на служителите на ответника да
изпълнят нормативно уреденото задължение за поддържане, обезопасяване и
почистване на пътното съоръжение – тротоар на територията на Община
Варна, заедно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането
– 27.01.2021г. до окончателното плащане. Ищцата излага, че на 27.01.2021г.
се придвижвала към пазар „Владислав Варненчик“ в гр. Варна, с
придружител, който й оказвал съдействие, тъй като тя е лице с увреждане на
опорно-двигателния апарат. Снегът не бил почистен, поради което ищцата се
подхлъзнала и паднала на тротоара в района на пощенска станция
„Владиславово“ в посока към пазара. Лицето, което я придружавало, се
опитало да я задържи, но не успяло. Падайки на земята, ищцата се контузила
в областта на лявата предмишница, при което изпитала силна болка и уплаха,
както и изключително неудобство, срам и унижение от случилото се пред
толкова свидетели в оживения район, от които се разплакала. Когато се
прибрала в къщи около 11:40 часа, подала сигнал за непочистения участък по
електронен път чрез формата за съобщения и сигнали на Община Варна.
Получила отговор, че е съставен констативен протокол от инспектори на
„Екологичен контрол“. Ищцата твърди, че болките продължили няколко
дни след падането, поради което се наложило да потърси медицинска помощ,
предписана била медикаментозна терапия. В областта на травмата ищцата
изпитвала болки около месец след прегледа, а дълго след това изпитвала
страх и безпокойство да излиза навън. Сочи, че е самотна майка с две деца,
едното от които било в кърмаческа възраст по време на инцидента. След
падането тя трудно полагала грижи за децата си и била много разстроена.
Нарушен бил сънят й. Изпадала в меланхолични състояния. Изпитвала
чувство на безпомощност и малоценност. Много се огорчавала и от
обстоятелството, че по-голямото й дете виждало, че изпитва болка и тревога.
Налагало се близки да водят детето до училище и да пазаруват. Ищцата сочи,
3
че съобразно чл.48, т.2, б.“б“ от ППЗП задължение на общината е да
организира дейностите по поддръжка на тротоарите. По изложените
съображения моли предявеният от нея иск да бъде уважен като основателен.
Ответникът, чрез депозирания в срока по чл.131, ал.1 от ГПК отговор
оспорва предявеният иск по размер. Твърди се, че Община Варна като
собственик на пътя през м. януари 2021г. е положила грижата на добър
стопанин като с договор за зимно поддържане на пътищата е възложила на
„ИНЖСТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД зимната поддръжка. Твърди също, че
ако в действителност процесният тротоар е бил заледен, то ищцата и
придружителят й са имали обективна възможност да преценят състоянието
му като преминат с повишено внимание. Ответникът счита, че те сами са
предприели необоснован риск, поради което е налице виновно поведение на
ищцата. Сочи се, че липсват доказателства за претърпените неимуществени
вреди. В условията на евентуалност се оспорва иска по размер. По отношение
на законната лихва счита, че такава се дължи от датата на подаване на
исковата молба, а не от датата на деликта. По изложените съображения моли
така предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
Третото лице помагач на страната на ответника „Инжстройинженеринг“
ЕООД, чрез представеното писмено становище оспорва иска по основание и
размер. Сочи, че има сключен договор с Община Варна за зимно поддържане
на пътища, улици и булеварди, но по отношение на почистване на
тротоарните участъци /извън пътните настилки/ Община Варна сключва
договори със сметопочистващи дружества, с оглед на което счита, че
неправилно е конституирано като трето лице помагач.
В о.с.з., проведено на 17.05.2022г., с оглед изявлението на ищеца, чрез
неговия пълномощник, съдът е допуснал изменение на предявения иск чрез
намаляването му на 5010лв., като е прекратил производството за разликата до
15000 лв. на осн. чл. 232 ГПК.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид,
събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
От приетия по делото амбулаторен лист от 01.02.2021г. за извършен
4
преглед, се установява, че на ищцата е поставена основна диагноза
„повърхностна травма на предмишницата, неуточнена“. Вписана е
придружаваща диагноза „детска церебрална парализа“. В анамнезата е
посочено, че на път за пощата се е подхлъзнала и е паднала поради
непочистен тротоар. Приложена е медицинска рецепта от същата дата, с
която са изписани 2 броя медикаменти. От експертно решение на ТЕЛК към
МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД от 13.02.2020г., е видно, че на ищцата е
определена 95 % трудова неработоспособност с чужда помощ за срок от три
години.
От съдържанието на писмо от 01.02.2021г., изпратено до ищцата от
Кмета на Район „Владислав Варненчик“, Община Варна, е видно, че във
връзка с подаден от нея сигнал по електронен път чрез формата за съобщения
и сигнали на Община Варна, я уведомяват, че инспектори „Екологичен
контрол“ са извършили проверка на тротоари и пешеходни зони на
територията на Района. За установеното бил съставен констативен протокол
№ 010924/29.01.2021г. и било дадено предписание на сметопочистващата
фирма за навременно почистване на заледените тротоарни участъци.
От приетите по делото документи, съдържащи се в преписката по
депозирания от ищцата сигнал, е видно, че на 27.01.2021г. от Г. М. М. е
подаден сигнал по електронен път, както и чрез формата за сигнали, в който
се твърди наличието на непочистени тротоари пред пощенска станция
Владиславово и пазар Владиславово, поради което ищцата, която е инвалид, е
паднала. Приложен и констативен протокол № 010924/29.01.2021г., в който се
излага, че в момента на проверката, извършена от инспектори ЕК на дейност
ръчно почистване на лед и сняг от тротоари в район „Владислав Варненчик,
са установени заледени тротоари и пешеходни зони на изрично посочени
места в района на проверката, като е направено предписание в срок съгласно
ТС към Договор Д16001532ВН да се извърши почистване и обработка на
заледените участъци.
По делото е представен договор с рег. № Д20001553ВН от 20.11.2020г.
за изпълнение на Обособена позиция № 4 „Зимно поддържане на пътища,
улици и булеварди на територията на район „Владислав Варненчик“, кметство
Тополи и кметство Казашко при Община Варна за зимен сезон 2020/2021г.,
сключен между Община Варна като възложител и „Инжстройинженеринг“
5
ЕООД като изпълнител.
В о.с.з., проведено на 17.05.2022г., е разпитана свидетелката Eв.П.Ил.,
която излага, че е приятелка на ищцата от много години и тъй като ищцата
има проблем с опорно[1]двигателната система, често ходела да й помага с
покупки когато излиза. Знае, че през януари 2021г. се случил един инцидент.
Ищцата я помолила да отидат до пощата да си плати битовите сметки, защото
изтичал срок, и двете заедно тръгнали към пощата. Времето било лошо,
имало сняг. Кварталните тротоари по пътя за пощата не били почистени от
снега, под който имало и лед. Потърсили място, от където могат да минат и
което е почистено, но нямало такова. Първия път Г. се подхлъзнала, но св. Ил.
успяла да я хване. Близо до пощата във Владиславово /зад спирката в посока
обръщача/, ищцата се подхлъзнала втори път и паднала на тротоара, при
което се ударила и изпищяла. След като се прибрали, видели, че ръката й е
посиняла и охлузена. По време на инцидента Г. била обута с подходящи
ботуши с грайфер. Заради проблема си с опорно-двигателната система ищцата
имала страхова невроза, която се засилила след инцидента. Преди него вкъщи
се движела свободно сама и имала проблеми само навън, където излизала с
придружител. Сега изпитвала затруднения и вкъщи. При лошо време
отказвала изобщо да излезе навън, за да не падне. Г. има две деца.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, по които е образувано настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния
съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение
на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички
положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното
упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради
което е и допустимо в обжалваната част.
6
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
За ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо
кумулативното установяване на следните предпоставки: вреди, причинени на
ищеца, същите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил
работа, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа, извършващият работата да има вина за причинените
вреди. Общината носи отговорност по общия ред за непозволено увреждане
на основание чл. 49 във вр с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД , когато претенцията се
основава на твърдения за претърпени вреди поради бездействие на органите
на общината по изпълнение на задълженията, вменени с различни
нормативни актове. Изпълнението на задълженията на Общината по
упражняване на контрол и надзор в случая не съставлява осъществяване на
правомощия в изпълнение на административна дейност, нито изпълнение на
властнически правомощия, които едностранно да предизвикват правни
последици, обвързващи определен кръг правни субекти; те не се
осъществяват в административно производство; не създават отношения на
власт и подчинение, поради което претенцията за причинени от
неизпълнението вреди следва да се осъществява по общия исков ред за
обезщетяване на вреди от непозволено увреждане. Във връзка с
отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да се има предвид още, че при
деликта когато едно лице действа и от това действие последват вреди, то
дължи обезщетение, ако действието му е противоправно, като вината се
предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват
вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било
длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от
закона действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са
дали очаквания резултат. Държавните органи, в т. ч. общините са длъжни да
изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро
управление на съответните обществени процеси. Когато общината не
предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи
7
дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако
предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки
това настъпят вреди, общината не дължи обезщетение.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени и гласни
доказателства, настоящият състав приема за безспорно установено, че на
27.01.2021г. докато е вървяла по тротоара в посока към пазар Владислав
Варненчик, Г. М. се е подхлъзнала и е паднала в близост до пощата в кв.
„Владислав Варненчик пощата, тъй като тротоарите са били покрити със сняг
и лед,при което е получила травматично увреждане в областта на лявата
предмишница.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 год./, с
влизането на закона в сила, общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване преминават в собственост на общините.
С оглед така цитираната нормативна уредба, съдът намира, че Община
Варна носи отговорността по поддръжката на улиците и тротоарите, които се
намират на територията й.
Доколкото предмет на обжалване е само размерът на присъденото
обезщетение от ищцата, като липсва жалба от ответната община, съдът
намира, че не следва да излага по-подробни мотиви във връзка с наличието
на основание за ангажиране на отговорността на община Варна на осн. чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД.
Следователно, безспорно е, че именно в резултат на бездействието на
ответника, отговарящ за почистването на падналия сняг, ищцата се е
подхлъзнала е върху заледен участък от тротоара, паднала е на земята, при
което е получила наранявания в областта на лявата предмишница.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира за установено
наличието на всички елементи на фактическия състав, пораждащ в полза на
ищцата претендираното вземане на осн. чл. 49 в. чл. 45 ЗЗД.
Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да
бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща
имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критериите,
8
предписани в разпоредбата на 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на цитираната разпоредба не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението – характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Подчертава се, че от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Заключено е, че при определяне размера на вредите следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, а в мотивите
към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства,
както и значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази начина на получаване на травматичното увреждане,
характера на претърпените телесни увреждания, и като отчете преживените
от ищцата физически болки и страдания в момента на настъпването, и в
последствие, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди е 3 000 лв.
Настоящият състав намира жалбата за неоснователна. Счита, че не са
налице основания за присъждане на обезщетение в по-висок размер.
Претърпяната травма се изразява в повърхностно нараняване на лявата
предмишница, което е отзвучало в сравнителен кратък период. Травмата не е
била съпроводена със счупване на кост, гипсиране или обездвижване. Не се е
наложило последващо болнично или оперативно лечение. Оздравителният
процес е протекъл гладко в кратък период, при липса на усложнения или
необходимост от рехабилитация. Ищцата не е ангажирала доказателства от
нараняването да се останали трайни последици, които да възпрепятстват
свободното движение на този крайник, дължащо се именно на травмата, или
да са останали загрозяващи я белези в тази област. Предвид липсата на
наведени твърдения и събрани доказателства в тази връзка, съдът приема, че
функциите на левия горен крайник към настоящия момент са напълно
възстановени в обема от преди травмата.
9
По изложените правни аргументи и предвид пълното съвпадение на
крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първата, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По постъпилата частна въззивна жалба вх. №68042/05.10.2022 от Г. М.
М. срещу определение №10015/14.09.2022г., с което молбата за изменение на
решение №2479/25.07.2022г. в частта досежно разноските, е оставена без
уважение, съдът съобрази следното:
С решение № 2479/25.07.2022г., съдът е осъдил ищцата да заплати на
ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски
съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 80 лв. от общо
претендираните от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
С молба от 08.08.2022г. ищцата е поискала изменение на Решение №
2479 от 25.07.2022 по гр.д. № 1349/2022г. по описа на ВРС в частта за
разноските.
С обжалваното определение №10015/14.09.2022г., съдът е оставил
молбата без уважение, като е изложил съображения, че първоначално
заявеният иск е за 15000 лева, уважената част - за 3000 лева, поради което е
определил като дължими на ответника разноски в размер на 80 лева.
Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно по
следните съображения:
В първоинстанционното производство Община Варна е представлявана
от юрисконсулт.
Първоинстанционният съд е определил възнаграждение в минимален
размер от 100лв., от който съобразно отхвърлената и прекратената част от
иска, е осъдил ищцата да заплати 80.00лв.
Възнаграждението за проведена по делото защита от юрисконсулт се
определя по правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК – то не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
ЗПП. Съгласно чл. 37 ЗПП, заплащането на правната помощ се определя в
наредба на Министерския съвет, а съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева. Независимо от преценката за
10
вида и количеството на правната помощ, осъществена от юрисконсулт,
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер по ЗПП.
Настоящият състав счита, че доколкото съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото, размерът на дължимите в полза за ответника разноски от 80.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение съобразно прекратената /за разликата над
5010лв./ и отхвърлената /за горницата над 3000лв./ част от иска, първоначално
предявен за 15 000лв., е правилно определен.
Предвид неоснователността на въззивната и частната жалба,
въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна
юрисконсулстко възнаграждение в минимален размер на 50.00 лв.,
определено на осн. чл. 25, ал.1 вр. 25а, ал.2 ЗПП доколкото юрисконсултът
не се е явил в о.с.з, а само е изготвил отговори на въззивната жалба и частната
такова, делото не се характеризира с висока фактическа и правно сложност, а
пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2479/25.07.2022г., поправено с решение
№2795/14.09.2022г., постановени по гр. дело №1349/2022г. по описа на
Районен съд -гр. Варна.
ПОТВЪРЖАВА определение №10015/14.09.2022г., постановено по гр.
дело №1349/2022г. по описа на Районен съд -гр. Варна.
ОСЪЖДА Г. М. М., ЕГН **********, с адрес: ************ да заплати
на Община Варна сумата от 50.00 /петдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал.3 ГПК вр. чл. 25а ЗПП.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12