Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    239           Година  2021, 04.02.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

на 13.01.2021 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 2561 по описа за 2020 годи­на и като обсъди :

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от ОД на МВР – Пловдив срещу решение №260005/14.08.2020г. по АНД №3687/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив XXІV-ти н. състав, с което е отменен електронен фиш серия К №3559 611, с кой­то на Л.А.Л. *** е наложено адми­­нист­ра­­тивно нака­­за­ние – “Гло­ба” в размер на 50 ле­ва на основание чл.189 ал.4 от За­кона за движение по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл.182 ал.2, т.2 ЗДвП за нару­ше­ние на чл.21 ал.1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че та­ка постановеното ре­шение от състав на Ра­­йон­ния Съд е незаконосъобразно, ка­то излага доводи за наличие на наруша­ва­не на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуал­ни правила, поради кое­то моли същото да бъде отменено, като вместо това се постанови потвърж­да­ване на издадения електронен фиш.

Ответникът по касационната жалба – Л.Л. счита жал­ба­та за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва стано­вище за неоснователност на касационната жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно-вания, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакува­нния електронен фиш, състав на Районния Съд е приел, че не е бил спазен ма­те­риалния закон във връзка с изискването за съдържанието на протокола, изгот­вен по специалната Наредба от 2016г. за използване на АТСС, като конк­ретно е посочени липсата на реквизити, свързани с посочване участъка на конт­рол, посоката на движение, а също така и документи от Института по метро­логия досежно годността на средството за измерване.

Настоящият касационен състав намира, че оспореното решение след­ва да се остави в сила, поради следните причини.

По отношение основанията за незаконосъобразност, изложени в реше­нието на първостепенния съд, то следва да се посочи, че с касационната жалба от страна на ОД на МВР – Пловдив са представени: Удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, ведно с Протокол за извършена провер­ка от БИМ от дата 30.09.2019г. и писмо към него, а също така и повторно Про­токол по образец, съставен на дата 28.04.2020, за използване на процесното АТСС, заснело нарушението със собствения на Л. лек автомобил.

В този смисъл установява се съответствието на техническото средст­во с нормативните изисквания, като същото е преминало задължителния прег­лед,а записът е осъществен в рамките на едногодишния срок от проверката му.

Отделно в съставения протокол за използване на АТСС от посочената дата изрично е било отбелязано/идентичен е екземпляра и в преписката/, че е осъществяван контрол и в двете посоки. Посочен е точният участък от пътя/АМ „Тракия“, км. 107+700/.

Следва обаче да се приеме, че обжалваното съдебно решение в край­на сметка се явява законосъобразно.

      Това е така, тъй като електронният фиш не отговаря на изискването, посочено в чл.39 ал.4 ЗАНН, според който “За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и наруши­тел, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш”.

В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в раз­мер точно на 50 лева, което е хипотеза по чл.39 ал.2 ЗАНН.

При това положение, макар и минимумът вече да не се явява необ­жал­­ваем, то е бил налице безспорно “маловажен случай”, като по правилата на цитираните по – горе законови разпоредби в тези случаи ре­дът за санкциони­ране е този с фиш/но не електронен такъв/, а при отказ /т.е. липса на съгласие/ е следвало да се състави АУАН, респ. издаде НП.

Този извод следва недвусмислено и от новелата на особената раз­по­ред­ба на чл.85а ЗАНН, според която “Доколкото в този закон няма особени пра­вила за административнонаказателния процес при нарушения, устано­ве­ни с тех­ническо средство или система съгласно чл.39, ал.4, се прилагат разпоред­бите на Закона за движението по пътищата”. Т.е. ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на съответно правило в него, както е в случая.

Следва да отбележи, че нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН се приети от законодателя и обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП, нап­равено с бр.10 от 2011г. на ДВ. Това е именно изменението, с което се въвежда и института на „електронния фиш“, респ. и самата норма на чл.189 ал.4 ЗДвП.

Или всъщност основното изменение е в самия ЗДвП, а съгласувано с него са изменени и други закони, вкл. и ЗАНН.

След това изменение, въпреки последвали други изменения в ЗДвП, в резултат на сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са били променяни.

Освен това новелата на чл.189 ал.4 ЗДвП(с оглед съдържанието и) няма как да се яви и като специална по отношение тези на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН, които са очевидно от публичен ред.

При това положение на нещата касационната жалба се явява неосно­вателна, което пък обосновава и изводите на настоящия състав – за законо­съобраз­ност на решението на първостепенния Съд.

С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл. 348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, до­пусти­мо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение №260005/14.08.2020г. по АНД №3687/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив XXІV-ти н. състав.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                                                                            2.