№ 29174
гр. София, 01.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20211110138906 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК-първа фаза по допускане на делбата.
Предявен е конститутивен иск за делба на следните недвижими имоти: масивна
жилищна сграда с разгърната застроена площ от 194,20 кв. м., състояща се от: първи
приземен етаж с кафе-бар, сервизно помещение и три стаи с две сервизни помещения; втори
етаж с четири стаи, три сервизни помещения и четири тераси; пристройка със застроена
площ от 55 кв. м., с разгърната застроена площ от 220 кв. м. и надстройка със застроена
площ от 102 кв. м. и тавански етаж със застроена площ от 109,05 кв. м., построени в дворно
място с площ от 643 кв. м., находящи се на ул. „Дунав“ № 33, с. Кранево, община Балчик,
област Добрич, които недвижими имоти съгласно 2 броя скици съответно № 15-
192807/28.03.2018 г., № 15-192814/28.03.2018 г., разрешение за строеж № 17/19.02.1999 г. на
Гл. архитект на община Балчик и разрешение за строеж № 197/31.08.1999 г. на Гл. архитект
на община Балчик представляват сграда с идентификатор 39459.501.133, с адрес: с. Кранево,
община Балчик, област Добрич, ул. „Дунав“ № 33, със застроена площ от 71 кв., м., брой
етажи: 4, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма, сграда с идентификатор 39459.501.133.2, с адрес: с.
Кранево, община Балчик, област Добрич, ул. „Дунав“ № 33, със застроена площ от 46 кв. м.,
брой етажи: 4, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма, триетажна пристройка към съществуваща двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 55 кв. м. и разгърната застроена площ от 220 кв. м. и
надстройка на съществуваща жилищна сграда с площ на третия етаж от 102 кв. м. и площ на
таванския етаж от 109,05 кв. м., разположени върху поземлен имот с идентификатор
39459.501.133, с адрес: с. Кранево, община Балчик, област Добрич, с площ от 643 кв. м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 79, кв. 10,
парцел XIV, при съседи: имоти с идентификатори: № 39459.501.135, № 39459.501.259, №
39459.501.349 и № 39459.501.134, съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на Изпълнителния директор на АГКК
/последно изменение със Заповед № КД-14-08-662/17.07.2008 г. на началника на СГКК –
Добрич/.
Ищцата С. Н. Л. твърди, че заедно с ответницата М. М. == – Н. са съсобственици на
описаните в исковата молба недвижими имоти при равни квоти – по 1/2 за всяка от тях,
придобити вследствие наследствено правоприемство от .., починал на 13.12.2010 г., който е
нейн баща и съпруг на ответницата. Поддържа, че бащата на наследодателя им - ... е закупил
процесното дворно място по силата на нотариален акт № 151, том ХI/1970 г., като при
1
извършване на съдебна делба по гр. д. № 310/1979 г. по описа на РС - Балчик същото е
поставено в негов дял, при което правото на собственост върху него е придобито в режим на
съпружеска имуществена общност заедно със съпругата му ..... Поддържа, че последната е
починала на 12.03.1981 г., оставяйки за свои наследници по закон съпруга си .. и сина си ....
Твърди още, че въз основа на разрешение за строеж № 51/78 г. още на 24.04.1981 г. .. е
учредил в полза на сина си ....право на строеж за построяване на жилищна сграда в
процесното дворно място, като същото е било надлежно упражнено от него, построявайки
сграда, състояща се от първи приземен етаж с кафе-бар, сервизно помещение и три стаи с
две сервизни помещения и втори етаж с четири стаи, три сервизни помещения и четири
тераси, която той е придобил в изключителна собственост, доколкото към този момент все
още не е сключил граждански брак с ответницата М. == – Н.. Допълва, че след сключването
на брак с нея – на 06.09.1984 г., ....е надстроил и пристроил съществуващата вече двуетажна
жилищна сграда, като изградените от него надстройка и пристройка нямат самостоятелен
характер, поради което представляват приращения към същата. Допълва, че между страните
е налице невъзможност за постигане на доброволна делба на делбените имоти, поради което
отправя искане за допускането им до съдебна такава при равни квоти: по 1/2 идеална част за
всяка от тях.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. М. == - Н. е подала отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск при посочените квоти. Поддържа, че заедно с ищцата
са носители на следните права върху процесните наследствени имоти, а именно: 1/ по 1/2
идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор №
69459.501.133, 2/ по 3/8 идеални части от правото на собственост върху сграда с
идентификатор № 39459.501.133.1, 3/ по 1/4 идеална част от правото на собственост върху
надстройка на третия етаж с площ от 102 кв. м. и площ на тавански етаж от 109,05 кв. м. към
съществуващата двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор № 39459.501.133.1 с
разгърната застроена площ от 194,20 кв. м. и по 1/4 идеална част от правото на собственост
върху сграда с идентификатор № 39459.501.133.2, описвайки и всеки един от юридическите
факти, от които произтичат правата им, както и времето на осъществяването им. Не оспорва,
че по силата на нотариален акт за покупко – продажба № 151, том ХI, нот. дело №
4349/29.10.1970 г. и протокол от 18.03.1980 г. за одобряване на съдебна спогодба по гр. д. №
310/1979 г. по описа на РС – Балчик, процесният поземлен имот с идентификатор №
39459.501.133 е придобит от ... и .... по време на брака помежду им, т. е. в режим на
съпружеска имуществена общност, както и, че след смъртта на съпрузите същият е бил
наследен от сина им – .., който се явява и наследодател на страните. Оспорва, че
първоначалният строеж на масивната двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена
площ от 194,20 кв. м. в съсобствения на страните поземлен имот е извършен при надлежно
учредено право на строеж в полза на наследодателя им поради наличието на порок във
формата на акта, с който същото е било учредено, доколкото нотариалната заверка на
подписите върху декларацията от 25.04.1981 г. не е извършена от нотариус при
нотариалната служба към районния съд по местонахождение на имота, съответно от
районен съдия, а от кмета на с. Кранево, с каквато компетентност последният не е
разполагал, поради което извършеното от него нотариално удостоверяване е нищожно, а
освен това едностранното волеизявление не е вписано в нотариалните книги, в съответствие
с изискванията на чл. 56, ал. 2, т. 2 и чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./. В тази връзка посочва, че за
периода от 01.01.1980 г. до 18.04.2022 г. по персоналната партида на .. липсва вписване на
нотариално заверено заявление по чл. 56, ал. 2 и 3 ЗТСУ /отм./ за учредяване на вещно
право на строеж върху земята, а издаденото на името на ....строително разрешение №
51/22.03.1978 г. за построяване на двуетажно еднофамилно жилище върху нея има правно
значение само за законността на извършения строеж, но не и за принадлежността на правото
на собственост. Предвид изложеното счита, че построеното върху земята е придобито в
съсобственост при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки от съсобствениците,
2
позовавайки се на чл. 92 ЗС. Сочи още, че след реализиране на строежа наследодателят на
страните ....е упражнявал фактическа власт върху цялата сграда с намерението да я свои за
себе си, без учредителят на правото на строеж - .. да е предявявал претенции спрямо него,
поради което се позовава на изтекла в полза на съпруга си придобивна давност по
отношение на 1/2 идеална част от масивната двуетажна жилищна сграда, придобита от него
при условията на съпружеска имуществена общност, доколкото това е станало по време на
брака помежду им, сключен на 06.09.1984 г. Що се отнася до останалата 1/2 идеална част от
правото на собственост върху нея счита, че същата е придобита още към момента на
изграждането по силата на приращение, поради което тя е станала негова индивiдуална
собственост. В тази връзка оспорва представените от ищцата 2 броя констативни
нотариални актове съответно от 08.01.2011 г. и от 18.09.2008 г., твърдейки, че те не се
ползват с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост върху нея. Обобщава, че е носител на общо 5/8
идеални части от правото на собственост върху процесната сграда с идентификатор
39459.501.133, от които: 1/4 идеална част – след прекратяване на съпружеската имуществена
общност, 1/8 идеална част – по силата на наследствено правоприемство и 1/4 идеална част –
по силата на наследствено правоприемство. По отношение на триетажната пристройка,
представляваща сграда с идентификатор 39459.501.133.2, със застроена площ от 55 кв. м. и
разгърната застроена площ от 220 кв. м. счита, че същата е изградена върху поземления
имот – лична собственост на починалия съпруг по време на брака помежду им, поради
което тя също е придобита от него при условията на съпружеска имуществена общност,
претендирайки на това основание, че е носител на 3/4 идеални части от вещното право на
собственост върху нея, от които: 1/4 идеална част – по силата на наследствено
правоприемство и 1/2 идеална част – след прекратяване на съпружеската имуществена
общност. Оспорва твърдението на ищцата, че изградените към съществуващата масивна
двуетажна жилищна сграда надстройка и пристройка не представляват годен обект на
правото на собственост, претендирайки, че същите представляват самостоятелно обособени
такива, тъй като могат да се използват самостоятелно, а не като принадлежност към нея. В
тази връзка се позовава на представените обяснителна записка от м. януари 1999 г. и
архитектурен проект, според които пристройката разполага със самостоятелно стълбище,
вход и собствени санитарни възли на всеки един от етажите, поради което има
самостоятелен характер, а не обслужващ такъв. Позовава се и на представената обяснителна
записка от 30.08.1999 г. и архитектурен проект, според които надстройката, състояща се от
два етажа и 8 нови помещения, също разполага със собствен вход и санитарен възел, поради
което между нея и съществуващата двуетажна жилищна сграда липсва функционална
връзка. Допълва, че притежаваното от нея право на собственост се потвърждава и от
учредената върху имотите ипотека, обезпечаваща задължение на ищцата С. Л.. Ето защо,
моли съдът да допусне до делба процесните имоти при следните квоти: по 1/2 идеална част
от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор №69459.501.133; 5/8
идеални части от правото на собственост върху сграда с идентификатор № 39459.501.133.1
за нея и 3/8 идеални части за ищцата; 3/4 идеални части от правото на собственост върху
надстройка на третия етаж с площ от 102 кв. м. и площ на тавански етаж 109,05 кв. м. към
съществуващата масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор №39459.501.133.1 с
разгърната застроена площ от 194,20 кв. м. за нея и 1/4 идеална част за ищцата; както и 3/4
идеални части от правото на собственост върху сграда с идентификатор №39459.501.133.2 за
нея и 1/4 идеална част за ищцата.
По разпределяне на доказателствената тежест:
В тежест на ищцата е да установи наличието на съсобственост между страните по
отношение на процесните имоти, на твърдяното правно основание и в претендираните от
нея квоти. В тежест на ответницата е да установи придобиването на процесната масивна
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 39459.501.133 в съответния обем и на
3
твърдяното основание – давностно владение, осъществено от наследодателя .... изтичане
на твърдяния период от време, както и владението /фактическо упражняване съдържанието
на това право/. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ищцата е да
опровергае изложените с отговора на исковата молба от ответницата твърдения.
По доказателствените искания:
Приложените от страните писмени материали са относими и необходими и
приемането им е допустимо. Искането на ответницата за събиране на гласни доказателства
следва да бъде уважено, доколкото касае обстоятелства, които са в нейна доказателствена
тежест. Следва да се допусне СТЕ, която след запознаване с материалите по делото и
извършен оглед на място да отговори на поставените с отговора на исковата молба въпроси
от № 3.2 до № 3.8. Поставеният от ответницата въпрос № 3.1 съдът намира, че не следва да
се допусне, тъй като касае обстоятелства, които не подлежат на установяване посредством
СТЕ, а с други доказателствени средства. Съдът намира, че за изясняване естеството на
имотите, предмет на делбата, тяхната идентичност и самостоятелност, към съдебно-
техническата експертиза следва да бъдат поставени и допълнителни въпроси, а именно: 1/
колко самостоятелни обекта/имота са построени в поземлен имот с идентификатор
39459.501.133, 2/ имат ли процесните пристройка със застроена площ от 55 кв. м., с
разгърната застроена площ от 220 кв. м. и надстройка със застроена площ от 102 кв. м. и
тавански етаж със застроена площ от 109,05 кв. м. характер на самостоятелни обекти, както
и налице ли е идентичност между процесните имоти и тези, предмет на НА № 151, том ХI,
нот. дело № 4349/29.10.1970 г. /л. 6 от делото/, спогодителен протокол от 18.03.1980 г. по гр.
дело № 310/1979 по описа на РС - Балчик /л. 9 от делото/, НА № 1, том I, нот. дело №
5/08.01.2001 г. /л. 23 от делото/ и НА 191, том VIII, нот. дело № 1142/18.09.2008 г. /л. 24 от
делото/. В случая, доколкото част от поставените въпроси са свързани с изясняване на
предмета на делбата, съдът намира, че депозитът за изготвяне на заключението по СТЕ
следва да бъде за сметка на двете страни по делото, а не само за сметка на ответницата,
която е отправила доказателственото искане.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което да се призоват страните.
На същите следва да бъде указана и възможността за извънсъдебно разрешаване на
спора, да бъдат приканени към друг способ за доброволно уреждане на спора, в частност
към постигане на спогодба.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при
режим на довеждане от ответницата за установяване на посочените в отговора на исковата
молба обстоятелства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на
поставените от ответницата с отговора на исковата молба въпроси от № 3.2 до № 3.8, както и
от съда в мотивната част на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза инж. А.
Д. Ц., с адрес в гр. София, тел. 0878 14 08 66.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 800 лв., от които: 200
лв., вносими от ищцата, и 600 лв., вносими от ответницата, в едноседмичен срок от
4
съобщението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.02.2023 г. от
11:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи и препис от
настоящото определение.
НАПЪТСТВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто
– доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който
е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Вещото лице да се уведоми за възложената задача след представяне на доказателства
за внасяне на депозитите от страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5