Решение по дело №219/2020 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                                         ВАНЯ И.А

 

като разгледа докладваното от съдия И.а гр. д. № 219 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалби от „Л.л.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Промишлена зона Север, ул. „Одрин“ № 53А, представлявано от управителя Н. И. А., съответно срещу постановление за прекратяване на изпълнително производство от 10.02.2020 г. и постановление за поправка на постановление за прекратяване на изпълнително производство от 17.02.2020 г., постановени по изп. д. № 20168640400069 г. по описа на ЧСИ Васил Недялков, с рег. № 864 при КЧСИ и район на действие Софийски окръжен съд, както и срещу постановлението на ЧСИ за разноски, обективирано в уведомление за прекратяване на изпълнителното производство.

В жалбата срещу постановлението за прекратяване на изпълнителното производство се навежда възражение, че същото е нищожно, тъй като не е подписано от ЧСИ Васил Недялков, посочен като него автор. Излагат се и доводи за незаконосъобразност на постановлението – поради липса на мотиви; неправилно посочено в него правно основание за прекратяване на изпълнителното производство /чл. 637, ал. 2 от ТЗ/; липса на идентичност между приетото в производството по несъстоятелност вземане на взискателя „Л.л.” ЕООД и вземането, предмет на изпълнителното производство. Навежда се и довод за липса на предвидената в чл. 638, ал. 4 от ТЗ абсолютна предпоставка за прекратяване на изпълнителното дело, а именно същото да е било спряно. Сочи се в тази връзка, че е било налице изключението, предвидено в чл. 638, ал. 1 от ТЗ, а именно предмет на изпълнението е било същото това имущество, което съставлява и имущество по чл. 193, ал. 1 от ДОПК. Излага се и довод, че постановеният от съдебния изпълнител отказ да заличи вписаната възбрана върху имота, предмет на изпълнението, и наличието на жалба срещу този акт на съдебния изпълнител, поддържа висящността на изпълнителното производство, което води до незаконосъобразност на постановеното прекратяване на производството.  Отправено е искане обжалваното постановление за прекратяване да бъде обявено за нищожно, евентуално – да бъде отменено като незаконосъобразно, както и постановлението за разноски, имплицитно съдържащо се в уведомлението до взискателя за прекратяване на изпълнителното производство.

С жалбата срещу постановлението за поправка на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство се излага довод, че същото е недопустимо, тъй като в случая не се касае за допусната фактическа грешка, а за несъответствие между действителната воля на издателя на акта и обективираната в писмения му текст. 

Длъжникът „П.” АД не е представил становище по жалбите.

В представените от съдебния изпълнител мотиви чл. 436, ал. 3 ГПК същият сочи, че постановлението за прекратяване е подписано от помощник – частен съдебен изпълнител Михаела Михайлова. Сочи, че в постановлението от 10.02.2020 г. е допусната техническа грешка в цифровото изписване на законовата разпоредба, на основание на която се прекратява производството, като вместо чл. 638, ал. 4 от ТЗ, отнасящ се до изпълнителните производства, е изписана разпоредбата на чл. 637, ал. 2 от ТЗ, касаеща съдебните производства, и че тази грешка е поправена своевременно с нарочен акт  -  постановление за поправка от 17.02.2020 г., постановено преди влизане в сила на поправеното постановление. Изложени са съображения за наличие на предвидените в чл. 638, ал. 4 от ТЗ предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство.

Съдът, като обсъди доводите на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство по изп. д. № 20168640400069 по описа на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864 при КЧСИ е образувано въз основа на изпълнителен лист от 01.04.2016 г. по гр. д.№ 63098/2015 г. по описа на Софийски районен съд, с който „П.” АД е осъдено да заплати на кредитора „Л.л.” ЕООД сумата 2 730,60 лева – главница, представляваща дължима сума по фактура № 10000035847/05.06.2015 г. за изпълнени СМР на търговски обект „П.” в гр. Бургас, ведно със законната лихва за периода от 19.10.2015 г. до изплащане на вземането, и за сумата 414,62 лева – разноски по делото.

По делото са извършвани изпълнителни действия – наложени са запори върху банковите сметки на длъжника и върху моторни превозни средства, собственост на длъжника, както и възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот – УПИ ХХХ в кв. 80 по плана на с. Гара Е.П. с площ 73635 кв.м.

С постановление за възлагане от 21.08.2017 г. по изп. дело № 29150000514/2015 г. на публичен изпълнител при ТД „Големи данъкоплатци и осигурители” на НАП е възложен на „И.” АД гореописания недвижим имот

С решение от 07.12.2017 г., постановено по т.д.  № 15/2017 г. на Врачански окръжен съд, е открито производство по несъстоятелност по отношение на „П.” ЕАД.

Видно от уведомление изх. № 1632/22.03.2018 г. на ЧСИ Васил Недялков до пълномощника на длъжника, към този момент изпълнителното производство е било спряно, на основание чл. 432, т. 7 от ГПК, вр. чл. 638, ал. 1 от ТЗ.

С определение 13.09.2018 г. по т. д. н. № 15/2017 г. на Врачански окръжен съд са одобрени списъците с приетите и неприетите вземания на кредиторите на дружеството-длъжник „П.“ ЕАД, предявени в срока по чл. 685 ТЗ. В списъка на приетите вземания под № 27 е вземане на „Л.л.” ЕООД за сумата 2730,60 лв. – главница, дължима на основание фактури за извършени СМР, сумата 60 лв. разноски по обезпечаване на бъдещ иск и сума от  414,62 лв. разноски по снабдяване с изпълнителен лист.

С решение от 19.10.2018 г. по т.д. № 15/2017 г. на Врачански окръжен съд  „П.” ЕАД е обявено в несъстоятелност, на основание чл. 711, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

С разпореждане на ЧСИ В. Недялков от 04.12.2019 г. е отказано вдигане на възбраната, наложена върху гореописания недвижим имот, поискано от „И.” АД. Разпореждането е било обжалвано от „И.” АД, като по делото няма данни за резултата от обжалването.

С обжалваното постановление на ЧСИ Васил Недялков от 10.02.2020 г. е прекратено изпълнителното производство по изп. дело № 20168640400069, на основание чл. 637, ал. 2 от ТЗ. С уведомлението до взискателя за прекратяване на изпълнителното производство същият е уведомен, е дължи такси по изпълнението, както следва: обикновена такса в размер на 176,40 лв., такса по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ  размер на 110 лв., по т. 10 – 15 лв. и по т. 31 – 22 лв.

С постановление от 17.02.2020 г. за поправка на постановление за прекратяване на изпълнителното производство е прекратено същото, на основание чл. 638, ал. 4 от ТЗ.  В мотивната част на постановлението е посочено, че в постановлението за прекратяване е допусната явна фактическа грешка в изписаното основание за прекратяване на производството – записана е разпоредбата на чл. 637, ал. 2 от ТЗ вместо разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ. В постановлението за поправка под подписа на ЧСИ е положен щемпел на помощник-частен съдебен изпълнител Михаела Михайлова.

При така установеното от фактическа страна, правните изводи на съда са следните:

Жалбата е подадена от взискателя срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 1 от ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата срещу постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е неоснователна.

На първо място, неоснователно е направеното с жалбата възражение относно валидността на обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство, мотивирано с твърдение, че същото не е подписано от ЧСИ Васил Недялков, посочен като негов автор. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител не е оспорил, че постановлението не е подписано от него, като е посочил, че същото е подписано от помощник-частен съдебен изпълнител Михаела Михайлова. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител може да овласти един или повече помощник- частни съдебни изпълнители, а съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЧСИ помощник- частният съдебен изпълнител може да извършва съгласно указанията на частния съдебен изпълнител всички действия от неговата компетентност. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗЧСИ помощник- частният съдебен изпълнител използва служебния архив и печата на частния съдебен изпълнител, като прибавя към подписа си допълнението "помощник". В случая, постановлението за прекратяване на производството, както и постановлението за поправка, са били подписани от помощник- частния съдебен изпълнител Михаела Михайлова, който е овластен за това от ЧСИ Васил Недялков, извод за което следва от извършването от същия частен съдебен изпълнител на множество други действия по изпълнителното дело.  Ето защо следва да се приеме, че помощник-частният съдебен изпълнител М. Михайлова съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗЧСИ е имал право да извършва всички действия от компетентността на ЧСИ по процесното изпълнително дело. Липсата на изписано към подписа на помощник-частния съдебен изпълнител допълнение „помощник” е технически пропуск, който при пълното съответствие на подписа на същия с подписа му, полаган при множество други документи по изпълнителното дело, не може да обоснове извод, че постановлението за прекратяване е издадено от некомпетентен орган, и не съставлява основание за отмяна на обжалваното постановление за прекратяване.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за липса на мотиви в обжалваното постановление на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление в предвидените разпоредбата хипотези. Няма законоустановени изисквания относно съдържанието на постановлението за прекратяване – не се изисква същото да е мотивирано. Достатъчно е в постановлението да е изразена ясно волята на съдебния изпълнител за прекратяване на производството и посочване на законовата разпоредба – основание за прекратяване, като не е необходимо в него подробно да са изложени всички обстоятелства по изпълнителното дело, обусловили възникването на правното основание за прекратяването. Аргумент  тази посока следва и от разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК, според която съдебният изпълнител е длъжен да изложи писмени мотиви по обжалваното действие след подаване на жалбата и изтичане на срока за възражения – преди изпращането на жалбата заедно с изпълнителното дело на окръжния съд.

 В случая в постановлението за прекратяване на изпълнителното производство от 10.02.2020 г. е посочено цифрово правното основание, на което се прекратява – чл. 637, ал. 2 от ТЗ. Посочената разпоредба визира хипотеза на прекратяване на спрените с откриване на производство по несъстоятелност на длъжника съдебни и арбитражни производства срещу него по имуществени и търговски дела, когато вземането е прието при условията на чл. 693 от ТЗ. Аналогично основание за прекратяване на спряното изпълнително производство, насочено срещу имуществата, включени в масата на несъстоятелността, е предвидено в чл. 638, ал. 4 от ТЗ. Неточното посочване в постановлението от 10.02.2020 г. на приложимата правна разпоредба относно правното основание за прекратяване на изпълнителното производство /чл. 637, ал. 2 от ТЗ, отнасяща се за съдебните и арбитражните производства/ не съставлява порок на обжалваното постановление за прекратяване, който да бъде самостоятелно основание за отмяната му. Въпреки непрецизно посочената в постановлението от 10.02.2020 г.  разпоредба от ТЗ, не е налице неяснота относно основанието, на което се прекратява изпълнителното производство. Това е видно и от съдържанието на подадената от взискателя жалба срещу постановлението а прекратяване от 10.02.2020 г., в която са изложени възражения за липса на предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 638, ал. 4 от ТЗ. Ясно е, че се за фактическа грешка в изписване на приложимата разпоредба от ТЗ. Тази грешка е била надлежно отстранена от съдебния изпълнител с издаденото на 17.02.2020 г. постановление за поправка на предходното постановление за прекратяване, в което е посочено приложимото правно основание – чл. 638, ал. 4 от ТЗ. В случая издаденото постановление за поправка не се въвежда ново и различно основание за прекратяване на изпълнителното производство, а се поправя само цифровата правна квалификация на това основание, което е допустимо да се извърши по реда на поправка на допусната в акта очевидна фактическа грешка  по инициатива на органа, който го е издал. С оглед на това неоснователни са възраженията на жалбоподателя, направени в допълнителната жалба срещу постановлението за поправка от 17.02.2020 г., за недопустимост на това постановление. 

По същество, след преценка на данните по изпълнителното дело, съдът намира, че  са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство, предвидени в  чл. 638, ал.4 от ТЗ, при чието реализиране индивидуалното принудително изпълнение по отношение на приетите вземания при условията на чл. 693 от ТЗ се прекратява по силата на закона, за да се осъществи универсалното принудително изпълнение по отношение на имуществото на несъстоятелния длъжник, по особения ред за това, предвиден в Част ІV от ТЗ.

По делото не е спорно, а и от събраните по изпълнителното дело доказателства се установява, че длъжникът по делото "П.” ЕАД е в производство по несъстоятелност /впоследствие обявен в несъстоятелност/. Установено е, че вземането на взискателя „Л.л.” ЕООД за сумата 2730,60 лева, представляваща дължима сума по фактура № 10000035847/05.06.2015 г. за изпълнени СМР, ведно със законната лихва за периода от 19.10.2015 г. до изплащане на вземането, и сумата 414,62 лв. разноски по делото, за което е образувано изпълнителното дело, е предявено в производството по несъстоятелност и е прието по смисъла на чл. 693 ТЗ с определение № 479/13.09.2018 г.  по т.д. № 15/2017 г. на Врачански окръжен съд.

При това положение законосъобразно частният съдебен изпълнител с обжалваното постановление е прекратил производството по изпълнително дело № 201686440400069. При наличие на открито производство по универсално принудително изпълнение, кредиторът, участващ в това производство, е лишен от интерес от индивидуалното принудително изпълнение и последното следва да бъде прекратено на основание  чл. 638, ал. Разпоредбата на  чл. 638, ал. 4 от ТЗ е императивно установена предпоставка за прекратяване на вече спряното изпълнително производство е включване на вземането в списъка на приетите вземания. Достатъчно е да се установи по безспорен начин, че вземането е включено в одобрения от съда списък на приети вземания. В настоящия случай категорично е установено, че вземането на жалбоподателя, предмет на принудителното изпълнение по изпълнителното дело, е включено в списъка на приетите вземания по чл. 693 от ТЗ. Приетото вземане на взискателя е идентично по основание и размер с вземането по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, чието прекратяване е предмет на обжалване, с оглед на което неоснователно е възражението в жалбата на взискателя в тази насока.

 Следователно са настъпили условията на  чл. 638, ал. 4 ТЗ за прекратяване на образуваното изпълнително производство против длъжника.

 Неоснователно е възражението на жалбоподателя за незаконосъобазност на обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство, основано на довод за наличието в конкретния случай на предвиденото в чл. 638, ал. 1 от ТЗ изключение за спиране на делото – предмет на изпълнителното дело било имущество по чл. 193, ал. 1 от ДОПК. Съгласно посочената разпоредба на чл. 638, ал. 1 от ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193, ал. 1 от ДОПК.

Установява се от материалите по изпълнителното дело, че към момента на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника с решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ  от 07.12.2017 г. по гр.д. № 15/2017 г. на ВОС е била осъществена публичната продан на собствения на длъжника недвижим имот, върху който е било насочено принудителното изпълнение за събиране на публични вземания - този имот е бил възложен с постановление за възлагане от 21.08.2017 г. на обявения за купувач „И.”и АД.  След като към момента на откриване на производството по несъстоятелност този имот не е бил част от имуществото на дружеството-длъжник, то имотът не е бил и част от масата на несъстоятелността по чл. 614, ал. 1 от ТЗ. Следователно, по отношение на това имущество не е била налице отрицателната предпоставка за спиране на изпълнителното производство по чл. 638, ал. 1 от ТЗ. Спирането на основание  чл. 638, ал.1 от ТЗ на изпълнението срещу имуществата в масата на несъстоятелността при откриване на производство по несъстоятелност на дружеството-длъжник не засяга по никакъв начин имота, по отношение на който е осъществено принудително изпълнение по реда на ДОПК, тъй като същият не е собственост на „П.” ЕАД към момента на откриване на производството по несъстоятелност. Спирането осуетява извършване на изпълнителни действия занапред и няма обратно действие по отношение на вече осъществената публична продан, поради което възражението на жалбоподателя за липса на предпоставките за спиране на изпълнителното производство по чл. 638, ал. 1 от ТЗ е неоснователно. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на самия закон при наличието на кумулативните предпоставки, предвидени в  императивната разпоредба на чл. 638, ал. 4 от ТЗ, а именно: производството по изпълнителното производство да е спряно и вземането на взискателя да бъде прието и одобрено в списъка на кредиторите в производството по несъстоятелността на длъжника. В производството по жалба срещу постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на посоченото основание съдът дължи преценка само за наличието на тези две предпоставки, като всякакви други обстоятелства и възражения, свързани с развитието на изпълнителното производство, и със законосъобразността на изпълнителните действия, респ. бездействия на съдебния изпълнител, са неотносими към предмета на съдебния контрол. В случая и двете кумулативно предвидени предпоставки на чл. 638, ал. 4 от ТЗ за прекратяване на изпълнителното производство са били налице.

С оглед на горното обжалваното постановление, с което е прекратено изпълнителното производство, е законосъобразно, а жалбата срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Основателна е жалбата в частта й относно постановлението на ЧСИ, с което са определени дължимите такси по изпълнението, обективирано в уведомление за прекратяване на изпълнителното производство изх. № 757/10.02.2020 г. По аргумент от чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на взискателя в случаите на прекратяване на изпълнителното производство на основанията, предвидени в чл. 433 от ГПК. В настоящия случай прекратяването на делото не попада в нито едно от изброените в посочената разпоредба хипотези, поради което няма основание таксите и разноските в изпълнителното производство да се поемат от взискателя. С оглед на това постановлението за разноски е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

По гореизложените съображения, Софийски окръжен съд

 

    Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Л.Л.” ООД срещу постановление от 10.02.2020 г. за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 201686440400069 по описа на ЧСИ Васил Неялков, рег. № 864, с район на действие Софийски окръжен съд, поправено с постановление от 17.02.2020 г.

ОТМЕНЯ постановлението на ЧСИ за разноски, обективирано в уведомление изх. № 757/10.02.2020 г. по изпълнително дело № 201686440400069.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.