№ 7022
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100510034 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 11121/28.06.2023 год., постановено по гр.д. №3279/2021 год. по описа на
СРС, 155 състав са частично уважени предявените установителни искове с правно основание
чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 ЗЗД от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ №23Б срещу Ц. Б. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. **** и
С. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. **** и Е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО, че ищците ДЪЛЖАТ на ответника разделно по 1 / 2 част от сумите, както
следва: 5 591,77 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 658,89 лв. - лихва за забава
за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., както и законната лихва върху главницата,
дължима от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за сумата от 58,50 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец
май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 11,15 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 19.05.2021 г., както и за главница за
сумата над 5 591,77 лв. до първоначално претендирания размер от 5 700,57 лв. Ищците са
осъдени на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК да заплатят на ответника сума по 1 068,92
лева, представляваща направени разноски по делото и сума в размер на 173,62 лева,
представляваща направени разноски в производството по издаване на заповед за
изпълнение.
1
В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба е подадена от ответника
Ц. Б. Ч., с която оспорва решението на СРС, като неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Основното възражение на въззивника е,
че не притежава качеството на собственик на недвижимия имот, което изключва
възможността последната да има и качеството „потребител“ на топлинна енергия по
смисъла на закона. Въззивникът твърди, че не е наследник на починалия Т.С. Т., както и че
по делото не се установява основанието на което претендират сума от въззивника, тъй като
ищеца не доказва нито съществувал във времето брак между въззивника и починалото лице,
а напротив доказва се по делото от служебно пуснатите справки и представените
удостоверения за наследници, че и наследодателят е разведен към момента на смъртта си.
Въззивникът твърди, че по делото не се установява и евентуално друго качество или друго
право в полза на въззивника, което да позволява да се претендират процесните суми от него.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
исковата претенция срещу него да бъде отхвърлена. Претендира се разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба
от ответника, с която въззивната жалба се оспорва като недоказана и необоснована.
Първоинстанционното решение е постановено при съобразяване на законодателната уредба
и съществуващата по спорните въпроси съдебна практика, поради което е и правилно и
законосъобразно постановено. Първоинстанционният съд е извършил съвкупна преценка на
доказателствения материал, като е постановил мотивиран съдебен акт. Моли съда да остави
въззивната жалба без уважение, като потвърди решението в обжалваната част. Претендира
разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК *********,
представлявано от изпълнителния директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно
упълномощен процесуален представител, против Ц. Б. Ч., с ЕГН **********, и С. Т. Т., с
ЕГН **********, двамата от гр. София, ул. ****. Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди, че на 10.06.2021 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответниците за разделно заплащане по 1/2 част от сумата от
общо 6 429,11 лв., от която: сумата от 5 700,57 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата
от 658,89 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., сумата от 58,50 лв.
– главница за дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г.,
сумата от 11,15 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 19.05.2021 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата,
2
дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява
настоящата искова претенция. Твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия
за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 5, находящ се в гр. София, ул. ****, с
абонатен № 25858, за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., но не са
заплащали дължимата цена за посочения период, като сумата за имота възлиза на общо 6
429.11 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „Техем
Сървисис” ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са
изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците
цена за предоставена топлинна енергия. Моли съда да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на Ц. Б. Ч. и С. Т. Т., че същите дължат разделно на
„Топлофикация София” ЕАД – гр. София или по 1/2 част от сумата от общо 6 429,11 лв., от
която: сумата от 5700,57 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 658,89
лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., сумата от 58,50 лв. –
главница за дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г.,
сумата от 11,15 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 19.05.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски.
С исковата си молба ищецът е направил искане за привличане в делото на „Техем
Сървисис” ЕООД – гр. София, в качеството му на трето лице помагач на ищеца, като излага
съображенията си за наличие на правен интерес. Към исковата молба ищецът прилага
писмени доказателства, прави доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
всеки един от ответниците Ц. Б. Ч. и С. Т. Т.. С депозирания отговор на исковата молба
ответницата Ц. Б. Ч. оспорва исковите претенции като недопустими и неоснователни.
Ответницата, чрез процесуалния си представител, оспорва качеството на собственик на
процесния отопляван недвижим имот и качеството на потребител на топлинна енергия.
Оспорва изложените в исковата молба твърдения, свързани с ползване на топлинна енергия
през процесния период. Твърди, че е настъпило наследствено правоприемство спрямо Т.С. Т.
– син на С.Т.С. и П.Я.С., както и че Т.С. Т. е починал на 12.08.2012 г., чийто наследник е
ответникът С. Т. Т.. Оспорва възникване на облигационно отношение между страните. Прави
възражение за погасителна давност. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли
предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски. С отговора на
исковата молба са направени доказателствени искания.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът С. Т. Т. оспорва исковите
претенции като неоснователни. Не спори, че е собственик на процесния отопляван
недвижим имот. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, свързани с ползване на
топлинна енергия през процесния период, както и наличието на облигационно отношение
3
между страните. Прави възражение за погасителна давност. Излага подробни съображения.
Моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендира направените по делото
разноски. С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а
по отношение на неговата правилност съдът намира следното:
Във въззивното производство е спорен въпроса за давностния срок, с изтичането на
който се погасяват вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение.
При правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд, ищецът трябва да
установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответниците, като потребители на топлинна енергия през
процесния период; използването от ответниците на претендираното количество топлинна
енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Спорен между страните пред настоящата съдебна инстанция е относно легитимацията
на ответника Ц. Б. Ч. да отговаря по предявените претенции, като е спорно между страните
притежаваното от ответника качество на собственик на недвижимия имот, респ. на
потребител на топлинна енергия.
Съвкупната преценка на представените и събрани по делото писмени доказателства,
дава основание за следния извод относно правото на собственост върху процесния
недвижим имот. На 22.04.1965 год. с Договор за продажба на държавен недвижим имот,
съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на
народните съвети процесният недвижим имот е придобит от С.Т.С., който умира на
11.02.1997 год., като оставя за наследници съпруга П.Я.С. и син Т.С. Т., видно от
Удостоверение за наследници с изх.№878/27.10.2000 год. на СО, район „Средец“ и от
Удостоверение за наследници с изх. №005861 от 13.08.2012 год. СО, район „Средец“.
Съпругата П.Я.С. умира на 17.06.2006 год., като оставя за единствен наследник Т.С. Т.,
видно от Удостоверение за наследници с изх. №АО 9400-1967/07.12.2012 год. Т.С. Т. умира
на 08.08.2012 год., видно Препис – извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за
смърт №0417/09.08.2012 год., издаден от СО, район „Средец“, като това е първото писмено
доказателство, въз основа на което се установява, че към момента на смъртта си,
наследодателят е със статут „разведен“. Съгласно Удостоверение за наследници с изх.
№РСЦ-23-УГ01-4506 от 14.07.2023 год., издадено от СО, район „Средец“ наследник на
починалия е синът му С. Т. Т.. Безспорно по делото е именно качеството на наследник на
ответника С. Т. Т., чиято отговорност за заплащане на суми за топлинна енергия не се
4
оспорва пред настоящата въззивна инстанция. Следователно, последният е собственик на
основание наследствено правоприемство, настъпило между него и Т.С. Т.. Настоящата
въззивна инстанция намира, че не се доказва по делото качеството наследник на ответника
Ц. Б. Ч., тъй като нито от служебно изисканите и направени от съда справки, нито от
представените от ищеца в исковата молба писмени доказателства се установява същата към
настъпване на смъртта на Т.С. Т. или дори преди това да е била в брак именно с последния.
Ищецът не ангажира писмени доказателства, чрез които по безсъмнен начин да се установи
качеството наследник на ответника.
В разпоредбата на чл. 22, ал.1 СК се сочи, че лични са вещните права, придобити преди
брака, както и придобитите по време на брака по наследство или дарение, като същите
принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Доколкото твърденията на ищеца по
предявения иск са за имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, то в
негова тежест е да докаже това по делото, което задължение не е изпълнено от страна на
ищеца. Следователно наличие на едно от изчерпателно изброените в разпоредбата
основания, наред с придобиването въз основа на дарение, а именно придобиване право на
собственост върху имота по наследство, то следва да се приеме за доказано, че имотът
представлява лична и изключителна собственост на единия съпруг. Следователно, дори
ищецът да бе доказал по делото валидно сключен и съществувал брак между Ц. Б. Ч. и Т.С.
Т., то поради придобивния способ – наследствено правоприемство между Стойчо Т. Т. и Т.С.
Т., процесният недвижим имот е бил лична собственост на последния.
Имуществената общност се прекратява със смъртта на единия съпруг, при развод или
при унищожаване на брака. Съобразно презумпцията по чл.28 от СК при прекратяване на
имуществената общност дяловете на съпрузите са равни, в резултат на което след
прекратяването на брака всеки един от съпрузите придобива в изключителна собственост 1/2
ид. част от притежаваните в режим на съпружеска имуществена общност недвижими имоти.
Предвид изложеното по – горе, обаче, и недоказано наличие на съществувал брак между
ответника и наследодателя на ответника С. Т. Т., отговорността на другия ответник по
делото не може да се ангажира и на основание качеството й на обикновен съсобственик по
смисъла на предходните изречения.
Поради изложените мотиви и предвид разминаване на крайните изводи на двете
инстанции, настоящия състав намира, че решението, постановено от СРС в тази част следва
да бъде отменено.
По изложените мотиви, Софийският градски съд.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 11121/28.06.2023 год., постановено по гр.д. №3279/2021 год. по
описа на СРС, 155 състав в частта, с която спрямо Ц. Б. Ч., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, ул. **** Е УСТАНОВЕНО, че ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б 1 / 2
5
част от сумите, както следва: 5 591,77 лв. – главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата
от 658,89 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., както и законната
лихва върху главницата, дължима от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от 58,50 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 11,15 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
19.05.2021 г., както и за главница за сумата над 5 591,77 лв. до първоначално претендирания
размер от 5 700,57 лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. Б. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
София, ул. **** НЕ ДЪЛЖИ „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б 1 / 2 част от сумите, както следва: 5
591,77 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 658,89 лв. - лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 19.05.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима
от 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за сумата от 58,50 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец
май 2018 г. до месец април 2020 г., сумата от 11,15 лв. – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 19.05.2021 г., както и за главница за
сумата над 5 591,77 лв. до първоначално претендирания размер от 5 700,57 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13061/25.07.2023 год., постановено по гр.д. №19355/2023
год. по описа на СРС, 33 състав в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6