№ 12165
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.А
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.А Гражданско дело №
20241110108038 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ТС“ ЕАД срещу Д. Ц. Г., ЕГН **********, с
искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер 1 218,54 лева (хиляда двеста и осемнадесет
лева и 54 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК Д 1, бл.71, вх.Г, ап.80,
аб.№*** за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 197,48 лева (сто деветдесет и седем лева и
48 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 29.08.2023 г.,
сумата 37,52лева (тридесет и седем лева и 52 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 8,73 лева
(осем лева и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
29.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
50758/2023г. по описа на СРС.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднали в забава. Моли съда да
1
установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, като оспорва иска по основание
и по размер по съображения, изложени в отговора на исковата молба. Излага твърдения, че
не е извършвана реална доставка. Оспорва наличието на монтиран и сертифициран
топломер в абонатната станция. Оспорва изпадането в забава на ответника, тъй като липсва
покана за плащане. Прави възражение за погасяване на исковата претенция по давност.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 50758/2023 по описа на СРС, 126 състав, се установява, че
на 21.09.2023 г. в полза на „ТС“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено, че Д. Ц. Г., ЕГН **********,
дължи на топлофикационното дружество сумата в размер 1 218,54 лева (хиляда двеста и
осемнадесет лева и 54 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 197,48 лева (сто
деветдесет и седем лева и 48 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 29.08.2023 г., сумата 37,52лева (тридесет и седем лева и 52 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.09.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 8,73 лева (осем лева и 73 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 29.08.2023 г.
Заповедта е връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с разпореждане
от 17.01.2024 г. съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на
иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „ТС“ ЕАД е депозирала искова молба, поради което
настоящото производство е допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с
правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ в тежест на ищеца е било
да докаже при условията на пълно и главно доказване: съществуването на облигационно
правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна
енергия в процесния имот; качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за
битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е
доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането на дълга.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и положителния
2
факт на плащането.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн.
ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си.
От представения от ищеца Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредба за държавните имоти от 16.12.1986г, се установява, че през 1986 г. Цветко
Георгиев Цветков и Сладуна Атанасова Ц. са придобили правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот. Видно от удостоверение за наследници на Цветко Цветков,
същият е починал на 06.02.2000г., като оставил за наследници съпругата си Сладура Ц.,
дъщеря си Д. Г. и сина си Атанас Цветков. Видно от удостоверение за наследници на
Сладуна Ц., същата е починала на 07.01.2009г., като оставила за наследник дъщеря си Д. Г. и
сина си Атанас Цветков. Последния починал на 25.02.2015г., като оставил за наследник
сестра си Д. Г.. Не се твърди или установява впоследствие ответницата да се е разпоредила с
него, поради което съдът намира за доказано, че е собственик на имота в процесния период.
Предвид изложеното съдът намира за установено съществуването на облигационно
договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия,
което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е
уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника
дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника
е от значение единствено към доказването на размера на иска.
От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-
техническата експертиза, се установява, че през исковия период процесната сграда е била
топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено
количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението общия
топломер в сградата е преминал метрологичен контрол. Поради което възраженията на
ответника в тази насока са неоснователни.
Ето защо съдът намира за доказано, че в процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно и за него е възникнало задължение да заплати цената в посочения
размер. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена.
3
По делото са изслушани заключенията на вещите лица по съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна, които не са оспорени от страни и съдът ги кредитира като пълни и
обосновани. От заключението по СТЕ се установява, че сградата на адреса е с непрекъснато
топлоснабдяване за процесния период, като ищецът ежемесечно е извършвал отчети на
общи топломери, които са от търговски тип и са преминали метрологичен контрол съгласно
изискванията. Посочено е още, че всички извършени измервания в АС са в съответствие с
изискванията на действащите Наредби за топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за
процесния период, като за процесния топлоснабден имот е извършван реален отчет.
Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза на дължимите суми за
ТЕ общо възлизат на 1218,54 лева, като дължимите суми за дялово разпределение са в
размер на 37,52 лева, като в съдебно-техническата експертиза вещото лице посочва, че
стойността на изразходваната ТЕ за процесния период е в размер на 1220,14 лева. Доколкото
обаче ищецът е предявил главница в по-малък размер, то искът следва да бъде уважен
съобразно заявеното в исковата молба. Вещото лице по ССчЕ е изчислило размера на
законната лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до
29.08.2023 г., който възлиза на 195 лева върху главницата за ТЕ и 8,73 лева върху главницата
за дялово разпределение.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността
на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и
изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„ТС” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените
изравнителни сметки третото лице помагач е извършило услугата, като няма данни работата
да не е приета, поради което ответника следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение в размер на 37,52 лева.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение на задълженията в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, се дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна
енергия. Поради което искът е доказан по основание. По отношение на размера съдът
намира, че същият възлиза на 195 лева върху главницата за ТЕ, като за горницата над този
размер до пълния претендиран – 197,48 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжниците покана за плащане на това задължение от дата,
4
предхождаща подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се
явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените
от ищеца разноски. Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 29,24 лева за д.т., 400 лв.
за особен представител, 300 лева за депозит за СТЕ и 300 лева депозит за ССчЕ, 15 лева за
издаване на съдебно удостоверение, като е претендирал юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, от които съдът на осн. 78, ал. 8 ГПК присъжда в посочения размер. С
оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски в общ размер на 1135,47 лева в
исковото и 78,65 лева разноски в заповедното.
Ответникът има право на разноски с оглед отхвърлената част от исковете, но същият
е представляван от особено представител.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Я“ 23Б, положителни установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
Д. Ц. Г., ЕГН **********, дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 1
218,54 лева (хиляда двеста и осемнадесет лева и 54 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ЖК Д 1, бл.71, вх.Г, ап.80, аб.№*** за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 195 лева
(сто деветдесет и пет лева), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
29.08.2023 г., сумата 37,52лева (тридесет и седем лева и 52 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 12.09.2023 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50758/2023г. по
описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главница за ТЕ за разликата
над присъдения размер от 195 лева до пълния претендиран размер от 197,48 лева за период
от 15.09.2021 г. до 29.08.2023 г., както и иска за сумата в размер на 8,73 лева (осем лева и 73
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 29.08.2023 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК Д. Ц. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. София, ЖК Д 1, бл.71, вх.Г, ап.80 да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК ***
разноски по делото в размер на 1135,47 лева в исковото и 78,65 лева разноски в заповедното.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6