Решение по дело №2339/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 18
Дата: 14 януари 2021 г.
Съдия: Красимир Маринов
Дело: 20201001002339
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 10 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. София , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов

Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20201001002339 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 55094/17.06.2020 г., подадена от сдружение с
нестопанска цел „Българско дружество за защита на птиците“ чрез адвокат Е. К. от САК срещу
решение № 602/21.04.2020 г., постановено по търг. дело № 1833/2019 г. по описа на Софийски
градски съд в частта му, с която са отменени по иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ на С. Д. Н. и К. И. Т.
срещу жалбоподателя решения на общото събрание на сдружението от 10.08.2019 г. за отмяна на
решения на УС на сдружението от 03.08.2019 г. и от 09.08.2019 г. за приемане на нови членове на
сдружението и за освобождаване на С. Д. като член на УС като незаконосъобразни и
противоречащи на устава, както и сдружението е осъдено да заплати на С. Д. Н. и К. И. Т. на
основание чл. 78 ГПК сумата от 660 лева - разноски по делото.
По изложените съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваната му част, жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени и вместо него постанови
ново, с което отхвърли така уважения иск. Претендира и присъждане на разноски.
Относно решението на общото събрание на сдружението от 10.08.2019 г. за отмяна на
решения на УС на сдружението от 03.08.2019 г. и от 09.08.2019 г. за приемане на нови членове,
жалбоподателят твърди, че наистина и ЗЮЛНЦ, и уставът на БДЗП ограничавали възможността на
ОС да взема решения само по въпроси, които били включени в обявения в поканата дневен ред, но
с оглед определяне на кворума, ОС трябвало да реши дали четири от явилите се физически лица,
легитимиращи се въз основа на решения от извънредното заседание на УС от 03.08.2019г.
1
(съгласно изменението от 09.08.2019 г.), имали право да присъстват на заседанието и в какво
качество. Тези въпроси не се включвали в официалния дневния ред и постановените по тях
решения нямали самостоятелен характер и не можело да бъдат предмет на искане за отмяна по чл.
25, ал. 4 ЗЮЛНЦ. Решението на УС за приемане на нови членове от 03.08.2019 г. (включително и
след изменението му от 09.08.2019 г.) било прието при липса на компетентност предвид чл. 26 от
устава на БДЗП, което го правело нищожно. Поради това и четирите лица, явили се при
регистрацията и легитимиращи се въз основа на тези решения, не били придобили качеството
членове на БДЗП и не са имали право да присъстват на заседанието. Доколкото решенията на УС
във връзка с приема на нови членове били нищожни, решението на ОС да не ги вземе предвид при
проверката на кворума нямало самостоятелна правна стойност – с него само се уточнявало кой има
право да присъства на заседанието, което било процедурен въпрос, а процедурните въпроси не
подлежали на предварително обявяване.
Относно решението на общото събрание на сдружението от 10.08.2019 г. за освобождаване
на С. Д. като член на УС, жалбоподателят излага съображения в подкрепа на твърденията си, че по
този въпрос не било допустимо да се извършва съдебен контрол, доколкото касаело
целесъобразност на решението, а дори да се приемело, че съдът следва да извърши такъв контрол,
то в случая били налице основанията за освобождаване на С. Д. като член на УС - конфликт на
интереси.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от С. Д. Н. и К. И. Т.,
а впоследствие същите са представили писмено становище за неоснователност на жалбата.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, счита въззивната жалба за
процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а
разглеждайки я по същество намира следното от фактическа и правна страна:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на С. Д. Н. и К.
И. Т. срещу сдружение с нестопанска цел „Българско дружество за защита на птиците“, с която се
иска съдът да постанови решение, с което да отмени решенията на общото събрание на
сдружението от 10.08.2019 г., както следва: 1) за отмяна решенията на УС, взети с протоколи от
03.08.2019 г. и от 09.08.2019 г. за приемане на нови членове на сдружението; 2) за
освобождаването на С. Д. като член на УС; 3) за избирането на Е. Г. Т. за член на УС и 4) за
избирането на Б. Н. Т. за член на УС.
Предвид частичното обжалване на постановеното от първоинстанционния съд решение,
предмет на настоящия въззивен съдебен контрол са решенията на общото събрание на
сдружението по горепосочените т. 1) и т. 2).
Относно тях, ищецът твърди, че липсвали правомощия на УС по устав да приема и изключва
членове на сдружението - физически лица. В чл. 16, ал. 1, т. 12 от устава на сдружението, във вр. с
чл. 25, ал. 2 ЗЮЛНЦ, управителният съвет бил органът, който приемал и изключвал членовете –
физически/юридически лица, като можел да делегира тези си правомощия на изпълнителния
директор на сдружението, и то единствено по отношение на физическите лица. Освобождаването
на С. Д. като член на УС било незаконосъобразно, тъй като същото не било предварително
2
включено в обявения дневен ред на заседанието, а отделно от това, дори да се приемело, че ОС
имало правото да взема такова решение, то посоченото основание за неговото освобождаване –
конфликт на интереси, не било налице.
Ответното сдружение „Българско дружество за защита на птиците“ оспорва исковете като
недопустими, тъй като ищците не били спазили преклузивния едномесечен срок за оспорване на
решенията, уреден в чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, а така също за ищците липсвал правен интерес да
оспорват така взетите решения на ОС.
Оспорва исковете и като неоснователни.
В тази връзка твърди, че на редовно проведено заседание от 20.04.2019 г. като член на УС на
сдружението, с мнозинство от гласовете, било избрано лицето С. Д., който, към онзи момент, бил
управител на две дружества - „БГ Орнитос“ и „Биопродукт - СС“, които имали за предмет на
дейност, противоречащ на целите на сдружението, поради което било налице конфликт на
интереси съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от устава. В периода 01.05.2019 г. - 28.05.2019 г.
членовете на сдружението организирали и провели подписка за свикване на извънредно ОС на
основание чл. 11, ал. 1 от устава на БДЗП. В искането, подписано от 72-ма членове, било изрично
посочено, че целта на извънредното ОС трябвало да бъде избор на нови членове в УС и промяна на
устава на сдружението, с цел подобряване на неговото функциониране. На редовно проведено
заседание от 28.05.2019 г., членът на УС Д. декларирал промяна в обстоятелствата - че към онзи
момент вече не бил собственик и управител на двете дружества, което заявление било невярно в
по-голямата му част. На редовно заседание от 19.06.2019 г. УС на сдружението констатирал, че
били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1 от устава за това, и взел решение за свикване на
извънредно ОС на 10.08.2019 г. в гр. София, при дневен ред: 1. Приемане на промени в устава; 2.
Промени в състава на управителния съвет; 3. Разни. Събранието било свикано при спазване
изискванията на закона. В периода след вземане на решението на УС за насрочване на извънредно
ОС, в сдружението били получени голям брой молби за приемане на нови членове - за м. юни и м.
юли 2019 г. били получени общо 168 молби, като - за сравнение - за всички предходни месеци на
2019 г. били получени общо 43 заявления. Изпълнителният директор разпоредил всички заявления
за членство да се проверят персонално, тъй като било констатирано, че много от новите заявления
били попълнени с идентичен почерк и носели сходни подписи, като при много от заявленията
членски внос бил извършен от едно и също лице. Вследствие на проверката се установило, че
много от предоставените в заявленията телефонни номера не съществували, като в по-голямата
част от проверените случаи, се констатирала злоупотреба с лични данни на неуведомени лица.
Други кандидат - членове заявили, че били агитирани от трето лице да попълнят заявлението,
което им обяснявало, че членството било безплатно, като въпреки това, членски внос от тяхно име
бил постъпил по сметка на сдружението. В един от случаите, лицето, вече прието за член, заявило,
че са го задължили да присъства на „конференцията“ или да даде пълномощно на друг, в противен
случай било заплашено, че „ще дължи компенсации“. Към 03.08.2019 г. от всички общо 168 нови
заявления от юни и юли 2019 г. с решение на изпълнителния директор били приети 85 нови
членове, а по отношение на останалите 83-ма, проверките все още продължавали. Въпреки това,
УС на сдружението, без да поискал обяснение от изпълнителния директор, решил да се намеси
пряко в процедурата по приемане на нови членове, като изискал копия от всички постъпили
заявления за членство в периода от 12.07.2019 г. до 03.08.2019 г. и на заседание от 03.08.2019 г. (с
3
решение по т. 1 от дневния ред) приел останалите 83 лица за членове на БДЗП, въпреки че
проверките за автентичност на заявленията все още не били приключили. Голяма част от новите
заявления за членство били от лица с местожителство в района на гр. Генерал Тошево и област
Добрич, за които било установено, че са служители на различни фирми на фамилия П., които
развивали кръг от дейности, противоречащи на целите на сдружението. Във връзка с тези
разкрития, на 09.08.2019 г. И. М. - отговорник по европейските политики към БДЗП, представила
докладна записка пред УС. След като на друго заседание на УС изпълнителният директор
уведомил УС, че след успешна проверка на заявленията в периода между 28.05 и 09.08.2019 г. с
решение на ИД били приети 89 нови членове, като 4 от тях били включени в списъка от решението
на УС от 03.08.2019 г., УС решил да измени решението си от 03.08.2019 г., като вследствие на това,
решението на УС за приемане на нови членове оставало в сила само по отношение на 37
физически лица от първоначалните 83-ма. УС приел тези членове по изключение, като предложил
на ОС да разгледа останалите 42 броя заявления за приемане като членове на физически лица, по
отношение на които УС бил отменил решението си за прием. Извънредното ОС, на което били
взети оспорваните решения, било свикано и проведено при спазване на изискванията на ЗЮЛНЦ и
устава. На 10.08.2019 г. в парк-хотел „Витоша“, гр. София се явяли лично 140 членове на БДЗП,
които представлявали общо 332 членове от общия регистриран членски състав (671 члена) към
онзи момент. Следователно представени били под една втора от членовете, като, с оглед редовно
провеждане на заседанието, бил спазен принципът на спадащия кворум, като същото било открито
едва в 11:30 часа. ОС напълно в съответствие с устава отменил частично решението на УС за
приемане на членове, тъй като съгласно разпоредбите му, и противно на твърденията в исковата
молба, правомощие да приема физически лица за членове на сдружението имал единствено
изпълнителният директор, като неговият отказ било предвидено, че подлежи на проверка от УС,
след съответно сезиране.
Също така, ответното сдружение оспорва твърденията в исковата молба, че решението за
освобождаване на С. Д. като член на управителния съвет не било включено в дневния ред на
проведеното събрание. Това решение било взето при обсъждане на промените в състава на
управителния съвет, което било изрично посочено в дневния ред в поканата за свикване на
извънредното събрание. Съгласно закона, общото събрание притежавало изключителна
компетентност да избира и освобождава едно лице като член на управителния му орган, като това
можело да бъде направено във всеки един момент и не зависело изобщо от поведението и волята
на това лице, още повече от предварителна преценка дали по отношение на него било налице
конфликт на интереси с тези на сдружението, което се решавало от върховния орган по
целесъобразност. Отделно от това, в действителност било налице конфликт на интереси,
доколкото Д. бил ръководен орган на други две юридически лица, чрез свързано лице - неговата
съпруга, и мажоритарен собственик на техния капитал, като забрана за участие на такова лице в
УС се съдържала в чл. 15, ал. 5 от устава на БДЗП, а ЗПКОНПИ не бил приложим в случая. От
друга страна, и съгласно уреденото в чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, предмет на съдебна проверка било
единствено законосъобразността и съответствието с устава на оспорваното решение, а не и
неговата целесъобразност.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира така предявените
обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за
процесуално допустими.
4
Ищците С. Д. Н. и К. И. Т., за които безспорно е прието, че към 10.08.2019 г. са членове на
сдружение „Българско дружество за защита на птиците“ и са присъствали на проведеното на
същата дата общо събрание (ОС), са подали настоящата искова молба по пощата на 10.09.2019 г.
(л. 202), т. е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ и същата не се
явява просрочена, както необосновано твърди ответното сдружение.
За ищците е налице и правен интерес от предявяване на настоящите искове, макар и да не се
засягат непосредствено техни членствени права. С разпоредбата на чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ
законодателят изрично е признал правото за предявяване на конститутивния иск за отмяна
решения на ОС поради тяхната незаконосъобразност, както на органите на сдружението и
прокурора (когато решението засяга обществен интерес), така и на всеки един от членовете му,
като в случая е налице и конкретен правен интерес за ищците от оспорване решенията на ОС по
исковата молба, доколкото същите имат за своя последица увеличаване на членската маса и
осъществяване на ръководството на сдружението от надлежно избрани лица.
Поради това, така предявените искове по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ като процесуално допустими
правилно и законосъобразно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, поради
което решението в обжалваната му част се явява допустимо, а относно законосъобразността му по
същество на спора, на основание чл. 269 ГПК въззивният съд извърши преценка в рамките на
наведените с жалбата доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:
ОС на ответното сдружение, проведено на 10.08.2019 г. (което обстоятелство не е спорно
между страните) е свикано с покана от 10.07.2019 г., видно от която за дневен ред на събранието са
посочени следните въпроси: 1) Приемане на промени в устава; 2) Промени в състава на УС и 3)
Разни. Явно е че решението на ОС за отмяна на решенията на УС от 03.08.2019 г. и от 09.08.2019 г.
за приемане на нови членове на сдружението е постановено по въпрос, който не е бил включен в
обявения в поканата дневен ред, което го прави незаконосъобразно, както поради противоречие
със законовата разпоредба на чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ, така и с чл. 14, ал. 3 от устава. Касае се за
формално нарушение на процедурата по провеждане на ОС, което като последица се изразява в
нарушение на законово гарантираното право на информация и участие на всички членове при
провеждане на ОС.
Неоснователно е възражението по въззивната жалба, че това бил процедурен въпрос относно
преценка на кворума, необходим за провеждане на ОС и поради това не следвало да бъде
включван в дневния ред. Този извод не може да бъде споделен, тъй като въпросът относно
приемането и изключването на членове на сдружението е съществен въпрос и вземането на
решение по него от ОС може да бъде законосъобразно само при стриктно спазване процедурата по
свикване и провеждане на ОС, което включва и посочване на този въпрос в обявения в поканата
дневен ред.
Поради това, искът за отмяна решението на ОС на ответното сдружение за отмяна на
решения на УС на сдружението от 03.08.2019 г. и от 09.08.2019 г. за приемане на нови членове на
сдружението, се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи като се отмени
въпросното решене на ОС.
Относно решението на ОС на ответното сдружение от 10.08.2019 г. за освобождаване на С.
5
Д. като член на УС, настоящият съдебен състав намира следното:
Ищците посочват две основания за незаконосъобразност на решението: 1) същото било в
противоречие с чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ и с чл. 14, ал. 3 от устава като постановено по въпрос, който
не бил включен в обявения в поканата дневен ред – не било посочено конкретно името на С. Д. и
2) не били налице обстоятелствата, на основание на които С. Д. бил изключен като член на УС –
конфликт на интереси, съобразно чл. 15, ал. 5 от устава.
Първото основание е неоснователно. Както правилно и законосъобразно е отбелязал и
първоинстанционния съд, в поканата за свикване на процесното ОС, е включен и въпрос „Промени
в състава на УС“. Няма предвидено законово изискване да се посочва и проект за решение или
предложение за решение, включително и когато предложението засяга персоналния състав на УС,
независимо дали е за освобождаване на член на УС или избор на нов член на УС. Такова изискване
не е предвидено и в устава (чл. 11, ал. 2), който възпроизвежда законовата разпоредба.
Процедурата по освобождаване на член на УС е предвидена в чл. 19, ал.1, т. З от устава - по
предложение на УС или на 15 от членовете на ОС, без да е предвидено, че тези предложения
трябва да бъдат направени в някакъв срок преди самото ОС. Аргумент в тази насока е и
предвидената в устава възможност аргументирани предложения за нови членове на УС да се
внасят направо в ОС, както от УС, така и от най-малко 7 от членовете на ОС (чл. 15, ал. 8). Поради
това, както предлагането на нови членове, така и освобождаването на членове на УС на ответното
сдружение, е достатъчно да бъде включено като точка в дневния ред, без да се посочват конкретни
имена, за да се приеме, че е спазено изискването на чл. 26, ал. 2 ЗЮЛНЦ.
Неоснователно е и второто основание. Съгласно утвърдената практика на ВКС (решение №
391/01.07.2005 г. по т. д. № 679/2004 г. на ІІ-ро т. о.; определение № 792/18.12.2009 г. по т. д. №
622/2009 г. на ІІ-ро т. о.), която се споделя от настоящия съдебен състав, по искове с правно
основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ, осъществяваният от съда контрол по отношение решенията на ОС
на сдруженията с нестопанска цел е само и единствено с оглед тяхната законосъобразност и
уставносъобразност, но не и по отношение на тяхната целесъобразност, при което отмяната им е
недопустима, ако не е налице установено конкретно нарушение на закона или устава при тяхното
вземане. В случая, обстоятелството дали е налице основанието – конфликт на интереси съобразно
чл. 15, ал. 5 от устава, провокирало част от членовете на сдружението да поискат освобождаването
на С. Д. като член на УС, представлява въпрос по целесъобразност и е извън правомощията на
съда да го решава. Това е така, тъй като нито в устава на сдружението, още по-малко в закона
(ЗЮЛНЦ) съществува разпоредба, изискваща от ОС да освобождава член на УС при наличието на
определени предпоставки. Така, чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ предвижда, че в компетентност на ОС е
да освобождава членовете на УС, което правомощие не може да се делегира на други органи на
сдружението по силата на ал. 2 от посочената разпоредба. Законът обаче не изисква
освобождаването на член на УС да се извършва при наличието на определени предпоставки, т. е.
решението на ОС по този въпрос не е обвързано със съществуване на каквито и да било основания
и е предоставено на свободната преценка на ОС. В настоящия случай и в устава на сдружението
„Българско дружество за защита на птиците“ не са предвидени разпоредби, изискващи
освобождаването на член на УС да се извършва при наличието на някакви основания. Така, в чл.
19, ал. 1 от устава, която разпоредба регламентира предсрочното освобождаване на член на УС
(преди изтичане на четиригодишния мандат), се предвиждат три хипотези за това, първите две от
6
които са и неотносими към случая, а именно: 1) по собствено желание на съответния член, след
писмено едномесечно предизвестие, отправено до председателя на УС (т. 1); 2) при смърт или
поставяне под запрещение на съответния член (т. 2) и 3) от ОС след аргументирано предложение
на действащия УС по него усмотрение или по писмено предложение на най-малко 15 члена на
сдружението (т. 3). Видно е че в хипотезата по т. 3, пр. ІІ-ро, каквато е настоящата, не се изисква
наличието на конкретно основание за освобождаването на член на УС. Единствено има
ограничение съгласно ал. 3 от цитираната разпоредба, че в случаите по т. 3 ОС може да отстрани
най-много двама члена на едно свое събрание, като избира нови членове на тяхно място (каквото
нарушение на устава нито е въведено като основание за отмяна на решението на ОС, нито и се
установява такова). Отделно от това, видно от протокола на проведеното ОС, в самото решение на
ОС за прекратяване мандата на С. Д. не е посочено конкретно основание от устава, в частност чл.
15, ал. 5, което не е и нужно, след като няма такова изискване нито в закона, нито в устава.
Поради това, искът за отмяна на решението на ОС на ответното сдружение от 10.08.2019 г. за
освобождаване на С. Д. като член на УС се явява неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен.
По така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, обжалваното решение
на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта му, с която е отменено по иск по чл.
25, ал. 4 ЗЮЛНЦ на С. Д. Н. и К. И. Т. срещу сдружение с нестопанска цел „Българско дружество
за защита на птиците“ решението на ОС на сдружението от 10.08.2019 г. за освобождаване на С. Д.
като член на УС и вместо него в тази му част бъде постановено ново, с което този иск се отхвърли
като неоснователен и недоказан. В останалата му обжалвана част – с която по иск с правно
основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ на С. Д. Н. и К. И. Т. срещу сдружение с нестопанска цел
„Българско дружество за защита на птиците“ е отменено решението на ОС на сдружението от
10.08.2019 г. за отмяна на решения на УС на сдружението от 03.08.2019 г. и от 09.08.2019 г. за
приемане на нови членове на сдружението, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 602/21.04.2020 г., постановено по търг. дело № 1833/2019 г. по описа на
Софийски градски съд в частта му, с която е отменено по иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ на С. Д. Н.
и К. И. Т. срещу сдружение с нестопанска цел „Българско дружество за защита на птиците“
решението на общото събрание на сдружението от 10.08.2019 г. за освобождаване на С. Д. като
член на управителния съвет и вместо него в тази му част постановява:
Отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
Потвърждава решение № 602/21.04.2020 г., постановено по търг. дело № 1833/2019 г. по
описа на Софийски градски съд в останалата му обжалвана част (с която по иск с правно
основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ на С. Д. Н. и К. И. Т. срещу сдружение с нестопанска цел
„Българско дружество за защита на птиците“ е отменено решението на ОС на сдружението от
10.08.2019 г. за отмяна на решения на УС на сдружението от 03.08.2019 г. и от 09.08.2019 г. за
7
приемане на нови членове на сдружението).
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на
страните на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8