Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.03.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18977 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане АД”, ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет
на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.01.2019г.,
издадена по ч.гр.д. № 79991/2018г. по описа на СРС за сумата от 462,88 лева,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско”, сключен със
застрахователна полица № ...... с валидност от 19.04.2016г. до 18.04.2017г. за
причинени имуществени вреди на лек автомобил „ф.г.” с рег. № У ф.г. АМ, вследствие
на ПТП, настъпило на 12.04.2017г. в гр. Варна, ведно със законната лихва върху нея
от датата на депозиране на заявлението – 19.12.2018г. до окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за застраховка
„Каско“ със застрахователна полица № ...... със срок на валидност от 19.04.2016г. до 18.04.2017г. за
лек автомобил „ф.г.” с рег. № У ф.г. АМ, собственост на ищеца. На 12.04.2019г. в
гр. Варна, на ул. „Д-р г.„“, ищецът паркирал процесния автомобил. При тръгване
установил щети по автомобила от неизвестно МПС. Веднага уведомил
застрахователя, при когото била образувана щета № ...... и бил изготвен опис на
щетите. Застрахователят отказал да изплати обезщетение, като отказът бил
мотивиран с нарушаване на Глава пета, Раздел I, чл.19, т.4 от Общите условия по договора за
застраховка „Каско“, а именно поради констатация, че уврежданията, описани в
описа не кореспондират с механизма на декларираното събитие. Ищецът счита отказа
за неоснователен.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който се оспорва иска по основание и по размер. Оспорва се
активната легитимация на ищеца и представителната власт на адв. Таня
Полежанова. Оспорва се настъпването на застрахователното събитие на 14.04.2017г.
в гр. Варна, ул. „Оборище“, настъпването на увреждания по автомобила, твърдението,
че отказа на застрахователя е неоснователен, както и размера на щетите. Сочи
се, че ищецът злоупотребява с наличието на застрахователен договор № 0020090201600484,
тъй като е житейкси невъзможно в шест последователни дни преди изтичане на
полицата да бъде паркиран автомобилът на шест различни места и всеки път да се
установяват увреждания по различни корпусни детайли на автомобила, без
повторения на детайли. Твърди се, че още при сключване на първата полица
„каско“ автомобилът е имал увреждания по панел ляв, врата лява, предна броня,
спойлер преден, задна броня, лайсна в задна броня лява, преден капак, панел
десен. Ищецът не е представил автомобила за оглед след отстраняване на
описаните при огледа от 16.04.2014г. детайли. Твърди се, че уврежданията са настъпили на
друга дата и по друг механизъм. Сочи се, че полицата е сключена при специална
договореност „Кампания пролет“.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника оспорва исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че между тях със застрахователна полица № ......
е сключен договор за застраховка „Каско” за лек автомобил „ф.г.” с рег. № У ф.г.
АМ, собственост на ищеца, със срок на действие от 19.04.2016г. до 18.04.2017г. В
застрахователната полица (л.21 от делото) е вписано, че същата е сключена при „Кампания
Пролет“. Застрахователната сума по договора е 3730 лева.
На 18.04.2017г. С.Х.Х. в качеството му на собственик на МПС е подал при
ответното дружество уведомление за щета, в което е посочил, че на 12.04.2017г. лек автомобил „ф.г.” с рег. № У ф.г. АМ е бил
паркиран на паркинга пред входа на ул. „Д-р г.„“. Отивайки към автомобила
ищецът видял, че е одран от неизвестно МПС.
Във връзка с уведомлението при застрахователя е образувана щета № ......
Съставен е опис техническа експертиза, в който са описани щетите.
Представени от ответника са платежно нареждане и извлечение от интернет
банкиране от 20.06.2018г., видно от които на същата дата по банкова сметка ***.04
лева като обезщетение по щета 002009007342018 и щета 002009007342018.
От ищеца е представена проформа фактура от 08.06.2017г., издадена от „Софсервиз‘
ЕООД за ремонт на автомобил на стойност 462,88 лева.
Представено е още писмо от ответното дружество до ищеца, с което го
уведомяват, че няма да изплатят застрахователно обезщетение. На основание Глава
Пета, Раздел I,
чл.18, ал.4 от Общите условия по застраховка „Каско на
МПС“, предвид че при извършената проверка са установени различия между
фактическата обстановка и декларираните обстоятелства.
Представени от ответника е застрахователна полица № ********** от 17.04.2015г.,
съгласно която лек автомобил „ф.г.” с рег. № У ф.г. АМ е застрахован при ответното
дружество по договора за застраховка „Каско“ за периода от 19.04.2015г. до
18.04.2016г., както и талон № ....от 16.04.2014г. за оглед на процесното МПС, в
който са посочени забележки: „панел ляв – Б, врата лява – Б, спойлер преден –
Б, броня задна – Б, лаисна врата садна, броня лява – Б, капак преден – Б, панел
десен – Б“.
От ищеца са представени талон № 0050558 от 17.04.2015г.,
в който не са вписани забележки и талон № 0044056 от 02.09.2014г., в който е
вписано „автомобилът е представен с отремонтирани детайли по талон за оглед 0038425,
без забележки“.
Видно от Решение №
30/03.01/2020г. по в.гр.д.№ 12986/2019г. по описа на СГС и Решение № 146454/20.06.2019г.
по гр.д. № 60941/2018г. по описа на СРС е прието за установено, че „ОЗК – Застраховане“
дължи на С.Х.Х. сумата от 1119 лева, представляваща общо дължимо
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 0020090201600484 със срок
на действие от 19.04.2018г. до 18.04.2017г. за щети от ПТП, възникнало на
13.04.2017г. в гр. Варна на ул. „Лотос“, ПТП от 16.04.2017г., настъпило в гр. Варна,
на ул. „Царевец“, ПТП от 11.04.2017г., настъпило в гр. Варна на ул. „Петър
Енчев“, ПТП от 14.04.2017г. и ПТП от 15.04.2017г., настъпило в гр. Варна на ул.
„Радецки“.
Видно от представените от ответника
запорно съобщение и преводно нареждане (л.24 и 25 от делото) е, че пред ЧСИ и.м.к.е
образувано изп.д. № и.м.к.с взискател С.Х.Х. и длъжник „ОЗК – Застаховане“ АД
по изп.лист от 30.01.2020г., издаден от СРС на основание Решение от
20.06.2019г. по гр.д. № 6094/2018г. във вр. с решение № 30/03.01/2020г. по
в.гр.д.№ 12986/2019г. по описа на СГС за главница от 1119 лева при общ размер
на дължимата сума от 1813,14 лева, като сумата от 1805,05 лева е преведена от
ответника на ЧСИ на 07.02.2020г.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че механизмът на настъпване на събитието е следния: на
12.04.2017г. лек автомобил „ф.г.” с рег. № У ф.г. АМ е паркиран в гр. Варна, на
ул. „Д-р г.„“. Реалният възможен механизъм е следния – пряк контакт между
превозното средство и предмет, джижещ се покрай него, при който процесното
превозно средство е в покой, а другото превозно средство или друг предмет
преминава в близост, в посока успоредна на надлъжната ос на процесното превозно
средство и се получава съприкосновение с приплъзване в страничната дясна част
на автомобила, като продължава движението си в продължение на половината от
дължината на процесния автомобил. Експертизата приема уврежданията, които са
установени при извършения от застрахователя оглед – врата дясна, калник заден
десен, броня задна. Установените
увреждания са в странична дясна част на автомобила в зоната на удара и са
вследствие на съприкосновение с твърд премет. Налице е причинно-следствена
връзка между процесното събитие и настъпилите вреди и е възможно да са получени
по степен и вид от настъпилото събитие. Общата стойност на увредените детайли,
материалите и труда за възстановяване на автомобила е в размер на 467.08 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание
по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.405 от КЗ.
Искът е предявен след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по
реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1
от ГПК и е процесуално допустим.
Разгледани по същество, искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ
при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществена застраховка, настъпване на застрахователно
събитие по него, претърпените
вреди и техния размер, както
и причинно-следствената връзка между събитието и вредите.
Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или друг правопогасяващ факт.
Не са спорни между страните, а и се установяват от
доказателствата по делото обстоятелствата за сключването на валиден договор за
застраховка между тях, за наличието на уведомление от страна на застрахования
за настъпило застрахователно събитие, както и за постановения отказ за
изплащане на обезщетение.
Застрахователят е оспорил настъпване на застрахователно
събитие в гр. Варна, на ул. „Оборище“. Следва да се има предвид, че твърдението
на ищеца е, че процесното събитие е настъпило на ул. „Д-р г.„“.
От заключението на САТЕ се установява, че щетите са
настъпили при съприкосновение с твърд предмет, който преминава в близост, в посока успоредна на надлъжната
ос на процесното превозно средство. Експертизата е категорична, че уврежданията,
установени от застрахователя при огледа на процесния автомобил, могат да
настъпят при процесното ПТП и са в причинно-следствена връзка с него.
Твърдението на ответника, че процесният автомобил е имал същите
увреждания още при оглед от 16.04.2014г. (обективирани в талон 0038425) а впоследствие
след отстраняването им автомобилът не е представен, се опровергаха от приетите
по делото два броя последващи талони за оглед – талон № 0044056 от 02.09.2014г.,
в който изрично е вписано „автомобилът е представен с отремонтирани детайли по
талон за оглед 0038425, без забележки и талон № 0050558 от 17.04.2015г., в
който не са вписани никакви увредени детайли.
От гореизложеното се налага извода, че за застрахователя не
е налице основание за отказ от изплащане на застрахователното обезщетение на
основание Раздел I, чл.18, ал.4 от
Общите условия, а именно поради установени различия между фактическата
обстановка и декларираните обстоятелства.
Спорен между страните е и въпроса за размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно 405 от КЗ да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение. Обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие (чл.386, ал.2 от КЗ). Съобразно заключението на
съдебно-автотехническата експертиза размерът на дължимото обезщетение, определен
по средни пазарни цени за части и труд, необходими за възстановяване на
автомобила е 467.08 лева.
Ответникът е направил възражение, че размерът следва да
бъде съобразен с клаузата по застрахователния договор „Кампания Пролет“.
Установи се по делото, че същата е инкорпорирана в застрахователната полица. Съгласно
посочената клауза застрахователят изплаща до 10 % от застрахователната сума по
полицата за всяка щета, независимо от броя на щетите без документ, общо до 30 %
от застрахователната сума за срока на застраховката. Посочената клауза не е
оспорена от ищеца, а и валидността на същата е разгледана от в рамките на Решение
№ 30/03.01/2020г. по в.гр.д.№ 12986/2019г. по описа на СГС, което е влязло в
сила. Решението е постановено между същите страни и касае именно процесния
застрахователен договор, следователно има сила на пресъдено нещо и следва да
бъде съобразено. В допълнение, следва да се има предвид разпоредбата на чл.387,
ал.2 от КЗ, съгласно който страните по застрахователния договор могат да
определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума,
като в този случай чл. 386, ал.
2 не се прилага.
Установи се, че с влязлото в сила Решение № 30/03.01/2020г.
по в.гр.д.№ 12986/2019г. по описа на СГС е прието за установено, че по издадена
заповед за изпълнение ответникът дължи на ищеца сумата от 1119 лева,
представляваща 30 % от застрахователната сума по процесния договора за
застраховка „каско“, като обезщетение за пет щети, настъпили на пракинг в
периода на валидност на полицата. Установи се още, че сумата от 1119 лева е
изплатено от ответното дружество в полза на ЧСИ по заведено от ищеца
изпълнително дело/. В този смисъл съдът намира, че на ищеца вече е присъден
максималния размер от 30 % от застрахователната сума по застрахователна полица № ......, предвид което на
същия не се следва обезщетение за процесната щета.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва
да заплати на ответника направените в настоящото производство разноски в размер
на 360 лева за платено адвокатско възнаграждение, както и направените в
заповедното производство разноски в размер 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
определено
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.26 от НЗПП.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Х.Х., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане
АД”, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление *** иск за признаване за
установено между страните, че ЗАД „ОЗК – Застраховане АД”, ЕИК ..... със
седалище и адрес на управление *** дължи на С.Х.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 462,88 лева,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско”, сключен със застрахователна полица № ...... с валидност от
19.04.2016г. до 18.04.2017г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „ф.г.”
с рег. № У ф.г. АМ, вследствие на ПТП, настъпило на 12.04.2017г. в гр. Варна, на
ул. „Д-р г.„“, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на
заявлението – 19.12.2018г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.01.2019г., издадена
по ч.гр.д. № 79991/2018г. по описа на СРС, на основание чл.422 от ГПК вр. с
чл.415 от ГПК, вр. чл.405 от КЗ.
ОСЪЖДА С.Х.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗАД „ОЗК –
Застраховане АД”, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление *** сумата от 360 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 50 лева,
представляваща направени в заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: