№ 149
гр. П., 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И.Ю.К.
при участието на секретаря Л.В.А.Д.
като разгледа докладваното от И.Ю.К. Гражданско дело № 20221720103892
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К. Г. К. срещу Областна
дирекция на МВР – гр. П. за заплащане на сумата от 653,00 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд под формата на нощен труд
от 99 часа за периода от 05.07.2019 г. до 10.07.2020 г., които часове са резултат от
преизчисление с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 63,00 лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.07.2019 г. до
05.07.2022 г. – датата на депозиране на исковата молба.
Ищецът твърди, че през процесния период е служител при ответника, имащ
статут на държавен служител. Посочва, че полага труд на смени, съобразно график,
утвърден от началника на районното управление. Счита, че нормалната
продължителност на работното време, приложима към неговото правоотношение, е
установена в чл. 187 ЗМВР. Намира, че работата извън редовното работно време
следва да се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд. Твърди
се, че през процесния период е положил общо 693 часа нощен труд, който,
преизчислен с приложимия коефициент от 1.143 възлиза на 792 часа. При
преизчисляването на тези часове към дневния труд излиза разлика от 99 часа, които
следва да му бъдат допълнителни заплатени от органа по назначението.
С тези доводи моли съда да уважи предявените искове. Позовава се на
множество подзаконови актове, които са неотносими към спора по делото.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ОД на МВР – гр. П. е подал отговор, с
което намира исковата претенция за неоснователна. Не оспорва, че през процесния
период ищецът е служител във ОД на МВР – гр. П. на длъжност „***“ в „***“ към РУ
1
– Р. при ОДМВР гр. П.. Не оспорва, че същият е работил по график на смени,
включващи полагането на нощен труд. Намира, че ответната Дирекция не е активно
легитимирана да отговаря по иска, тъй като правоотношението с ищеца като държавен
служител възниква и се прекратява с акт на министъра на вътрешните работи. Посочва,
че на ищеца са изплатени реално дължимите средства за положения извънреден труд.
Излага съображения, че за случая няма нормативна празнота в ЗМВР, налагаща
прилагането по аналогия на други нормативни текстове. В допълнение намира, че
евентуално следва да бъде приложен коефициент 1, а не посочения от ищеца 1,143.
Прави подробен исторически анализ на законовата и подзаконовата уредба по спора,
като се позовава на съдебна практика, вкл. такава постановена от СЕС.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Поради
неоснователността на главния иск, оспорва и искането за лихва за забава.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред., ДВ, бр. 81 от 2016
г.) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Трудовото възнаграждение (месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения) е основен елемент на служебното правоотношение, тъй като е
неразривно свързано с осъществяването на правото на труд. В процесния случай в
тежест на ищеца е да докаже, че се намира в служебни отношения с ответната страна,
наличието на правото да се преизчисляване на положения нощен труд, при което се
получава извънреден труд за процесния период, както и да докаже размера на дължи-
мото възнаграждение за положения извънреден труд. ОДМВР – гр. П. е пасивно
легитимиран да отговаря по процесния иск, доколкото е самостоятелно юридическо
лице и работодател на ищеца за процесния период. В този смисъл е и Решение №
99/03.07.2019 по дело № 1876/2018 на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 311/08.01.2019 г.
по г. д. № 1144/2018 г. на ВКС, IV г. о.
По делото не се спори, а от представените доказателства се установява, че през
исковия период ищецът е служител при ответника, имащ статут на държавен служител,
полагащ труд по утвърдени графици на 12-часови работни смени. С оглед това
обстоятелство, съдът намира, че страните са обвързани от служебно правоотношение,
чийто статут е уреден в ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл, по аргумент
от чл. 142, ал. 2 ЗМВР, като ищецът ефективно е престирал работна сила в исковия
период.
Единствено спорен е правният въпрос – дължи ли се на служителя
допълнително възнаграждение за този труд като извънреден такъв чрез преобразуване
на нощните часове в дневни, съответно с какъв коефициент следва да се осъществи
това.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
В рамките на исковия период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
2
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.), с която е
отменена действащата преди това Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., възстановила
действието си с влизане в сила на Решение № 8585 от 11.07.2016 г. по адм. дело №
5450/2016 г. на ВАС или от 29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от двете наредби е предвидено, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 06:00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В чл. 31 е регламентирано, че отработеното време в рамките на този часови
диапазон се отчита с протокол, с посочване на лицата, които го изготвят, сроковете за
това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В Наредбата обаче липсва
изрична норма, аналогична на тази на чл. 31, ал. 2 от приложимата в предходен момент
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно която при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 ч. и 06:00 ч. за
отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Съдът следва да се съобрази с наложилата се
съдебна практика, че при липсата на такова изрично правило, което да регламентира
начина за превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
изразяващо се в нормативна празнота, приложение съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за
нормативните актове следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /в сила от 01.07.2007 г. / (НСОРЗ),
определяща структурата и организацията на работната заплата, видовете и
минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за
определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и
служителите.
Съгласно посочената разпоредба при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, откъдето следва,
че приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/
и нощното /7 часа/ работно време.
В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответната страна,
насочени към оспорване приложението на разпоредбите на Наредбата, обосновани с
липсата на нормативна празнота и регламентираното заплащане на нощния труд с 0,25
лв. на час, съответно с евентуалното прилагане на по-нисък коефициент.
Възприемането на тези съображения би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения
се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата и които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно
чл. чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл и чл. 261 от КТ. Горното тълкуване е в съответствие и с
основния принцип за равенство и недопускане на дискриминация, установен в чл. 6 от
Конституцията на Република България и в чл. 14 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи. Същевременно, предвиденото в чл. 179, ал. 2
ЗМВР определяне на размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд със
Заповед на министъра на вътрешните работи и установеното в т. 1 от Заповед № 8121з-
8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи изплащане на
възнаграждение на държавните служители за нощен труд в размер на 0, 25 лв. за всеки
отработен час в часовете между 22:00 – 06:00 ч., аналогично на нормата на чл. 8 от
3
НСОРЗ, не изключва заплащането на процесното възнаграждение, дължимо за
положен извънреден труд и формирано чрез преизчисляване на нощните часове в
дневни и съобразяване на продължителността на работния ден, тъй като когато
последната е надвишена се касае за положен в повече труд, който следва да бъде
компенсиран.
В тази връзка следва да се съобрази, че в решението на СЕС от 24.02.2022 г. по
дело С-262/20 г., се подчертава, че в полза на такива работници от публичния сектор,
като полицаите и пожарникарите, не се налага специална уредба, но трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да
се да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Именно
разглежданият механизъм на преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент
1.143 и заплащането му като извънреден е такава мярка за защита под формата на
допълнително заплащане, която позволява да се да се компенсира особената тежест на
полагания от служителите на МВР нощен труд.
От заключението по съдебно-икономическата експертиза, кредитирана от
настоящия състав като изготвена компетентно и обосновано и неоспорена от страните,
се установява, че през процесния период ищецът е отработил общо 584 часа нощен
труд, работейки на смени. Не се спори, а и се установява, че за тези часове от страна на
ответната ОД на МВР – гр. П. му е изплатено допълнително възнаграждение – по 0,25
лв./час или общо 338,00 лева. Положените часове нощен труд не са преизчислявани
чрез превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143 и
не са включени във ведомостите. Вещото лице изчислява, че разликата между
неплатените суми за приравнени нощни часове в дневни часове, като извънреден труд
за исковия период и изплатени суми за нощен труд (по 0,25 лева на час) е в общ размер
на 363,39 лева.
Съгласно представената експертиза лихвата за забава върху неизплатената сума
е в размер на 88,50 лева за исковия период.
Ищецът е изменил исковете като е заявил, че се отказва от иска за главница за
размера над 363,39 лева до пълния предявен размер от 653,00 лева в исковия период
като производството в тази му част е прекратено и определението на съда е влязло в
сила. По отношение на лихвата за забава на основание чл. 214 ГПК ищецът е увеличил
размера на предявения иск до размер от 88,50 лева.
С оглед гореизложеното и установените чрез експертното заключение факти,
съдът намира, че дължимото възнаграждение за положен от ищеца нощен труд за
процесния период е в размер на 363,39 лева, получен при приложение на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането
му като извънреден. Главният иск е основателен и следва да бъде уважен до
установения в ССЕ размер.
При основателност на главната претенция, такава е акцесорната за обезщетение
за забава в размер на 88,50 лева, поради което същата следва да бъде уважена до този
размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски. Видно от договора за правна защита и съдействие, ищецът е
заплатил адвокатски хонорар в размер на 400,00 лв., от които в тежест на ответника
следва да бъдат възложени 243,77 лв. с оглед изгода по спора.
Ответникът има право на разноски пропорционално на прекратената част от
4
предявените искове. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., от които в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени 39,06 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати таксите и разноските,
сторени в производството, а именно – 50,00 лв. държавна такса, както и 150,00 лв. –
възнаграждения на вещото лице по ССчЕ.
На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение
на решението в частта за присъденото възнаграждение за положен труд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР ОДМВР-
П., ЕИК ***, с адрес: гр. П., ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. К., ЕГН **********, с адрес
***, сумата от 363,39 лева, представляваща възнаграждение за положен нощен труд
при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време за периода от 05.07.2019 г. до 10.07.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 05.07.2022 г., до
окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 88,50 лева –
представляваща обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение за
положения извънреден труд, считано от падежа на съответното вземане за периода от
26.10.2019 г. до 05.07.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОДМВР-П. ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. К.
сумата 243,77 лв., представляваща разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК К. Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-П.,
ЕИК ***, с адрес: гр. П., ***, сумата 39,06 лв., представляваща разноски за
производството по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ОДМВР-П. ДА ЗАПЛАТИ на Районен
съд – П. сумата 50,00 лв. – държавна такса върху уважения размер на исковете, и
сумата 150,00 лв. - разноски за вещо лице,.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
възнаграждение за положен труд, на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5