№ 557
гр. Варна, 29.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Ванухи Б. Аракелян
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20253001000426 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивнa жалба, подадена от ответниците В. Й. И. и Й.
Д. И. представлявани от адвокат Х. Х. срещу решение № 221/27.05.2025
година по търг. дело № 623/2023 година на ВОС. С обжалвания съдебен акт В.
Й. И. е осъдена да заплати на ищеца „Прокредит Банк България“ ЕАД сумата
от 25558,60 лева, от които 12779,30 лева солидарно с Й. Д. И.,
представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит овърдрафт
№ 056-1002774 от 28.03.2014 г., дължими на собствено основание и в
качеството на наследник на починалия в хода на процеса първоначален
ответник Д.С. И., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 29.09.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и по отношение на Й. Д.
И. е постановено същият да е осъден солидарно с В. Й. И. да заплати сумата
от 12779,30 лева, представляваща припадащата му се според наследствената
му квота от наследството на Д.С. И. част от незаплатена главница по договор
за банков кредит овърдрафт № 056-1002774 от 28.03.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
29.09.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
430, ал. 1 от ТЗ.
1
Във въззивната жалба са наведени доводи за недопустимост и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че производството е
недопустимо поради ефекта на силата на пресъдено нещо в отношенията
между страните. Процесуалният представител се позовава на силата на
пресъдено нещо по проведени производства, като се твърди, че те са между
същите страни, на същото основание и на това основание се сочи
непререшаемост на настоящия спор. Във въззивната жалба се твърди, че по
спорове между страните са постановени решение № 260006/11.01.2021 година
по търг. дело № 1458/2019 година и решение № 311/22.07.2022 година по гр.
дело № 144/2021 година на ВОС, с които са отхвърлени установителени искве
за дължимост на сумата от 25723,45 лева, предявени срещу В. Й. И. и
съответно Д.С. И.. Извън горепосоченото твърдение за недопустимост, във
въззивната жалба се оспорват изводите на първата инстанция по отношение и
основателността на исковата претенция, съответно нейната изискуемост и
падеж. Излагат се доводи досежно недължимост на исковите суми не поради
настъпил в хода на процеса краен падеж за заплащане на задължението, а
поради неговата недължимост изцяло. Сочи се, че договорът за овърдрафт е
сключен между банката и „Дани-2002“ ЕООД, като солидарни длъжници по
отпуснатото задължение са съпрузите Д.С. И., който е и едноличен
собственик на капитала на дружеството, и В. Й. И.. След договора за
овърдрафт на дружеството е отпуснат друг банков кредит. Заявява се как
банката е имала интерес от непогасяването на кредитите и затова е отнасяла
постъпили суми за погасяване задълженията по договора за овърдрафт към
договора за банков кредит. Възразява се също така досежно възможността за
образуване на настоящото дело срещу първите ответници като солидарни
длъжници като се твърди, че тя е погасена поради кредиторовото бездействие
за събиране на дължимите суми в предвидения 6 месечен преклузивен срок.
Поради твърдяния факт, че банката не е предприела действия по събиране на
дълга срещу главния длъжник във въпросния 6-месечен срок от 15.11.2017
година, когато е направена последната вноска по договора за овърдрафт, се
сочи, че това пасивно нейно поведение е погасило задължението на
солидарните длъжници. Отделно от изложеното, във въззивната жалба е
посочено, че банката не е уведомила солидарните длъжници за извършеното
престуктуриране на кредита, което пък от своя страна не е било необходимо,
защото финансовото състояние на дружеството главен длъжник е било
2
стабилно. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и
присъждането на сторените разноски. Страната не прави доказателствени
искания.
Насрещната страна, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е упражнила правото
си на отговор. Излага своите доводи за правилно решение на първата
инстанция. Въззивната жалба смята за неоснователна и моли за нейното
отхвърляне. Като неоснователно се смята наведеното в жалбата твърдение за
погасяване на исковата претенция поради непредявяването на същата в 6-
месечен срок от последното погасяване, направено от длъжника. Оспорва се
твърдението за сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, като
се твърди, че процесното производство пред първата инстанция има за
предмет осъдителни искове, основани на новонастъпили факти, стоящи извън
преклудиращия ефект на СПН – настъпила с ИМ предсрочна изискуемост и за
настъпил в хода на процеса пред ОС – Варна краен падеж на задължението –
4.04.2024г. В отговора на въззивната жалба се твърди, че съставът на исковата
претенция е осъществен, поради което тя е основателна. Претендират се
сторените разноски. Страната не прави доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, от надлежно
упълномощен процесуален представител, отправена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при правен интерес от обжалването. Въззивната жалба
е отправена към решението в неговото осъдително произнасяне.
Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат
повтаряне на действията на първата инстанция. Посочените нарушения по
преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на
самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по
същество.
За събиране на становищата на страните делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА въззивнa жалба подадена от ответниците В. Й. И. и Й. Д. И.
представляван от адвокат Х. Х. срещу решение № 221/27.05.2025 година по
3
търг. дело № 623/2023 година на ВОС, в неговото осъдително произнасяне, с
което В. Й. И. е осъдена да заплати на ищеца „Прокредит Банк България“ ЕАД
сумата от 25558,60 лева, от които 12779,30 лева солидарно с Й. Д. И.,
представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит овърдрафт
№ 056-1002774 от 28.03.2014 г., дължими на собствено основание и в
качеството на наследник на починалия в хода на процеса първоначален
ответник Д.С. И., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 29.09.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и по отношение на Й. Д.
И. осъден солидарно с В. Й. И. да заплати сумата от 12779,30 лева
представляваща припадащата му се според наследствената му квота от
наследството на Д.С. И., част от незаплатена главница по договор за банков
кредит овърдрафт № 056-1002774 от 28.03.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба – 29.09.2022 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ.
НАСРОЧВА производството в о. с. з. на 11.11. 2025 г. от 14.00 часа.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК, съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до
електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови
заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на
сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно
заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните
състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за
разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им
да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
УКАЗВА на осн. чл. 7 ГПК на „Прокредит Банк България“ ЕАД,
представлявано в производството по делото от адвокат А. Б., че в седмодневен
срок от връчване на съобщението ведно с препис от настоящото определение,
на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК следва да посочи електронен адрес, чрез който да се
извършва предписаното от закона задължително връчване на адресирани до
страната съобщения и съдебни книжа по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК. При
неизпълнение на горното указание в срок, съдът ще наложи глоба на страната
за неизпълнение на разпореждането на съда, на осн.чл.89, т.2 ГПК, както и ще
4
възложи на задължената страна допълнително разноски за изготвянето на
служебните преписи по реда на чл. 102з, ал.3 ГПК
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с преписи от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5