Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 297
гр.Габрово, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският
окръжен съд в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди
и деветнадесета година,.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Генжова
при участието на секретаря М.Шаханова,
сложи за разглеждане т.д.№8 по описа за 2019г. и за да се произнесе ,взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно осн. чл. 432, ал. 1
във вр. с чл. 493,
ал.1, КЗ, чл. 52 ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото
е образувано по искова молба на Б.С. Б., подадена чрез процесуалния му представител
адв. Хр. Р.К. срещу „ДЗИ – Общо застраховане”ЕАД за заплащане обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 45 000лв. и имуществени вреди в размер на 177.66 лв.
вследствие получени увреждания при ПТП ,ведно със законните последици.
В депозираната пред съда искова молба ищеца твърди, че като пешеходец пострадал при ПТП осъществено
на 12.10.2018г. около 09.30 часа на бул.”А.” в гр. Г.. Водачът на т.а. „ФТ” с ДК №****,собственост на „Алу
Бета” –ЕООД – Д.Т.С. при управление на автомобила на заден ход, на пешеходна пътека тип „зебра” блъска
преминаващия по пешеходната пътека ищец Б.Н.. При ПТП ищецът получил счупване
на гръбначен прешлен и гръдна травма. Бил приет на болнично лечение. В резултат
на уврежданията, настъпили при ПТП ищецът изпитал жестоки болки в областта на
кръста и таза, с периодичен характер и продължителност около 20-30 дни, като
през този период от време се наложило да бъде в легнало положение и причинило
допълнителни неудобства.След 30-я ден започнал да става от леглото, но изпитвал
болки при движение на снагата, за период около 5-7 месеца. В периода, когато не
можел да се движи, се наложило да бъде обслужван от близките си, като такава
помощ му била необходима и в периода на раздвижването.Състоянието му наложило
около 4 месеца да стои само в дома си. Към момента лечението му не било приключило,а продължавало издаването
на болнични листи, като било възможно да му се определи и процент инвалидност,
след приключване на лечението. Той работел като охрана в частна фирма, но
счита, че свързаната с професията нужда от движение и стоене в изправено
положение, ще бъде несъвместима с последиците от получените травми. В резултат
от изживения шок при ПТП ищецът развил
чувство на несигурност и страх при пресичане на пътното платно, тревожност и
депресия с постоянни рецидивиращи спомени за деня на ПТП. Инцидентът нарушил
нормалният начин на живот на ищеца, а следвало да се вземе предвид и възрастта
му – 66г. ,при която травмите зарастват по-трудно и оставят отражение в бъдеще,
тъй като трябвало да носи ортопедичен колан, а и да продължи да извършва физиотерапия и раздвижване.
Твърди се, че ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в закупуване
на медикаменти и ортопедичен колан на обща стойност 177.66 лв.
Автомобилът, с който
е осъществено ПТП бил застрахован при
ответника, по застраховка гражданска отговорност, в периода на деликта.Ищецът,
чрез своя процесуален представител, предявил молба , на осн. чл. 498 ЗС пред
застрахователя, но в законния тримесечен срок не било изплатено обезщетение.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата
от 45 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от ПТП осъществено на 12.10.2018г. в гр. Г., ведно със
законната лихва, считано от датата на ПТП- 12.10.2018г. и до окончателното й
изплащане, сумата от 177.66 лв. – имуществени вреди – закупени медикаменти,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 22.10.2018г. – датата на
предявяване на претенцията и до окончателното й изплащане, както и да заплати
разноските по делото.
Ответникът е оспорил иска по основание и размер. Счита, че
не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД – София по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като водачът на
застрахования автомобил не е реализирал
виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено
процесното ПТП и да е настъпил твърдения вредоносен резултат.Твърди, че за ПТП
осъществено на 12.10.2018г. е образувано спрямо водача Д.С. досъдебно
производство, което все още не е приключило, поради което вината на водача не е
доказана. Не оспорва, че на 20.02.2018г.
е сключена застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите за т.а.”Ф.”м.”Т.
Т350” с рег. № ЕВ ****, със срок на действие на застрахователната полица от
24.02.2018г. до 23.02.2019г., с която е покрита отговорността на застрахования
по чл. 493 от КЗ. Не оспорва и факта за настъпилото на 12.10.2018г. ПТП,
реализирано с участието на застрахования автомобил. При условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който с поведението си сам е поставил здравето и живота
си в опасност и е допринесъл за настъпване на вредоновния резултат. Твърди, че настъпването на процесното ПТП е в резултат от поведението на пешеходеца, като
неговият принос е значителен, тъй като е пресякъл внезапно пътното платно, не
на обозначената за това пешеходна пътека и с това нарушил чл. 113,ал.1 и чл. 114,ал.1 ЗДвП.Оспорил
е претенциите и по акцесорните искове.Твърди, че лихвата за забава следва да се
дължи, след изтичане срока по чл. 496,
ал.1 КЗ, а в случая следва да намери приложение и чл. 106, ал.3 от КЗ.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът
поддържа възражението, че ако се дължи лихва за забава, то това е от предявяване на иска, доколкото в
тримесечния срок по чл. 496, ал.1 КЗ ищецът не е отстранил нередовностите по
заявлението и не е представил всички искани доказателства. Застъпил е
становище, че противоправността на деянието на застрахованото лице – водач на
т.а. с рег. № **** е доказана от съставения АУАН , приложен към исковата молба.
Съдът,като взе предвид събраните по делото доказателства
и наведените от страните доводи,прие за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява,че на
12.10.2018г. в гр.Г. при ПТП ищецът е
получил травматични увреждания. ПТП е настъпило между ищеца като пешеходец и т.а. „ФТ” с ДК № ****,собственост
на „Алу Бета” –ЕООД , управляван от Д.Т.С..
Не се спори по делото ,че към момента на
настъпване на процесното ПТП на 12.10.2018г. е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”,сключена
с ответното застрахователно дружество за управлявания от Д.Т.С. т.а. „ФТ” с ДК
№ ****,собственост на „Алу Бета” –ЕООД , като този факт е приет за доказан по реда на чл. 175 ГПК.
От становищата на страните и приложените писмени доказателства се установява,че
ищецът е предявил пред ответното застрахователно дружество на 24.10.2018г.
претенция за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”
за причинените от ПТП на 12.10.2018г. неимуществени вреди, по която е
образувана преписка по щета №10043072951800234, по която ответникът не е
извършил плащане. С писмо от 02.11.2018г.ищецът е уведомен от застрахователя,че за
установяване на основанието и размера на
претенцията за застрахователно обезщетение следва да представи описани в писмото документи , за да може да определи конкретен и
справедлив размер на застрахователното обезщетение.
Св.Д.С. е управлявал т.а. „ФТ” с ДК № ****,собственост на „Алу
Бета” –ЕООД, на 12.10.2018г. сутринта , в гр. Г. по бул. А. в посока от фонтаните
към бензиностанция „ОМV”. Решил да паркира на булеварда преди кръстовището,
където имало паркинг пред намиращата се в близост аптека . Видял пешеходеца,
който бил на тротоара и преценил, че
няма да пресича пътното платно. Подал сигнал, че ще паркира в дясно и включил
на задна срокост. Като погледнал отново в лявото огледало, видял пешеходеца на
земята зад буса. ПТП станало преди кръстовището, а не след него, на място , на
което няма пешеходна пътека.Твърди, че не усетил удара.
Св.Н.
, съпруга на ищеца установява, че на 12.10.2018г. сутринта ищецът тръгнал на
работа. Около 10 часа на същия ден и се обадили, че е катастрофирал и се намира
в болницата. Били й казали, че ПТП е станало, докато ищецът пресичал пътното
платно на пешеходна пътека.След ПТП ищецът бил в безпомощно състояние.Лежал на
леглото и не можел да се движи. Изпитвал силни болки.Пет дни бил в болница, а
след това го изписали и се лекувал в
къщи. В къщи му било много трудно. Не можел да се движи и обслужва за елементарни
хигиенни нужди. Непрекъснато се нуждаел от чужда помощ. Изпитвал големи болки.
Тези затруднения и силни болки продължили около четири месеца. Сега го боляло
по-малко, но все още не можел да се навежда и изправя без затруднения, а още
по-малко да извършва по тежки дейности. Вече можел сам да се изправя и да става
от леглото без чужда помощ.В началото вървял с патерици, но в края на петия
месец от ПТП вече можел да се движи без
помощни средства. Все още изпитвал болки и неудобства. Страхувал се да излезе
на улицата и да пресича пътното платно.
Св. Д. твърди, че октомври 2018г работела
в аптека „Фрамар”, намираща се на бул.”А.”. През октомври 2018г. станала
неволен свидетел на ПТП. До аптеката имало кафе автомат, към който тя се била
насочила ,за да си закупи кафе. Видяла възрастен господин, който ходел по
тротоара, но в един момент предприел действие по пресичане на пътното платно по диагонал, между
спрени превозни средства. Пред аптеката бил спрял камион, а зад него паркирани
леки автомобили. Пешеходецът завил между камиона и паркираната след него кола. В момента, в
който пешеходецът тръгнал да пресича пътното платно шифьорът на камиона
предприел маневра на заден ход, като
леко бутнал пешеходеца. Последният паднал назад . Водачът на камиона слязъл и
му оказал помощ, като го закарал в болницата. На мястото на инцидента нямало
пешеходна пътека, а и пешеходецът предприел пресичане на пътното платно по диагонал.
Едва в началото на м. август 2019г. била поставена светофарна уредба на това
кръстовище.
От приложената медицинска документация и заключението на съдебно-медицинската
експретиза се установява,че при процесното ПТП ищецът,който към този момент е бил на 67 г., е
получил счупване на тялото на първи
поясен прешлен и гръдна травма. Травмата на първи поясен прешлен е причинила трайно
затруднение на движението на снагата за срок от около 5 месеца. Лекуван в отделението
по ортопедия и травматология на МБАЛ
„Д-р Т.Венкова” –гр. Габрово през периода 12.10.2018г. - 16.10.2018г.Проведено е
консервативно лечение - с ортопедичен
колан. Закупените от ищеца консумативи – лекарства и ортопедичен колан са
относими към претърпяната от него травма. Възстановяването на ищеца е
продължило около 8 месеца. Непосредствено при получаване на травмата ищецът е
търпял силни болки и първоначално движенията в поясната област свързани с
навеждане, изправяне, обръщане са били почти невъзможни, поради силната болка.
През първия месец след травмата обичайно се препоръчвал постелъчен режим, като
едва след това се започвало с раздвижване. След 3-4 месеца интензитетът на
болките постепенно е започнал да намалява, на било възможно да има периодични
болки при движения в поясната област и една година след травмата. Трайните
последици от получената травма се изразявали в периодични болки в поясната
област при движения на гръбначния стълб, при физически натоварвания и при
промяна на атмосферните условия.
Констатациите на вещото
лице Р. са направени на база цялостната
преценка на наличната медицинска документация,впечатления от личен преглед на
пострадалия и специалните знания ,с които разполага, за да определит вида на
уврежданията и необходимия възстановителен период, предвид на което съдът
приема заключението на съдебно-медицинската експертиза за обосновано и обективно.
Към исковата молба е
приложена епикриза за болничен престой
на ищеца през периода 12.10.2018г. – 16.10.2018г. в Отделение по ортопедия и
травматология гр. Габрово.Представени са
и 8 бр. болнични листи за домашно амбулаторно лечение, както и
експертно решение на ТЕЛК № 1264/17.04. 2019г. за временна нетрудоспособност на
ищеца до 09.04.2019г.
От заключението на приетата по делото САТЕ и приложената към
него скица се установява,че ПТП е настъпило в гр. Г. на бул.”В.А.” в
зоната между вратата на аптека „Фрамар” и монтиран на 0.50 метра след аптеката
кафе-автомат. В зоната на протичане на произшествието не е имало означени
пешеходни пътеки и преходи. Такава пешеходна пътека за пресичане на бул „В.А.”
е имало непосредствено след кръстовището на бул. „В.А.” и ул.”Р.К.”, на
разстояние около 32-38 метра след мястото на произшествието в посоката на
движение по пътното платно. Установеното разположение на автомобила и
пешеходеца, при навлизането на последния на пътното платно сочели, че водача на
автомобила е имал техническа възможност да възприеме движението на пешеходеца
по тротоара и в последствие по платното за движение в дясното странично
огледало, както и във вътрешното
огледало.Пешеходеца също във всеки един момент от движението си е имал
техническа възможност да възприема положението и движението на автомобила,
който е бил с работещ двигател. Пешеходецът е могъл да възприеме и светлинния
сигнал подаден от автомобила при включване на задна скорост, както и да
възприеме променения шум от двигателя на автомобила при привеждането му в
движение. В заключение вещото лице е посочило, че ПТП с оглед видимостта и
движението на автомобила е било предотвратимо от двете страни- участници в него
– както от пешеходеца, така и от водача
на автомобила.Съобразно заключението механизма на осъществяване на ПТП е
следният: - т.а. се е движил по бул. „В.А.”
от центъра на гр. Габрово в посока ОМV, като предприел действие по спиране и
паркиране пред аптека „Фрамар”. При спирането на автомобила, водачът решил да
го приближи до десния бордюр, с маневра на заден ход. В същия момент, на десния
тротоар в зоната на кафе – автомат намиращ се в близост преди аптеката се
движел пешеходец – ищеца Б.Н.. Към момента на включване на предавката на заден
ход и придвижване на автомобила в процес на
движение назад , ищеца предприел пресичане косо на платното за движение на булеварда към
ул.”Р.К.”. Към момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение,
задната част на автомобила се намирала на разстояние около 2.7-4.1 м.на
платното за движене. Въпреки наличието на техническа възможност, никой от
двамата участника не възприема движението на другия, при което се осъществява
контакт между задната лява част на т.а. с пешеходеца, в следствие на което
последния пада на платното за движение, непосредствено отзад в лявата част на
автомобила.
Констатациите на вещото
лице Б.И. са направени на база
цялостната преценка на представените по делото писмени доказателства, оглед на
местопроизшествието и след изслушване на свидетелските показания, събрани по
настоящото дело, предвид на което съдът приема заключението на САТЕ за
обосновано и обективно.
Установената по делото фактическа
обстановка дава основание да се приеме,че предявеният иск по чл.432,ал.1 КЗ е основателен, като е
осъществен фактическият състав ,обуславящ
ангажирането на отговорността на ответното застрахователно дружество на
посоченото правно основание за обезщетяване на причинените на ищеца
неимуществени и имуществени вреди от ПТП
на 12.10.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
изискванията по чл.380.
В случая искът по чл.432,ал.1 КЗ е предявен след като
ищецът е заявил претенцията си за обезщетяване
по предвидения в КЗ ред пред застрахователното дружество и не е
предложенена и изплатена сума като обезщетение в тримесечния срок.
По делото е
установено,че ищецът е бил участник в ПТП на 12.10.2018г, което е настъпило на бул. „В.А.” в гр.Г.. Другият
участник е водачът на т.а. „ФТ” с ДК № ****,за който към датата на настъпване
на процесното ПТП има валидно сключена
застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника,съгласно която ответникът е пасивно легитимиран по
предявения по настоящото дело иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ.
От събраните по делото доказателства за механизма на настъпване
на процесното ПТП , получените от ищеца
увреждания и начина на причиняване, е
доказан и фактическият състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на причинителя на вредата – водача
на товарния автомобил,застрахован в ответното дружество по задължителна
застраховка ГО. Съгласно констатациите на приетата САТЕ за механизма на
възникване на ПТП, то е причинено по вина на св.С.,който при управление на товарния
автомобил е нарушил нормата на чл. 40, ал. 1, и
ал.2 от ЗДвП, който
вменява в негово задължение преди да
започне движение на заден ход да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението. За водача е и задължението
по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности. Видно от данните по делото и най-вече показанията на самият
водач, в качеството му на свидетел, че не е изпълнил цитираните по-горе
задължения, тъй като съобразно заключението на САТЕ, за водача на товарния автомобил ударът е бил предотвратим.
Основателно е обаче и възражението на
ответника за съпричиняване от ищеца на увреждането,поради нарушаване на правилата
за движение по пътищата, допринесло за настъпването на ПТП. Съгласно заключението на САТЕ за ищеца ударът също е бил предотвратим, а и той е пресичал
пътното платно на място без пешеходна
пътека и без да се огледа, което не е опровергано от останалите доказателства
по делото.С тези си действия ищецът е с това нарушил чл. 113,ал.1 и чл. 114,ал.1 ЗДвП. При тези данни
съдът намира, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, като определя
съпричиняването в размер на 50 %.
От заключението на СМЕ се
установява,че е налице причинно-следствена връзка между получените увреждания
от ищеца и процесното ПТП – счупване на
първи поясен прешлен и гръдна травма.
Дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от процесното
ПТП неимуществени вреди следва да се определи съобразно на чл.51 и чл.52 ЗЗД, с оглед вида и характера на получените при
процесното ПТП увреждания, причинените
от тях болки,стардания и неудобства, тяхната продължителност,период на
възстановяване и последици към момента, както и икономическите условия
в страната
към датата на увреждането.
В резултат на процесното ПТП ищецът е получил
увреждане –счупване на първи поясен прешлен и гръдна травма.В началото е
изпитвал силни болки и е бил в
невъзможност да движи снагата си. Проведено е болнично лечение с престой от четири
дни в отделение по ортопедия и
травматология, като след изписвнето силните болки
са продължили. Ищецът в продължение на около един месец е бил на
строг постелъчен режим, не е можел да се движи и обслужва сам, като едва след този период е могъл да се придвижва с
патерици и с помощта на свои близки. Болките в кръста са продължили и след
това, като ищецът не е можел да се придвижва самостоятелно, а само с помощни
средства и се е нуждаел от чужда помощ
за своите ежедневни нужди. Постепенно, в рамките на около 8 месеца, болките са
намалели. Към момента продължава да
изпитва болки свързани с натоварване и с
промяна на времето. Прогнозата е за пълно възстановяване от травмата, като не
се изключват болки при определени
движения или при промяна на времето. Съобразявайки посочените обстоятелства, както
и лимитите по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на увреждането, съдът прие, че следва да се определи обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от процесното ПТП в
размер на 40 000лв. Като отчете посоченият по-горе
процент на съпричиняване от страна на ищеца, съдът намира, че предявеният иск
по чл.423,ал.1 КЗ следва да бъде уважен в размер на 20 000 лв. – обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди в следствие настъпило на бул. „В.А.”
в гр. Г. на 12.10.2018г. ПТП между него като пешеходец и т.а. ФТ” с ДК № ****,
като в останалата част, до пълния предявен размер от 45 000 лв. искът
следва да бъде отхвърлен, като недоказан и неоснователен.
Имуществени вреди: Видно
от данните по делото, че ищецът е използувал медикаменти и консумативи –
ортопедичен колан, за стойността на които са представени по делото фактури и
касови бележки. В заключението на СМЕ , което съдът намира за правилно и
обосновано изрично е посочено, че медикаментите и консумативите,чиято стойност се претендира от ищеца са относими към претърпяната
от него травма. При тези установявания,
съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде уважен в
размер на 88,83 лв., съобразно приетият по делото процент за съпричиняване от
страна на ищеца, като в останалата част претенцията за имуществени вреди следва
да бъде отхвърлена.
Горепосочените суми следва да бъдат присъдени ведно със
законната лихва от датата на увреждането
.Доколкото прякото право на увредения, установено със закона в чл. 432, ал.
1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от
деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко
задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, а
това означава, че отговорността му следва да бъде ангажирана и за законната
лихва върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено
увреждане - чл. 84, ал. 3
от ЗЗД.
Съдът намира
за неоснователно
направеното от ответника възражение за дължимост на лихвата от изтичане на
тримесечния срок по чл.497,ал.1,т.2 КЗ. С предявения иск ищецът е упражнил правото си по чл.432 КЗ
като увредено лице , спрямо което застрахования е отговорен,да претендира обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Какви
възражения може да противопостави застрахователя е визирано в чл.432,ал.2 КЗ,като сред тях не попада това по
чл.497 КЗ, която отговорност е на самия застраховател в резултат от неговата
собствена забава - ако не е определил и заплатил застрахователното обезщетение .
Съпоставена разпоредбата на чл.423,ал.2 КЗ с отменената разпоредба на чл.226,ал.2
от КЗ:отм/ е видно,че и в девете разпоредби е изключено като противопоставимо
на увреденото лице възражение на застрахователя за неуведомяване от
застрахования в срока съответно по
чл.430,ал.1 КЗ и чл.224,ал.1 КЗ/отм/. Разликата е в това,че в разпоредбата на
чл.432,ал.2 КЗ не е изключено като противопоставимо на увреденото лице
възражението по чл.429,ал.3 КЗ в
хипотезата относно уведомяването от това лице на застрахователя / от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна/,каквото задължение за уведомяване не е било
предвидено по отменения КЗ .В случая такова възражение не е противопоставено от
ответника за началната дата на дължимостта на претендираната законна лихва / определяне
от датата на уведомяване на застрахователя от ищеца/ ,предвид на което следва да се присъди както е поискана от ищеца
– от датата на увреждането 12.10.2018г.
При
този изход на делото и на основание чл.78,ал.6 ГПК ответното застрахователно дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на
Габровски окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в
размер на 803.55лв.
На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца са дължими разноски съразмерно уважената част от иска в размер на 1048,90
лв. На основание чл.78,ал.3 ГПК ишецът следва да
заплати на ответника направените от него разноски по делото съразмерно
отхвърлената част от иска в размер на 1385,56лв.,като по компенсация на ответника
следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 336,90
лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ ЕАД
, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Триадица”, бул.”Витоша”№89б да заплати на Б.С.Н. ,ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване гр. В.Т., ул.”В.Л.” № **, чрез адв. Х.Р.К., на основание
чл.432,ал.1 КЗ обезщетение за претърпени
от ПТП на 12.10.2018г. неимуществени вреди в размер на 20 000лв./ двадесет хиляди лева/ , както и
сумата от 88.83лв. /осемдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки/-
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми от 12.10.2018г. до окончателното
им изплащане .
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.С.Н. ,ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване гр. В.Т., ул.”В.Л.” № ** иск по чл.432,ал.1 КЗ в останалата
част над сумата от 20 000лв. до размер на сумата от 45 000лв. за имуществени вреди и над сумата от 88.83 лв.
до размер на 177.66 лв. за имуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ ЕАД , ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н
„Триадица”, бул.”Витоша”№89б да
заплати по сметка на Габровски окръжен
съд държавна такса връху присъденото
обезщетение по чл.432,ал.1 КЗ в размер на
803.55 лв
ОСЪЖДА Б.С.Н. ,ЕГН **********,*** да заплати на „ ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ „ЕАД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н
„Триадица”, бул.”Витоша”№89б сумата от 336,90лв.
разноски по делото по компенсация.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :