Решение по дело №2511/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                     

№  260130 / 14.10.2020 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На трети август през две хиляди и двадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                Председател : Мария Ангелова

                                                                    Членове :  

                                                           Съдебни заседатели:      

Секретар Геновева Стойчева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2511 по описа за 2018 година, взе предвид следното:

 

          Предявени са субективно съединени искове с правни основания чл. 200 от КТ от В.П.Л. с ЕГН **********; С.П.Л. с ЕГН *********, действаща чрез своята майка и законен представител В.П.Л.; И.А.Л. с ЕГН ********** и С.П.Л. с ЕГН **********;***, всички със съдебен адрес ***,  адв. М. Т.; против *** Фонд "Земеделие" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С.,***, представляван от изп.директор Живко Тодоров Живков, с адрес за призоваване в гр. Хасково, ул. „Панорама" № 7, ДФ "Земеделие“- Областна дирекция –Хасково.

          Първите две ищци твърдят, че са съответно съпруга и дете, а вторите двама ищци – родителите - на П. С. Л. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Л., починал на 17.05.2018 г. Към тази дата починалият работел по трудово правоотношение като *** служител към *** Фонд "Земеделие"-Областна дирекция -Хасково на длъжност „***", съгласно заповед № 577/30.10.2017 г. на директора на ДФ"Земеделие"-С.. На 17.05.2018 г. той изпълнявал служебна задача, свързана с пътуване в района на гр. Тополовград, обл. Хасковска, и управление на служебен лек автомобил марка ВАЗ-*** с peг. ***. Около 11 ч., на път II-76, около км 30+500, Л. претърпял пътно-транспортно произшествие /ПТП/, при което управляваният от него автомобил напуснал пътното платно и се ударил в крайпътно дърво. В следствие на получените травми, той починал на място. Ответникът като осигурител депозирал в ТП на НОИ - С. *** за трудова злополука с вх.№ 474/22.05.2018 г. С разпореждане № 22132/ 14.06.2018 г. на ТП НОИ - С., на основание чл. 60 ал.1 от КСО, същата била приета за трудова злополука по чл. 55 ал.1 от КСО. В резултат на трудовата злополука за ищците настъпил най-тежкият житейски резултат - загубата на много близък човек. Вследствие на това, те претърпели и продължавали да търпят негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата му. Това било нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство, лишено завинаги от човека, който бил неговата основна опора. Внезапната загуба щяла да съпътства ищците през целия им живот. Ищцата В.П.Л. и починалият имали сключен граждански брак от 2012 г. С внезапната загуба на своя съпруг, с когото е живеела в продължение на повече от 6 години, тя претърпяла възможно най- тежките болки и страдание за една съпруга. По време на брака си съпрузите създали едно сплотено семейство, в което се е родило и тяхното дете през 2013 г. Живели в общо домакинство, заедно отглеждали детето си и се грижели един за друг. Тази ищца изживявала много тежко загубата на човека, на чиято подкрепа и обич ежедневно разчитала. Връзката им била силна, изпълнена с взаимно доверие и обич. Загубата й била изключително голяма, тъй като тя занапред трябвало да отглежда детето им сама, без да може да разчита на грижите и помощта на починалия си съпруг. Ищцата С.П.Л. на 5 години изгубила баща си, в много ранна възраст, обречена да израсне, лишена от бащината подкрепа и грижи. Детето било изключително привързано към своя баща, разчитало на него в ежедневието си във всяка житейска ситуация, връзката помежду им била много силна, но прекъснала завинаги от трагичния инцидент. Смъртта на най-близкия му човек, се отразила изключително негативно на детето. Занапред то щяло да расте без примера и закрилата на своя баща. Ищците И.А.Л. и С.П.Л. претърпели най-тежкия житейски резултат за едни родители – загубата на дете. Двамата били със сина си много близки, като разчитали на неговите грижи, т.к. живеели в една къща в гр. Л. в общо домакинство. Внезапната му смърт била изключително травмираща за родителите, като мъката от загубата му щяла да ги съпровожда през целия им живот. От брака си тези ищци имали и дъщеря, с няколко години по-голяма от починалия им син, която от бебе страдала от тежко заболяване – детска церебрална парализа и цялото семейство, вкл. и починалият, били ангажирани в полагането на грижи за нея. В тази връзка, родителите разчитали изключително на подкрепата на сина си, от която те били лишени завинаги.

          При така изнесените факти ищците считат, че налице били предпоставките по чл.200 от КТ за ангажиране на имуществена отговорност на ответника като работодател за репариране на претърпените от тях неимуществени вреди вследствие, смъртта на техния наследодател и син. Предвид изложеното, ищците искат, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати, сумите както следва – на първите две ищци /съпругата и дъщерята на починалия/ – сумите от по 150 000 лв. за всяка една от тях; а на вторите двама ищци /родителите на починалия/ - сумите от по 100 000 лв. за всеки един от тях; представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на техния съпруг, баща и син П. С. Л. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Л., починал на 17.05.2018 г., в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 17.05.2018 г. - датата на трудовата злополука до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК. Счита предявените искове за неоснователни, а в случай, че съдът ги приеме за основателни, възразява, че размерът на заявената претенция на всеки един от ищците бил прекомерен. Безспорно се установявала близката родствена връзка между ищците и починалия, но това не доказвало основателност на иска, в т.ч. и по размер. За да се ангажира отговорността на ответника като работодател, необходимо било да бъдат представени убедителни доказателства, че в действителност претендираните неимуществени вреди са претърпени, че е осъществен съставът на трудова злополука и че вредите са настъпили в следствие на нея. Такива доказателства не били представени, като доводите на ищците били бланкетни, а описаните от тях преживявания били естествени, с оглед настъпилото трагично събитие с техен близък. Ищците – родители на починалия сочели, че имат дъщеря, която от дете страдала от тежко заболяване-детска церебрална парализа, което било ирелевантно за настоящия правен спор. Предвид изложеното, предявените искови претенции следвало да се оставят без уважение като неоснователни и недоказани. Евентуално, ако се приеме, че исковете са основателни, те следвало да бъдат частично уважени, за минимална част от претендираните суми.Починалият шофирал служебния л.а., без да съобрази начина на каране с пътя, маркировка и своите умения на шофьор, така че да може да контролира автомобила през цялото време. В подкрепа на това твърдение бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5/18.05.2018 г. с peг. № 358р- 5539, издаден от ОД на МВР-Хасково. В него се сочели като обстоятелство и причина за настъпване на ПТП - водачът на МПС поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътната настилка (мокро) и характера на пътя, при излизане от десен завой, губи контрола над МПС, завърта се и излиза вдясно от пътното платно и се блъска в крайпътно дърво. Съгласно разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ, отговорността на работодателя можела да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, като без значение било, дали съпричиняването е с негови действия или бездействия. Съпричиняването било деяние на пострадалия, в причинна връзка с увреждането, и то влечало своите последици, независимо от това дали е виновно или невиновно. Починалият, въпреки че е виждал обстановката на пътя /мокра настилка/ и е осъзнавал, на какъв риск излага живота си, е шофирал нарушавайки правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата на чл.20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като предизвикал ПТП, загубил своя живот, застрашил живота на останалите участници в движението на пътя и причинил сериозни, значителни имуществени вреди по управлявания от него л.а. Прекратена била регистрацията на този л.а., поради тотална щета. На ответника били причинени имуществени вреди от незаконосъобразните и недобросъвестни действия на починалото лице, отразени във фактура от 23.05.2018 г. и платежно нареждане от 30.05.2018 г. за платено погребение в размер на 1 201,20 лева; всичко общо от 3 752,60 лева /представляващи сбора от стойността на погребението и стойността на автомобила по оценка на застрахователя/. Те били резултат от виновното, умишлено и незаконосъобразно поведение на П. Л., който съзнавайки до какъв резултат ще доведе всяко едно негово действие и въпреки опасността, предприел маневри с несъобразена скорост с пътните условия и маркировка, в следствие на което причинил значителни имуществени вреди и загубил живота си. На починалия бил провеждан начален инструктаж за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, периодичен инструктаж и инструктаж и обучение на работното място, като видно от Книгите за инструктаж и служебната бележка, той положил подпис на 01.11.2017 г., 01.12.2017 г. и 02.03.2018 г. Така налице била хипотезата на чл.201 ал.2 от КТ и като се имат предвид вината на починалия и настъпилите вреди, претендираното обезщетение следвало да бъде значително намалено до неговия минимум.

Предвид изложеното, ответникът иска, съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани; или евентуално обезщетението по тях да бъде намалено до минимум, имайки предвид вината и действията на починалия, проявил груба небрежност, и имуществените вреди, причинени на ответника, както и разходите му по транспортирането и погребението на починалия; като на ответника се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът отправя искане, на основание чл.219 от ГПК, вр. чл.430 ал.2 от КЗ, съдът да конституира по делото ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Триадица, пл. „Позитано” № 5, представлявано от изпълнителния директор Кристоф Рат  - като трето лице помагач. Ответникът имал качеството на застрахован по застрахователна полица с № 5С082099, договор за застраховане с изх. № С1-9800/70 от 08.06.2016 г. и застрахователна полица гражданска отговорност за лек автомобил Лада с peг. ***, управляван от починалото лице, сключена с посоченото дружество. Приложение намирали чл. 431 и чл. 477 ал.З изр.2 от КЗ. Ответникът имал качеството на застрахован и по застрахователна полица с № 3607170200R00065 г., сключена с посочения застраховател, и договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: Застраховане на движимо и недвижимо имущество, собственост на *** фонд „Земеделие" и служители от Дирекция „Технически инспекторат" на ДФ „Земеделие" с изх. № 01-9800/69 от 08.06.2016 г. От тази полица, раздел „Специални договорености", било видно от т.1, че застрахованото покритие по полицата е съгласно чл. 55 ал.1 и ал.2 от КСО, а по т.2, че за всички новоназначени служители застраховката влиза в сила автоматично от дата на назначаването им. Така полицата действала и по отношение на починалия, назначен с заповед № 577/30.10.2017 г. в отдел ***, при което спадал към кръга на застрахованите лица.

По гореизложените съображения, ответникът предявява обратен иск против посоченото застрахователно дружество, като иска съдът да постанови решение, с което да го осъди да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща част от предявените главни искове, на обща стойност 500 000 лв., като присъди и направените по делото разноски. В допълнителна писмена молба по делото, ответникът уточнява обратните си искове, като сочи, че общата частично претендирана сума включвала следните суми: по 15 000 лв., представляващи частични суми от предявените главни искове от В. и С. Л. от по 150 000 лв.; както и по 10 000 лв., представляващи частични суми от предявените главни искове от И. и С. Л. от по 100 000 лв. Уточнява още основанието, на което претендира тези суми от застрахователното дружество, а именно: на основание застраховка „Трудова злополука“ по договор с изх. № 01-9800/70 от 08.06.2016 г., със застрахователна полица № 360177170200R00605 и ОУ към нея; или евентуално на основание застраховка „Злополука на водача и пътниците в МПС“ по договор с изх. № 01-9800/70/08.06.2016 г., със застрахователна полица № 5С082099, приложение № 1 към нея, застрахователен сертификат № 5С082099 /001-534/, Раздел „Общи положения“ и дебит нота № 6/01.06.2017 г.; или евентуално на основание застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. „Гражданска отговорност“, по договори с изх. № 01-9800/70/08.06.2016 г. и с изх. № 01-9800/69/08.06.2016 г., и застрахователна полица на „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с № BG/03/ 117001542248, валидна от 09.06.2017 г.

По направеното от ответника искане, с определение № 311/14.02.2019 г. по настоящото дело, съдът допусна до участие в процеса и конституира като трето лице помагач на страната на ответника – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Триадица, пл. „Позитано” № 5, представлявано от изпълнителните директори Кристоф Рат и Недялко Димчев Чандъров.

В допълнително депозирана по делото молба, ищците изразяват несъгласието си – третото лице – помагач да замести и освободи ответника в настоящото производство.

В законоустановения срок третото лице помагач, депозира писмен отговор, с който оспорва изцяло по основание и размер предявения от ответника против него обратен иск в частичен размер. Така предявеният обратен иск бил недопустим и неоснователен, като се развиват правно- теоретични съображения за това. В случая предмет на спора по първоначалния иск бил осъдителен иск за заплащане на обезщетение в следствие на настъпила трудова злополука. Предмет на предявения обратен иск било заплащане на застрахователно обезщетение при евентуално уважен иск по трудов спор. Липсвал идентитет в субективните права, предмет на двата иска, и това било основание да се откаже главно встъпване, поради което предявеният обратен иск бил недопустим. Третото лице – помагач прави възражение за неяснота на обратната искова молба. Претендирало се заплащане на застрахователно обезщетение, както въз основа на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", така и въз основа на застраховка „Каско", а също така и въз основа на застраховка „Трудова злополука". Ищецът следвало да уточни, по коя от застраховките претендира заплащане на застрахователно обезщетение.

В случай, че искът се предявявал по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, третото лице – помагач оспорва иска. Оспорва твърденията, че ищецът е застрахован по смисъла на застраховката по аналогия разпоредбата на чл.477 ал.2 от КЗ, както и че същият има качеството на „трето лице" по аналогия разпоредбата на чл.477 ал.3 изр.1 от КЗ. Оспорва и твърденията, че ищецът е правоимащо лице по такава застраховка, както и че е пострадало или увредено лице по застраховката. Оспорва твърденията на ищеца, че има право на застрахователно обезщетение по застрахователната полица и че налице бил покрит застрахователен pиск по такава застраховка. Налице било изключение от покритието по застраховката, на основание чл.494 от КЗ. Исковете били и недопустими, като противоречащи на чл.498 ал.3 от КЗ, т.к. при застрахователя не била постъпвала от страна на ищеца претенция по реда на КЗ.

В случай, че обратният иск е предявен иск по застраховка „Гражданска отговорност", третото лице също го оспорва. Оспорва наличието на застрахователно покритие спрямо ищеца, както и наличие на застрахователна полица по този вид застраховка. Оспорва твърденията, че ищецът е застрахован по застраховка „Обща гражданска отговорност към трети лица". Оспорва наличието на застрахователен и правен интерес от страна на ищеца, като оспорва материалната и процесуалната легитимация на същия. Оспорва, че ищецът има качеството на трето лице. Оспорва настъпването на застрахователно събитие по застрахователната полица, което да обективира ангажирането на отговорността на застрахователя, което представлява настъпването на покрит риск по застраховката в периода на застрахователно покритие, поради което исковата претенция следвало да се отхвърли. Твърди, че е налице изключен застрахователен риск по застраховката.

В случай, че обратният иск е предявен иск по цитираната в обратната искова молба застраховка „Каско", третото лице – помагач също го оспорва. Оспорва наличието на застрахователно покритие спрямо ищеца, както и че той е застрахован по такава застраховка за претърпени неимуществени вреди. Оспорва наличието на застрахователен и правен интерес от страна на ищеца, като оспорва материалната и процесуалната му легитимация. Оспорва че ищецът има качеството на трето лице по тази застраховка „Каско". Оспорва настъпването на застрахователно събитие по тази застрахователна полица, което да обективира ангажирането на отговорността на застрахователя, което представлява настъпването на покрит риск по застраховката в периода на застрахователно покритие, поради което исковата претенция следвало да се отхвърли.

В случай, че обратният иск е предявен иск по застраховка „Трудова злополука“, третото лице – помагач също го оспорва. Оспорва наличието на застрахователно покритие спрямо ищеца, както и че той е застрахован по тази застраховка за претърпени неимуществени вреди. Оспорва наличието на застрахователен и правен интерес от страна на ищеца, като оспорва материалната и процесуалната легитимация на същия. Оспорва, че ищецът има качеството на трето лице по тази застраховка. Оспорва настъпването на застрахователно събитие по тази застрахователна полица, което да обективира ангажирането на отговорността на застрахователя, което да представлява настъпването на покрит риск по застраховката в периода на застрахователно покритие, поради което исковата претенция следвало да се отхвърли. Третото лице – помагач възразява, че починалият е проявил груба небрежност и не е спазил правилата за безопасност и охрана на труда, като по този начин налице било изключението на Раздел IX „Общи изключения", т.10 от Общи условия по задължителна застраховка „Трудова злополука", респ. налице бил изключен застрахователен риск. При условията на алтернативност, възразява, че при настъпване на трудовата злополука пострадалият не е спазил предписанията и правилата за безопасност и охрана на труда, което представлявало самостоятелно основание за изключен застрахователен риск, поради което исковите претенции били неоснователни.

Предвид изложеното, третото лице – помагач счита предявения против него частичен обратен иск за недопустим и неоснователен и като такъв той следвало да бъде отхвърлен, като му се присъдят направените по делото разноски.

В допълнително депозирано по делото писмено становище, третото лице помагач изцяло оспорва предявените главни искове, като се присъединява към всички ответни възражения. Възразява за прекомерност на претендираните обезщетения, които не били съобразени с критерия справедливост. Възразява за съпричиняване на трудовата злополука от самия починал, поради допусната от него груба небрежност, което било основание за намаляване отговорността на работодателя. Той не спазил правилата за трудова безопасност и пренебрегнал основни технологични правила, а така също и пътувал без поставен предпазен колан. Същевременно той познавал пътя, на който е настъпила трудовата злополука. Предвид изложеното, третото лице – помагач иска отхвърляне на предявените главни искове изцяло, като му се присъдят направените по делото разноски.

               Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

          Ищците В.П.Л. и С.П.Л. са наследниците по закон на П. С. Л. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Л., починал на 17.05.2018 г., като първата е негова преживяла съпруга, а втората – тяхна дъщеря; и двете с адрес в гр. Л., ***; видно от удостоверение за наследници с изх. № 129/21.05.2018 г., издадено от Община Л.. Съпрузите са сключили гражданския си брак на 07.09.2012 г. в гр. Л., видно от удостоверение за сключен граждански брак № ***, издадено на 07.09.2012 г. от Община Л., въз снова на акт за граждански брак № ***/07.09.2012 г. На *** г. се е родила тяхната дъщеря С., видно от удостоверение за раждане № ***/ *** г. издадено от Община Харманли, въз основа на акт за раждане № ***/ 29.11.2013 г. Останалите двама ищци И.А.Л. и С.П.Л. са родителите на починалия, видно от удостоверение за раждане, издадено на 11.03.2013 г. от Община Свиленград, въз основа на акт за раждане № ***/*** г. Те двамата са родителите и на В. С. Л., родена на *** г., видно от удостоверение за раждане серия Р-85 издадено на *** г. от Община Л., въз основа на акт за раждане № ***/19.02.1984 г. Същата е със 100% трудова неработоспособност, с чужда помощ, пожизнено, с водеща диагноза „детска церебрална парализа” и общо заболяване – квадрипареза в тежка степен, по-изразена в ляво, и симптоматична епилепсия, големи редки припадъци; видно от експертно решение № 1124/19.03.2002 г. от МБАЛ- АД- Хасково – ТЕЛК-Общи заболявания. Ищците И.А.Л. и С.П.Л. са с постоянни адреси в гр. Л., ***; видно от личните им карти - № *** и № **, който адрес е бил и постоянният на починалия им син, видно от негова лична карта с № ***, и трите карти издадени на 24.08.2010 г. от МВР- Хасково. Тези двама ищци са съсобствениците на имота на този адрес, според представени на техни имена удостоверения за декларирани данни от Община Л. с изх. № *** и изх. № ***, двете от 13.05.2019 г. Ищцата В.П.Л. работи като *** служител в ***, видно от служебна бележка изх. № РД-02-585/23.04.2019 г., със средномесечно брутно трудово възнаграждение от 623,23 лв. за периода януари 2018 г. – април 2019 г. Ищецът С.П.Л. работи по трудов договор при ***“ – Л., със средномесечно брутно трудово възнаграждение от 921,22 лв. за периода април 2018 г. – март 2019 г.; видно от удостоверение № 361/ 23.04.2019 г. от това СУ. Ищцата И.А.Л. като личен асистент получава средномесечен брутен доход от 731,22 лв., видно от удостоверение № 103/ 22.04.2019 г. от Общинска администрация - Л. Програма „Личен асистент“.

          Починалият П. С. Л. е работел като *** служител при *** Фонд "Земеделие", Областна дирекция – Хасково, Отдел „***” - на длъжност „***", за неопределено време с едногодишен срок за изпитване, считано от 01.11.2017 г., с дневно работно време 8 ч. и 40 ч. седмично, при 5-дневна работна седмица, с основна месечна заплата от 920 лв.; съгласно заповед № 577/ 30.10.2017 г. на директора на ДФ "Земеделие" - С.. На 01.11.2017 г. той е бил запознат и с длъжностната характеристика за тази длъжност, утвърдена на 03.02.2017 г. Разписаната основна цел на длъжността е извършване на проверка на място на фактите, на които се основават плащанията към бенефициентите/ползвателите, като взема решения, касаещи изпълнението на възложените му задачи, в рамките на общите правила; с изискване на допълнителна квалификация – шофьорска книжка. Относно смъртта му на 17.05.2018 г., по делото се представи препис – извлечение от акт за смърт № ***/18.05.2018 г., съставен в с. Х., общ. Т., обл. Х.; издаден на 06.06.2018 г. Той е починал при ПТП, за което е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 5/18.05.2018 г. от Р. Н.Д., посетил местото. В протокола се сочи, че инцидентът е станал при управление от починалия на служебен лек автомобил марка ВАЗ-*** с peг. ***, собствен на ДФ "Земеделие"-С.; около 11 ч., на път II-76, около км 30+500, общ. Тополовград, със застраховка при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” с полица № BG/03/ 11700542248, валидна до 08.06.2018 г.; с видими щети по ППС – тотална щета и пострадал – починалият водач на МПС. Като обстоятелства и причини за ПТП се сочат – водачът на МПС поради движение с несъобразена скорост, със състоянието на пътната настилка /мокро/ и характера на пътя, при излизане от десен завой, губи контрол над МПС, завърта се, излиза вдясно от пътното платно и се блъска в крайпътно дърво; като пристигналият на място екип на ЦСМП- Тополовград констатирал, че водачът е починал. В протокола се сочи още, че е било образувано ДП № 59/17.05.2018 г. по чл.343 ал.1 б.”в”. Посоченото МПС е с прекратена регистрация поради тотална щета, считано от 12.09.2018 г., видно от представените по делото свидетелство за регистрация част I № ***, издадено от МВР на Република България на 28.07.2006 г. и декларация  с дата 13.09.2018 г. от *** фонд „Земеделие”. За случая ответникът е подал до НОИ декларация за трудова злополука с вх. № 474/22.05.2018 г., видно от разпореждане № 22132/14.06.2018 г. от ТП на НОИ- С. ***. Със същото на основание чл.60 ал.1 от КСО, злополуката е приета за трудова злополука по чл. 55 ал.1 от КСО. Няма данни по делото, това разпореждане да е било обжалвано. Приложен е протокол № 41/ 07.06.2018 г. от ТП на НОИ- С. *** резултатите от извършеното разследване на тази злополука по представени документи. За място и време на злополуката се сочат тези по протокола за ПТП, без преки свидетели на инцидента, лице, оказало първа помощ – екип на СМП. Описана е характеристиката на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката – съгласно длъжностна характеристика за длъжностна „*** – направление ДПП”, основните му задължения били – извършване на проверка на място на фактите, на които се основават плащанията към бенефициентите/ползвателите; изпълнение на текущи задачи и др. Специфичното физическо действие, извършвано от пострадалия в момента на злополуката и свързаният с това материален фактор – на 17.05.2018 г. пострадалият е изпълнявал служебна задача събиране на заявления ДПП-2018 по заповед на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” с № ***/02.03.2018 г.; като дневният маршрут за събирането им по тази кампания бил ОС „Земеделие”-Харманли, ОС „Земеделие”-Тополовград, ОС „Земеделие”- Свиленград и ОС „Земеделие”- Л.. Отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения – около 11 ч. на път II-76, около км 30+500, пострадалият претърпява ПТП с управляван от него служебен автомобил марка ВАЗ-*** с peг. ***. За анализ на причините за възникване на злополуката се препраща към протокола за ПТП, а от компетентността на органите на МВР се сочат: допуснатите нарушения на нормативните актове и лицата, които са ги допуснали, на които са съставени актове или се предлага търсенето на друга отговорност, необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки. Ответникът представи още подадената от него декларация за трудова злополука вх. № 474/22.05.2018 г., досие № 22132; и съставения от него протокол за трудова злополука № 2/ 21.05.2018 г.; в които се сочат обстоятелства, аналогични на горепосочените, възприети от НОИ. По делото се представи и съобщение за смъртта на Л. с № ***/17.05.2018 г. от МБАЛ-АД съдебна медицина, съставено след аутопсия. Като причина за смъртта му се сочи – съчетана травма, в резултат на нещастен случай, като смъртта е установена от патолгоанатом.

          В подкрепа на възраженията си по делото ответникът представи: програма за провеждане на начален инструктаж за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана; програма за провеждане на периодичен инструктаж и програма за провеждане инструктаж и обучение на работното място, всички утвърдени от зам. изп. директор на ДФ „Земеделие”. В извлечение от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа № 3800211562772 за периода 01.03.2018 г. - 15.03.2018 г., под № ** фигурира П. С. Л., преминал на 02.03.2018 г. периодичен инструктаж, за което е положен негов подпис, както и подпис на лицето, извършило инструктажа. В извлечение от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа № 3800211562789 за периодите 01.11.2017 г. - 14.05.2018 г. и 01.12.2017 г. - 18.12.2017 г., под № ** фигурира П. С. Л. за проведен му инструктаж на 01.11.2017 г., като издадена била служебна бележка № **, като е положен негов подпис, както и подпис на лицето, извършило инструктажа; както и под № **, преминал на 01.12.2017 г. периодичен инструктаж, за което е положен негов подпис, както и подпис на лицето, извършило инструктажа. По делото се представи и цитираната служебна бележка № **/ 01.11.2017 г. от ДФ „Земеделие” за проведен на Л. начален инструктаж по безопасност и здраве при работа от същата дата. Относно процесното МПС, ответникът представи застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите” № BG/03/ 117001542248, с валидност от 09.06.2017 г. до 08.06.2018 г. от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД; удостоверение за техническа изправност на ППС протокол № 14027645, разрешение № 614/1, с валидност 10.08.2017 г. – 10.08.2018 г., че това МПС е технически изправно и се допуска да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване; застраховка „Гражданска отговорност” контролен талон № 57155819; уникален идентификационен код на застраховател; международна карта за автомобилна застраховка валидна от 09.06.2017 г. до 08.06.2018 г. от национално бюро на българските автомобилни застрахователи. До ищците В.П.Л. и С.П.Л. е било изплатено писмо с изх. Л. № 03589/06.07.2018 г. от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, по повод тяхна застрахователна претенция с вх. № 3268/ 05.07.2017 г. и образувана преписка по застраховка „Трудова злополука” под № 360717181800061. В писмото се сочи, че наследодателят им е застраховано лице по силата на сключена полица „Трудова злополука” № **********R00065 със застраховащ ДФ”Земеделие”, като са им изискани подробно описани документи. Допълнително им е било изпратено писмо  с изх. № 02049/10.04.2019 г. от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с което са уведомени, че наследодателят им е починал при извършване на дейност в интерес на работодателя, но злополуката била свързана със съществено нарушаване на правилата за безопасност при работа от страна на работника. Действията му, довели до настъпване на ПТП – движение със скорост над позволената, несъобразено с пътните условия, попадали изцяло в обхвата на т.ІХ.10. от ОУ към сключения застрахователен договор, при което застрахователят нямал основание да им изплати обезщетение. Ответникът представи по делото още, издадени му от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД – полица за застраховка на моторни превозни средства № 5С082099, застрахователен сертификат № 5С082099 (001-534), приложение № 1 към застрахователна полица „Каско Стандарт” и „Злополука на лицата в МПС” № 5С082099, дебит нота № 6/01.06.2017 г., договор с изх. № 01-9800/70/08.06.2016 г., сключен помежду им, задължителна застраховка „Трудова злополука”, застрахователна полица № **********R00065/ 24.07.2017 г., ОУ към нея и  специални условия към общите условия от 24.07.2017 г., договор с изх. № 01-9800/69/08.06.2016 г.

С постановление от 10.12.2018 г. на Окръжна прокуратура – Ямбол, е прекратено наказателното производство по ДП № 59/2018 г. по описа на РУМВР-Тополовград, вх. № 1132/ 2018 г. на ОП-Ямбол, на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.4 от НПК, което ДП е било водено за процесния случая и за престъпление по чл.343 ал.1 б.”в”, вр. чл.342 ал.1 от НК. В мотивите на същото и въз основа на анализ на събраните доказателства е възприето, че вината за реализираното ПТП е единствено у починалия водач Л., като не е установено виновно поведение на друг участник в движението и конкретно на водач на ППС, което да е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП.Видно от писмо с вх.рег. № 10513/05.06.2019 г. от ОП-Ямбол по настоящото дело, това постановление е влязло в сила. С писмо рег. № 125300-13918 екз. № 1 от 09.08.2019 г. от Началник СПП при ОДМВР-Хасково, е приложена справка за нарушител/водач по отношение на П. С. Л. за извършени от него нарушения и наложени наказания по ЗДвП. Видно от справката, той е с издадено първо СУМПС от 2006 г., като са му били издадени две НП – едното от 22.02.2008 г. за нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, а второто от 27.09.2010 г., влязло в сила на 12.02.2011 г., за нарушения по чл.21 ал.1 т.б, чл.103 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Съставен му е бил и един фиш от 23.01.2011 г. за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.

          По искане на страните, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Р. П. Ф. и К. И. К., двете по искане на ищците; Р.Н.Д. и К.В.Й., двамата по искане на ответника. Св. Ф. е сестра на ищеца С.Л., като живеят в съседство в гр. Л. – тя на ул. ***, а те на ул. ***. В къщата на брат й живеели той и съпругата му и болното им дете В., както и П., В. и С., последните две в т.ч. и след смъртта на П.. Отношенията и животът им бил в пълен комфорт между тях, разбирали са се. П. бил единствената цел и опора в семейството, т.е. помагали са си във всяко едно отношение, при отглеждането на болната му сестра, за извеждане навън и вътре, транспортиране до дадено населено място с инвалидния стол. За тези неща бил ангажиран и П., не само С., като разчитали изцяло на неговата подкрепа. Смъртта на П. се отразила върху всички им, било жестока драма. Всякак се борели да съществуват с подкрепа на роднините им, но те били рухнали и физически и психически. Детето С. посещавала редовно детска градина и ежедневно си спомняла за тати. Когато й съобщили й казали, че тати е звездичка, на небето, че ще се върне. Първа се родила В. през *** г., с детска церебрална парализа, поради което преди раждането на П. правели множество изследвания, дали всичко от себе си и всички надежди били върху него. П. и баща му си помагали в земеделието, имали съвместна дейност- отглеждали *** и ***, за подпомагане на семейния бюджет от продажбата им, били рамо до рамо. Те живеели в едно домакинство – в къща на два етажа, на долния се хранели заедно, а горния етаж бил на П.. Сестра му живеела на долния етаж. Св. Ф. ежедневно отделяла по 1-2 часа, за да е сред семейството на брат си, да им помага. След смъртта на П. и до момента не се празнували никакви празници, ограничили гостите в най- близък кръг, а контактите били изцяло прекратени към момента. Когато се събирали, те винаги си говорели за П. и за неговата липса, особено родителите му. Имало много случаи, в които свидетелката се возила в МПС, докато П. е шофирал, като той бил абсолютно адекватен, без нарушения и по правила по пътищата, като никога не е оставал без свидетелство за управление на МПС. Самата тя била шофьор от 1989 г.

Св. К. е на 20 години, трета братовчедка на ищцата С.Л., като живее наблизо до тяхното семейство в гр. Л.. Тя сочи, че В. и П. много се обичали, разбирали се и не са се карали. Оженили се през 2012 г., когато свидетелката е била на 14 години. Тяхната връзка била хармонична, в разбирателство, не са имали конфликти. За детето се грижели двамата, живеели в двуетажна къща. На първия етаж живеели родителите и болната сестра на починалия П., за която той полагал грижи, а на втория етаж – П., жена му и дъщеря им. Родителите на П. се грижели за сестра му, но и той полагал с грижи. Той и баща му отглеждали ***, лично за тях и продавали. Детето било много привързано към баща си и той бил винаги до нея, в т.ч. и най-вече когато майка се подготвяла за един изпит в продължение на три месеца през 2017 г.

Св. Д. ползва записки при разпита си. Той работи като полицейски инспектор пътен контрол в РУ- Тополовград и се е отзовал на местото на процесния инцидент. Когато отишъл на мястото, обстановката била запазена, автомобилът бил там, където е спрял до дървото, водачът бил вътре с предпазен колан, с „хендсфрий” на ушите, без друг пътник в колата. Пристигналият на место медицински екип установил смъртта му. По-късно дошли пожарна, линейка от Хасково, автоексперт и дознател, които св. Д. изчакал, като регулирал движението, докато трае огледът. Свидетелят си спомня, че на този участък от пътя имали още едно ПТП, в същото дърво. Същият ден бил валял дъжд, дори на мястото пътят още бил мокър. За ограничението на скоростта не може да каже, дали има знак, но извън населено място разрешената скорост била 90 км/ч. Сега сложили знак с ограничение 40 км/ч, но св. Д. не е сигурен. Нямало следи от спирачен път, имало протривки, както е поднесъл автомобилът, завъртял се и с лявата част се е ударил. Тялото било полегнало на дясната предна седалка с протегната дясна ръка, коланът си бил закопчан. Самият свидетел не е участвал в извършения оглед.

Св. Й. е началник отдел на технически инспекторат към Фонд „Земеделие”- Хасково, където работел и починалият, който за изпълнение на служебните си задължения управлявал зачислен му служебен автомобил, като нямали шофьори. С П. Л. нямали служебни проблеми, нямало случай да не си изпълнява трудовите задължения или да нарушава трудовата дисциплина, нямало оплаквания. Самият св. Й. не се е возил в МПС, управлявано от П., и не е чувал от колеги, какъв шофьор е, не знаел да са пристигали фишове от КАТ, свързани с превишена скорост на МПС, управлявано от него. Грижите за техническата изправност на автомобилите били задължение на всеки един шофьор, а когато възникне съмнение, имали оторизиран сервиз за ремонт. При постъпване на работа, служителят първоначално пътувал с други колеги, които били опитни и го обучавали за всяка съответна мярка или проверка и в процеса на работа, след всяка проверка имали като задължение да се обучава, изготвяли се доклади, как е минало, и ако имало нещо съмнително, експертите, които го обучават, докладвали на св. Й. и се вземало някакво решение. Тази кола, с която П. пътувал, му била зачислена и той си пътувал с нея, като на св. Й. не било свеждано нито писмено, нито устно, преди инцидента да е имало проблеми в техническото състояние на този автомобил. Той не знае, точно за този автомобил да са правени ремонти извън нормалното техническо обслужване. Само знаел, че в летния период на колата са сменяни гумите с четири нови гуми. При поделението на ответника в Хасково нямало длъжност отговорник за транспорта или техническо лице, което да следи за изправността на автомобилите, като разполагали с около 35 - 42 автомобила.

               За цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на третото лице - помагач, съдът назначи и изслуша комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, чието заключение приема като компетентно и безпристрастно дадено. Въз основа на анализ на проверените материали и извършените проучвания и изчисления, експертизата дава отговор за механизма на процесното ПТП. На 17.05.2018 г., към 10,40 ч., автомобилът, управляван от П. Л. се е движил по републикански път ІІ-76, преминаващ през селата Българска поляна и Хлябово, преди Тополовград. Времето било облачно, а пътят – мокър, двулентов с поредица от завои, като преди десния завой при км.30+500 км, бил сигнализиран с пътни знаци: предупредителен за опасност А3 „Последователни опасни завои, първият от които е надясно” и В24 „Забранено е изпреварването на МПС”, както и непрекъсната бяла разделителна линия. Скоростта на движение на автомобила била над допустимата за участъка и затова след излизането от първия десен завой, автомобилът поднесъл наляво, като е преминал в лявата насрещна лента за движение. Водачът направил опит да се върне в дясната лента, като е отклонил траекторията на автомобила надясно, но след това без забавяне и под остър ъгъл 15 градуса спрямо оста на пътя напуснал очертанията на платното за движение; пресякъл банкета и се ударил в намиращото се на 3,3 м от десния край на платното за движение дърво с диаметър 0,3 м. Ударът бил в предна част на автомобила, при което реакцията от него довела до завъртането му в хоризонталната равнина със задната част наляво, до удрянето му в следващото на 4,5 м по-дебело дърво. Голямата скорост на движение преди удара, била причина за дълбоките деформации в предната и лявата странична част на автомобила, както и несъвместимите с живота силови въздействия върху водача – отпред и отляво. В резултат водачът загинал минути след удара, а автомобилът бил увреден непоправимо. Причината за смъртта на Л. била описаната съчетана травма, като смъртта му била неизбежна и е настъпила за минути. Установените му увреждания били причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и можели да се получат при автомобилна травма в купето на лек автомобил, по начина и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения. Скоростта на движение на автомобила експертизата определя на 118,29 км/ч по метода Делта-V, като не били регистрирани спирачни следи от аварийно спиране на процесния автомобил, което определяло скоростите му преди изпадането в аварийна ситуация и по време на удара като едни и същи - 118,29 км/ч. Тази скорост била по-висока от допустимата за пътния участък, към момента на произшествието 90 км/ч /а година след това 60 км/ч/. При първоначалния оглед не били установени спирачни следи, но били отбелязани протривни такива, които показвали, че автомобилът се е приплъзвал странично по пътя, както и че налице било неконтролируемо странично плъзгане на автомобила при условията на завоя. Основната причина за ПТП от експлоатационно техническа гледна точка било допуснатото от водача напускане на платното за движение, преминаването му през десния /южен/ банкет, където последователно настъпили удари с крайпътните дървета на 3,3 м от края на дясното платно за движение. Към момента на настъпване на ПТП, водачът не е управлявал автомобила така, че да не допусне преминаване движението на автомобила от своята в насрещната пътна лента; не е успял да го върне в дясната лента, от което са настъпили ударите с намиращите на юг дървета. Причините за възникване на процесното ПТП не били от техническо естество. Високата скорост на движение преди удара била причина за дълбоките деформации по автомобила и уврежданията на водача, подробно описани по-горе. Водачът е могъл да се движи в своята пътна лента, без да я напуска, като по този начин не допусне настъпването на произшествието, ако след пътната сигнализация за предстоящия десен завой е намалил достатъчно скоростта си на движение. Навлизайки в завоя, водачът е трябвало да поддържа скорост до 60 км/ч, за да не се стигне до загуба на напречна устойчивост особено при мокър и хлъзгав път, за което не е имало указание към пътните знаци при инцидента. При конкретната пътна обстановка водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме характерните признаци за вида и състоянието на участъка от пътя и да предотврати настъпването на ПТП, като не създаде предпоставки за възникването му, чрез намаляване скоростта на движение преди навлизането в завоя и запазване контрол върху управлението на автомобила. Експертизата сочи, че водачът е бил с поставен обезопасителен колан. Водачът в случая имал увреждания по лява гръдна половина – гръден кош, ребра, бял дроб, слезка, горен и долен крайник – наранени от директен удар с голяма кинетична енергия върху тях от вратата, променена от дървесния ствол. Същите не се влияели от поставения колан. Разкъсаните взривно слезка, черен дроб и аорта с последвала остра кръвозагуба в гръдната и коремна кухина белязали и невъзвратимостта на състоянието му и задължителният му фатален завършек. Ето защо експертите заключават, че водачът е бил с поставен предпазен колан, но не е могъл да промени травмата си и изхода от нея. Описаните повреди по автомобила показвали, как са въздействали ударите в крайпътните дървета върху автомобил с висока проходимост, а тоталната му увреда показвала степента на механични удари и въздействие, на които е бил подложен и пострадалият водач. Първият удар в предната лява част на автомобила бил поет в голяма част от ударопоглъщащите броня, преден капак и др. прилежащи части зад тях. Макар и силен този удар не бил директно насочен през водача. Следващият удар, нанесен след завъртане на автомобила наляво и удряне във второто дърво, довел до тежките травми в ляво и до настъпилата смърт. Този удар бил много пространствен и е минавал през вертикалната ос на водача, точно в зоната на главата му, като  едновременно с това автомобилът пропадал надолу. Голямото обратно ускорение при двата последователни, но разнопосочни, удари върху автомобила било причина за силните ударни въздействия и дълбоките травми върху водача, несъвместими със запазване на живота му.

          По делото се назначи и изслуша и тройна автотехническа експертиза, по искане на ищците, чието заключение съдът също приема като компетентно и безпристрастно дадено. В него се потвърждава описания и от първоначалната комплексна експертиза механизъм на настъпване на процесното ПТП. За разлика от първоначалното обаче се сочи, че водачът на автомобила е навлезнал в десния спрямо посоката си на движение завой със скорост от около 107 км/ч и опасна зона на спиране около 142 м. Към този момент скоростта му е била значително по-голяма от тази за загуба на напречна устойчивост на автомобила за преодоляване на завоя – около 68 км/ч. Поради тази причина са последвалите му гореописани маневри на този автомобил. Тройната експертиза сочи за скорост към момента на удара в първото дърво около 70 км/ч, а във второто – около 49 км/ч. Липсвали данни за наличие на пътни знаци, ограничаващи скоростта на движение, които да са били валидни за МПС към момента на ПТП. При движение на л.а. със скорост от 90 км/ч отново можел да настъпи ПТП. Скоростта била по-голяма от критичната за безопасно преодоляване на завоя и това била техническата причина за настъпване на ПТП. Водачът имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като преди преодоляване на завоя сведе скоростта си на движение до технически съобразената 68-71 км/ч и по-малка от нея, както и ако е предприел технически правилни действия. Относно разликата от 17 км/ч в изчислението на скоростта на автомобила, преди да попадне в аварийната ситуация, при разпита си в открито съдебно заседание вещите лица сочат, че тройната експертиза е по-пълна, като отчетена била загубата на скорост след излизане от пътното платно и деформациите били пресметнати, като разгледали двата удара последователно, отделно от втория. Ако се приемело, че скоростта преди настъпване на  ПТП на лекия автомобил е била 90 км/ч и с аналогични действия на водача, то биха настъпили същите последователни удари в предна дясна и предна лява част, но с по-малка интензивност. В случая скоростта на движение била доста по-голяма и този автомобил, за да може да преодолее завоя и да не го изпусне, е влязъл в така нареченото „сечене на завоя“. Изчислената от тройната експертиза скорост от 68 - 71 км/ч била изчислена при влажна настилка.

               При така установената фактическа обстановка, съдът достига до слените правни изводи по основателността на предявените обективно и субективно съединени искове:

          Разгледани по същество, исковете се явяват доказани в своето основание. Уважаването им предполага кумулативната даденост на следните предпоставки: наличието на трудово или служебно правоотношение между починалия наследодател и син на ищците и ответното дружество за периода, за който се претендира, че е настъпила трудовата злополука; настъпилата трудова злополука и установяването й по законоустановения за това ред; нейното естество и трудов характер по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО; настъпилата в резултат на трудовата злополука смърт на пострадалия; претърпените неимуществени вреди и техния размер; причинна връзка между увреждането и смъртта, от една страна, и претендираните неимуществени вреди и увреждането, от друга страна. Наличието на част от тези предпоставки не е спорно, а останалите – се установяват по категоричен начин по делото. Безспорно е, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че към 17.05.2018 г. - датата на смъртта на П. С. Л., който е съответно наследодател /съпруг и бъща/ и син на ищците в настоящото производство, той е бил с ответното дружество в служебно правоотношение, считано от 01.11.2017 г., като е бил *** служител при *** Фонд "Земеделие", Областна дирекция – Хасково, Отдел „***” - на длъжност „***", за неопределено време с едногодишен срок за изпитване. Инцидентът, при който е настъпила смъртта му, представлява трудова злополука, по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени в разпореждане на НОИ-ТП-С. *** 14.06.2018 г. по чл. 60 ал.1 КСО, с протокол към него, за което разпореждане няма данни да е било обжалвано, в т.ч. и от ответника. Това разпореждане има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение /решение № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/. Така, настъпването на процесната трудова злополука, нейното естество и характер са установени по законоустановения за това ред. Настъпилата смърт на пострадалия в резултат на злополуката, чието репариране в настоящото производство се търси от неговите дъщеря, съпруга и родители, както и причинната връзка между вредите и увреждането - не се оспорват от ответника, а и се доказват по категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и от назначените експертизи. Механизмът на претърпяната злополука и на причините за настъпилата смърт се изясняват от назначените по делото комплексна съдебно- автотехническа и медицинска експертиза, както и от тройната съдебно- автотехническа експертиза. На 17.05.2018 г., към 10,40 ч., автомобилът, управляван от П. Л. се е движил по републикански път ІІ-76, преминаващ през селата Българска поляна и Хлябово, преди Тополовград. Времето било облачно, а пътят – мокър, двулентов с поредица от завои, като преди десния завой при км.30+500 км, бил сигнализиран с пътни знаци: предупредителен за опасност А3 „Последователни опасни завои, първият от които е надясно” и В24 „Забранено е изпреварването на МПС”, както и непрекъсната бяла разделителна линия. Скоростта на движение на автомобила била над допустимата за участъка и затова след излизането от първия десен завой, автомобилът поднесъл наляво, като е преминал в лявата насрещна лента за движение. Водачът направил опит да се върне в дясната лента, като е отклонил траекторията на автомобила надясно, но след това и под остър ъгъл 15 градуса спрямо оста на пътя напуснал очертанията на платното за движение; пресякъл банкета и се ударил в намиращото се на 3,3 м от десния край на платното за движение дърво с диаметър 0,3 м. Ударът бил в предна част на автомобила, при което реакцията от него довела до завъртането му в хоризонталната равнина със задната част наляво, до удрянето му в следващото на 4,5 м по-дебело дърво. Голямата скорост на движение преди удара, била причина за дълбоките деформации в предната и лявата странична част на автомобила, както и несъвместимите с живота силови въздействия върху водача – отпред и отляво. В резултат водачът загинал минути след удара, а автомобилът бил увреден непоправимо. Причината за смъртта на Л. била описаната съчетана травма, като смъртта му била неизбежна и е настъпила за минути /разкъсани взривно слезка, черен дроб и аорта с последвала остра кръвозагуба в гръдната и коремна кухина/. Установените му увреждания били причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и можели да се получат при автомобилна травма в купето на лек автомобил, по начина и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения. Ищците - дъщеря, съпруга и родители на починалия, явяващи се неговият най-близък кръг от роднини по права линия и съпруга, безспорно са преживели значителни по интензитет болки и страдания, вследствие на смъртта му, които ще ги съпътстват до края на живота им, а загубата им е необратима. Налице е причинно-следствена връзка между претърпените болки и страдания от ищците и настъпилата трудова злополука, довела до смъртта на техния наследодател и син.

               Предвид гореизложените съображения, съдът намира предявените искове за обезщетяване на търсените неимуществени вреди за доказани в своето основание. Съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за тези вреди се определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г./. Следва да се преценят вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската прогноза за неговото развитие или до смърт /решение № 69/18.03.2014 г. по гр.д. № 4686/2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Съобразявайки тези указания, съдът взема предвид, че се касае за смъртта на 30-годишен към датата на инцидента, работоспособен и клинично здрав мъж, семеен с едно малолетно дете, тогава на 4-годишна възраст, живущ към този момент в една къща на различни етажи със своето семейство и с това на неговите родители и сестра, неомъжена, тогава 34-годишна, страдаща от „детска церебрална парализа”. Смъртта му е настъпила при процесната трудова злополука и на место, преди пристигането на екип на Спешна помощ, в резултат на описаните травми от ПТП, увредили органите му по начин, несъвместим с живота. Разпитаните по делото по искане на ищците свидетели, и двамата техни близки роднини, посочиха значителните и неутешими болки, мъка и страдания, които ищците продължават да изпитват две години след смъртта на техния наследодател и син. Едната от свидетелките е сестра на ищеца Л., живуща в непосредствена близост до техния дом, като възприятията й са преки, непосредствени и лични. Втората свидетелка е трета братовчедка на детето на починалия, живуща *** тях, респ. също в близкия роднински кръг и с непосредствени впечатления за обстоятелствата, които сочи. Установява се, че ищците - дъщеря, съпруга и родители на починалия, са живели заедно с него /в една къща, на различни етажи двете семейства/, били са си много близки емоционално и в прекрасни взаимоотношения, взаимно са разчитали на подкрепата и помощта си.Всъщност не родствената връзка сама по себе си, а действително съществувалите отношения на близост, обич, привързаност, финансова и духовна общност – са причината за това, ищците да търпят вреди от смъртта на починалия. П. и В. Л. са били съпрузи от около пет години, в много добри и хармонични взаимоотношения, като заедно са полагали грижи по отглеждането и възпитанието на малолетната си дъщеря С.. Бащата изцяло отменял майката в момент, когато за период от три месеца тя интензивно се подготвяла за изпит. Със смъртта му, тези грижи и отговорности по отношение на малолетното дете, а така също и финансовата тежест по обезпечаването им, остават единствено за майката, която същевременно следва да превъзмогва собствените си болки и страдания от загубата на съпруга си, за да е опора на дъщеря си. Във финансово отношение, починалият е имал по-голям доход от трудово/служебно правоотношение /основна месечна заплата от 920 лв./, в сравнение с този на съпругата му /средномесечен брутен доход 623,23 лв./. Допълнителни средства за семейството си той осигурявал от производство на зеленчуци. При израстването, възпитанието и съзряването на детето, то ще е безвъзвратно лишено от присъствието и личността на баща си, както и от неговите обич, сигурност и подкрепа. Загубата и на четиримата ищци е необратима, довела несъмнено и до промяна в психологическата и емоционалната им устойчивост – те рухнали психически и физически, както сочи св. Ф.. Смъртта на близък човек, безспорно е сред най-тежките изпитания за психиката и емоционалното състояние на преживелите починалия, свързано с изключително негативни изживявания, болки и страдания; особено когато загубата, както в случая, е внезапна и неочаквана и касае преживяванията на съпруга и малолетно дете от смъртта на техния съответно съпруг и баща; както и на родители по повод смъртта на тяхно дете. Съдът взе под внимание и факта, че починалият е второ по ред дете за своите родители, като неговата по-голяма сестра е със 100% трудова неработоспособност, с чужда помощ, пожизнено, с водеща диагноза „детска церебрална парализа” и общо заболяване – квадрипареза в тежка степен, по-изразена в ляво, и симптоматична епилепсия, големи редки припадъци. Тя продължава да живее в дома на родителите си, като към момента майка й - ищцата И.Л. е неин личен асистент, а баща й – ищецът С.Л. е трайно трудово зает. Същевременно, починалият й брат активно е подпомагал родителите с нейното обгрижване, а така също и морално. Той се е занимавал със земеделие със своя баща – ищеца Л., като двамата произвеждали дини и оранжерийни домати, за подпомагане с продукция и със средства семействата им.

               Предвид изложеното и с оглед нормите на справедливостта, съдът приема, че сумите в предявените от ищците размери, а именно - от по 150 000 лв. за съпругата и за дъщерята на починалия и от по 100 000 лв. за неговите майка и баща – за настъпилата от процесното ПТП смърт на техния съответно съпруг, баща и син ще бъде в състояние да възмезди претърпените от тях неимуществени вреди – болки и страдания, търпяни в периода от инцидента 17.05.2018 г. до датата на предявяване на исковете им 23.10.2018 г. и до даване ход на устните състезания по делото 03.08.2020 г. /чл.253 ал.3 от ГПК/.

               Но посочените суми за обезщетения за неимуществени вреди не следва да се присъждат на ищците в пълните им размери, а в намалени такива. Това е така, т.к. съдът намира за основателно и доказано ответното възражение, че са налице основанията по чл.201 ал.2 от КТ за намаляване на отговорността му, т.к. починалият е допринесъл за процесната трудова злополука, като е допуснал груба небрежност. Трайната съдебна практика приема, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност, може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Но намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, в каквато именно хипотеза попада и настоящият случай /решение № 125/04.05.2016 г. по гр. д.№ 4417/2015 г. на IV г. о. на ВКС/. От кредитираните от съда и коментирани по – горе свидетелски показания, писмени доказателства и заключенията на двете експертизи по категоричен начин по делото се установи, че пострадалият не е спазил правила, установени в норми по ЗДвП, с което именно е причинил настъпването на инцидента. Образуваното за случая ДП е било прекратено с влязло в сила постановление на ОП, на основание чл.243 ал.1 т.1, вр. чл.24 ал.1 т.4 от НПК, което ДП е било водено за процесния случая и за престъпление по чл.343 ал.1 б.”в”, вр. чл.342 ал.1 от НК. В мотивите на същото и въз основа на анализ на събраните доказателства е възприето, че вината за реализираното ПТП е единствено у починалия водач Л.. В настоящото производство се установи, че той не се е съобразил с конкретната за местото сигнализация с пътни знаци: предупредителен за опасност А3 „Последователни опасни завои, първият от които е надясно” и В24 „Забранено е изпреварването на МПС”, както и непрекъсната бяла разделителна линия; както и с конкретната ситуация на пътя – облачно време, а пътят – мокър, двулентов с поредица от завои. Същевременно налице са косвени доказателства за това, че той е познавал този пътен участък, служебно - поне от два месеца и половина, в каквато насока са възраженията на третото лице – помагач. Данни за това се съдържат в протокол № 41/ 07.06.2018 г. от ТП на НОИ- С. *** резултатите от извършеното разследване на тази трудова злополука. В него се сочи, че на 17.05.2018 г. пострадалият е изпълнявал служебна задача събиране на заявления ДПП-2018 по заповед на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” с № ***/02.03.2018 г.; като дневният маршрут за събирането им по тази кампания бил ОС „Земеделие”-Харманли, ОС „Земеделие”-Тополовград, ОС „Земеделие”- Свиленград и ОС „Земеделие”- Л.. В този ред на мисли, поне от датата на цитираната заповед, Л. е пътувал по този маршрут, в изпълнение на служебните си задължения. Както първоначалната комплексна /118,29 км/ч/, така и последващата тройна експертизи /107 км/ч/ и данните по постановлението за прекратяване на ДП по случая /117,54 км/ч/, несъмнено сочат, че починалият водач на МПС е имал скорост на движение над допустимата за участъка. Това е била причината, след излизането от първия десен завой, автомобилът да поднесе и водачът да не успее да го овладее, за да се стигне до ПТП, по описания подробно по-горе начин. Същевременно, съдът отчита и обстоятелството, че починалият е бил правоспособен водач на МПС, считано от 2006 г., респ. с опит като такъв от повече от 12 години, без съществени нарушения по ЗДвП. От представената справка за такива нарушения се установява, че административната му отговорност е била ангажирана едва с две НП /от 2008 г. и от 2010 г./ и с един фиш /от януари 2011 г./, имащи отношение по-скоро към началото на неговата опитност като водач на МПС. В този смисъл, налага се извод, че починалият е бил с достатъчна опитност, позволяваща му адекватно да прецени ситуацията на съответния пътен участък /който той е познавал, предвид гореизложеното/ и да съобрази с нея поведението си на водач на МПС. Но все пак, необходимо е било и допълнително регулиране с пътни знаци на същия този участък, липсата на което не може да е в тежест нито на водача на МПС, нито на ответника - работодател в настоящото производство. Установява се, че година след процесното ПТП същото място е сигнализирано с пътен знак за допълнително ограничение на скоростта на движение на ППС от 60 км/ч, като липсва и сигнализация за опасност от странично плъзгане на автомобила при условията на завоя, особено при мокър път, както е било в случая. Същевременно обаче, на фона на посочената опитност на Л., и двете експертизи са категорични, че той е имал техническата възможност, да избегне удара, което той не е сторил. Комплексната експертиза сочи, че водачът е могъл да се движи в своята пътна лента, без да я напуска, като по този начин не допусне настъпването на произшествието, ако след пътната сигнализация за предстоящия десен завой е намалил достатъчно скоростта си на движение до 60км/ч, за да не се стигне до загуба на напречна устойчивост особено при мокър и хлъзгав път. При конкретната пътна обстановка той е имал техническа възможност да възприеме характерните признаци за вида и състоянието на участъка от пътя и да предотврати настъпването на ПТП. Тройната експертиза сочи аналогично, че водачът имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като преди преодоляване на завоя сведе скоростта си на движение до технически съобразената 68-71 км/ч /за влажна настилка/ и по-малка от нея, както и ако е предприел технически правилни действия. От извършения по ДП оглед на место непосредствено след ПТП, въобще не са регистрирани спирачни следи от аварийно спиране на процесния автомобил. В този смисъл, следва да се приеме, че за пострадалия, с неговата опитност и квалификация, е било несъмнено ясно, че като е имал гореописаното си поведение на пътя при конкретната ситуация – можело е да се стигне до ПТП, увреждащо здравето и живота му. Налице е грубо нарушаване на основните правила за безопасни условия на труд – чл. 33 от ЗЗБУТ урежда общата норма, че всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето си и безопасността си, както и за здравето и безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че е изцяло неоснователно възражението на третото лице – помагач за съпричиняване, по причина че Л. е пътувал без поставен предпазен колан, доколкото по категоричен начин по делото се установи, че той е имал поставен такъв при инцидента. Нещо повече, комплексната експертиза, в състава на която участва и лекар, посочи, че уврежданията на Л. по лява гръдна половина – гръден кош, ребра, бял дроб, слезка, горен и долен крайник – са резултат от директен удар с голяма кинетична енергия върху тях от вратата, променена от дървесния ствол; като те не се влияели от поставения колан.

          Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност, както е в случая, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Тази степен се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Следователно, грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. С оглед изложеното, при съобразяване на конкретните обстоятелства по делото и вредите, намиращи се в причинна връзка с поведението на пострадалия, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи 70% съпричиняване, с който процент следва да се намали размерът на полагащото се на ищците обезщетение. Предвид изложените съображения, от обоснованите по-горе размери на обезщетенията за неимуществени вреди за всеки от ищците, с редукция от 70 % им се дължат сумите, както следва: по 45 000 лв. за всяка от ищците В. и С. Л. /150 000 лв. – 105 000 лв./; както и по 30 000 лв. за всеки от ищците И. и С. Л. /100 000 лв. – 70 000 лв./; като исковете за разликите до съответните им пълни предявени размери от по 150 000 лв. за първите две и по 100 000 лв. за вторите двама, като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят.

Изцяло произволно и ненамиращо опора в закона и в доказателствения материал по делото е ответното искане, дължимото от него на ищците обезщетение да бъде намалено и с размера на имуществените вреди, причинени на ответника от ПТП по фактура от 23.05.2018 г., както и разходите му по транспортирането и погребението на починалия по платежно нареждане от 30.05.2018 г. - всичко общо от 3 752,60 лева /представляващи сбора от стойността на погребението и стойността на автомобила по оценка на застрахователя/. Ответникът е подал до третото лице – помагач заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” и „Гражданска отговорност” на автомобилистите при имуществени вреди с дата 18.05.2018 г., по повод процесното ПТП и застрахователна полица Булстрад бонус Каско с № 5С082099137, със срок на застраховката от 08.06.2017 г. до 08.06.2018 г. При застрахователя е била образувана преписка по претенция № 50-05050-00483/ 18/18.05.2018 г., щета № 470317181800580, по която до ответника е било изпратено писмо с изх. № 7037/31.07.2018 г. от ЗАД, че е налице тотална щета на автомобила му, при което за изплащане на застрахователното обезщетение следва да представи документ, удостоверяващ прекратяването на регистрацията на този автомобил. В открито съдебно заседание процесуалният представител на третото лице – помагач заяви, че застрахователното дружество е платило обезщетението на ответника по тази преписка, което обстоятелство не бе оспорено. За това плащане на 01.10.2018 г. в размер на 2 551,50 лв. по делото се представи и извлечение от банковата сметка на ответника. В този смисъл, ответникът е получил от застрахователя обезщетение за имуществените вреди по автомобила си по застраховката „Каско“, като липсва основание за регрес за същата сума пари в полза на ответника против ищците. Ако се приеме обратното, би се стигнало до двойно плащане на едно и също основание, респ. до неоснователното обогатяване на ответника с тази сума пари, претендирана да се приспадне от търсеното в настоящото производство обезщетение за неимуществени вреди.   

При задължение от непозволено уреждане, като настоящото, длъжникът се смята в забава и без покана – чл.84 ал.3 от ЗЗД. Ето защо претенцията на ищците, да им се присъдят обезщетения за забава върху обезщетенията за неимуществени вреди, считано от датата на злополуката 17.05.2018 г. до датата на предявяване на иска, както и след това до окончателното изплащане - се явява доказана в своето основание.

По отношение приетия за разглеждане обратен иск:

По делото не е спорно и се установи, че съгласно изискванията на Наредбата за задължително застраховане на работници и служители за риска „трудова злополука'' ответникът – работодател е  сключил  с третото лице – помагач – застраховател застраховка „Трудова злополука“ по договор от 08.06.2016 г. със застрахователна полица № 3607170200R00065/ 24.07.2017 г. от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, с ОУ и специални условия към ОУ от 24.07.2017 г.; валидна за периода 25.07.2017 г. - 24.07.2018 г., в който период попада и процесното ПТП. По силата на този договор, застрахователят се е задължил при осъществяване на покрит по полицата риск /смърт, временна и трайна неработоспособност/ да изплати обезщетение в границите на определената застрахователна сума, като това обезщетение се дължи на пострадалия работник при временна или трайна нетрудоспособност и на наследниците му при негова смърт. Ответникът в качеството си на застраховащ е застраховал 368 лица, сред които не се спори, че е и починалият Л., като е изпълнил задължението си, да заплати дължимата застрахователна премия в уговорените срокове. Договорът за задължителна групова застраховка „Трудова злополука” е сключен  между работодателя и застрахователя в полза на трето лице - работника. Този договор обаче не е застраховка на отговорността на работодателя за дължими от него суми за обезщетения. Имуществената отговорност на работодателя при увреждане живота и здравето на работниците при трудова злополука и професионална болест е уредена в чл.200 КТ, който регламентира предпоставките за възникване отговорността на работодателя, като му възлага отговорността да възмезди изцяло настъпилите вреди в резултат на трудова злополука. Разпоредбата на чл.52 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд предписва задължителното сключване на застраховка „трудова злополука”, по отношение на лица, чиято работа е в риск и урежда задължението на работодателя да сключи застрахователен договор за своя сметка, но в полза на своите работници. Предмет на застраховане е животът и телесната цялост на работниците. С настъпването на трудова злополука за третите лица - работниците се пораждат права към застрахователя, но наред с това възниква и имуществената отговорност на работодателя. Възможността за паралелното осъществяване на тези права следва от чл.200 ал.4 КТ, съгласно който от дължимото от работодателя обезщетение, трябва да се приспаднат всички суми, получени по сключените договори за застраховане на работниците. Право на регресен иск има само това трето лице, което като е изпълнило едно чуждо задължение, е имало правен интерес да стори това. Наличието на тези предпоставки, визирани в чл.74 ЗЗД в конкретния случай не е налице. Задължението на работодателя да обезщети работника за вреди в резултат на трудова злополука е законово регламентирано задължение на работодателя. Репарирайки претърпените от работника вреди, работодателят изпълнява свое собствено, а не чуждо задължение, т.е. в случая отсъства основната предпоставка за възникване на суброгационно право в лицето на работодателя. Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният обратен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, предявен на основание застраховка „Трудова злополука“. По аналогични съображения, той подлежи на отхвърляне и на останалите предявени основания - застраховка „Злополука на водача и пътниците в МПС“ и застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. „Гражданска отговорност“.

По отношение на разноските:

          Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката – пълномощник на ищците сумата от общо 6 620 лв., представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело, определено според уважените размери на исковете и по правилата на чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.2 ал.2, вр. чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения; включващо възнаграждения от по 1 880 лв. за всяка от ищците В. и С. Л. и от по 1 430 лв. за всеки от ищците И. и С. Л..

            Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлените части от исковете им /чл.78 ал.3, вр. чл.80 от ГПК/, а именно в размер на общо 9 685,20 лв. При изчисленията си, съдът не взе предвид посочените от ответника в списъка му за разноски – 2 000 лв. за държавна такса по предявения от него обратен иск, отхвърлен от съда; 5 лв. за държавна такса за съдебно удостоверение, доколкото ищците са освободени от такси по настоящото производство, на основание чл.83 ал.1 т.1 от ГПК; и 8 лв. за такса към КАТ, доколкото същата не представлява деловодна такса или разноска.

          Ответникът следва да бъде осъден да заплати на третото лице – помагач и ответник по обратния иск – сумата от 450 лв., претендирана от него и дължима му за юрисконсултско възнаграждение.  

               Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Хасково – държавна такса върху уважените размери на четирите субективно съединени иска /чл.78 ал.6, вр. чл.72 ал.2 от ГПК/ в общ размер от 6 000 лв. /от по 1 800 лв. за всеки от исковете на В. и С. Л. и от по 1 200 лв. за всеки от исковете на И. и С. Л./; както и сумата от общо 900 лв., представляваща изплатени от бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица; или всичко общо 6 900 лв., както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и сумата от още 5 лв. за държавна такса.

          Мотивиран така, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

          По предявените субективно съединени искове с правни основания чл. 200 от КТ от В.П.Л. с ЕГН **********; С.П.Л. с ЕГН *********, действаща чрез своята майка и законен представител В.П.Л.; И.А.Л. с ЕГН ********** и С.П.Л. с ЕГН **********;***, всички със съдебен адрес ***, офис № 7, адв. М. Т.; против *** Фонд "Земеделие" с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С.,***, представляван от изп.директор Живко Тодоров Живков, с адрес за призоваване в гр. Хасково, ул. „Панорама" № 7, ДФ "Земеделие“- Областна дирекция –Хасково; с участието на трето лице – помагач на страната на ответника - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., район Триадица, пл. „Позитано” № 5, представлявано от изпълнителния директор Кристоф Рат; както и по предявения обратен иск:

 

ОСЪЖДА *** Фонд "Земеделие" с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Л. с ЕГН ********** сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от смъртта на съпруга й П. С. Л., починал на 17.05.2018 г. в резултат на трудова злополука, случила се същия ден, около 11 ч. на път II-76, около км 30+500, общ. Тополовград, при ПТП с управляван от него служебен автомобил марка ВАЗ-*** с peг. ***; която злополука е приета за такава с разпореждане № 22132/ 14.06.2018 г. на НОИ - ТП - С. ***; ведно със законната лихва от датата на увреждането 17.05.2018 г. до окончателното изплащане; като искът за разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лева, ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА *** Фонд "Земеделие" с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Л. с ЕГН *********, действаща чрез своята майка и законен представител В.П.Л. с ЕГН **********; сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от смъртта на баща й П. С. Л., починал на 17.05.2018 г. в резултат на трудова злополука, случила се същия ден, около 11 ч. на път II-76, около км 30+500, общ. Тополовград, при ПТП с управляван от него служебен автомобил марка ВАЗ-*** с peг. ***; която злополука е приета за такава с разпореждане № 22132/ 14.06.2018 г. на НОИ - ТП - С. ***; ведно със законната лихва от датата на увреждането 17.05.2018 г. до окончателното изплащане; като искът за разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лева, ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА *** Фонд "Земеделие" с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Л. с ЕГН ********** сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от смъртта на сина й П. С. Л., починал на 17.05.2018 г. в резултат на трудова злополука, случила се същия ден, около 11 ч. на път II-76, около км 30+500, общ. Тополовград, при ПТП с управляван от него служебен автомобил марка ВАЗ-*** с peг. ***; която злополука е приета за такава с разпореждане № 22132/ 14.06.2018 г. на НОИ - ТП - С. ***; ведно със законната лихва от датата на увреждането 17.05.2018 г. до окончателното изплащане; като искът за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева, ОТХВЪРЛЯ.

 

ОСЪЖДА *** Фонд "Земеделие" с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Л. с ЕГН ********** сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от смъртта на сина му П. С. Л., починал на 17.05.2018 г. в резултат на трудова злополука, случила се същия ден, около 11 ч. на път II-76, около км 30+500, общ. Тополовград, при ПТП с управляван от него служебен автомобил марка ВАЗ-*** с peг. ***; която злополука е приета за такава с разпореждане № 22132/ 14.06.2018 г. на НОИ - ТП - С. ***; ведно със законната лихва от датата на увреждането 17.05.2018 г. до окончателното изплащане; като искът за разликата до пълния му предявен размер от 100 000 лева, ОТХВЪРЛЯ.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от *** Фонд "Земеделие" с ЕИК ********* против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД с ЕИК ********* обратен частичен иск за сумата от общо 50 000 лева, представляваща част от предявените главни искове, на обща стойност 500 000 лв., включваща следните суми: по 15 000 лв., представляващи частични суми от предявените главни искове от В.П.Л. с ЕГН ********** и от С.П.Л. с ЕГН ********* от по 150 000 лв.; както и по 10 000 лв., представляващи частични суми от предявените главни искове от И.А.Л. с ЕГН ********** и от С.П.Л. с ЕГН ********** от по 100 000 лв.; които суми били дължими, както следва: на основание застраховка „Трудова злополука“ по договор с изх. № 01-9800/70 от 08.06.2016 г., със застрахователна полица № 360177170200R00605 и ОУ към нея; или евентуално на основание застраховка „Злополука на водача и пътниците в МПС“ по договор с изх. № 01-9800/70/08.06.2016 г., със застрахователна полица № 5С082099, приложение № 1 към нея, застрахователен сертификат № 5С082099 /001-534/, Раздел „Общи положения“ и дебит нота № 6/01.06.2017 г.; или евентуално на основание застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. „Гражданска отговорност“, по договори с изх. № 01-9800/70/08.06.2016 г. и с изх. № 01-9800/69/08.06.2016 г., и застрахователна полица на „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с № BG/03/ 117001542248, валидна от 09.06.2017 г.

 

ОСЪЖДА *** Фонд "Земеделие" с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Т. Т. с личен № **********, с адрес в гр. Х., ***; сумата от 6 620 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

 

ОСЪЖДА В.П.Л. с ЕГН **********, С.П.Л. с ЕГН *********, действаща чрез своята майка и законен представител В.П.Л., И.А.Л. с ЕГН ********** и С.П.Л. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на *** Фонд "Земеделие" с ЕИК ********* сумата от общо 9 685,20 лева, представляваща деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА *** Фонд "Земеделие" с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД с ЕИК ********* сумата от 450 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА *** Фонд "Земеделие" с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Хасково деловодни разноски в общ размер на 6 900 лева, от които – 6 000 лв. за държавни такси и 900 лв. за вещи лица; както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и сумата от още 5 лева за държавна такса.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

 

                                                            СЪДИЯ: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар:К.С.