Р Е Ш
Е Н И Е
№………./………….07.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито
съдебно заседание, проведено на девети юли две хиляди и двадесета година, в
състав
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
При секретар : Мария Манолова
Като разгледа докладваното от съдията
Търговско
дело № 2082 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на
„ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление София, чрез адв.Св.А. от САК против
земеделски производител /ЗП/ И.П.И.
ЕИК/ЕГН ********** от гр.Варна, ***и адрес на местоизвършване на дейността:
с.Ветрино, обл.Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите,
както следва:
1.
Сумата от 12 110.80 лв.,
представляваща разликата между присъдената сума по частично предявения иск за
главница по фактура № **********/18.12.2014 г. по т. д. № 547/ 2017 г. на Окръжен
съд Варна, в размер на 14 000 лв., до пълното дължимо възнаграждение по фактура
№ **********/ 18.12.2014 г. по Договор за консултантски услуги от 13.03.2013
г., в размер на 26 110.80 лв., ведно със законната лихва тази сума, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;
2.
Сумата от 2 025.07 лв., представляваща
разликата между присъдената сума по частично предявения иск за лихва за
забавено изпълнение на пълното задължение по фактура № **********/ 18.12.2014
г., за периода от 04.06.2015 г. до 09.05.2017 г., в размер на 3 100 лв., до
приетия от съда размер от 5 125.07 лв.;
3.
Сумата от 3 199.53 лв., представляваща
лихва за забавено изпълнение на част от задължението по фактура № **********/
18.12.2014 г., в размер на 12 110.80 лв. (претендирани по настоящото дело), за
периода от 10.05.2017 г. до 16.12.2019 г.;
4.
Сумата от 13 345.60 лв.,
представляваща разликата между присъдената сума по частично предявения иск за
главница по фактура № **********/ 18.12.2015 г. по т. д. № 547/ 2017 г. на
Окръжен съд Варна, в размер на 14 000 лв., до пълното дължимо възнаграждение по
фактура № **********/ 18.12.2015 г. по Договор за консултантски услуги от
13.03.2013 г., в размер на 27 345.60 лв., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане;
5.
Сумата от 145.70 лв., представляваща
разликата между присъдената сума по частично предявения иск за лихва за
забавено изпълнение на пълното задължение по фактура № **********/ 18.12.2015
г., за периода от 17.08.2016 г. до 09.05.2017 г., в размер на 1 875 лв., до
приетия от съда размер от 2 020.70 лв.;
6.
Сумата от 3 525.74 лв., представляваща
лихва за забавено изпълнение на част от задължението по фактура № **********/
18.12.2015 г., в размер на 13 345.60 лв. (претендирани по настоящото дело), за
периода от 10.05.2017 г. до 16.12.2019 г.
Сочи се в исковата молба, че ищецът е
универсален правоприемник на „Евро ин консулт“ ЕООД ЕИК *********. Излага се,
че ищецът е консултант по
земеделски проекти по предприсъединителна програма САПАРД и Програма за
развитие на селските райони /ПРСР/. Твърди, че на 13.03.2013г. ищецът сключил
консултантски договор с ответника И.И.в качеството му на земеделски
производител, за консултиране на последния срещу възнаграждение за получаване
на компенсаторни плащания по мярка 214 ”Агроекологични плащания” от ПСРС 2007г.
– 2013г. по реда на Наредба №11/06.09.2009г. за условията и реда за прилагане
на мярка 214, изд. от МЗХ. Дължимите по договора услуги от ищеца са свързани с
прилагане на агроекологични дейности по опазване на почвите и водите с
направление „въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите”
съгл.чл.2, ал.1, б.а от Наредба №11/2009г. на МЗХ. В исковата молба са посочени
включените в консултантските услуги дейности, дължими от ищеца. Твърди се, че
срещу същите ответникът следвало да заплаща възнаграждение в размер на 5.00
лева на декар без ДДС годишна за включените площи по изплащане на компенсаторни
плащания от Мярка 214, както следва: 1. 5000 лева дължими без ДДС авансово при
сключване на договора; 2. разликата до договореното възнаграждение без ДДС за
първата година, след приспадане на авансовото плащане, платимо след получаване
на компенсаторното плащане от ДФ”Земеделие” за първата година; 3. от втората до
петата година, договореното плащане от 5.00 лева без ДДС за вкл.площи по мярка
214, изцяло, след получаване на компенсаторното плащане от ДВ”З” за конкретната
година.
Ищецът твърди, че при сключване на договора,
не е бил уточнен между страните точния брой декари, за които се дължи плащане,
тъй като това е било невъзможно на този етап. Твърди, че определяне размера на
площите се извършва едва с адм.акт, издаден от ДФ ”Земеделие”, с който се
одобрява компенсаторното плащане към земеделския производител по мярка 214 и
съобразно това кои от предложените от него площи отговарят на изискванията на
Наредба №11/2009г. Ищецът твърди, че точно и навреме изпълнява задълженията си
по договора за консултантски услуги. Твърди се, че въз основа на изготвените от
ищцовото дружество документи, ЗП И.И.е подал заявление пред фонда и получил
финансово подпомагане по мярка 214 за 2013, 2014 и 2015г. Твърди се, че с
уведомително писмо от 2013г. ДФ”Земеделие” дава справка, че ЗП И. П.И.ов е
одобрен за участие по програмата на мярка 214 въз основа на подадено заявление
с УИН 03/260313/56762 с обща одобрена площ от 465.42 хектара или 4 654.2
декара.
Твърди се извършено плащане от ответника –
възложител за първата година 2013г. на ищеца по фактура №532/16.12.2013г. в
размер на 27 345.60 лева с ДДС, представляващо възнаграждението на ищеца
за 2013г.
Сочи се, че съгласно справка в Списък на
бенефециентите е налице достъпна за трети лица информация, че ответникът е
получил съответно финансова помощ от фонда за 2014г. в размер на
154 983.07 лева, а за 2015г. – 149 892.90 лева.
За дължимите суми, ищецът твърди, че е издал
фактури съответно №№604/18.12.2014г. за сумата от 26 110.80 лева с ДДС и
ф.№677/18.12.2015г. за сумата от 27 345.60 лева с ДДС като тези фактури са
получени от ответника. Твърди се, че дължимото плащане по тези фактури е
уговорено на 14 дни от получаването им.
Сочи се, че за 2014г. ЗП И.ов е получил
компенсаторни плащания от ДФ З на 17.12.2014г. – два превода и на 03.06.2015г.
– един превод, при което сумата по фактура №604/18.12.2014г. за сумата от
26 110.80 лева с ДДС е станала изискуема на 04.06.2015г.
Сочи се, че за 2014г. ЗП И.ов е получил
компенсаторни плащания от ДФ З на 17.12.2015г. – два превода и на 16.08.2016г.
– един превод, при което сумата по фактура №677/18.12.2015г. за сумата от
27 345.60 лева с ДДС е станала изискуема на 17.08.2016г.
Твърди се, че на 11.05. На 11.05.2017
г., пред Окръжен съд Варна е подадена искова молба от „Евро ин консулт"
ЕООД срещу ЗП И.П.И., с правно основание чл. 266 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за
осъждане на ответника ЗП И.П.И. да заплати в полза на доверителя ни „Евро ин
консулт" ЕООД дължимите по фактура № **********/ 18.12.2014 г. и фактура №
**********/ 18.12.2015 г. суми, ведно с обезщетение за забавено изпълнение на
задълженията по двете фактури, по която е образувано е търг. дело № 547/2017 г.
по описа на Окръжен съд Варна. Исковете са предявени като частични в следните
размери:
14 000 лв., частичен иск от общо 26
110.80 лв. по фактура № **********/18.12.2014 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане;
3100 лв., частичен
иск от общо от 6235.63 лв., представляващи лихва за забавено изпълнение на
задължението по фактура № **********/ 18.12.2014 г., за периода от 02.01.2015
г. до 09.05.2017 г.;
14 000 лв., частичен иск от 27
345.60 лв. по фактура № **********/ 18.12.2015 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане;
1875 лв., частичен
иск от 3753.79 лв., представляващи лихва за забавено изпълнение на
задължението по фактура № **********/ 18.12.2015 г., за периода от 02.01.2016
г. до 09.05.2017 г.
С влязло в
сила решение по т. д. № 145/ 2018 г. по описа на Апелативен съд Варна
ответникът ЗП И.П.И. е осъден да заплати на „Евро ин консулт" ЕАД
(правоприемник на „Евро ин консулт" ЕООД по смисъла на чл. 227 от ГПК)
заявените суми. Твърди се, че към настоящия момент ответникът дължи разликата
между присъдените суми по частично предявените искове по търг. дело № 547/ 2017
г. по описа на Окръжен съд Варна до пълните суми по процесните фактура №
**********/ 18.12.2014 г. и фактура № **********/ 18.12.2015 г., вкл. за
главница и за лихва за забавено изпълнение до 09.05.2017г.
Допълнително,
върху неплатената разлика като главница по процесните фактури, претендирана по
настоящото дело, се дължи лихва за забава, считано от 10.05.2017 г. до датата
на подаване на исковата молба по настоящото дело. Сочи се, че предвид
изложеното, за „Евро ин консулт" ЕАД е налице правен интерес да предяви
настоящите искове срещу ЗП И.П.И..
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът подава
писмен отговор, с който
оспорва исковите претенции по основание и размер. Не оспорва подписването на
договор за консултантски услуги от 13.03.2013г.
На първо
място, се въвежда възражение за погасяване на задълженията, предмет на исковете
по давност. Твърди се, че по отношение на претендираното възнаграждение за
2014г. и 2015г. като периодично плащане се прилага кратката 3-годишна
погасителна давност, на осн.чл.111, б.“в“ от ЗЗД, в случай, че началният й срок
е започнал да тече – за възнаграждението за 2014г. от дата 18.12.2014г., а за
2015г. – от дата 18.12.2015г.
По отношение
на акцесорното задължение за лихва се позовава на разпоредбата на чл.119 от ЗЗД, съгласно която с погасяването на главното задължение се погасяват и
произтичащите от него допълнителни задължения, макар давността за тях да не е
изтекла.
Настоява се,
че и при неприемане на доводите за прилагане на кратката погасителна давност,
по отношение на главницата за 2014г. в размер на 12 110.80 лева е
приложима общата 5-годишна погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД, тъй
като задължението е възникнало не на 18.12.2014г.- датата на издаване на
фактурата, а съгласно договора – чл.2, ал.2 и ал.3 – след получаване на
компенсаторното плащане, съгл.чл.114 от ЗЗД.
Позовава се на
изтекла погасителна давност на всички претендирани лихви за забава по смисъла
на чл.111, б.в от ЗЗД до 16.12.2016г. като твърди, че силата на присъдено нещо
по уважените частични искове по т.д. № 547/2017г. на ВОС не прекъсва давността.
На следващо
място, се оспорва дължимостта на плащането, поради неизпълнение от страна на
ищеца на договорените дейности. Твърди се, че липсват доказателства за приемане
на извършената работа, както и периодичен отчет за хода на процедурата по
изпълнението й. Настоява се за отхвърляне на исковете изцяло.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията за погасяване на вземанията поради настъпила
кратка 3-годишна погасителна давност, евентуално възражението за погасяване на
вземането по фактура №604/18.12.2014г. с 5-годишната погасителна давност по
чл.110 от ЗЗД. Твърди се, че заплащането на консултантското възнаграждение е
уговорено за целия срок на договора, но е дължимо на части, поетапно и след
получаване от възложителя на компенсаторно плащане по мярката. Сочи се, че
видно от административната преписка при ДФ З компенсаторните плащания за 2014г.
са заплатени на ответника с два банкови превода на 17.12.2014г., при което
консултантското възнаграждение за 2014г. е станало изискуемо в деня, следващ
плащането – 18.12.2014г. /чл.2, ал.3 от договора/. Доколкото ИМ е подадена по
пощата на 16.12.2019г., то същата е заявена в рамките на 5-годишния давностен
срок и преди изтичане на давността.
По отношение на оспорванията, касаещи
изпълнението на договора, ищецът се позовава на постановката на т.2 от ТР
№3/2016г., постановено по тълк.д. № 3/2016г., че решението по уважен частичен
иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право. Изтъква, че съгласно мотивите
на ВКС ТР №3/2016г., постановено по тълк.д. № 3/2016г. задължението за
неоспорване се отнася до всеки елеминт от установеното от съда спорно право :
неговия размер, основанието и правната квалификация.
В отговора на
допълнителната искова молба ответникът поддържа
въведените с ОИМ възражения. Въвежда твърдения за нищожност на договора поради
противоречие с добрите нрави, породено от очевидно неравностойни насрещни
престации.
СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото
писмени доказателства, съобрази заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
приема за установено от фактическа страна следното :
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на осн.чл.155
от ГПК, че е налице влязло в законна сила на 07.08.2019г. съдебно Решение №5/03.01.2018г.
по т.д. № 547/2017г. по описа на Окръжен съд Варна, потвърдено в осъдителната
му част и отменено в отхвърлителната част с постановяване на нов диспозитив при
присъждане на претендираните суми с Решение №140 от 18.06.2018г., постановено
по в.т.д. № 145/2018г. по описа на Апелативен съд Варна, допълнено с Решение №
236/22.10.2018г., недопуснато до касационно обжалване с Определение №
433/07.08.2019г., постановено по т.д. № 95/2019г. на ВКС, първо т.о., по силата
на което ответникът
ЗП И.П.И. е осъден да заплати на „Евро ин консулт" ЕАД (правоприемник на
„Евро ин консулт" ЕООД по смисъла на чл. 227 от ГПК) следните суми : сумата от
14 000 лева, заявена като частичен иск от общо 26 110.80 лева, представляващи дължимо възнаграждение по Договор за консултантски
услуги от 13.03.2013г. по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 -
2013г., по фактура №**********/18.12.2014г.,
дължимо за 2014г., на основание чл.266 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата по иска, считано
от подаване на исковата молба на
11.05.2017г. до окончателното й изплащане и сумата от 3 100
лева, представляваща част от общо
5 125.07 лева, обезщетение
за забавено изпълнение на задължението по фактура №1000000604/18.12.2014г., за периода от 04.06.2015г. до
09.05.2017г., на основание чл.86 от ЗЗД; сумата от 14 000 лева, заявена
като частичен оск от общо дължими 27 345.60 лева по фактура
№**********/18.12.2015г., представляваща възнаграждение по договор за
консултантски услуги от 13.03.2013г., дължимо за 2015г., ведно със законните
лихви от предявяване на иска до окончателното изплащане, и сумата от 1 875
лева, заявена като частичен иск от общо 2 020.70 лева, представляващи
обезщетение за забавено изпълнение на задължението по ф.№677/2015г., за периода
от 17.08.2016г. до 09.05.2017г.
Предявените в настоящото производство искове
са заведени като разлика между пълния претендиран от ищеца размер и сумите,
присъдени по предявените частични искове по т.д. № 547/2017г. по описа на ВОС,
вкл. в резултат на постановените съдебни актове в хода на инстанционната
проверка. В настоящото производство са поставени на разглеждане и осъдителни
претенции за дължимо обезщетение за забава върху главното задължение по двете
фактури, заявено по настоящото дело, считано от 10.05.2017г. до датата на
подаване на исковата молба - 16.12.2019г.
Съгласно
постановките, приети с т.2 на Тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. на ВКС по
тълк.д. №3/2016г., ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг исков процес за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право.
В съответствие с
формираната задължителна съдебна практика при уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното
правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно
материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са
едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от
вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за
останалата част от вземането. В случаите, когато предмет
на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се
касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия
незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира
едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация.
Прието е по-нататък, че след като със СПН е установено, че правоотношението,
въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало
валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ
исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава
въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му
квалификация. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на
съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и
относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото
вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на
спора, и с оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18.
След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск,
са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право,
макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по
иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото
правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално
право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до
унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на
решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право.
Съгласно цитираното решение
правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се
преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с
първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане
или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част
от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти,
които отлагат нейната изискуемост. В този аспект, макар и с предявяване на
частичния иск за ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131 ГПК с отговора си на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не
може да се отрече възможността в новия исков процес за разликата до пълния
размер на вземането, той да разполага и с други защитни средства, нерелевирани
при разглеждането на частичния иск.
Посоченото
налага извода, че в настоящото производство следва да приеме за безспорно
установено наличието и валидността на сключен между страните по делото Договор за консултантски услуги от 13.03.2013г.
по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските
райони за 2007-2013г.
По исковете за заплащане на
дължимо възнаграждение за консултантски услуги за сумата от 14 000 лева, заявена като частичен иск от общо 26 110.80 лева, представляващи дължимо възнаграждение по Договор за консултантски
услуги от 13.03.2013г. по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 -
2013г., по фактура №**********/18.12.2014г.,
дължимо за 2014г., и за
сумата от 3 100
лева, представляваща част от общо
5 125.07 лева, обезщетение
за забавено изпълнение на задължението по фактура №1000000604/18.12.2014г., за периода от 04.06.2015г. до
09.05.2017г., както и за сумата от 14 000 лева, заявена
като частичен иск от общо дължими 27 345.60 лева по фактура
№**********/18.12.2015г., представляваща възнаграждение по договор за
консултантски услуги от 13.03.2013г., дължимо за 2015г., и за сумата от
1 875 лева, заявена като частичен иск от общо 2 020.70 лева,
представляващи обезщетение за забавено изпълнение на задължението по
ф.№677/2015г., за периода от 17.08.2016г. до 09.05.2017г., е налице сила на
присъдено нещо за основанието на исковете, индивидуализирано посредством
правопораждащите факти : съществуването на договорно правоотношение между
страните по Договор за консултантски услуги от 13.03.2013г., като и, че
изпълнителят е изпълнил задължението си по договора да консултира възложителя
за получаване на плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 -
2013г.; страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
размер на спорното материално право. Формираната сила на присъдено нещо относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на
ответника срещу провопораждащите релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право.
Не са предмет на установяване изпълнението на извършената работа по
договора за консултантски услуги, както и приемането на извършената работа по
договора, доколкото същите като факти са елемент от правоотношението и условие
за възникване на субективното материално право на изпълнителя, чието
съществуване е установено с решението по заявените частични искове в
производството по гр.д. № 547/2017г. по описа на ВОС.
Правоизключващото възражение за нищожност на договора поради
противоречие с добрите нрави, породено от очевидно неравностойни насрещни
претенции също е преклудирано и не се поставя на разглеждане в настоящото
производство, доколкото съда, който разглежда иска за горницата следва да се
съобрази със силата на присъдено нещо по отношение съществуването на
действително договорно отношение между страните.
По изложените съображения се установява по делото, че между страните по
делото е сключен договор за консултантски услуги от 13.03.2013г., изпълнението
на възложената работа и нейното приемане, както и че са налице
предпоставките за възникване на отговорността на възложителя да заплати
договореното за извършената работа възнаграждение.
Основните
възражения, въведени от ответника и формиращи спорните факти и обстоятелства,
предмет на доказване в процеса се свеждат до: оспорване дължимостта на
предявените вземания за възнаграждение и лихва за забава по размера, както и
поради погасяването им по давност.
Със сключването
на Договор за консултантски
услуги от 13.03.2013г. ЗП И.И.е възложил на „Евро Ин консулт“ ЕООД да го
консултира срещу заплащане за получаването на компенсаторни плащания по мярка
214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013г. с изрично посочен обем на
работа /чл.1 от договора/. Възложителят, от своя страна, се е задължил да
заплаща на изпълнителя възнаграждение в размер на 5 лева на декар без ДДС
годишно за включените площи по изплащане на компенсаторните плащания, както
следва : 1. 5000 лева без ДДС, платими авансово при подписване на договора, 2.
разликата до договореното възнаграждение без ДДС след приспадане на авансовото
плащане се дължи след получаване на компенсаторното плащане през първата година
3. от втората до петата година възнаграждението се дължи изцяло след получаване
за конкретната година /чл.2/.
От заключението на приетата като неоспорена
от страните и компетентно изготвена по делото ССчЕ се установява, че одобрените
площи по мярка 214 от ПРСР на ЗП И. Петров Петров са за 2013г. – 4 654.20
дка, 2014г. – 4 360.55 дка и за 2015г. – 4 210.05 дка. Определени по реда
на чл.2, ал.3 от договора компенсаторните плащания за 2014 год. възлизат на
154 983.07 лева и 149 892.90 лева – за 2015г. В счетоводството на
ответника са отчетени постъпили плащания от ДФ Земеделие за 2014г. – на
17.12.2014г. – 127 024.82 лева и 27 883.50 лева, на 03.06.2015г. –
74.75 лева; за 2015г. – на 17.12.2015г. – 26 961.50 лева и 122 824.62
лева, на 16.08.2016г. – 106.78 лева.
При тези констатации и въз основа на чл.2,
ал.3 от договора /по 5 лева на дка без ДДС годишно/ и на база одобрените площи
по години вещото лице докладва и съдът приема за установено, че договореното
възнаграждение възлиза на 26 163.30 лева за 2014г. и 25 260.30 лева –
за 2015г.
Доколкото е
налице влязло в сила осъдително решение за част от дължимото възнаграждение, то
е налице основание за дължимост на остатъка от 12 163.30 лева /26
163.30-14 000/ за 2014г. и 11 260.30 лева /25 260.30-14 000/ за
2015г.
Изтекла погасителна давност е абсолютна
процесуална пречка за съществуването на правото на иск. В конкретиката на
спора се поставя въпроса коя е
приложимата погасителна давност - общата петгодишна по чл.110 от ЗЗД или
специалната тригодишна по чл.111, б. „в“ от ЗЗД, доколкото ответникът въвежда
възражение, че вземането за възнаграждение по договор за консултантски услуги е
периодично по своя характер и затова е приложима тригодишната погасителна
давност.
С ТР № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че понятието „периодичните плащания“ се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Характерен белег на периодичните
плащания е, че падежът им настъпва през предварително определени
интервали от време. Т.е. отнапред се знае кога вземането става изискуемо
и дължимо. Не е налице неопределеност по отношение на падежа. Той винаги
е известен както и интервалът, през който настъпва. Този съществен белег на
периодичните плащания не е налице по отношение на вземането за
възнаграждение по договора за консултантски услуги от 13.03.2013г.
То става изискуемо, т.е. настъпва падежа му, в зависимост от всяко
постъпило по сметката на възложителя компенсаторно плащане за конкретната
година, като интервалът за това не е предварително определен и известен от
напред. Поради това към правото на вземане за претендираната сума е
приложима общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.
Вземането за възнаграждение по
консултантския договор е дължимо изцяло след получаване на компенсаторното
плащане за съответната година /чл.2, ал.3/. При данни, че окончателното
издължаване на компенсаторните плащания по мярка 214 с постъпване по сметка на
ответника за 2014г. е извършено на 03.06.2015г., а за 2015г. – на 16.08.2016г.,
то към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело – 16.12.2019г. –
общата петгодишна погасителна давност за процесните вземания не е изтекла.
Следователно искането за присъждане на сумата от 12 110.80 лева, вземане
по фактура № **********/18.12.2014г. е основателно и следва да бъде уважено
изцяло. Искът за присъждане на остатъка от цялото вземане по фактура
№**********/18.12.2015г. по изложените по-горе съображения е основателен и
доказан за сумата от 11 260.30 лева, до който размер следва да бъде
уважен, а за разликата над 11 260.30 лева до първоначално предявения
размер от 13 345.60 лева – отхвърлен.
Считано от
04.06.2015г. до 09.05.2017г. ответникът дължи обезщетение за забава върху целия
установен размер на вземането по фактура
№ **********/18.12.2014г. на стойност от 26 110.80 лева, което изчислено
служебно по реда на чл.162 от ГПК при използване на ел.калкулатор Calculator.BG
възлиза на 5125.07 лева, от
които по влязлото в сила решение е вече присъдена сумата от 3 100 лева и
дължими остават 2 025.07 лева.
С оглед въведеното възражение за погасяване
по давност на вземането съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.116а от ЗЗД, съгласно която когато вземането е предявено като частично, давността се
спира или прекъсва само за предявената част. Следователно
при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част
от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е
уважен. Непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за
нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече. Доколкото
настоящият иск е предявен на 16.12.2019г., то погасени по давност /чл.111, б.в ЗЗД/ са вземанията за лихви преди 16.12.2016г., при което искът като
основателен и доказан следва да бъде уважен за периода от 16.12.2016г. до
09.05.2017г. в размер на 1051.69 лева, като за разликата над 1051.69 лева до
първоначалния предявения размер от 2025.07 лева и за периода от 05.06.2015г. до
15.12.2016г. бъде отхвърлен като погасен по давност.
Считано от 17.08.2016г. до 09.05.2017г.
ответникът дължи обезщетение за забава върху целия установен размер на
вземането по фактура №
**********/18.12.2015г. на стойност от 25 260.30 лева, което изчислено
служебно по реда на чл.162 от ГПК при използване на ел.калкулатор Calculator.BG
възлиза на 1866.45 лева, като
предвид обстоятелството, че сумата е присъдена в пълен размер с Решение № 140
от 18.06.2018г., постановено по в.т.д. № 145/2018г. по описа на АпС Варна, то
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан изцяло.
Доколкото се установи основателността на
главния иск за сумата от 12 110.80 лева, то дължима е и сумата от 3199.53
лева, представляваща обезщетение за забавеното й плащане, определено по размер
от законната лихва за периода от 10.05.2017г. до датата на подаване на исковата
молба, при което предявения иск следва да бъде уважен изцяло.
Лихва за забава се дължи за периода от
10.05.2017г. до датата на подаване на настоящата искова молба – 16.12.2019г.
върху установения размер на остатъка от дължимото възнаграждение по договора за
2015г. в размер на 11 260.30 лева, или сума в размер на 2974.60 лева, до
който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата – отхвърлен като
неоснователен.
По разноските : С оглед изхода на
спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от предявените искове
ответникът дължи на ищеца сторените от него разноски в размер на 4681.75 лева,
от които за държавна такса, възнаграждение на вещото лице и адв.хонорар,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК и доказателства за реално извършени
разходи.
На ответника предвид отхвърлената част от
иска се следват разноски в размер на 262.38 лева – адв.възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Земеделски производител /ЗП/ И.П.И. ЕИК/ЕГН **********
от гр.Варна, ***и адрес на местоизвършване на дейността: с.Ветрино, обл.Варна ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, жк Манастирски ливади запад, ул.Синашко езеро 7 ет.7 ап.33
сумите, както следва:
1. Сумата от 12 110.80 лв., представляваща
разликата между присъдената сума по частично предявения иск за главница по
фактура № **********/18.12.2014 г. по т. д. № 547/2017 г. на Окръжен съд Варна,
в размер на 14 000 лв., до пълното дължимо възнаграждение по фактура №
**********/ 18.12.2014 г. по Договор за консултантски услуги от 13.03.2013 г.,
в размер на 26 110.80 лв., ведно със законната лихва тази сума, считано от
датата на предявяване на иска – 16.12.2019г. до окончателното й изплащане;
2. Сумата от 1 051.69 лв.,
представляваща разликата между присъдената сума по частично предявения иск за
лихва за забавено изпълнение на пълното задължение по фактура №
**********/18.12.2014 г., за периода от 16.12.2016г. до 09.05.2017г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 051.69 лв. до първоначално предявения
размер от 2025.07 лева и за периода от 04.06.2015г. до 16.12.2016г., като
погасен по давност
3. Сумата от 3 199.53 лв., представляваща
лихва за забавено изпълнение на част от задължението по фактура № **********/ 18.12.2014
г., в размер на 12 110.80 лв. (претендирани по настоящото дело), за периода от
10.05.2017 г. до 16.12.2019 г.;
4. Сумата от 11 260.30 лв.,
представляваща разликата между присъдената сума по частично предявения иск за
главница по фактура № **********/18.12.2015 г. по т.д.№547/ 2017 г. на Окръжен
съд Варна, в размер на 14 000 лв., до пълното дължимо възнаграждение по фактура
№ **********/ 18.12.2015 г. по Договор за консултантски услуги от 13.03.2013
г., в размер на 25260.30 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на предявяване на иска – 16.12.2019г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 11 260.30 лв. до първоначално предявения
размер от 13 345.60 лева;
5. Сумата от 2 974.60 лева, представляваща
лихва за забавено изпълнение на част от задължението по фактура № **********/
18.12.2015 г., в размер на 11 260.30 лв. (претендирани по настоящото
дело), за периода от 10.05.2017 г. до 16.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 2 974.60 лева до първоначално
предявения размер от 3 525.74 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 145.70 лв., представляваща
разликата между присъдената сума по частично предявения иск за лихва за
забавено изпълнение на пълното задължение по фактура № **********/ 18.12.2015
г., за периода от 17.08.2016 г. до 09.05.2017 г., в размер на 1 875 лв., до
приетия от съда размер от 2 020.70 лв. по т.д.№547/ 2017 г. на Окръжен съд
Варна.
ОСЪЖДА Земеделски производител /ЗП/ И.П.И. ЕИК/ЕГН **********
от гр.Варна, ***и адрес на местоизвършване на дейността: с.Ветрино, обл.Варна ДА
ЗАПЛАТИ на „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, жк Манастирски ливади запад, ул.Синашко езеро 7 ет.7 ап.33
сторените разноски в размер на 4681.75 лева.
ОСЪЖДА „ЕВРО ИН КОНСУЛТ“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, жк Манастирски ливади запад,
ул.Синашко езеро 7 ет.7 ап.33 ДА ЗАПЛАТИ на Земеделски производител /ЗП/ И.П.И.
ЕИК/ЕГН ********** от гр.Варна, ***и адрес на местоизвършване на дейността:
с.Ветрино, обл.Варна сторените разноски в размер на 262.38 лева.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: