№ 751
гр. Бургас, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20212100101350 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от Д. Д. К.,
малолетен, действащ чрез В.Д.Р, в качеството й на негова майка и законен представител, и
двамата с адрес: ****, чрез пълномощник адвокат Панайот Велков с адрес на кантората
гр.Бургас, ул.„Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, с която е предявена претенция против ЗК
„Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“ №87 за осъждане на ответника да заплати сумата от
120 000 лева- претърпени неимуществени вреди, представляващи окончателен пълен размер
от дължимите 200 000лв., настъпили вследствие на причиняване на телесни увреждания при
пътно-транспортно произшествие от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ лек автомобил марка „Хонда“, модел „ХР В“ с регистрационен номер А 6303
КР, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на увреждането- 22.06.2018г. до
окончателното й изплащане.
Заявява се от ищеца, че с искова молба вх.№3314/08.02.2019г. е образувано между
същите страни т.д. № 105/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас по предявен иск за
заплащане на обезщетение в размер на 80 000лева- частично заявен от 200 000лв. С влязло в
сила решение №75/10.04.2020г. претенцията е уважена изцяло, като в хода на това
производство е разгледано и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което
останало недоказано.
Твърди се също така, че на 22.06.2018 г. при управление на лек автомобил марка
„Хонда“, модел „ХР В“ с д.к. № А 6303 КР по главен път II-79, между гр. Средец и с.
Дебелт, водачът С.И.Д, нарушила правилата за движение по пътищата и допуснала пътно-
транспортно произшествие, при което на ищеца са причинени телесни увреждания. Сочи се,
че превозното средство се е движило с несъобразена с конкретната пътна обстановка
1
скорост, включително приближавайки място на пътя в близост, до което се намирали деца.
Горните обстоятелства се установявали от констативен протокол № 269р-4431/22.06.2018г.
на РУ на МВР- Средец, а по случая било образувано ДП № 269 ЗМ-165/22.06.2018г. на РУ-
Средец. Пострадалото дете било откарано в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД и хоспитализирано
за периода от 22.06.2018г. до 01.07.2018 г., като е лекувано в две отделения- ОАИЛ и ООТ.
От изготвените във връзка с престоя в лечебното заведение епикризи ставала ясна
поставената диагноза, а именно: травматичен шок, контузио капитис /контузия на главата/,
комоцио церебри /контузия на мозъка/, фрактура фемурис /счупване на бедрена кост/.
Установявало се също така, че на детето е извършена операция- репозиция на фрактура на
десен крак под рентгенов контрол стабилизиране с два титаниеви пирона. Твърди се от
ищцовата страна, че след изписването му от болницата детето започнало да получава
епилептични припадъци. Назначено е медикаментозно лечение на установеното заболяване-
епилепсия, а впоследствие издадено решение на ТЕЛК Бургас, с което детето е
освидетелствано с 40% вид и степен на увреждане, като срокът на решението е
едногодишен. По- късно при извършени нови изследвания и потвърждаване на диагнозата
му били предписани допълнителни по- силни медикаменти за овладяване на епилепсията.
След изписването му от болницата, пострадалият Д бил поставен у дома на постелен режим,
при ограничен хранителен режим и прием на обезболяващи. Впоследствие му е
предоставена инвалидна количка, но детето правело и кратки стъпки с проходилка.
Неколкократно са извършвани контролни прегледи, при които се установило наличие на
хипотрофия в бедрена мускулатура, флексионна контрактура на колянна става. Поради
настъпили усложнения на 26.11.2018г. е извършена нова операция по отстраняване на
поставените в десния крак на момчето два броя импланти, поради отхвърлянето им от
тялото му. Към настоящия момент все още бил с накуцваща походка. Твърди се в исковата
молба, че вследствие на инцидента пострадалия имал поведенчески отклонения, изразяващи
се в агресия, раздразнение, липса на контрол. Тези прояви били насочени и към братчето му,
което той хапел, удрял и душал. Заради проявите на агресия и епилептичните припадъци
неколкократно бил спиран от училищни занятия. Внезапните му припадъци водели до и
различни самонаранявания. Странял от всичките си приятели и към настоящия момент
посещавал психолог.
Детето било с влошено здравословно състояние и физическо развитие. Грубо
ориентирано било за собствената си личност. Налагало се е многократно постъпване в
болнични заведения. При престоя му в УМБАЛ“Света Марина“ЕАД-Варна на 15.07.2019г. е
поставена диагноза органична халюциноза, като били отчетени епилиптични промени.
Посочва се, че след приключване на съдебното дирене по т.д.№105/2019г.
възстановяване на детето не е настъпило. Продължавали лечение и медикаментозни
терапии. Установените халюцинации зачестявали, като били налице неконтролируемо
поведение и пристъпи по няколко пъти на ден. Д не разпознавал близките си и не се
развивал и не израствал за годините си. Многократно посещавал „Дневен стационар за
детско-юношеско психично здраве“. Заявява се, че процесното произшествие довело да
2
пълна промяна в начина на живот на детето, а травматичните му увреждания щели да
оказват влияние до края на живото му.
Представени са писмени доказателства, свидетелстващи за факти, свързани със
здравословното състояние на детето, настъпили след приключване на съдебното дирене в
развилия се вече между страните процес, а именно: епикриза от ЦПЗ Проф.д-р Иван Темков“
ЕООД от 11.11.2020г., амбулаторен лист от 07.01.2021г., издаден от д-р Ишкиева- детски
невролог, протокол за изследване, проведено от д-р Василев- невролог на 12.01.2021г.,
договор за предоставяне на социални услуги от 04.02.2021г., фиш за спешна медицинска
помощ от 27.03.2021г., амбулаторен лист, издаден от д-р Весела Петкова- невролог от
16.04.2021г., епикриза от ЦПЗ Проф.д-р Иван Темков“ЕООД от 14.05.2021г., амбулаторен
лист от 27.05.2021г., издаден от проф. д-р Литвиненко, психологическа характеристика от
24.06.2021г.
Поради изложеното се счита, че справедливия размер за обезщетение за
неимуществени вреди е 200 000 лева, като в настоящото производство искът е предявен за
сумата от 120 000 лева. Излага се, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове, предвид сключената застраховка по полица № ВG/02/ 117001884918 с
валидност от 06.07.2017г. до 05.07.2018г., за автомобила, с който е причинено
произшествието. Твърди се още, че била предявена извънсъдебна претенция пред
застрахователя, но до настоящия момент той не бил определил и изплатил обезщетение.
Ответникът ЗД „Бул Инс“, ЕИК ********* чрез пълномощника си адв. Гочо Петков
Димов. с адрес на кантората гр.Ямбол, ул.“Бузлуджа“ № 15, ет. 3, офис 16 в писмения си
отговор, намира исковете за допустими, но за неоснователни. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесния автомобил „Хонда“. Не оспорва, че на 22.06.2018г.
настъпило процесното ПТП. Противопоставя се обаче на размера на търсеното обезщетение
от 120 000лв., който бил силно завишен. Предходният присъден размер от 80 000лв. с
решението по т.д.№105/2019г. по описа на БОС се явявал напълно справедлив и по този
начин се обезщетявали в пълна степен причинените вреди.
На следващо място е направено възражение за съпричиняване от страна на Д.К. за
настъпване на увреждането му. Противно на соченото в исковата молба, съдът разгледал
предходния частичен иск не се произнесъл за наличието на такова, а и дори това да е
сторено в мотивите, то нямало сила на присъдено нещо и не касаело настоящото
производство. Съпричиняването според ищеца било 50%, тъй като детето било на девет
години и не следвало да се оставя без контрол от лицата, упражняващи същия. Детето било
оставено само да пресече пътното платно с интензивно движение, на място където нямало
обозначение за такова преминаване.
Претендираната обща сума в размер на 200 000 лева не била съобразена с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и не отговаряла на трайно установената практика на съдилищата.
Моли се за отхвърляне на иска или намаляване размера на търсеното обезщетение.
3
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Не се спори по делото, че на 22.06.2018г. е настъпило процесното пътно-транспортно
произшествие, при което е пострадал пешеходеца- ищец Д.К., както и че е налице валидно
застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата- С.Д. по
застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, което е било
участник в произшествието.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с тълкувателно решение
№ 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението
по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо /СПН/
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен
в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното
вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните
предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е
разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право,
същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. Съдът
е обявил изрично на страните, че му е служебно известен факта на постановяване на
решение по т.д.№105/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас, с което е уважен
предявения от ищеца частичен иск срещу ответника. След като с това влязло в сила решение
са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и
заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата
до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи
правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е
преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването
на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Казаното несъмнено
важи и за възражението за съпричиняване, което е било обсъдено в предходния процес, като
изрично е отчетена липсата на такова поведение в причинна връзка с вредоносния резултат
от страна на пострадалия, поради което и в тази част отново е формирана сила на пресъдено
нещо и е недопустимо разглеждането на възражението в настоящото производство.
След като наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответния
застраховател, настъпването на пътно-транспортното произшествие, включително
4
механизма му, вида на вредите, противоправността и вината за допускането му са
установени в предходния процес със СПН, то последващото им подлагане на съдебна
преценка е недопустимо, на основание чл.299 ал.1 ГПК. И тъй като посочените факти не се
нуждаят от доказване, по делото подлежат на разглеждане единствено въведените от
страните твърдения и възражения относно размера на вредите.
За установяване причинените на ищеца телесни увреждания, характера и интензитета
на търпените болки и страдания, както и емоционалното и психическото състояние на
пострадалия по делото са допуснати съдебно-медицинска експертиза и комплексна съдебно-
психиатрично-психологична експертиза.
Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза е формирало изводите си
на базата на всички допълнително представени в настоящия процес медицински документи,
свидетелстващи за състоянието на ищеца, включително след извършен преглед на детето от
неврохирург. Детайлно са описани нанесените травматични увреждания в резултат на
инцидента, като е изразено становище за пряка причинна връзка с настъпилото
произшествие. Направена е препоръка за извършване на непрекъснати консултации с детски
невролог и психиатър.
Комплексната психатрично-психологична експертиза е проследила в хронология
състоянието на пострадалия преди и след инцидента. Констатирала е в тази връзка, че
емоционалното състояние на освидетелствания е било стабилно, съобразно възрастта му,
като ищецът е функционирал пълноценно в непосредствения социум. След произшествието
е настъпила промяна в емоционално- поведечески план, изразяваща се в лабилност,
импулсивност, засилена тревожност, депресивни и малоценностови преживявания, занижена
самооценка, проблемен сън и прояви на агресия. Диагностицираната епилепсия довела до
промени в психическото и емоционалното състояние, което и понастоящем се
характеризирало с лабилност, тревожност, депресивни преживявания, занижена самооценка
и проблемен сън, както и прояви на агресия на фона на установената диагноза- органична
халюциноза. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че проявленията на епилепсията
са провокирани именно от травмата, а отключилото се психично заболяване е довело до
посещение на психодиспансера и хоспитализиране при условията на дневен стационар.
Спират се на констатираните по време на изследването когнитивни нарушения, които се
изразяват в затруднения с концентрацията, допускане на грешки, когато се правят две неща
едновременно, понижаване в социалната памет. Споделят също така, че по време на
срещите си с тях Д е бил напрегнат и тревожен.
Съдът се солидаризира с изводите на вещите лица, които са отговорили пълно,
обосновано и изчерпателно на всички поставени въпроси, като в тази връзка кредитира
изцяло приетите по делото заключения.
В показанията си Д. И. свидетелства, че познава ищеца и майка му. Твърди, че е
видяла детето на третия ден след инцидента в болницата. Ищецът бил на обезболяващи, с
контузена глава и превързан крак. След изписването му от болницата се придвижвал с
инвалидна количка около шест месеца. Получавал епилептични пристъпи и припадъци не
5
само след инцидента, но и към настоящия момент, приемал медикаменти по този повод. Д
преминал на индивидуално обучение. Описва ищецът като весело и дружелюбно дете,
готово да се притече на помощ на възрастните преди инцидента, като уточнява че след
случилото се Д не можел да се грижи за себе си. Необходим бил постоянен родителски
надзор, предвид психичното заболяване на пострадалия. Инцидентът се отразил на
походката на ищеца, който при движение влачил крака си. Твърди също така, че детето в
момента няма социални контакти, тъй като самото то се чувствало непотребно, а и
родителите му го ограничавали с оглед психичното му състояние. Пострадалият се държал
агресивно с роднините си, като освен припадъци получавал и халюцинации. Горното
налагало провеждане на лечение при психиатър, а на всеки четири месеца се налагала смяна
на лекарствата.
Обяснения е дала и майката на ищеца В.Р.. Описва подробно състоянието на детето
преди и след произшествието. В детайли се спира на предприетото лечение в болницата в
отделенията по реанимация и ортопедия на МБАЛ“Бургасмед“. Уточнява, че веднага след
удара с автомобила и приемането на Д в болницата забелязала промени в поведението му-
гледал втренчено, треперил, получавал конвулсии. Консултирали се със специалисти,
провели съответните изследвания във връзка с констатираните промени в неврологичното
му състояние. Детето започнало училище с инвалидна количка, но се притеснявало от
реакцията на останалите деца, а седмицата след първия учебен ден получило припадък и се
изпуснало по малка нужда. Д проявявал агресия най-вече към брат си. Започнал да вижда
несъществуващи неща, нуждаел се от постоянни грижи. Изпитвал страх да отиде до
тоалетната- така било и в момента. Получавал непрекъснати кризи през нощта, а майка му
спяла непрекъснато с него. Р опитала на два пъти да започне работа, но състоянието на сина
и не позволявало това да се случи. Уточнява, че основно тя полага грижи за детето, тъй като
са разделени с баща му. В момента пострадалият посещавал центъра за деца с увреждания в
гр.**.
Съдът приема без всякакви резерви казаното от изслушаните по делото лица, които са
споделили добросъвестно спомените и впечатленията им за състоянието на ищеца и
разказали всичко, което им е известно по случая.
Съгласно практиката на ВКС понятието "неимуществени вреди" включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи отражение върху психиката и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време.
Застрахователят в изпълнение на поетите задължения по застраховката „гражданска
отговорност” дължи на ищеца обезщетение за причинените и неимуществени вреди, което
се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД
не е абстрактно такова и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва се имат предвид при определяне размера на
полагащото се обезщетение. Такива са характерът на увреждането, начинът на
6
извършването му, условията, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат,
възрастта на увредения /т. 11 на Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС/. Обезщетението
за неимуществени вреди, предвидено в чл.52 ЗЗД, възмездява главно болките, страданията,
психичните преживявания понесени от увредения вследствие на увреждането. Правилното
прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъде обезщетяван пострадалият,
след като се установи, че действително е претърпял такава вреда, което с оглед на
изложеното по- горе, се установи недвусмислено по делото.
В настоящия казус и по изложените съображения съдът приема, че на ищеца са
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и физически болки и страдания
от получените травми, които са дали своето трайно отражение върху състоянието му и
продължават към настоящия момент. Касае се претърпяна тежка контузия на главата и
черепно мозъчна травма, придружена със сътресение на мозъка, а функцията на десния
долен крайник на ищеца е била трайно затруднена, като и към настоящия момент походката
на детето е болезнено ограничена, налице са два оперативни белега в долната трета на
бедрото. Болките в крака към момента на прегледа от съдебния лекар във връзка с
допуснатата съдебно-медицинска експертиза са налични. Дори да се приеме, че
понастоящем е достигнато сравнително стабилно физиологично състояние, това не може да
се каже за настъпилите психични промени и проблеми, констатирани при пострадалия. В
резултат на произшествието и в пряка причинна връзка с него детето е отключило
психично/органична халюциноза/ и неврологично заболяване/епилепсия/, които състояния
се наблюдават и към настоящия момент без подобрение и без конкретна положителна
прогноза и възможност за лечение, което да им повлияе. Детето не е пълноценно в училище,
трудно се справя с по-дълги думи и изречения, трудно разбира прочетеното. В резултат на
състоянието си и невъзможността да възстановява пълноценно през нощта Д е лесно
уморяем, изпитва трудности при концентрацията, емоционално възбудим и с намалена
поносимост към стрес. Последица от претърпяното несъмнено е постоянната тревожност,
констатирана при проведения преглед от вещите лица, наличието на видими притеснения
при контакт с околните, неувереността и лабилността прерастваща до гневни състояния.
Ясно е следователно при внимателен анализ на всички, приобщени по делото доказателства,
в това число медицинските документи, свидетелстващи за актуалния психичен и
неврологичен статус на ищеца, че към настоящия момент детето не е възстановено напълно
нито от претърпените травматични увреждания, още по-малко това може да се каже за
психичното му състояние, което категорично не се подобрява- напротив налице са данни за
почти пълна изолация на детето от заобикалящия го свят. Ищецът е лишен от възможност да
общува адекватно и пълноценно с връстниците си и с най-близките си хора, като не е в
състояние да се грижи за себе си.
При определяне размера на претърпените неимуществени вреди от Д.К. съдът
изхожда от продължителността на ефективно претърпените болки и възстановителен процес
и значително ограничения обем от движения на крайника на детето и към настоящия
момент. Най-сериозно внимание следва да се обърне и следва да бъдат отчетени
7
настъпилите промени в психичния статус на пострадалия. На тази база обезщетението,
следващо се на ищеца, за претърпените в резултат на деянието неимуществени вреди трябва
да се определи в размер на 150 000 лева, които съда намира за достатъчни за възмездяването
му. От тях следва да се приспадне обезщетението, определено от съда по търговско дело
№105/2019г. в размер на 80 000 лева или настоящата претенция трябва да се уважи до
размера от 70 000 лева. За разликата над присъдения до претендирания размер от 120 000
лева искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Основателна е претенцията за присъждане на лихви върху определената сума,
представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца, считано от
датата на предявяване претенциите пред застрахователя- 12.07.2018г. За времето от
22.06.2018г. до 11.07.2018г. искът следва да се отхвърли.
При този изход на спора в тежест на ответника- застраховател следва да се постави
дължимата за производството държавна такса в размер на 2800 лева, съобразно с уважената
част от иска, както и на основание чл.78 ал.6 ГПК му се възложат и направените по делото
разноски за експертизи в размер на 1721 лева.
Ответникът трябва да бъде осъден да заплати възнаграждение в полза на адвокат
Панайот Велков от БАК, с адрес гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ №18, ет.3, офис 6 в размер
на 2630 лева, съразмерно на уважената част от иска. Ангажирани са в тази връзка
доказателства за предоставена безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество на основание чл.78
ал.3 ГПК сумата от 2000 лева, за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Не са налице основания за намаляване адвокатския хонорар на процесуалния
представител на ответника, тъй като същия е в размер близък до минималните такива,
предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“ №87 да заплати на Д. Д. К., малолетен,
действащ чрез В.Д.Р, в качеството й на негова майка и законен представител и двамата с
адрес: **** сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на причиняване на телесни
увреждания при пътно-транспортно произшествие, допуснато от застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил марка „Хонда“, модел „ХР В“ с
регистрационен номер А 6303 КР, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2018г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди в
8
размер над присъдения до претендирания от 120 000 / сто и двадесет хиляди/ лева, както и за
присъждане на лихва за времето от 22.06.2018г. до 11.07.2018г.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд
държавна такса за производството в размер на 2800/две хиляди и осемстотин/ лева, както и
платените от бюджета на съда разноски за възнаграждения на вещи лица в размер на 1721
/хиляда седемстотин двадесет и един/ лева.
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адвокат Панайот Велков от БАК, с адрес
гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ №18, ет.3, офис 6 сумата от 2630 /две хиляди шестстотин и
тридесет/ лева, адвокатско възнаграждение за осъщественото в настоящото производство
процесуално представителство.
ОСЪЖДА Д. Д. К., малолетен, действащ чрез В.Д.Р, в качеството й на негова майка и
законен представител и двамата с адрес: **** да заплати на ЗД"Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87
сумата от 2000 /две хиляди /лева разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред БАС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9