Решение по дело №10086/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 116

гр. Велико Търново,  26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

                        ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА

      КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

 

При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа докладваното от съдия Калчев касационно НАХД № 10086/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Постъпила е касационна жалба от отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ при Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо управление, срещу Решение № 73 от 17.02.2021 г. по НАХД № 1139/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 1457/2020 г. на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ при ЦМУ. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение поради постановяване му в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Намира за неправилен извода на съда, че липсвали доказателства, от които да се установи, че нарушителят е съзнавал, че тютюнът е без поставен български акцизен бандерол. От направените самопризнания на дееца било видно, че е търсел в интернет тютюн с най – ниска цена, както и че не купува за пръв път такъв тютюн. Счита, че деецът е бил наясно, че е поръчал чрез интернет акцизна стока без бандерол, предвид ниската стойност на тютюна. С изложените съображения намира, че деецът е съзнавал, че купува тютюн без бандерол. Административното нарушение било довършено с осъществяване на фактическата власт върху акцизната стока без бандерол. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и потвърди наказателното постановление в обжалваната част. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – Д.Т.Н. от гр. В. Търново, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира разноски за настоящата и за първата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.

Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

С Решение № 73 от 17.02.2021 г. по НАХД № 1139/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е отменено Наказателно постановление № 1457/2020 г. от 15.06.2020 г. на началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ при ЦМУ в частта, с която на Д.Т.Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 608 лв. на основание чл.123, ал.1, пр. 1 от ЗАДС. С решението си съдът е потвърдил наказателното постановление в частта, с която са отнети в полза на държавата акцизни стоки – тютюневи изделия /тютюн за пушене/ - общо 2.000 кг, вложен в 2 бр. пакета, без същия да е облепен с акцизен български бандерол, като срещу тази част на решението не е подадена касационна жалба.

За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: С НП ответникът по касация е санкциониран за това, че на 16.03.2020 г. в помещение офис на "Евроком Царевец", находящо се на пл. „Майка България“ № 2 в гр. В. Търново държи акцизни стоки – тютюневи изделия /тютюн за пушене/ - общо 2.000 кг, вложен в 2 бр. пакета, без същия да е облепен с акцизен български бандерол, когато такъв е задължителен, съгласно разпоредбите на ЗАДС. Установено е, че на 16.03.2020 г. полицейски служители при РУ - В.Търново са извършили проверка в офис на "Евроком Царевец", находящ се гр. В. Търново, пл. „Майка България“ № 2. В хода на извършената проверка на горепосочения адрес е установено лицето Д.Т.Н. на работното си място, която след отправено запитване към нея от полицейските служители, дали държи в помещението тютюн, заявила, че е закупила и съхранява 2 кг. тютюн. Същата извадила запечатан пакет от шкаф и отворила пакета пред полицейските служители, които установили съдържание листна маса с мирис и цвят на тютюн. Н. заявила, че е поръчала 2 кг тютюн по интернет съгласно обява с мобилен телефон, като доставката била осъществена чрез куриерска фирма. На място бил съставен констативен протокол, а с протокол за доброволно предаване Н. предала закупената от нея стока с качествата на тютюн. Впоследствие на 18.03.2020 г. бил съставен АУАН срещу Н. в нейно присъствие за извършено адм. нарушение на чл.123 от ЗАДС. Срещу акта са постъпили писмени възражения, които не са уважени. Впоследствие преписката е изпратена от РУ В. Търново на отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“ при ЦМУ, ведно с иззетите веществени доказателства – 2 кг. насипен тютюн. С протокол за извършена проверка от 22.04.2020 г. митнически служители извършили претегляне на изпратената тревиста маса с везна, като установили тегло 2 кг. и иззели сборна проба. Съгласно заключението по експертиза № 09-27.04.2020/08.05.2020 г. при изследване на пробата било установено, че същата е иззета от тютюнево изделие нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка, като представлява "тютюн за пушене/за лула и цигари/". Наказващият орган на основание чл. 29 ал. 2 и чл. 38 ал. 1 от ЗАДС, е определил дължимият акциз за 2.000 кг. „тютюн за пушене“, годен за пушене без допълнителна индустриална обработка, в размер на 304 лева. На 15.06.2020 г. Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване Дунавска“, при ЦМУ издал оспореното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл.123,  ал. 1, пр.1 от ЗАДС наложил на касатора глоба в размер на 608 лева и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС отнел в полза на държавата стоките - предмет на нарушението - акцизни стоки /тютюневи изделия/ - 2 бр. пакета с общо тегло 2.000 кг. тютюн за пушене, без да е облепен с български акцизен бандерол.

За да отмени НП в посочената част въззивният съд е приел, че съгласно събраните доказателства в конкретната хипотеза опаковката, в която е бил доставен процесния тютюн, не е била с нарушена цялост, а е била разпечатана в присъствие на полицейските служители. Мотивирал се е, че не е доказана субективната страна на нарушението, тъй като Н. не е осъзнавала, нито е била длъжна да знае, че поръчаната от нея стока е без бандерол, поради което и наказателното постановление е отменено.

Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правилно РС – Велико Търново е приел, че от самопризнанията на Д.Н., че е търсела тютюн с най – ниска цена, не може да се направи извод, че е поръчала акцизни стоки - тютюн за пушене, без да е облепен с български акцизен бандерол. Касационният съд изцяло споделя аргументите на РС – Велико Търново, че законът не поставя ограничения по отношение на потребителите на източниците, от които се придобиват акцизните стоки или задължение за предварителна проверка, за да се приеме, че Н. е съзнавала този отрицателен признак на състава на нарушението. Не са налице доказателства, от които да се установи, дали предходна получена пратка е била без бандерол и дали е от същия източник, както и че Н. е съзнавала, че доставеният тютюн ще бъде без бандерол. Изложеният в касационната жалба довод, че цената на стоката е следвало да доведе у купувача до знание, че липсва акцизен бандерол, правилно е определен от въззивния съд като предположение, а е недопустимо налагането на наказание въз основа на предположения. Правилно въззивният съд е посочил, че решението не може да почива на предположения, а на доказани факти, от които може да се установи безспорно субективното отношение на дееца и в частност интелектуалния момент от това отношение, спрямо всеки един от признаците от фактическия състав на нарушението. Поради това в случая нарушението по чл. 123, ал. 1, пр. 1 от ЗАДС се явява недоказано от субективна страна. В този смисъл е и константната практика на АСВТ по идентични случаи – напр. Решение № 252 от 4.11.2020 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10232/2020 г., Решение № 41 от 27.02.2020 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10041/2020 г. и др. Поради недоказаността на административнонаказателното обвинение въззивният съд правилно е приложил закона и е отменил наказателното постановление в обжалваната част, с която е ангажирана отговорността на ответника по касация с налагането на глоба в размер на 608 лева на основание чл.123,  ал. 1, пр.1 от ЗАДС.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на делото и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски. По делото не са представени доказателства за направени разноски за настоящата инстанция. Неоснователно се искат разноски за първата инстанция, тъй като присъждането на платените разноски по договора за правна защита и съдействие № 5908/15.03.2020 г. е следвало да бъде поискано от въззивния съд, което страната е пропуснала да стори.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 73 от 17.02.2021 г. по НАХД № 1139/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ***С.П., пълномощник на Д.Т.Н., за присъждане на разноски.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                        2.