Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25.05.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и седми април през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
А.АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 6238 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение № 52411/27.02.2019
г. СРС, 120 с-в, по гр.д.№ 23625/2018 г. е отхвърлил предявения от В.Д.Д. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК срещу „Т.С.“ ЕАД за установяване по отношение на ответника, че ищецът
не е абонат и потребител на топлоенергия в апартамент № 16, находящ се в
гр.София, жк „*****, като неоснователен.
С определение №
91002/18.05.2020 г. СРС е отхвърлил молбата по чл.248, ал.1 ГПК, инкорпорирана
в т.11 от въззивната жалба, подадена от В.Д.Д., като
неоснователна.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата- В.Д.Д. с оплаквания, че същото е необосновано,
постановено е в противоречи на материалния закон и при допуснати процесуални
нарушения.Въззивницата твърди, че първоинстанционният
съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, от които е видно, че тя е
регистрирана и е живяла на друг адрес, и че до 13-та си година не е знаела, че
майка й е прехвърлила процесния апартамент.Излага доводи, че придобиването на
качеството на абонат на ответното дружество е сложен фактически състав, който
включва участие в ОС на собствениците, подписване на протокол, подаване на
заявление и т.н., поради което малолетно лице не е можело да стане абонат и
страна по търговско правоотношение без съгласието на някой от родителите си.Твърди,
че първоинстанционният съд необосновано е приел, че процесният имот е бил
топлоснабден през целия процесен период, и че ищцата автоматично е станала
абонат от момента на закупуване на имота.Излага твърдения, че съдът неправилно
не е ценил като годно доказателство представеното възражение, подписано със
съгласието на баща й, както и на заявлението й, че не желае да бъде абонат на
ответното дружество с мотиви, че не е приподписано от
пълномощника му, след като документът не е оспорен от ответника.Липсва
произнасяне и по възражението за нарушение на разпоредбата на чл.62 ЗЗП.Неправилно
е и позоваването на въззивно решение, което не е представено по делото.Моли
съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.
Ответникът по въззивната жалба- „Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба, без за излага конкретни
доводи.Моли съда да отхвърли
въззивната жалба.Претендира разноски.Прави възражение
по чл.78, ал.5 ГПК.
Постъпила е и
частна жалба от В.Д.Д.
срещу определение № 91002/18.05.2020 г. СРС по чл.248, ал.1 ГПК.Жалбоподателката твърди, че определението е постановено в
противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и че е проява
на дискриминация спрямо нея.Моли съда да отмени обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба-„Т.С.“ ЕАД не взема
становище по нея.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Ищцата- В.Д.Д. твърди,
че когато е била дете майка й К.Д. е закупила на нейно име апартамент, находящ се в гр.София, жк „*****,
като е скрила този факт от нея.Твърди, че откакто се е родила живее в жк „*****/с изключение на няколко дни/.Ответното дружество
е предявило иск срещу майка й за заплащане на топлинна енергия, по който е
образувано гр.д.№ 22413/2011 г. на СРС, 24 с-в, който е бил отхвърлен с
решение, влязло в сила на 12.07.2012 г.Въпреки наличието на сила на пресъдено нещо ответникът е образувал заповедно
производство срещу ищцата докато е била малолетна и за период, за който искът е
бил отхвърлен.Твърди, че едва от заповедното производство и от едно писмо на
майка й е разбрала, че е собственик на описания апартамент, и че ответникът й
налага непоискана услуга.Излага твърдения, че майка й се е върнала да живее в
апартамента с брата на ищцата, открила си е абонатен номер и си плаща редовно
сметките, но ответникът продължава да я тормози.Моли съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че ищцата не е абонат на „Т.С.“ ЕАД и
потребител на топлинна енергия, каквато и не се доставя за апартамент № 16, находящ
се в гр.София, жк „*****, тъй като не е обитавала
посочения имот и до 13-та си година не е знаела, че апартаментът е закупен на
нейно име.
Ответникът-„Т.С.“ ЕАД е оспорил иска с
твърдения, че ищцата е потребител на топлинна енергия за процесния имот в
качеството й на съсобственик по смисъла на & 1, т.42 от ДР на ЗЕ и чл.153
ЗЕ.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 175 по н.д.№ 163/2001 г. Б.А.М.е продал на В.Д.Д., действаща чрез своята майка и законен представител К.С.Д., апартамент № 16, находящ
се в гр.София, жк *****
Видно от представеното копие от личната карта
на ищцата същата е с постоянен адрес ***.
По делото е представено удостоверение изх.№
459/795 от 18.12.2014 г. на 101 СОУ „Бачо Киро“ за това, че В.Д.Д. е била ученичка в същото училище от 1-ви до 9-ти клас и
живее на адрес: гр.София, жк „****.
Представен е констативен протокол от
12.06.2014 г. за затапени радиатори в процесния имот с
посочен клиент- К.Д. с абонатен № 142191.
На 29.08.2012 г. СРС, 83 с-в, по ч.гр.д.№
15795/2012 г. е издал заповед по чл.410 ГПК и е разпоредил длъжникът В.Д.Д. да заплати на кредитора „Т.С.“ ЕАД сумата от
5 688,87 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, жк ***** през периода от
м.01.2003 г. до м.04.2011 г. със законната лихва от 20.07.2012 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 2 951,14 лв. за периода от
03.03.2003 г. до 09.07.2012 г. и 272,80 лв. разноски по делото.
На 15.10.2012 г. длъжникът В.Д.Д. е подала възражение по чл.414 ГПК.
С решение от 18.02.2016 г. на СРС, 63 с-в, по
гр.д.№ 59332/2012 г., потвърдено с решение № 4226/26.06.2018 г. на СГС, IV-Д
с-в, по гр.д.№ 6886/2016 г. /находящи се в
приложеното с определение на СРС от 12.02.2019 г. ч.гр.д.№ 15795/12 г. на СРС,
83 с-в/ по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск е признато за установено
по отношение на В.Д.Д., че има парични задължения към
„Т.С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес в гр.София, жк
***** с абонатен № 142191 в размер на 1 494,69 лв.-главница за периода
01.06.2009 г.-30.04.2011 г., 273,07 лв.-лихва за периода 01.08.2009
г.-09.07.2012 г. със законната лихва за забава върху главницата от 20.07.2012
г. до окончателното изплащане-част от задълженията, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15795/2012 г. на СРС, 83 с-в.В частта
до пълните им предявени размери и период исковете са отхвърлени като
неоснователни.
С решение от 11.06.2012 г., влязло в сила на
12.07.2012 г., постановено по гр.д.№ 22413/2011 г. СРС, 24 с-в е признал за
установено по искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявени от К.С.Д.,
че ищцата не дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 5 748,92 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода м.01.2003 г.-м.04.2011 г. за топлоснабден имот на адрес: гр.София, жк
*****, както и сумата от 2 314,29 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 01.01.2003
г. до 17.05.2011 г.В мотивите на решението е посочено, че собственик на имота и
съответно потребител на топлинна енергия по смисъла на закона е малолетната
дъщеря на ищцата.
По делото е разпитана свидетелката А.Д.-баба
на ищцата, която заявява, че от раждането си ищцата е живяла в апартамент в жк
„Надежда“ и е разбрала, че е собственик на апартамент в кв. „Сухата река“ от
писмо от майка й.През последните 5 години майката на ищцата живее в процесния
апартамент с партньора си и другото си дете.
Съдът не обсъжда приложените към молбата от
12.05.2021 г. документи, тъй като са представени след приключване на устните
състезания.
С разпореждане от 04.07.2019 г. въззивният
съд е оставил без движение исковата молба с указания към ищцата да обоснове
интереса си от предявяване на отрицателен установителен иск за минало време.
С молба от 15.07.2019 г. ищцата е заявила, че
поддържа иска си и за периода, предхождащ исковата молба, тъй като ответното
дружество изисква от нея непосилни суми от 2003 г., без да е абонат и ползвател
на услугите му.Посочила е, че в имота няма топлоподаване, и че тя е изразила
категорично нежелание да бъде абонат на дружеството.Относно правния интерес от
предявяване на иска ищцата е изложила твърдения, че в имота живее нейната майка
със сина си.
С разпореждане от 04.03.2020 г. исковата
молба отново е оставена без движение с указания към ищцата да уточни периода,
за който твърди, че не е била абонат и потребител на „Т.С.“ ЕАД с посочване на
конкретни дати и да изложи правен интерес от
предявяване на иска за този период.
С молба от 03.09.2020 г. ищцата е посочила,
че никога не е била абонат, нито ползвател на топлинна енергия за процесния
апартамент през изтеклите 21 години, не е живяла в имота, не е знаела, че е
негов собственик до 14-та си година и получаване на призовка по заповедното
производство.Посочила е, че в апартамента няма радиатори, и че там живее майка
й с малолетния брат на ищцата, като е открила партида на нейно име и редовно си
плаща сметките за сградна инсталация.Правния си интерес ищцата е мотивирала с
твърдения, че от 7 години е тормозена от ответното дружество въпреки наличие на
влязло в сила решение.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може да
предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или право, когато има интерес от
това.
За да отхвърли иска първоинстанционният
съд е приел, че ищцата в качеството си на собственик на процесния имот от 2001
г. е потребител на топлинна енергия, както и че не е установено трето ползващо
имота лице да има качеството на битов клиент на топлинна енергия през процесния
период.
Настоящият съдебен състав счита, че
изложените от ищцата твърдения не обуславят наличие на правен интерес от
предявяване на отрицателния установителен иск.По отношение на част от периода,
за който е образувано заповедно, а впоследствие и исково производство по чл.422 ГПК срещу нея /от 01.06.2009 г. до 30.04.2011 г./ е постановено влязло в сила
решение, с което е признато за установено, че ищцата като потребител дължи на
ответника суми за топлинна енергия за процесния имот, като за периода от
м.01.2003 г. до 31.05.2009 г. исковете са отхвърлени, поради което
преразглеждането на въпроса за качеството на въззивницата
на потребител на топлинна енергия за посочения период е недопустимо.
За останалата част от процесния период
липсват твърдения на ищцата, а и доказателства, че ответникът претендира от нея
заплащане на суми за топлинна енергия.По делото не са представени
доказателства, че на нейно име е открита партида.Напротив, в подадените уточнителни молби същата посочва, че за имота е открита
партида на името на майка й, и че тя заплаща дължимите суми за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация.Обстоятелствата дали ищцата обитава
процесния имот и дали е знаела, че е негов собственик, са ирелевантни за
преценка дали същата е потребител на топлинна енергия.
Поради изложените съображения съдът
счита, че по делото не е установено наличието на правен интерес, който е
положителна процесуална предпоставка за предявяване на установителен
иск, поради което обжалваното решение следва да се обезсили, а производството
по делото да се прекрати като недопустимо на основание чл.270, ал.3, изр. първо ГПК.
При този изход на спора частната жалба
срещу определението по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.4 и ал.8 ГПК въззивницата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата 100 лв.-разноски за юрисконсултско
възнаграждение за първата инстанция.Разноски за настоящата инстанция не следва
да се присъждат на въззиваемия, тъй като не е
депозирал отговор на въззивната жалба, не е изпратил процесуален представител в
съдебно заседание, а е депозирал бланкетна молба с
искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 52411/27.02.2019 г. на
СРС, 120 с-в, по гр.д.№ 23625/2018 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото
като недопустимо.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частната жалба на В.Д.Д. срещу определение № 91002/18.05.2020 г.
на СРС, 120 с-в, гр.д.№ 23625/2018 г. по чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** „Т.С.“ ЕАД да заплати на
„Т.С.“ ЕАД с ЕИК *****и със седалище и адрес *** на основание чл.78, ал.4 и
ал.8 ГПК сумата от 100 лв.-разноски за първата инстанция.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.