РЕШЕНИЕ
№IV-293
23.12.2020 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито
заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при
секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
въззивно гражданско дело № 668 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е второ по
ред въззивно – делба във фазата на извършването й, висяща само по отношение на
искане по сметките, след като с Решение № 188 от 21.02.2020 г. по гр. д. №
4294/2018 г., I г. о. на ВКС е отменено
Решение № III-65 от 27.06.2018 г. по в. гр. д.
№ 346/2018 г. на Окръжен съд – Бургас в обжалваната част, с която е потвърдено
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г.Т.Ж.
против С.Т.Г. иск за сумата 33 258, 60 лева, представляваща увеличената
стойност на съсобствен имот № *** по плана на землището на с. Карагеоргиево,
общ. Айтос, в резултат на извършени в имота подобрения за периода 2000 г. – 2010 г., и делото е върнато за ново
разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд.
В срока по чл. 346 ГПК в съдебно заседание на 16.09.2016
г. съделителят Г.Ж. е предявил срещу съделителката С.Г. претенция за
заплащането на подобрения, представляващи полезни разноски, направени в делбения
имот № ***, в общ размер от 33 258, 60 лева, извършени в периода 2000 г. –
2010 г., представляващи разходи за промяна на предназначението на имота,
засаждането и отглеждането на трайни насаждения – 24 дка череши и 4, 5 дка
ябълки.
В същото съдебно заседание съделителката С.Г. е оспорила
заявената претенция като недоказана и погасена по давност.
С
Решение № 1932 от 27.11.2017 г. по гр. д. № 6121/2015 г. на Районен съд –
Бургас претенцията за сумата от 33 258, 60 лева, квалифицирана по чл. 60 и
чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, е отхвърлена по съображения, че тези разходи не са
необходими, а полезни такива, които не се дължат.
Срещу
тази част от решението съделителят Ж. е депозирал въззивна жалба с оплаквания,
че претенцията е доказана по основание и размер, тъй като по делото е
установено, че в резултат от извършените от него подобрения стойността на имота
се е увеличила.
В тази
част първоинстанционното решение е потвърдено. Въззивния съд е намерил, че
правното основание на претенцията за сумата от 33 258, 60 лв. е по чл. 61, ал.
2 ЗЗД, което предполага да е налице обогатяване, изразяващо се в увеличаване
стойността на имота. Счел е за неоснователно наведеното възражение за
погасителна давност, тъй като изискуемостта на вземането настъпва от поканата
за плащане, която може да бъде и исковата молба. Претенцията е намерена за
неоснователна по съображения, че претендираната сума следва да се присъди в
полза на подобрителя само ако е по-малката сума спрямо увеличението на
стойността на имота, но по делото не са ангажирани доказателства за това каква
е увеличената стойност на имота.
В тази
част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и е отменено като
неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, изразяващо се в неизясняване на въпроса за увеличението на стойността
на имота в резултат на извършените в него подобрения. Прието е още, че част от
подобренията (до 2009г.) са извършени приживе на наследодателя, поради което
приложимата материалноправна норма за уреждане на отношенията между страните по
повод тези подобрения е тази на чл. 12, ал. 2 ЗН. Счетен е за правилен изводът
на въззивния съд, че вземането на съделителя Ж. за подобрения в съсобствения
имот не е погасено по давност, тъй като е съобразен със задължителните
указания, дадени в т. 4 от ППВС № 7/73 г. на ВС, според които давността за
упражняване на правото по чл. 12, ал. 2 ЗН започва да тече от предявяване на
иска за делба.
В изпълнение на дадените от касационната инстанция
указания настоящата въззивна инстанция е назначила съдебно-агротехническа
експертиза, която да даде заключение за увеличената стойност на имота, като
отговори на въпроса каква би била цената на имота без подобренията и каква е тя
към момента на разглеждане на делото. Освен това на страните е предоставена
възможност да вземат становище и да представят доказателства за изясняване на
обстоятелството дали за извършените до 2009 г. подобрения сънаследникът Ж. е
бил възнаграден от наследодателя.
С писмено становище от 26.05.2020 г. въззивникът Г.Ж.
излага твърдения, че в делбения имот № *** – нива с площ 28.595 дка, находяща
се в землището на с. Карагеоргиево, общ Айтос, той е засадил овощни дръвчета на
три етапа: през 2002 г. – 6.095 дка
череши, през 2008 г. – 9.00 дка череши и 4.5 дка ябълки, през 2010 г. – 9.00
дка череши, като разходите за създаване на тези насаждения и отглеждането им в
младенческия период възлизат на 34 380 лв. Заявява, че за извършените
подобрения приживе на наследодателя (до 2009 г.), не е бил възнаграден по
никакъв начин – с пари, имот или по друг
начин.
С
писмено становище от 27.05.2020 г. въззиваемата С.Г. излага твърдения, че
приживе на наследодателя Т.Г.Ж., починал на *** г., наследникът Г. Ж. е засадил
в имот № *** – нива с площ 28.595 дка, през 2002 г. – 6.095 дка череши, през
2008 г. – 9.000 дка череши, а останалите 9.000 дка череши са засадени през 2010
г. Поддържа се, че наличието на увеличение в наследственото имущество и
пресмятането на това увеличение се изчислява към момента на откриване на
наследството на 05.02.2009 г., от който момент възниква правото на наследника
да търси увеличението от останалите наследници, ако не е бил възнаграден по
друг начин. Поддържа се, че искът по чл. 12, ал. 2 ЗН се е погасил по давност
на 05.02.2014 г. преди завеждане на иска за делба на 22.08.2014 г., вкл. и
преди предявяване на претенцията в ОСЗ на 16.09.2016 г. Излагат се доводи, че
претенцията е неоснователна и поради това, че съделителят Г.Ж. е бил
възнаграден от наследодателя, който му е предоставил своите земеделски земи,
находящи се в землището на с. Карагеоргиево:
имот № *** – лозе с площ 14.435 дка, имот № *** –
лозе от 14.435 дка, имот № *** – трайни насаждения (череши) от 23.999 дка и
имот № *** – нива от 28.595 дка. В тази насока се твърди, че Г.Ж. е обработвал
и е придобил чистия доход (печалба) от имоти № ***, № ***, № *** за времето от
2001 г. до 2008 г. вкл., както и от имот № *** в част на нива от 22.500
дка за времето от 2001 г. до 2008 г.
вкл., с който доход е бил възнаграден от баща си.
С писмено становище от 17.06.2020
г. въззивникът Ж. поддържа, че и към настоящия момент извършените подобрения
водят до повишаване на стойността на имота, защото насажденията са добре
поддържани и имат дълъг период на плододаване,
от който се възползват съделителите. Оспорва възражението за погасяване на иска
по чл. 12, ал. 2 ЗН по давност. Оспорва твърденията, че е бил възнаграден от
наследодателя с доводи, че е заплащал рента за ползването на земеделските земи.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция въззиваемата Г. поддържа, че въззивникът Ж. и
наследодателят са се намирали в облигационни отношения по обработка на
процесната земеделска земя, което изключва приложимостта на чл. 12, ал. 2 ЗН.
Посочва се, че Г.Ж. е бил възнаграден от наследодателя чрез използването на
имотите и получаването на чистия доход от тях, включително и процесния имот. В
допълнение се отбелязва, че въззивникът не е заплащал за ползването на
земеделските земи на наследодателя, като по този начин е спестил суми за наем
или за рента. Посочва се, че И.Ж. е прехвърлила на въззивника чрез дарение ½
идеална част от дворно място в село Съдиево, като по този начин въззивникът е
бил възнаграден с имот от наследодателя.
С писмено становище от 25.06.2020
г. въззивникът Ж. оспорва твърденията, че е бил възнаграден от наследодателя.
Твърди, че е заплащал ежегодна рента на баща си за ползването на процесните
земеделски земи. Посочва, че рентните плащания в село Карагеоргиево са били в
размер на 6 лева/декар, а сумите, които Ж. е давал на наследодателя са
десетократно повече. Поддържа се, че въззивникът е продължил да заплаща рентата
и след като наследодателят е изпаднал в безизвестност, като на 22.06.2010 год.
И. Ж. е получила 1/3 от рентата на Т.Ж. за 2010 година. Излагат се твърдения,
че имотът, който е дарен на въззивника (1/2 ид. част от дворно място в село
Съдиево) е наследствен имот на майката на Ж. – И.Ж., който тя е придобила след
съдебна делба между наследниците на А.Ч.А. (нейния баща), като след приключване
на производството се е сдобила с констативен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот по наследство и съдебна делба. Поддържа се, че единствената
причина наследодателят Т.Ж. да участва при дарението на имота е че, съдебната
делба е извършена по време на брака и за уравнение на дяловете на другите
съделители е заплатена парична сума. Посочва се, че подялбата на този имот в
Съдиево, собственост на майката на страните, към настоящия момент е предмет на
друго производство пред Районен съд – Айтос, като в отговора на исковата молба по
това дело съделителката С.Г. е заявила, че е съществувала уговорка между
родителите да прехвърлят на децата си по равно имота в село Съдиево, но поради нейното
отсъствие на се е осъществила само сделката с Г.Ж..
С молба от 28.07.2020 г.
въззиваемата Г. заявява изрично, че не оспорва, че процесният имот се е отдавал
под наем от наследодателя на въззивника, като претендираните подобрения са
извършени именно в качеството на наемател, но оспорва цената, посочена в
представените договори за наем.
С молба от 19.10.2020 г.,
поддържана в съдебно заседание на 30.11.2020 г., въззивникът е уточнил цената
на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По
правната квалификация:
Въз основа на изложените твърдения за извършени от ищеца преди и след откриване на наследството полезни разноски за засаждане на 24 дка череши и 4, 5 дка ябълки, както и за извършени преди и след откриване на наследството необходими разноски за отглеждане на 24 дка череши и 4, 5 дка ябълки в наследствения имот, съдът намира, че са предявени следните обективно съединени искове:
1.
Иск с правно
основание чл. 12, ал. 2 ЗН за присъждане на сумата от 10000 лева,
представляваща ½ от увеличената стойност на имот № *** в резултат от
извършени преди откриване на наследството полезни разноски за засаждането на 6,
095 дка череши през 2002 г., 9 дка череши през 2008 г. и 4, 5 дка ябълки през
2008 г.
2.
Иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата от 11500 лева, представляваща ½
от стойността на необходимите разноски за отглеждане на 6, 095 дка череши,
засети през 2002 г., 9 дка череши, засети през 2008 г., и 4, 5 дка ябълки,
засети през 2008 г., извършени в имот № *** за периода от засаждането на
насажденията до откриване на наследството на 05.02.2009 г.
3.
Иск с правно
основание чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 5500 лева,
представляваща ½ от стойността на необходимите разноски за отглеждане на
6, 095 дка череши, засети през 2002 г., 9 дка череши, засети през 2008 г., и 4,
5 дка ябълки, засети през 2008 г., извършени в имот № *** за периода след
откриване на наследството на 05.02.2009 г. до 31.12.2010 г.
4.
Иск с правно основание
чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 5000 лева,
представляваща ½ от по-малката сума между извършените след откриване на
наследството полезни разноски за засаждане на 9 дка череши и увеличената в
резултат от това стойност на имот № ***.
5.
Иск с правно
основание чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 1258, 60 лева,
представляваща ½ от стойността на необходимите разноски за отглеждане на
9 дка череши в имот № *** за периода от засаждането им през 2010 г. до 31.12.2010
г.
По отношение на наведените от
страните възражения относно правната квалификация на предявените искове съдът
се е произнесъл с Определение № IV-260641 от 23.10.2020 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследници,
които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени
по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна
полза; увеличението може да се даде в имот или в пари. В хипотезата на
законовия текст е предвидено именно увеличаване на наследството като
предпоставка за възникване на правото на наследника да се пресметне това
увеличение в негова полза. Фактическият състав включва материален принос на
един наследник, довел до уголемяване имуществото на наследодателя преди
откриване на наследството, като увеличението трябва да е изразено в някаква
форма – постройка, посаждения, изплащане на дълг, а когато приносът е под
формата на подобрение на недвижим имот е от значение подобренията да са
извършени приживе на наследодателя от евентуален негов наследник и да са довели
до увеличаване стойностния израз на наследството (Решение № 13 от 29.03.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 1015/2017 г., II г. о., ГК). Фактическият състав на
разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН сочи,
че претенцията черпи основанието си в приноса за увеличение стойността на
имуществени права, като това увеличение може да се намира израз във всяко дадено
имуществено благо, но за да се приеме, че съставлява увеличение е необходимо да
е налице реализиран актив на наследството, т. е. нещо в повече (Решение № 61 от
13.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3439/2016 г., II г. о., ГК). За размера на
увеличението е от значение наследникът не колко труд и средства е изразходил, а
с колко е увеличено наследственото имущество (Решение № 42 от 20.06.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 2619/2016 г., II г. о., ГК, Решение № 70 от 26.03.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 304/2009 г., II г. о., ГК). Необходимите разноски, които са
свързани с необходимостта от запазване съществуването на самия имот и без тях
имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено, са различни от
подобренията, които представляват такива нововъведения, които изменят общата
вещ и които не са необходими за запазването и съхраняването й. При тях
необходима предпоставка е именно увеличаването на стойността на имота. Ако
обективно такова увеличение не е настъпило - не е налице подобрение (Решение №
217 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 237/2009 г., III г. о., ГК). С оглед на
изложеното съдът намира за изолирано възприетото в цитираното от въззиваемата
страна Решение № 481 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 884/2009 г., II г. о.,
ГК, според което претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН е обусловена от доказването на
факта на неоснователното разместване на имуществени блага, при което е
реализиран актив или не е реализирана загуба в правната сфера на получилия
икономическото съдействие наследодател, довело до увеличение или запазване на
имуществото като наследствена маса. В процесния случай увеличаването на
стойността на наследственото имущество е обусловено от извършването на полезни
разноски по засаждане на черешови и ябълкови дръвчета в имот на наследодателя,
представляващ празна нива, а разходите по отглеждане на тези насаждения следва
да се квалифицират като необходими разноски по запазване на вече съществуващите
насаждения, без които последните биха погинали или състоянието им би се
влошило. Ето защо не може да се приеме, че разноските по отглеждане на
насажденията следва да се квалифицират по чл. 12, ал. 2 ЗН, доколкото същите не
са довели до увеличаване на стойността на наследственото имущество, а до
неговото запазване, което не попада в хипотезата на чл. 12, ал. 2 ЗН.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД подлежат на
обезщетяване сторените от обеднилия се разноски за отглеждане на насажденията в
чужд имот, а по иска с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН наследникът има право
да получи съразмерна част от увеличението на наследството, което е резултат от
извършването на полезни разноски за засаждане на дръвчетата. С оглед изложените
съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН по отношение
на необходимите разноски, които не са довели до увеличение на стойността на
наследството, не е налице друг иск, с който обеднилият да може да се защити, т.
е. липсва основание да се изключи приложението на общия състав на неоснователно
обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Възражението на въззивната страна, че искът по чл.
59 ЗЗД би бил погасен по давност, по същество не съдържа доводи относно правилността
на квалификацията на иска с оглед въведените от ищеца твърдения, а представлява
оплакване относно последиците от възприетата правна квалификация. Същият извод
важи и относно възражението на въззивника, че правото му на касационно
обжалване би било ограничено предвид цената на отделните искове. По извършената
преквалификация на отделните искове съдът е изложил съображения, извършил е
подробно разпределение на доказателствената тежест, дал е възможност на
страните да формулират доказателствени искания, а следва да се има и предвид и
обстоятелството, че по размера на исковете съдът може и служебно да събира
доказателства, поради което не може да се приеме, че защитата на страните е
затруднена.
Не се твърди и не се установява по делото за извършените след
смъртта на наследодателя разноски по повод съсобствения между страните имот
въззивникът да е получил съгласието на въззиваемата, а упражняването на
владение от въззивника върху идеалната част на въззиваемата е отречено с влязло
в сила решение по допускане на делбата. С оглед на това и съобразно Тълкувателно
решение № 85 от 02.12.1968 г. по гр. д. № 149/1968 г., ОСГК на ВС отношенията
между съсобствениците ще се уредят съобразно правилата за водене на чужда
работа без пълномощие. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, ако работата
е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес,
заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да
обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да
му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на
изразходването им. Законовият текст предвижда обезщетяване както на полезните,
така и на необходимите разноски. На основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, ако работата е
била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера
на обогатяването му. В хипотезата на извършване на подобрения в съсобствен имот
се приема, че размерът на обогатяването се свежда до по-малката сума между
извършените полезни разноски и увеличената в резултат от това стойност на
съсобствената вещ. При извършването на необходими разноски обаче не е налице
увеличение на стойността на вещта, поради което не е налице такова обогатяване,
което да се съизмерява с по-малката от двете посочени стойности. Поради това в
хипотезата на извършени необходими разноски в съсобствен имот отговорността на
обогатилия се съсобственик се ограничава до такава част от стойността на
понесените от гестора необходими разноски, съответна на неговия дял в
съсобствеността – именно с тази сума той се е обогатил чрез спестяването й. С
оглед на изложеното и за правилното решаване на настоящия правен спор следва да
бъдат разграничени извършените полезни и необходими разноски в съсобствения
имот на плоскостта на чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД.
По
иска с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН за присъждане на сумата от 10000 лева,
представляваща ½ от увеличената стойност на имот № *** в резултат от
извършени преди откриване на наследството полезни разноски за засаждането на 6,
095 дка череши през 2002 г., 9 дка череши през 2008 г. и 4, 5 дка ябълки през
2008 г.
По иска с правно основание чл.
12, ал. 2 ЗН ищецът следва да докаже, че е сънаследник, който е спомогнал да се
увеличи наследството в определен размер, а ответницата – че той е бил възнаграден
за това, както и възражението си за погасяване по давност.
Страните по делото са наследници (син
и дъщеря) на Т.Г.Ж., чиято смърт е обявена на основание чл. 14, ал. 1 ЗЛС с
влязло в сила решение по гр. д. № 1987/2014 г. на Районен съд – Бургас, като е
определена дата на смъртта 05.02.2009 г. С влязло в сила Решение № 1879 от
26.11.2015 г. по гр. д. № 6121/2014 г. на Районен съд – Бургас е допуснато да
се извърши съдебна делба между Г.Т.Ж. и С.Т.Г. по отношение на няколко имота, в това число и нива
с площ 28.595 дка, съставляваща имот № *** по плана на землището на
с. Карагеоргиево, общ. Айтос, при равни права за двамата съделители. Безспорно е между
страните, че по силата на договор за наем наследодателят е предоставил на сина
си за ползване общо 147. 9 дка земеделски земи в землището на с. Карагеоргиево,
сред които и процесната нива с площ 28. 595 дка. На настоящия етап от производството не се спори между страните, а и се
установява от събраните по делото доказателства, че в
делбения имот № *** – нива с площ 28.595 дка, находяща се в землището на с.
Карагеоргиево, общ Айтос, въззивникът Ж. е извършил разходи за засаждане и отглеждане на трайни
насаждения – 24 дка череши и 4.5 дка ябълки, засадени на три
етапа: през 2002 г. – 6.095 дка череши,
през 2008 г. – 9.00 дка череши и 4.5 дка ябълки, през 2010 г. – 9.00 дка череши.
По делото е прието неоспорено заключение (вх. № 262090 от 25.09.2020 г.) на
вещото лице по назначената съдебно-агротехническа експертиза, от което се
установява, че в резултат от засаждането на 15.095 дка череши и 4.5 дка ябълки
стойността на имот № *** се е увеличила.
Следователно по делото е безспорно доказано, че приживе
на наследодателя – до 05.02.2009 г., сънаследникът Г.Ж. е спомогнал да се
увеличи наследството чрез засаждане на 15.095 дка череши и 4.5 дка ябълки в делбения
имот № ***. Спорно между страните е обстоятелството дали въззивникът е бил възнаграден
за това.
Неоснователни са доводите на
ответницата-въззиваема, че наличието на наемни правоотношения между
наследодателя и ищеца-въззивник изключва приложимостта на чл. 12, ал. 2 ЗН. По
делото не се твърди и не се установява между страните по наемното
правоотношение да е постигната уговорка, която да урежда правата и задълженията
им по повод извършени от наемателя подобрения в наетия имот. При липса на постигнато
съгласие правоотношенията между наемател и наемодател по повод извършените
подобрения се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване – чл. 59 ЗЗД.
Наред със общия иск по чл. 59 ЗЗД обаче законът предвижда и редица специални
състави на неоснователно обогатяване, сред които е и разпоредбата на чл. 12,
ал. 2 ЗН. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. Щом законът е предоставил на
разположение на правоимащия точно определен иск, недопустимо е приложението на
общия състав на чл. 59 ЗЗД. Същевременно задължение на съда е да определи
правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически
основания и петитум (Решение № 47 от 31.05.2017 г. по т. д. № 721/2016 г. на
ВКС). Съобразно изложените от ищеца твърдения и с оглед задължителните указания
на ВКС следва да се приема, че приложимата материалноправна норма за уреждане
на отношенията по повод подобренията, извършени в наследствения имот приживе на
наследодателя, е тази на чл. 12, ал. 2 ЗН, която е особено приложение на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване и като такава изключва
приложението на субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователни
са възраженията на ответницата-въззиваема, че ищецът-въззивник е бил
възнаграден от наследодателя чрез използването на отдадените под наем имоти и
получаването на чистия доход от тях. Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползуване, а наемателят – да му плати
определена цена. Следователно правото на наемателя да използва отдадената под
наем вещ е елемент от естественото съдържание на договора за наем. Разпоредбата
на чл. 60 ЗС предвижда, че сключените от ползвателя договори за наем на полски
имоти остават в сила до края на текущата стопанска година, ако правото на
ползуване се прекрати преди това. От езиковото, логическо и телеологическо
тълкуване на посочената разпоредба може да се направи извод, че наемателят на
земеделски имот има правото да получи добивите от имота за съответната
стопанска година. Ето защо не може да се приеме, че ползването на наетите
земеделски земи и получаването на доходите от тях представлява форма на
възнаграждение по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН.
Неоснователни
са съображенията на ответницата-въззиваема, че ищецът-въззивник е бил
възнаграден от наследодателя, тъй като не е заплащал за ползването на
земеделските земи, като по този начин е спестил суми за наем/рента. Безспорно
между страните е наличието на наемно правоотношение между наследодателя
въззивника, но по същество се оспорва изпълнението на задължението на наемателя
да заплаща наемна цена, както и размера й. Представените пред настоящата
инстанция договори за наем не се ползват с материална доказателствена сила
относно вписаната в тях наемна цена, тъй като в тази част те представляват
частни диспозитивни документи. По делото обаче са събрани достатъчно доказателства,
от съвкупната преценка на които може да се установи, че за ползването на
земеделските земи въззивникът е заплащал на наследодателя наемна цена в размер
на 4 800 лева годишно. Пред първата инстанция (л. 175) са събрани гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите П. и Т., които разказват, че
синът е заплащал на баща си рента в размер на 5000 лева за земите в с.
Карагеоргиево. Извлеченията от банковите на сметки на наследодателя (л. 126 –
л. 164), съпоставени с удостоверенията за получените от него пенсии и добавки
(л. 165 – л. 168), също представляват косвени доказателства за заплащането на наемна
цена. В представения протокол за разпит (л. 187) на въззивника в качеството му
на свидетел по досъдебно производство, образувано по повод безследното
изчезване на баща му, е посочено, че за обработването на земите на баща си Ж.
заплаща 4 800 лева рента годишно, но след изчезването му през 2009 г. я разделя
на три равни части – по 1 600 лева за себе си, за майка си и за сестра си, като
на последната плаща чрез майка им поради това, че не си говорят. Пред
настоящата инстанция (л. 48) е приета като писмено доказателство разписка от
22.06.2010 г., подписана от И.Ж. (съпруга на наследодателя и майка на
страните), в която е отразено, че тя е получила от Г.Ж. сумата от 1 600 лева,
представляваща 1/3 от рентата на Т.Ж., както и още 1 600 лева, представляващи
1/3 от рентата на Т.Ж., в качеството си на пълномощник на С.Г. с нотариално
заверено пълномощно от 01.08.2000 г. на нотариус Николай Желев Ников. Въз
основа на изложеното съдът приема, че наемателя е заплащал наемна цена за
ползването на земеделските земи, поради което не може да се приеме наличието на
твърдяната от ответницата форма на възнаграждение. От заключението на (вх. №
262090 от 25.09.2020 г.) на вещото лице по назначената съдебно-агротехническа
експертиза се установяват средните рентни плащания за периода 2001 г. – 2008
г., които не надвишават възприетата по делото реално заплатена наемна цена,
поради което не може да се приеме, че въззивникът е бил възнаграден чрез
спестяването на суми, представляващи горницата над заплатената до средната
пазарна цена.
Неоснователни са и аргументите на ответницата-въззиваема, че
ищецът-въззивник е бил възнаграден от наследодателя с дарение на ½
идеална част от дворно място в село Съдиево. По делото е представен констативен
нотариален акт № *** г. на Айтоски районен съдия, по силата на който И.А. Ж. е
призната за собственик по наследство и съдебна делба на дворно място, находящо
се в с. Съдиево, обл. Бургас, представляващо урегулиран парцел № *** в квартал
№ 38 по плана на селото, с площ от 915 кв. м., заедно с намиращите се в него
паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска сграда. С нотариален акт № *** г.
на Айтоски районен съдия И. А. Ж. и Т.Г.Ж. са дарили на своя син Г.Т.Ж.
½ идеална част от гореописания имот в с. Съдиево. И. А. Ж. е починала на
*** г., като е оставила за наследници син и дъщеря – страните по настоящото дело.
По делото е представен отговор на искова молба вх. № 5977/31.10.2019 г. по гр.
д. № 728/2019 г. на Районен съд – Айтос, изходящ от С.Т.Г. чрез процесуалния й
представител, в който са изложени твърдения, че И. и Т.Ж. са дарили на сина си Г.Т.Ж.
½ идеална част от правото на собственост върху гореописания имот в с.
Съдиево, като е съществувала уговорка между родителите и техните деца да
прехвърлят поравно имота на Г. и на С., но поради отсъствието на С. от страната
се е осъществила единствено сделката с Г.. В тази част отговора на исковата
молба се ползва с висока доказателствена стойност, тъй като съдържа признание
за неизгодни за автора си факти с оглед предмет на настоящото дело. При така
установените обстоятелства съдът намира, че извършеното дарение на ½
идеална част от имот в с. Съдиево не може да се приеме за възнаграждение по
смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗН. В правната доктрина (Кожухаров, Ал. Облигационно
право – отделни видове облигационни отношения, 2002 г, с. 152) се приема, че
договорът за дарение има три разновидности: 1) незаинтересовано дарение, при
което дарителят не е получил, не получава и няма да получи нищо срещу това,
което отстъпва; 2) възнаградително дарение, което дарителят прави в знак на
признателност и като възнаграждение за вече получени услуги или за услугите,
които ще получи; 3) обичайно дарение, което дарителят прави по повод, при който
в обществото е прието да се правят дарения /брак, раждане на дете/. Въз основа
на установените по делото обстоятелства, при които въззивникът е бил дарен с
½ идеална част от имота в с. Съдиево, следва да се приеме, че
извършеното дарение не е възнаградително такова, а обикновено, тъй като
родителите са искали да прехвърлят поравно имота на децата си, но поради
отсъствието на дъщеря им от страната се е осъществила единствено сделката със
сина им. От езиковото, логическо и телеологическо тълкуване на разпоредбата на
чл. 12, ал. 2 ЗН може да се направи извод, че извършването на обикновено дарение
не представлява такова възнаграждение, което да изключи правото на
сънаследника, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи
наследството, да поиска при делбата да се пресметне това увеличение в негова полза – в имот или в пари. Дарението на
½ идеална част от имота в с. Съдиево, извършено на 30.09.1997 г. не може
да се приеме като форма на възнаграждение за процесните подобрения и поради
това, че предхожда извършването им през 2002 г. и 2008 г. Следва също да се
отбележи, че възнаграждението по чл. 12, ал. 2 ЗН следва да изхожда от
наследодателя, чието наследство е било увеличено, а по делото е безспорно
установено с констативен нотариален акт единствено придобивното основание на И.А.
Ж., която е била призната за собственик на дарения имот по наследство и съдебна
делба.
Неоснователно
е наведеното от ответницата-въззиваема възражение за погасяване на правото по
чл. 12, ал. 2 ЗН по давност. Съгласно т. 4, б. „б“ от Постановление № 7 от
28.11.1973 г., Пленум на ВС, давността за исканията по чл. 12, ал. 2 ЗН започва
да тече от предявяване на иска за делба. В процесния случай искът за делба е
предявен на 22.08.2014 г., а претенцията по сметки по чл. 12, ал. 2 ЗН е
заявена в първото заседание след допускане на делбата – на 16.09.2016 г.
Въз
основа на изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 12, ал. 2 ЗН е доказан по основание.
В
съдебната практика (Решение № 481 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 884/2009
г., II г. о., ГК, Решение № 42 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2619/2016
г., II г. о., ГК, Решение
№ 70 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 304/2009 г. на II г. о., ГК, Решение № 248 от 20.04.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 4247/2008 г., III г. о., ГК) се приема, че за размера
на увеличението е от значение наследникът не колко труд и средства е
изразходил, а с колко е увеличено наследственото имущество, съобразявайки
неговата стойност по време на извършване на делбата. В този смисъл са и
дадените от касационната инстанция задължителни указания за назначаване на
съдебна експертиза, която да даде заключение за увеличената стойност на имота,
като отговори на въпроса каква би била цената на имота без подобренията и каква
е тя към момента на разглеждане на делото. Ето защо и въз основа на приетото заключение
на вещото лице по
извършената агротехническа експертиза (вх. № 262090 от 25.09.2020 г.)
съдът приема, че към момента на разглеждане на делото увеличената стойност на
делбения имот № *** в резултат от извършените приживе на наследодателя
подобрения възлиза на сумата от 16 460 лева (38 602 + 10 170 – 32 312). При
това положение и съобразно наследствения дял на ответницата от ½ искът
се явява основателен за сумата от 8 230 лева, като за горницата над 8 230 лева
до пълния предявен размер от 10 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на
сумата от 11500 лева, представляваща ½ от стойността на необходимите
разноски за отглеждане на 6, 095 дка череши, засети през 2002 г., 9 дка череши,
засети през 2008 г., и 4, 5 дка ябълки, засети през 2008 г., извършени в имот №
*** за периода от засаждането на насажденията до откриване на наследството на 05.02.2009
г.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД ищецът
следва да докаже: 1) че той се е обеднил чрез извършване на необходими разноски
в определен размер за отглеждане на насаждения в чужд имот; 2) че собственикът
на този имот се е обогатил чрез спестяването на разноски в определен размер за
отглеждането на тези насаждения: 3) че обедняването и обогатяването произтичат
от един общ факт или от обща група факти. Ответницата следва да докаже
възражението си за настъпила погасителна давност.
Основателно е наведено от ответницата-въззиваема
възражение за погасяване на претенцията по давност. Вземанията, произтичащи от
фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на
петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД. При фактическия състав на чл.
59, ал. 1 ЗЗД началото на петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД се
свързва с деня на получаване на престацията от неоснователно обогатилото се
лице, тъй като неоснователността на преминаването на блага от имуществото на
обеднелия в имуществото на обогатилия се съществува при самото преминаване, а
не в някой последващ момент (т. 7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр.
д. № 1/1979 г., Пленум на ВС). В процесния случай необходимите разноски за
отглеждане на 6, 095 дка череши, засети през 2002 г., 9 дка череши, засети през
2008 г., и 4, 5 дка ябълки, засети през 2008 г., са извършени в имот № *** за
периода от засаждането на съответните насаждения до откриване на наследството
на 05.02.2009 г., а претенцията по сметки е заявена в първото заседание след допускане
на делбата – на 16.09.2016 г. Ето защо предявеният иск по чл. 59 ЗЗД следва да
бъде изцяло отхвърлен като погасен по давност.
По
исковете с правно основание чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД:
По
исковете с правно основание чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД ищецът следва да
докаже: 1) че е предприел чужда работа без да е бил натоварен за това; 2) че е
предприел работата уместно и я е водил добре; 3) че е извършил необходими
разноски в определен размер или 4) че е извършил полезни разноски в определен
размер, които са довели до определено увеличаване на стойността на общата вещ.
Ответницата следва да докаже възражението си за настъпила погасителна
давност.
Основателно е наведеното от ответницата-въззиваема
възражение за погасяване на претенциите по давност. Общата погасителна давност
за вземания по чл. 61, ал. 2 ЗЗД за разноски, извършени от съсобственик по
отношение на частта от имота, която държи за другия съсобственик, започва да
тече от момента на извършване на подобренията съобразно общото правило на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД (Решение № 72 от 01.10.2020 г. по гр. д. № 3485/2019 г., I г. о. на ВКС, Решение № 41 от 24.02.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 6652/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 65 от 19.07.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 3114/2016 г., I г. о., Решение № 467 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1588/2010 г., I г. о., ГК). В процесния случай полезните разноски за засаждане
на 9 дка череши в съсобствения имот са извършени през 2010 г., а претенциите за
необходими разноски за отглеждане на 24, 095 дка череши и 4, 5 дка ябълки, са
заявени за период до 2010 г. Претенцията по сметки е заявена в първото заседание след допускане
на делбата – на 16.09.2016 г. Ето защо предявените искове с правно основание
чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като погасени по
давност.
Поради
несъвпадане на правните изводи на първата и на настоящата въззивна инстанция, включително
и по отношение на правната квалификация, в обжалваната и невлязла в сила част
съдебното решение следва да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН
да бъде уважен за сумата от 8 230 лева и отхвърлен за горницата над 8 230
лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, а исковете с правно основание
чл. 59 ЗЗД и чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД следва да бъдат изцяло отхвърлени като
погасени по давност.
По
разноските:
На основание чл. 355 ГПК по
присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.
78 ГПК. Предвид крайния изход на делото и двете страни имат право на разноски
съобразно направените искания за присъждането им и представените доказателства
за извършването им.
В първоинстанционното производство съдът не е присъдил
разноски в полза на страните, които не са поискали допълване на решението по
реда на чл. 248 ГПК, поради което и настоящата инстанция не дължи произнасяне
по този въпрос.
По отношение на разноските, сторени при първото въззивно
разглеждане на делото, е налице влязло в сила въззивно решение, поради което
настоящата инстанция не дължи произнасяне и по този въпрос.
На основание чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното
разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото
във Върховния касационен съд. Пред ВКС въззивникът е сторил разноски в размер
на 695 лева за държавни такси и 2500 лева за адвокатски възнаграждения за двама
адвокати, от които 1800 лева за адвокат Филипова и 700 лева за адвокат Костов.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съразмерно на
уважената част от исковете ищецът има право да му бъде присъдена сумата от 598,
90 лева, от която 166, 80 лева за държавни такси и 432 лева за заплатено
адвокатко възнаграждение за един адвокат. Пред ВКС въззиваемата е сторила
разноски в размер на 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съразмерно на отхвърлената част от предявените искове ответницата има право да
й бъде присъдена сумата от 760 лева.
Пред настоящата инстанция въззивникът е сторил разноски в
размер на 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и 670
лева за внесени депозити за експертиза. Съразмерно на уважената част от
предявените искове и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът има
право на разноски в размер на 304, 80 лева. Пред настоящата инстанция
въззиваемата е сторила разноски в размер на 370 лева за внесени депозити за
експертиза. Съразмерно на отхвърлената част от предявените искове и на
основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата има право на разноски в
размер на 281, 20 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 1932 от 27.11.2017 г. по гр. д. № 6121/2015 г. на Районен съд – Бургас в ЧАСТТА,
с която са ОТХВЪРЛЕНИ заявените от Г.Т.Ж., ЕГН **********, адрес:
***, против С.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, претенции с правно основание
чл. 60 и чл. 61, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 33 258, 60 лева,
представляваща разноски за имот с № ***, извършени за периода от 2000 г. до
2010 г., за промяна на предназначението на имота и засаждането и отглеждането
на трайни насаждения – 24 дка череши и 4.5 дка ябълки,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА на основание чл. 12, ал. 2 ЗН С.Т.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Г.Т.Ж., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 8 230 лева, представляваща ½ от
увеличената стойност на имот № *** в резултат от извършени преди откриване на
наследството полезни разноски за засаждането на 6, 095 дка череши през 2002 г.,
9 дка череши през 2008 г. и 4, 5 дка ябълки през 2008 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 8 230 лева до пълния предявен размер от 10 000
лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Т.Ж., ЕГН **********,
адрес: ***, против С.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата от 11 500 лева,
представляваща ½ от стойността на необходимите разноски за отглеждане на
6, 095 дка череши, засети през 2002 г., 9 дка череши, засети през 2008 г., и 4,
5 дка ябълки, засети през 2008 г., извършени в имот № *** за периода от
засаждането на насажденията до откриване на наследството на 05.02.2009 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Т.Ж., ЕГН **********,
адрес: ***, против С.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 5 500
лева, представляваща ½ от стойността на необходимите разноски за
отглеждане на 6, 095 дка череши, засети през 2002 г., 9 дка череши, засети през
2008 г., и 4, 5 дка ябълки, засети през 2008 г., извършени в имот № *** за
периода след откриване на наследството на 05.02.2009 г. до 31.12.2010 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Т.Ж.,
ЕГН **********, адрес: ***, против С.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск
с правно основание чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД за присъждане на
сумата от 5 000 лева, представляваща ½ от по-малката сума между
извършените след откриване на наследството полезни разноски за засаждане на 9
дка череши и увеличената в резултат от това стойност на имот № ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Т.Ж.,
ЕГН **********, адрес: ***, против С.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск
с правно основание чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 1258, 60 лева, представляваща ½ от
стойността на необходимите разноски за отглеждане на 9 дка череши в имот № ***
за периода от засаждането им през 2010 г. до 31.12.2010 г.
ОСЪЖДА С.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Г.Т.Ж., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 598, 90
лева, представляваща сторени разноски пред касационната инстанция, както и
сумата от 304, 80 лева, представляваща сторени разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Г.Т.Ж., ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на С.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 760, 00 лева,
представляваща сторени разноски пред касационната инстанция, както и сумата от 281,
20 лева, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.