Р Е Ш
Е Н И Е №
142
гр. С., 10.06.2019 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
С. районен съд,
наказателна колегия, в публично заседание на единадесети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН
СТОЯНОВ
при секретаря С. П., като разгледа докладваното от
районния съдия
административно-наказателно дело
№112 по описа на съда
за две хиляди
и деветнадесета година,
за да се
произнесе взе предвид
следното:
Жалбоподателят, „Г… ЕООД, с ЕИК:………, моли съда да отмени Наказателно
постановление №19-000893/17.01.2019 год. на Директора на
Дирекция ”Инспекция по труда”гр….. с което на предприятието и е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушаване на трудовото
законодателство, изразяващо се в не изпълнение на дадено предписание от
контролните органи в определения срок. Твърди, че при провеждане на
производството са допуснати нарушения, тъй като не е направена преценка за
маловажност на случая.
Ответникът по жалбата, счита, че
същата е неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление като
законосъобразно. Твърди, че при издаването на обжалваното постановление не са
били допуснати нарушения, които да водят до неговата отмяна.
С. районен съд, като прецени
доводите на страните и провери данните по делото, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
На
жалбоподателя е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение, изразяващо се в не изпълнение на
дадено предписание от контролен орган в предвидения срок. За същото нарушение е
било издадено и обжалваното Наказателно постановление.
От
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени
средства се установява, че на 30.07.2018 година контролните органи извършили
проверка в обект, стопанисван от жалбоподателя, находящ се в гр.С….. За извършената проверка бил съставен
констативен протокол и връчен на №ПР1828561 и връчен на жалбоподателя на 06.11.2018
година. С него са били дадени задължителни предписания, като т.9 от този
протокол задължава жалбоподателя да изплати трудово възнаграждение на работник
за месец февруари на 2018 година. Срокът за това е бил определен до 16.11.2018
година. В последствие на 20.12.2018 година е била извършена проверка за
изпълнението на дадените предписания за което е бил съставен протокол с
№1839079, при което е било установено, че даденото предписание по т.9 не е било
изпълнено в срок. За това е бил съставен и акта за установяване на нарушението.
Тази фактическа обстановка се
установява от всички събрани в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства /подробно описани в протокола от съдебното заседание/.
Същата не се оспорва и от жалбоподателя. До тази фактическа обстановка е
достигнал и наказващия орган и въз основа на нея е формирал извода си, че
деянието представлява административно нарушение. Този извод изцяло се споделя
от съда.
Съгласно
разпоредбата на чл.404, ал.1,т.1 от КТ, контролните органи могат да издават
задължителни предписания. Същите представляват принудителни административни
мерки. Те подлежат на самостоятелно обжалване по реда на АПК/чл.405 от КТ/. Не
се събраха никакви данни издаденото предписание да е било обжалвано и
следователно е подлежало на изпълнение. За неизпълнението му пък е предвидена
отговорността на дружеството по чл.415 ал.1 от КТ, а именно имуществена санкция
от 1500 до 10 000 лева. Именно така е било квалифицирано деянието и е
наложен размер на санкцията в рамките определени от Кодекса на труда.
От
изложеното по-горе се установи, при издаването на наказателното постановление
не са били допуснати нарушения, от категорията на съществените, които да
доведат до неговата незаконосъобразност и следователно трябва да бъде
потвърдено. От описаната фактическа обстановка в Наказателното постановление се
установява с достатъчна точност и мястото на извършването на нарушението, а то
е мястото на неизпълнението, където се подписват работниците на ведомостите за
получаване на възнагражденията си, тоест в гр.С…..
Тъй
като нарушението е било извършено от работодателя /Дружеството/, то и не следва
да се търси вина за неговото извършване, защото се ангажира обективната му
отговорност. За този вид нарушения не може да има маловажен случай, тъй като с
тези нарушения се засягат в много голяма степен обществените отношения свързани
с реда на държавно управление. Същите в случая защитават и правата на
работниците, които имат право на възнаграждение за полагания от тях труд и са
зависими от този доход. При определяне на размера на имуществената санкция,
макар и да не е било посочено изрично, Наказващия орган е съобразил, че в
дружеството на жалбоподателя има тенденция към извършване на подобен вид
нарушения. Видно от представените Наказателни постановления /от л.36 до л.47/,
неизпълнението на задължението за изплащане на възнаграждения, неизпълнението
на предписания и съставянето на акта за установяване на нарушението са станали
след тяхното връчване и независимо да ли са били влезли в сила или не, то
жалбоподателя е могъл да коригира поведението си и да изпълнява дадените му от
контролните органи предписания. В този смисъл съдът намира, че преценката за
размера на наложената имуществена санкция на Наказващия орган е правилна и не
се налага този размер да бъде изменян.
С оглед
на изложеното по горе и на основание
чл.63 от ЗАНН, С. районен съд,
Р Е Ш И:
Потвърждава Наказателно постановление
№19-000893/17.01.2019 год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”гр.С...
Решението може да бъде обжалвано
пред Административен съд С… четиринадесет дневен срок от съобщението.
Районен
съдия: