Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 356
Стара Загора, 25.10.2023г.
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на четвърти
октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Николина Николова и с
участието
на прокурор като
разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 409 по описа за 2023г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на А.В.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0284-000281/ 21.06.2023г.,
издадена от ст. полицай от група „Охрана на обществения ред“ в Районно
управление - Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора – Б.Р.Т. С оспорената заповед,
на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на А.Ш. е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” – прекратяване на
регистрацията на л.а БМВ 530 с рег. № *******, за срок от дванадесет месеца,
считано от 21.06.2023г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед и на наложената със заповедта принудителна административна
мярка /ПАМ/, по съображения за издаването на административния акт при липса на
компетентност, при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят
поддържа, че упражненото административно правомощие за прилагане на ПАМ по
чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП не е обосновано в необходимата и достатъчна степен
от фактическа и правна страна, като в съставения акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадена заповедта, не е конкретизирано
нарушението, съставляващо възприетото материалноправно основание за налагане на
ограничението. Счита, че доколкото към датата на издаване на СУМПС, Обединено кралство
Великобритания е било държава – членка на Европейския съюз, не е налице допуснато от водача на МПС нарушение на чл. 162,
ал.1 от ЗДвП, съотв. не е налице възприетата от правоприлагащия орган
материалноправна предпоставка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП за налагане на
ПАМ „прекратяване регистрация на МПС“. Твърди, че нито е обосновано, нито е
доказано съществуването на необходимост от прилагането на ограничителната мярка
от гл.т на целите по чл.171, ал.1 от ЗДвП и съответно за налагането на ПАМ за
предвидения в закона максимален срок от 12 месеца. По подробно изложени в
жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна и в условията на алтернативност - за изменение на заповедта,
като бъде намален срокът на ограничението до предвидения в закона минимум
Ответникът
по жалбата – ст. полицай от група „Охрана на обществения ред“ в Районно
управление - Казанлък при Областна дирекция на МВР – Стара Загора – Б.Р.Т,
редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не
взема становище по основателността на оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
На А.В.Ш.
е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АД бл.
№393179 от 21.06.2023г. Административно наказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че на 21.06.2023г. около 10.05 часа в гр. Казанлък
по бул. „Розова долина“ до № 3, А.Ш. управлява собственото си МПС - л.а БМВ 530
с рег. № *******, като управлява със свидетелство за управление, издадено от
Великобритания на 06.12.2014г. със срок на валидност до 05.09.2024г. В
обстоятелствената част на АУАН е посочено, че водачът на МПС е български
гражданин, който има право да управлява МПС на територията на РБългария с
чуждестранно свидетелство, издадено от държава, която не е членка на ЕС в срок
до 3 месеца от влизането му в страната. След справка с ОДЧ е установено, че А.Ш.
последно е влязъл в страната на 27.07.2018г.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0284-000281/ 21.06.2023г., издадена от
ст. полицай от група „Охрана на обществения ред“ в РУ - Казанлък при ОД на МВР
– Стара Загора, на жалбоподателя А.В.Ш. е наложена принудителна административна
мярка „прекратяване на регистрацията на ППС” – прекратяване на регистрацията на
л.а БМВ 530 с рег. № *******, за срок от дванадесет месеца, считано от
21.06.2023г. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171,
т.2а, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството,
че на 21.06.2023г. около 10.05 часа в гр. Казанлък по бул. „Розова долина“ до №
3, А.Ш. управлява собственото си МПС - л.а БМВ 530 с рег. № *******, като след
справка в автоматизираните информационни системи „Административнонаказателна
отговорност“ и „Български документи за самоличност“ – МВР, е установено, че
същият не е правоспособен водач, поради което му е съставен акт за установяване
на административно нарушение серия АД бл. №393179 от
21.06.2023г. по чл.162, ал.1 от ЗДвП.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на обжалваната Заповед № 23-0284-000281/ 21.06.2023г., в
т.ч АУАН серия АД №393179 от 21.06.2023г., Справка за нарушител/ водач за
лицето А.В.Ш., както и копие на свидетелство за управление на МПС, издадено от Обединено
кралство Великобритания на 06.12.2014г., със срок на валидност до 05.09.2024г. и
др.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.
1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № 349з-54 от 07.01.2022г. на Директора на ОД на МВР –
Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР във
вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на Министъра
на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Стара
Загора, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и служителите от
звената „Охрана на обществения ред“ от РУ на МВР, с компетентност за
територията на съответното РУ. Следователно обжалваната ЗППАМ по чл.171, т.2а,
б. „а” от ЗДвП № 23-0284-000281/ 21.06.2023г. е издадена от материално и
териториално компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочено е както
правното основание за упражненото правомощие /чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП/,
така и възприетото като релевантно противоправно поведение за обосноваване
наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за
прилагане на ПАМ на собственика на МПС в хипотезата на управление на моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно
основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта
правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23
от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
23-0284-000281/ 21.06.2023г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК, както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената
на А.Ш. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от
фактическа страна се основава на това, че на 21.06.2023г. около 10.05 часа в
гр. Казанлък, А.Ш. управлява собственото си МПС - л.а БМВ 530 с рег. № *******,
като след справка в автоматизираните информационни системи
„Административнонаказателна отговорност“ и „Български документи за самоличност“
– МВР, е установено, че същият не е правоспособен водач, поради което му е
съставен АУАН серия АД бл. №393179 от 21.06.2023г. по чл.162, ал.1 от ЗДвП. Следователно наложената на
жалбоподателя ПАМ е в хипотезата на чл.171, т.2а, б.„а”, предл. първо от ЗДвП -
на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач.
С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на А.Ш.
принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с
установяването и доказването, че лицето е управлявало собственото си МПС без да
е правоспособен водач.
Както вече беше
отбелязано, приложената на А.Ш. ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от
фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения на А.
Ш. Акт за установяване на административно нарушение серия АД
бл. №393179 от 21.06.2023г., за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП, а именно че
на 21.06.2023г. в гр. Казанлък, А.Ш. управлява собственото си МПС - л.а БМВ 530
с рег. № *******, със свидетелство за управление, издадено от Великобритания на
06.12.2014г. със срок на валидност до 05.09.2024г., като водачът на МПС е български гражданин, който
има право да управлява МПС на територията на РБългария с чуждестранно
свидетелство, издадено от държава, която не е членка на ЕС, в срок до 3 месеца
от влизането му в страната. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че на
посочените в АУАН дата, време, място и обстоятелства, е управлявал собствения
си л.а с рег. № *******, като за удостоверяване на правоспособността за
управление на МПС е представил свидетелство за управление на МПС №
SHIRO807016AV9AZ 42, издадено му от Обединено кралство Великобритания на
06.12.2014г., със срок на валидност до 05.09.2024г., вкл. и за категорията, към
която спада управляваното от А. Ш. МПС. Спорният по делото въпрос се свързва с
това, дали с оглед приложението на нормата на чл. 162, ал.
1 от ЗДвП, към момента на управлението на МПС със СУМПС, издадено от
Обединено кралство Великобритания, А.Ш. следва да се счита за неправоспособен
водач.
Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, българските граждани могат да управляват МПС
на територията на РБългария с чуждестранно национално свидетелство, когато то
не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава -
страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. От друга
страна в разпоредбата на чл.161 от ЗДвП е регламентирано, че СУМПС, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в
която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение
№ 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута
на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. Свидетелството е придружено от легализиран превод на български език;
4. Свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7
към Конвенцията за движението по пътищата; 5. Свидетелството е издадено от
държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация
Швейцария. В случая, както беше посочено, СУМПС на А.Ш. е издадено от Обединено
кралство Великобритания на 06.12.2014г. със срок на валидност до 05.09.2024г.
за категории АМ, А, В1 и В. Следователно към момента на издаването на СУМПС, не
е влязло в сила Споразумението за оттегляне /в сила от 31.01.2020г./, поради
което държавата – издател, е била държава-членка на Европейския съюз. СУМПС
съответства напълно на приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20.12.2006г. относно свидетелствата за управление на
превозни средства. По силата на Споразумението за оттегляне, Директива
2006/126/ЕО е била приложима и в Обединено кралство Великобритания до края на преходния период - 31.12.2020г. т.е до
31.12.2020г. страните-членки на ЕС и Обединено кралство Великобритания взаимно признават издадените от тях СУМПС.
Преценката за валидността на СУМПС, издадени от Обединено кралство Великобритания преди 31.12.2020г. със срок на
валидност, изтичащ след тази дата, е предоставена на всяка отделна държава –
членка на ЕС. След този период е приложима Конвенцията за движението по
пътищата, договарящи страни по която са както РБългария, така и Обединено
кралство Великобритания. Затова, за да
бъдат признати у нас издадените от Обединено кралство Великобритания СУМПС, трябва да съответстват на Приложение 6 към
Конвенцията за движението по пътищата. Приложение 6 към Конвенцията и Приложение
№ 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г.,
включват като задължителни реквизити напълно идентични данни и информация. На официалната електронна страница на Министерство на
вътрешните работи на РБългария, е общодостъпна информация, според която след
изтичане на преходния период, в РБългария СУМПС, издадено от Обединено кралство
Великобритания, ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968г. и
отговарящо на изискванията на Приложение 6 към нея. Република България в
действащото си законодателство няма разпоредба, която да изключва валидността
на издадените преди 31.12.2020г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все още не е изтекъл. След като издадено от
Обединено кралство Великобритания СУМПС, ще бъде признавано като СУМПС,
издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по
пътищата и отговарящо на изискванията на Приложение 6 към нея, при прилагането
на чл.161, т.1 от ЗДвП следва извода, че притежаваното от А.Ш. свидетелство за
управление на МПС № SHIRO807016AV9AZ 42, издадено от Обединено кралство
Великобритания на 06.12.2014г. със срок на валидност до 05.09.2024г.,
представлява валидно СУМПС на територията на РБългария, за категорията, за която е
издадено. С оглед на което и в контекста на поетия от РБългария ангажимент като
договаряща се страна по Конвенцията за
движението по пътищата да признае всяко национално
свидетелство за управление, отговарящо на положенията от приложение 6 на Конвенцията (чл. 41, §. 2, б. „b“ от Конвенцията), притежаваното от А. Ш. свидетелство
за управление, издадено от Обединено кралство Великобритания на 06.12.2014г.
със срок на валидност до 05.09.2024г. следва да се приеме като валиден документ,
удостоверяващ правоспособността на водача за управление на МПС от съответната
категория.
Действително, националната правна
регламентация в разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, въвежда срок, до който
българските граждани могат да управляват МПС на територията на РБългария с
чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава -
членка на ЕС, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария - до 3 месеца от
датата на влизането им в страната. Но ако и посочената норма да ограничава
времевия период, през който български гражданин може да управлява МПС на
територията на РБългария с чуждестранно национално свидетелство в хипотезата,
когато то не е издадено от държава - членка на ЕС, или от друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария, това не означава нито че валидността на такова СУМПС на
територията на РБългария е ограничена с някакъв срок, нито че с изтичането на
тримесечния срок по чл.162, ал.1 от ЗДвП се дерогира валидността на чуждестранното
СУМПС за територията на РБългария – това тълкуване би противоречало на законово
признатата валидност на свидетелството за управление в хипотезата на чл.161,
т.1 от ЗДвП и би било в колизия с поетите от държавата ангажимента като
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата, за признаване на
всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от Приложение
6 на Конвенцията. Управлението, след изтичането на предвидения в закона
тримесечен срок, от български гражданин на МПС на територията РБългария със
свидетелство за управление, което не е издадено от държава - членка на ЕС, или
от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария, ако и да съставлява нарушение на
чл.162, ал.1 от ЗДвП, нито дисквалифицира издаденото от договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата и отговарящо на изискванията на
приложение 6 към Конвенцията свидетелство за управление като валиден
удостоверителен документ, нито рефлектира върху придобитото от лицето право на
управление, нито изключва правоспособността на водача, притежаващ такова
свидетелство за правоуправление. Че законът не приравнява откъм правни
последици управлението на МПС със СУМПС, което не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, след
изтичането на срока по чл.162, ал.1 от ЗДвП, с управление на МПС от
неправоспособен водач или от водач, който не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС,
еднозначно се извлича от разпоредбите на чл. 161, ал.4 и ал.8 от ЗДвП. Изрично
в чл. 161, ал.4 от ЗДвП е предвидено, че чуждестранно национално свидетелство
за управление на моторно превозно средство на български гражданин, издадено от
държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, се заменя с българско
свидетелство за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Конвенцията
за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията
на приложение № 6 към конвенцията, като в този случай замяната
с българско свидетелство за управление се извършва след представяне на
чуждестранно национално свидетелство, като замененото свидетелство се връща на
държавата, в която е издадено (чл.162, ал.8 от ЗДвП). Нормативно
регламентираната в хипотезата на чл.162, ал.4 от ЗДвП замяна на чуждестранно
национално свидетелство с българско свидетелство за управление и
разграничаването от случаите, когато чуждестранно национално свидетелство не
отговаря на изискванията по ал. чл.162 ал.4 (тогава се издава българско свидетелство за управление на МПС след успешно полагане на изпит – чл.162,
ал.5 от ЗДвП), ясно сочи, че когато чуждестранно национално свидетелство за
управление на МПС на български гражданин, издадено от държава, която не е
членка на ЕС, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, но тази държава е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата
и свидетелството отговаря на изискванията на приложение 6 към Конвенцията
(както е в случая), националното законодателство с нормата на чл. 162, ал.4 от ЗДвП признава придобитата правоспособност на водача зачитайки валидността на
удостоверяващия правоспособността документ – чуждестранното национално
свидетелство, при заменянето му с българско СУМПС без полагането на изпит (какъвто
законът изисква за придобиване на правоспособност за управление на МПС). Данни
за предприета именно такава процедура за замяна на свидетелство за управление
на МПС № SHIRO807016AV9AZ 42, издадено от Обединено кралство Великобритания със
срок на валидност до 05.09.2024г., без полагане на изпит за правоспособност, са
удостоверени и в представената Справка за нарушител/ водач за лицето А.В.Ш.,
което е още едно основание да се приеме, че към момента на извършената от
контролните органи проверка (21.06.2023г.), А.Ш. не е бил неправоспособен
водач, както неправилно е прието в обжалваната заповед.
Принудителните
административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с
обжалваната заповед мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП), са инструмент на
държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени
правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни
мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод
неправомерно поведение. Предвид нормативно
регламентирания принцип по чл.23 от ЗАНН за законоустановеност на
принудителните административни мерки, вкл. от гл. т на основанията за тяхното
прилагане и субектите, спрямо които могат да бъдат приложени,
материалноправните норми, предвиждащи такива мерки, подлежат на стриктно и
ограничително тълкуване и прилагане. Ето защо недопустимо е прилагането на ПАМ
по чл.
171, т.2а, б. „а” от ЗДвП при разширително тълкуване на хипотезите, обхванати
от предвидените материалноправни основания за налагане на ограничението вкл. от
гл. т на обуславящото прилагането на ПАМ и целите на
осъществяваната държавна принуда административно нарушение. В случая дори и да
се приеме за доказано, че жалбоподателят А.Ш. е допуснал нарушение на чл.162,
ал.1 от ЗДвП при управление на 21.06.2023г. на МПС на територията на РБългария
с издадено от Обединено кралство Великобритания свидетелство за
управление, след изтичане на законово регламентирания 3 месечен срок,
по изложените по-горе съображения и в контекста на приложимата нормативна
регламентация, следва извода, че това нарушение не се субсумира в хипотезата на
управление на МПС от неправоспособен водач по възприетото основание за упражненото
публично
право за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП. Ето защо съдът намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и
неправилно от гл.т на закона административният орган е приел, че са
налице елементите на правопораждащия фактически състав, с който законът свързва
издаването на заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“,
на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач и съотв. че се е следвало налагането на ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а”,
предл. първо от ЗДвП по отношение на А.Ш..
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че наложената на А.Ш. с
оспорената заповед ПАМ за законово регламентирания максимален срок – 12 месеца,
е абсолютно необоснована от гл.т на определената продължителност мярката. По аргумент
от изискването по чл.172, ал.1 от ЗДвП за налагането на ПАМ с мотивирана
заповед, правоприлагащият орган е длъжен да посочи и обсъди всички конкретни и
относими факти и обстоятелства, от значение за индивидуализиране срока на ПАМ,
съотв. да обоснове определената със заповедта продължителност на срока на
действие на мярката, което в случая не е сторено. Доколкото не се установяват обстоятелства, които да обусловят определения от
административния орган максимален срок за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.
„а” от ЗДвП, постановеното прекратяване регистрацията на МПС за срок от 12
месеца, се явява неоправдано и надхвърлящо необходимото за постигане на целите
на закона. Това има за последица и определянето на срока на ПАМ в
нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката да
е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на
ПАМ обществени отношения и засегнатите интереси.
С
оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ №
23-0284-000281/ 21.06.2023г., като издадена в нарушение и при неправилно приложение
на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.В.Ш., ЕГН **********, с адрес ***, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0284-000281/ 21.06.2023г., издадена от
ст. полицай от група „Охрана на обществения ред“ в Районно управление -
Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.
„а“ от ЗДвП, на А.Ш. е наложена принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на ППС” – прекратяване на регистрацията на л.а
БМВ 530 с рег. № *******, за срок от дванадесет месеца, считано от 21.06.2023г.,
като незаконосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5,
изр. второ от ЗДвП.