Определение по дело №491/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 642
Дата: 23 май 2025 г. (в сила от 23 май 2025 г.)
Съдия: Росица Велкова
Дело: 20251200500491
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2025 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 642
гр. Благоевград, 23.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА

К. Динев
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500491 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №806/31.10.2024 г, постановено по гр.д. №1826/2024г. по
описа на РС – Благоевград е признато за установено, че съществува вземането
на „Алма-ем“ ООД, ЕИК *********, против А. И. Б., ЕГН **********, в общ
размер на 3 277,57 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 07.07.2023 г. до окончателното плащане, което вземане е сбор от
сума в размер на 2498,57 лв. - главница, представляваща неплатена сума по
фактура № **********/07.07.2018 год. и сума в размер на 779 лв. -
обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за времето от
17.08.2017 г. до 17.08.2020 г върху неплатената главница от 2498,57 лв. по
фактура № **********/07.07.2018 г.
С Решението е разпределена и отговорността за разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от адв. К. Г.
А., в качеството на процесуален представител на А. И. Б. ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Б. улица ***, против Решение № 806/31.10.2024 г.,
1
постановено по гр. дело № 1826/2024 г. по описа на РС - Благоевград. В
жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно,
както и постановено при нарушение на процесуалните правила и неправилно
разпределена доказателствена тежест. Жалбоподателят твърди, че процесният
договор съставлява договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД и
когато се претендира задължение за плащане на възнаграждение по договор за
изработка, какъвто е и процесния, в тежест на изпълнителя /строител/ е да
докаже, че е изпълнил напълно, качествено и в срок възложената работа,
съгласно договореното и че работата е приета от възложителя. Сочи, че в
настоящият процес ищцовото дружество - изпълнител не е доказало
изискуемостта на процесното вземане, а съдът неправилно е приел, че същото
е дължимо. Твърди, че ищцовото дружество - изпълнител не е отправило
покана за извършената работа и по делото не са ангажирани доказателства в
тази посока. Сочи, че съдът е стигнал до погрешен извод, че работата е
извършена от ищцовото дружество, същата е приета и респ. ответникът дължи
претендираното вземане. Твърди още, че ищецът никъде в исковата молба не
твърди, че Анекс 15.08.2014г. не е влязъл в сила и не твърди, че възложителят
не е погасил задълженията си до позиция 20 от Приложение 7, че с ответника
е сключен основен договор с анекси към него, по които ищецът е изпълнил, а
ответникът - възложител дължи заплащане на процесната сума, която е след
позиция от 1 до 20, както и че е налице плащане на задълженията до позиция
20 от Анекс от 15.08.2014г. и същият е породил своето правно действие.
Сочи, че не е подписван приемо-предавателен протокол, съгласно чл.2,
ал.1, III от Анекс 15.08.2014 г., и то по вина на ищеца - изпълнител, което
прави 30% от окончателното плащане неизискуеми.
На следващо място твърди, че е налице забавено изпълнение на
Договора от 18.12.2010 г. - от етап 21 и 22 по Приложение 7, както и че е в
забава с около 3 години и половина за изваждането на Акт обр. 15 и
Разрешението за ползване за сградата. Акт обр. 15 е с дата 10.01.2018 г.
Разрешението за ползване е с дата 18.01.2018 г.
Сочи се още, че съдът е достигнал до неправилния извод за дължимост
на процесното вземане и поради факта, че е не отчел договореното в чл. 6, ал.
10 от основания Договор във връзка с т. 2 от Приложение 7 към договора,
които предвиждат ищецът - изпълнител да издаде банкова гаранция за
2
гаранционен период, като издаването й е поставено, като допълнително
условие за окончателното плащане. Твърди, че такава гаранция ищцовото
дружество не е издало, което прави процесното вземане неизискуемо на още
едно основание. Сочи, че претендираното вземане е неизискуемо, тъй като
работата не е извършена качествено и в срок, не е приета и ответникът не
дължи да заплати възнаграждение на ищцовото дружество.
Моли да бъде отменено Решение № 806/31.10.2024 г., постановено по
гр. дело № 1826/2024 г. по описа на PC - Благоевград и да бъде отхвърлена
исковата претенция.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „АЛМА-ЕМ”
ООД, ЕИК *********, представлявано от М.Р.Т. седалище и адрес на
управление: Благоевград, ул. „Джеймс Баучер” № 9 - чрез пълномощника си
адв. А. Б.. С отговора се оспорва жалбата като неоснователна. В отговора,
въззиваемият сочи, че с въззивната жалба се прави опит за допълване на
твърденията по исковата молба, като с нея за първи път се заявява възражение,
че плащането е предпоставено от наличие на кумулативно предвидени в
договора предпоставки, които не са налице, както и че не е отправена писмена
покана за приемане на изпълнената работа, респ. че не е подписан окончателен
приемателен протокол и не е представена банкова гаранция по чл. 6, ал. 10 от
договора.
Твърди, че са правилни изводите на БлРС, че покана за приемане на
работата е налице и същата на практика представлява поканата за подписване
на акт обр. 15, с който сградата се предава от изпълнителя на възложителя.
Сочи, че коментираният в жалбата текст на чл. 2, ал. 10 от договора служи
именно като основание за заплащане на последната вноска след издаване на
разрешението за ползване, а не опровергава това.
На следващо място твърди, че с издаването на разрешение за ползване,
следва да се счита изпълнен изцяло строежът на сградата, тъй като това е
последният документ, с който ЗУТ свързва строителството на сгради и същия
се съставя и издава само при изпълнение на даден строеж съобразно
издадените за него строителни книжа. Сочи, че в случая такъв документ не
само е съставен, но същия е бил обект на съдебен контрол, в рамките на който
е прието, че строежа отговаря на строителните правила и норми, както и на
одобрените за строителството му книжа, както и че твърдението, че 30% от
3
претендираната сума е недължима, са изцяло недоказани.
По повод на направеното възражение за забавено плащане се сочи, че
няма формулирано искане, а подобно обстоятелство само по себе си не може
да доведе до отказ от заплащане на окончателната част от възнаграждението за
извършеното строителство.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. Първо от ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивата жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и писмения отговор страните са поискали събиране
на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал.
2 и ал. 3 от ГПК.
По отношение на искането за назначаване на СТЕ, съдът счита, че
същото е неоснователно, доколкото поставените въпроси в искането на
въззивника нямат отношение към предмета на спора.
По същите съображения неоснователно се явява и направеното искане
по чл. 176 от ГПК.
Неоснователно е и следващото доказателствено искане за допускане до
разпит на трима свидетели, с чиито показания ще се установява как, по какъв
начин и на кой имейл адрес е осъществявана кореспонденцията между
страните по делото, канен ли е управителят на ищцовото дружество, за да му
се предявяват некачествените работи по сградата, какви са били некачествено
изпълнените CMP-та и от кога са същите. Съдът счита, че кореспонденция по
ел. поща не може да се установява с гласни доказателства.
По направените доказателствени искани в отговора на въззивната жалба,
съдът ще се произнесе в о.с.з., след становище на въззивника.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на
доклад.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. И. Б. по реда на чл. 176 от
ГПК да бъде задължен управителят на ищцовото дружество Р. Г. Т. да
отговори на въпроса „Комуникирал ли е с ответника А. Б. по електронна поща
и от кой, и на кой имейл адрес „Алма-ЕМ“ ООД е извършвала
кореспонденцията?“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. И. Б. за допускане до разпит
на трима свидетели, с чиито показания ще се установява как, по какъв начин и
на кой имейл адрес е осъществявана кореспонденцията между страните по
делото, канен ли е управителят на ищцовото дружество, за да му се предявяват
некачествените работи по сградата, какви са били некачествено изпълнените
CMP-та и от кога са същите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. И. Б. за назначаване на СТЕ.
НАСРОЧВА делото за 17.06.2025 г. от 10:30 часа, за която дата и час
страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се
5
спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни; да се подобрят отношенията между страните,
ако са важни за тях или се налага да продължат; да запазят имиджа и тайните
си; обичайно се изпълнява доброволно; за да се започне медиация, няма
значение на каква фаза е делото.; медиация можете да се проведе както на
първа, така и на втора инстанция.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

6