М О Т И В И
към
присъдата по НОХД N 30/2020 г. по описа на Районен съд - Девня,
четвърти
състав
Районна прокуратура
– Варна е внесла в РС – Девня обвинителен акт по обвинението срещу А.Р.А., ЕГН:
********** за това, че:
На 28.12.2019 г. в гр. Девня, обл. Варна съзнателно се ползвал от неистински официален
документ – свидетелство за управление на МПС № ********** издадено на
05.02.2019 г. в Белгия на името на A. A. /А.А./,
роден на *** ***, като от него за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност -
престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
По искане на подсъдимия съдебното
следствие по настоящото дело е проведено по реда на глава двадесет и седма в
хипотезата на чл. 372 т.2 от НПК, като в хода му той признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че е съгласен
да не се събират доказателства за тези факти. Съгласие за това дава и неговия защитник
– адв. Т. Г.. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за стореното
и моли за условна присъда.
Участващия в делото
прокурор поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано въз
основа на самопризнанията на подсъдимия и на доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство. Наказанието на подс. А. счита,
че следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността му
обстоятелства, предвид обремененото му съдебно минало, множеството санкции по
ЗДвП, липсата на СУМПС. Предлага да му бъде определено наказание в минимален
размер от две години и шест месеца лишаване от свобода и редуцирано съгласно
императивната разпоредба на чл. 58а от НК.
Защитникът на подсъдимия също пледира за
наказание, отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК в размер на около 1 година.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. А.Р.А. *** и не
притежавал СУМПС. На неустановена дата до 28.12.2019 г. и по неустановен по
делото начин той се сдобил със СУМПС № **********, издадено на 05.02.2019 г. в Кралство
Белгия на негово име, изписано като A. A.
На 28.12.2019 г. в около 17, 25
часа подс. А. бил спрян за проверка от дежурен
полицейски екип при РУ МВР – Девня в момент на управление на л.а. марка
„Мерцедес“, модел А.140 с рег. № FTAG326 по главен път I-2. По
време на извършената проверка подсъдимият представил на полицейските служители
– свидетелите И. Ц. Ц. и Д. Н. Х. белгийското СУМПС № **********/05.02.2019 г. При
извършена на място проверка в информационния масив на МВР било установено, че
подсъдимият не притежава СУМПС съгласно действащото законодателство в РБългария.
Поради тази причина
той бил поканен в РУ МВР – Девня, където се установило, че СУМПС, което
подсъдимият представил на контролните органи не е автентично и не отговаря на
задължителните реквизити.
С протокол за
доброволно предаване подс. А. предал на органите на
МВР СУМПС № **********, издадено на 05.02.2019 г. в Белгия на негово име,
изписано като A.A..
Същото било предоставено за
експертиза, като видно от заключението й е, че СУМПС представлява неистински
документ, сходно на външен вид с издаваните СУМПС на Кралство Белгия, но
различаващо от него по материал. Процесния документ
не отговаря на изискванията за материал използван при изработката и издаването
от компетентните органи на документ от същия тип. Придаден му е външен вид на
СУМПС издадени от Кралство Белгия след 01.05.2013 г.
Гореописаните фактически обстоятелства съдът приема за установени,
позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и на доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство, които напълно ги подкрепят, а
именно свидетелски показания, протокол за доброволно предаване, СТЕ. Налице е
както фактическа, така и логическа връзка между самопризнанията, направени от
подсъдимите и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, водеща
недвусмислено до извода, че деянието е осъществено от подсъдимия по начина,
описан в обвинителния акт. Ето защо и с оглед на
установената в хода съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и при
отчитане на заложеното в чл.373 ал.3 от НПК, съдът прие за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
316 вр. чл. 308 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК и го призна за виновен.
От обективна страна подсъдимият се е
ползвал от неистински официален документ по смисъла на чл. 93 т. 5 от НК
/каквото е СУМПС/, като от него за самото съставяне на документ не може да се
търси наказателна отговорност, тъй като по делото не е установено подсъдимият
да е съпричастен към съставянето на процесното СУМПС.
Деянието е осъществено от него при форма на вината пряк
умисъл, като същият е съзнавал, че се ползва от неистински документ, такъв на
който е придаден вид, че представлява СУМПС, издадено в Белгия на негово име.
Това обстоятелство се установява както от неговите самопризнания, така и от
факта, че подс. А. не притежава валидно СУМПС и
никога не е притежавал такова.
Квалификацията на деянието по тежко наказуемата
разпоредба на чл. 308 ал. 2 от НК се обуславя от факта, че подс.
А. се е ползвал от един от изброените в разпоредбата официални документи, а
именно СУМПС.
Причини за извършването на престъплението – незачитане
от страна на подсъдимия на установения в страната правов ред, утвърдени престъпни
навици.
Наказанието на подсъдимия
съдът определи при условията на чл. 54 от НК, тъй като не установи нито многобройни нито изключителни смекчаващи
отговорността му обстоятелства, при отчитането на които и най - лекото,
предвидено от закона наказание да се явява несъразмерно тежко спрямо
извършеното.
При
определянето на следващото се наказание съдът се съобрази с предвиденото в
съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за
този вид престъпление, отчете степента на обществената опасност на подсъдимия и
на извършеното деяние, като взе предвид подбудите, мотивирали го да извършат
конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства, влияещи
върху размера на отговорността им и съответно спази изискванията, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК относно постигането на целите на наказанието.
Настоящият съдебен състав
счита, че деянието извършено от подсъдимия разкрива една завишена степен на обществена
опасност, която е била взета предвид от законодателя при определянето на вида и
размера на предвиденото за този вид престъпление наказание. Съдът отчете и
факта, че в случая неистинския официален документ е ползван за управление на
МПС от неправоспособен водач.
Безспорно висока е и
обществената опасност на подсъдимия, които е личност с отдавна утвърдени
престъпни навици, многократно осъждан, като предишните му осъждания не влияят
на квалификацията на настоящото му деяние.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства, съдът приема проявеното съжаление от
подсъдимия за стореното, съдействието, което е оказал в хода на досъдебното
производство за разкрИ.е на обективната истина
Отчитайки тези
обстоятелства съдът определи основното наказание на подс.
А. в размер между минималния и средния, а именно лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца. По силата на чл. 373
ал. 2 от НПК и чл. 58 а от НК съдът намали така определеното наказание с
една трета, като постанови подсъдимият да изтърпи редуцирано наказание лишаване
от свобода за срок от една година. Безспорно е, че предвид предходните
осъждания на лицето, по които той не е реабилитиран наказанието следва да бъде
изтърпяно при строг режим, като института на условно осъждане спрямо него е
неприложим.
Съдът намира, че така определеното наказание съответства в
най - голяма степен на целите на генералната и специалната превенция, като в
същото време е достатъчно за постигане на превъзпитателен
и възпиращ ефект както върху
подсъдимия, така и върху
останалите членове на обществото.
При
постановяване на присъдата съдът се разпореди и с вещественото доказателство по
делото, като на
основание чл. 53 ал. 2 б. А от НК отне в полза на държавата вещта предмет на
престъплението, чието притежаване е забранено. Разпореди след влизане на присъдата
в сила неистинското СУМПС да бъде предадено на
съответните органи, компетентни да се разпоредят с нея.
При този изход на
делото съдът осъди подсъдимия да заплати съгласно чл. 189 ал. 3 от НПК разноските,
направени в хода на досъдебното производство за експертиза.
При тези
доводи и съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: