Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,13.06.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №8952 по описа за 2018год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, вр. чл.240 ал.1 и ал.2 вр.чл.79 ЗЗД вр. с чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „А.З.С.Н.В.”
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, ***, представлявано от ***.В молбата се твърди, че на дата 11.05.2017г.
подписано Допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК ********* и „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК *********, по силата
на които вземането на „Банка ДСК“ ЕАД от Е.А. ***, произтичащо от Договор за
стоков кредит № 141004 от 15.11.2015 г. е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор,
което вземане е индивидуализирано в Приемо-предавателен протокол от 11.05.2017г.
към Допълнително споразумение от 11.05.2017 г. за цедиране на вземания към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017г.Твърди
се, че приемо-предавателният протокол от 11.05.2017г. към Допълнителното
споразумение от 11.05.2017г. за цедиране на вземания към Рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2017 г. е представено само
е данните на длъжника Е.А. ***, тъй като данните на останалите длъжници са
защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5,
във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по
делото не се представят само на съда.Посочва се, че съгласно чл. 6.5. от
рамковия договора за цесия, А.з.с.н.в. в качеството на цесионер се е задължила
от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената
цесия, за което А.з.с.н.в. има изрично пълномощно от „Банка ДСК“ ЕАД. В
изпълнение на поетите договорни задължения и на изискванията на закона на
ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от страна на „Банка ДСК“ ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/141004 от
17.05.2017 г. посредством „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне, което
писмо се е върнало в цялост с отбелязване „Отсъства. Отдавна“, като е
отбелязано че писмото е върнато към подателя на 19.05.17 г. На ответника е
изпратено и второ уведомление за извършената цесия от страна на „Банка ДСК“ ЕАД
с Изх. № УПЦ-С-ДСК/141004 от 15.11.2018г. посредством куриерска фирма Лео
Експрес с товарителница № 68083827 и известие за доставяне, което е получено от
*** посочил себе си като съпруг на адресата.Към настоящата искова молба
представят заверени копия от уведомленията за извършената цесия от страна на
„Банка ДСК“ ЕАД с Изх. № УПЦ-П-ДСК/141004 от 17.05.2017 г. и с Изх. №
УПЦ-С-ДСК/141004 от 15.11.2018г. и молят съда да връчи на ответника същото
ведно и с исковата молба и приложенията към нея. Като се позовават на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ЕПК Решение № 3/16.04.14 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о..съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионер, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право.Процесното вземане произтича от сключен на 15.11.2015 г.
между „Банка ДСК“ ЕАД /кредитодател/ и Е.А. *** /кредитополучател/ по Договор
за стоков кредит № 141004 /Договора/, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на Договора кредитополучателят е заявил,
че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл. 5
от ЗПК и общи условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на
договора за кредит /т. 9 от Договора/.Съгласно т. 1 от Договора, кредиторът се
е задължил да отпусне на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1 979,00
лв. /хиляда деветстотин седемдесет и девет лева/ за закупуването от Технополис
България ЕАД /Търговец/ на телевизор.В т. 3 от Договора, кредитополучателят се
е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума за закупуване на
стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на сумата по
банковата сметка на Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за
финансирането на застраховката - да бъде усвоена еднократно, безкасово по
сметка на Застрахователя. За сключения договор за кредит Банка ДСК е издала
Уведомително писмо до Търговеца, в което е посочено, че е сключен договор за
кредит за закупуването на стоката, предмет на Договора за кредит, а ответникът
е декларирал че е получил от Търговеца стоката, описана във фактурата, чиято
стойност е финансирана с процесния договор за кредит. С извършването на
плащането към Търговеца, Кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на договора, като за потвърждаването на
плащането Търговецът е издал Фактура с № **********/15.11.2015 г., в която е
посочен начин на плащане с ДСК кредит.Погасителните вноски, които
Кредитополучателят се задължава да изплаща на Кредитодателя, съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с годишен процент на разходите, който
изразява общите разходи като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Годишния процент на разходите е посочен в погасителния план, неразделна
част от договора за кредит и включва лихви и такси, които Кредитополучателят
дължи на Кредитора. Страните са постигнали съгласие в т. 6 от Договора, за
срока на Договора кредитът да се олихвява с годишен фиксиран лихвен процент в
размер на 17,88 % /седемнадесет цяло и осемдесет и осем стотни процента/, като
лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща
месечно. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на
376,02 лв. /триста седемдесет и шест лева и две стотинки/, а общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 2 355,02 лв. /две хиляди триста
петдесет и пет лева и две стотинки/.Кредитополучателят се е задължил да върне
сумата по кредита в срок от 24 /двадесет и четири/ месеца или до 15.11.2017 г.
на 24 /двадесет и четири/ бр. месечни погасителни вноски, съгласно погасителния
план, неразделна част от Договора, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска, като първите 23 /двадесет и три/ вноски са в размер на
98,69 лв. /деветдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки/ всяка, а
последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на 85,15 лв.
/осемдесет и пет лева и петнадесет стотинки/.Съгласно раздел 6, т. 12 от ОУ към
Договора, при забава в плащането на месечна погасителна вноска от деня следващ
падежната й дата, частта от вноската представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
/десет/ процентни пункта. На посоченото основание на кредитополучателя е
начислена лихва за забава в размер на 138,87 лв. /сто тридесет и осем лева и
осемдесет и седем стотинки/ считано от 05.10.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в районен съд.Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е15.11.2017 г. и не е обявяван за
предсрочно изискуем.Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 1078,01 лв., с
която са погасени, както следва: 250,38 лв. договорна лихва и 827,63 лв.
главница.Предвид изложеното з.А.з.с.н.в. ЕАД възниква правен интерес да предяви
вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване
на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Е.А.
*** в деловодството на Районен съд гр. Плевен, съгласно което претендираме от
ответника, в качеството му на кредитополучател по Договор за стоков кредит №
141004 от 15.11.2015г. да заплати: 1 151,37 лв. /хиляда сто петдесет и един
лева и тридесет и седем стотинки/ - главницата от непогасените месечни
погасителни вноски за периода от 05.10.2016 г. до 15.11.2017г. предявена на
краен падеж на процесния Договор, преди датата на подаване на Заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда; 125,64 лв. /сто двадесет и пет лева и шестдесет и четири
стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 05.10.2016
г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 15.11.2017 г. /падеж на последна
погасителна вноска/; 138,87 лв. /сто тридесет и осем лева и осемдесет и седем
стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима от 05.10.2016 г. до датата
на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава от
датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението. Съдът е образувал ч. гр. д. № 3983 на 8-ми гр. с-в по описа му за
1151,37 лв. /хиляда сто петдесет и
един лева и тридесет и седем стотинки/ - главницата от непогасените месечни погасителни вноски за периода от 05.10.2016
г. до 15.11.2017 г., предявена на краен падеж на процесния Договор, преди
датата на подаване на Заявлението по чл.
410 от ГПК в съда;
125,64 лв. /сто двадесет и пет
лева и шестдесет и четири стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима
за периода от 05.10.2016г. до 15.11.2017г.;
138,87лв. /сто тридесет и осем
лева и осемдесет и седем стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима от
05.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в районен съд,
законна лихва от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга.Претендират
се разноски.
В срокът по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответницата по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д.№3983/2018г. по
описа на ПлРС се установява, че ищецът е
депозирал в ПлРС заявление срещу ответницата за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Издадена
е заповед за изпълнение за
сумите, както следва: главница в размер
на 1151,37 лв.,договорна лихва: 125,64 лв. за периода от 05.10.2016 г. до
15.11.2017 г.;обезщетение за забава: 138,87 лв. за периода от 05.10.2016 г. до
31.05.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 31.05.2018 г. до окончателното и изплащане, както и
деловодни разноски в размер на 28,32 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лв.
Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за стоков
кредит № 141004, сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Е.А. *** на 15.11.2015 г.,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Банка ДСК“
ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ АД
/понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/ по силата на Договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/ от дата 20.04.2017 г.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на
чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№3983/2018год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявените искове са
допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Ищецът е направил искане за издаване на
неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид,
че на ответникът са били указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и неявяването му в с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово
отсъствие, както и че предявените искове са вероятно са основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.
При това положение,
съдът намира, че претенциите на ищеца са вероятно основателни, подкрепят се
изцяло от доказателствата, и следва да бъдат уважени в претендирания размер, на
осн. чл. 239 от ГПК.
При това положение , съдът приема, че следва да се уважат претенциите
на ищеца, той като от доказателствата по делото се установява тяхната
дължимост. При това положение, съдът
приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си и с поведението си е станал причина ищецът
да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на
ищеца, съобразно уважените претенции.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив и се осъди ответника да заплати разноските в размер на 78,32лв.
общо.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето
дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва
да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство
общо 221,68лв.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 вр.
чл. 124 от ГПК, по отношение на ответника Е.А. ***, ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***, следните суми:
главница в размер на 1151,37 лв.,договорна лихва: 125,64 лв. за периода от
05.10.2016 г. до 15.11.2017 г.;обезщетение за забава: 138,87 лв. за периода от
05.10.2016 г. до 31.05.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 31.05.2018г. до окончателното и
изплащане, за които суми е издадена заповед №2452/01.06.2018г. по ч.гр.д.№3983/2018г. на ПлРС.
ОСЪЖДА Е.А. ***, ЕГН **********,***, да заплати н.А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***, сумата от 78,32лв.,
представляваща направени деловодни разноски
по ч.гр.д.№3983/2018г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА Е.А. ***, ЕГН **********,***, да заплати н.А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ***, сумата от 221,68лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: