№ 125715
гр. София, 20.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20221110164745 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма-З] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК против В. В. В. за вземания, роизтичащи от договор за потребителски кредит.
По отношение на заявените вземания за сумата 57,01 лева - неустойка по чл. 25, ал. 2 от
договора, сумата 38,01 лева - просрочена такса "Експресно разглеждане", сумата 105 лева -
разходи за извънсъдебно и съдебно събиране на вземанията, съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая се установява от заявените фактически основания на предявените вземания, че
длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР
на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Отделно от това нормата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява задължение на съда да следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това.
За посочените вземания заявлението следва да бъде отхърлено, доколкото според настоящия
състав на съда са налице законови пречки искането да бъде уважено. Съображенията за това
са следните:
По отношение на претендираната неустойка:
Претендираното вземане за неустойка съдът приема, че всъщност почива на клаузата на чл.
26 от договора /а не както се сочи в заявлението чл. 25 от същия/, в който е предвидено
задължението на заемателя в срок до три дни от сключване на договора да предостави на
заемодателя следното обезпечение: две физически лица – солидарни длъжници, всяко от
които да отговаря на редица изисквания за трудова ангажираност, месечен доход, липса на
задължения и т. н. При неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 57,01
1
лева съгласно т. 5 на лист едно от договора.
В случая е безспорно обстоятелството, че сключеният между заемодателя и заемателя
договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК,
поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП,
тъй като ответникът има качеството на потребител. Обсъжданите клаузи от договора носят
характеристиките на неравноправни такива по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като са
уговорени във вреда на потребителя. Същите не отговарят на изискванията за
добросъвестност и внасят значително неравновесие в правата и задълженията между
страните. Същите попадат под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължават
потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по
договра след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на
договора за кредит за потребителя неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство при това на две лица
при главница по кредита в размер на 200 лева има за цел кредиторът да получи
допълнително възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем, което представлява
заобикаляне на изискванията на (ЗПК) и води до нейната нищожност съгласно чл. 21, ал. 1
от закона. В тази връзка следва да се обърне внимание на задължението на кредитора преди
сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като
извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно
платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На практика се получава
така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на това си задължение
на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез сключването на
договора. Последното води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на
потребителя финансова тежест, което е в противоречие както със закона - чл. 16 ЗПК, така и
с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В тази част заявлението следва да бъде отхвърлено.
По отношение на неплатената такса "Експресно разглеждане":
От съдържанието на договора става ясно, че обсъжданата такса се дължи за експресна
обработка на кандитатурата на потребителя в срок до 20 минути от постъпването й при
кредитора, ако искането е постъпило в работен ден и се разглежда с приоритет на следващия
работен ден, ако е постъпило в неработен ден. Следователно допълнителната услуга се
явява свързана със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския
кредит.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл.10а, ал.2
ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва да се има
предвид, че услугата касае действия, свързани с отпускането на кредита, начисляването на
такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този начин в тежест на
икономически по-слабата страна – потребителя, е възложена такса, срещу която да получи
приоритетно и бързо разглеждане на заявлението, с което неминуемо се нарушава
равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от които всякога
има интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове.
За пълнота следва да се посочи,че в договора за потребителски кредит не се съдържа клауза,
изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на „услугата“ -
неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв
2 е редовният срок за разглеждането им и какъв – приоритетният, респ. – какво
2
преимущество в тази връзка получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата.
Ето защо съдът приема, че възнаграждението, така уговорено с договора, попада в
хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Заявлението по отношение на
процесната сума следва да се отхвърли.
Претендираните такси в размер на 105 лева, представляващи разходи „за ангажиране на
човешки ресурси за извънсъдебно и съдебно събиране на вземането по чл. 13 от договора“.,
също са уговорени в нарушение на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което не
допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Събирането на вземането по кредита представлява част
от неговото управление. Също така, разноски за адвокатско възнаграждение се дължат в
съдебното производство и то при уважаване на исковата претенция. Всякакви извънсъдебни
разноски заплатени за консултации, съвети, писма, покани и т.н. остават за сметка на
лицето, което ги е направило. Освен това, по същността си тази клауза има
характеристиките на неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на вноските в
срок. С така уговорената клауза се цели заобикаляне на нормативно установеното в ЗПК
ограничение относно максимално допустимия размер на обезщетението за забава спрямо
потребителя. Изпадането на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси
единствено мораторна лихва за периода в размер на законната лихва, като всякакви други
договорни клаузи, уговарящи допълнителни задължения, независимо от тяхното
наименование като „такси“, „разходи“ „разноски“ и др., които по същността си имат за цел
обезщетяване на същата вреда за кредитора от настъпилата забава, са нищожни съгласно чл.
21, ал. 1 ЗПК и като такива не пораждат действие.
По изложените съображения, съдът приема, че заявлението следва да бъде отхвърлено за
посочените суми.
Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на заявлението
и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със заповедта за
изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 13,01 лева до сумата от
25 лева, както и за сумата над 156,10 лева до сумата от 300 лева - адвокатско
възнаграждение, доколкото не се установява заявителят да е платил по-висок размер на
възнаграждение от договорения минимален такъв съгласно представения договор, сключен
на 23.03.2022 г. /преди последното изменение на Наредба № 1/2004 г./, поради което за
разликата от 300 до претендирания размер от 500 лева заявлението също следва да се
отхвърли - не се установява такъв размер да е бил договорен от заявителя и процесуалния му
представител.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 260759/28.11.2022 г., подадено от [фирма-З], чрез адв. А. Н.,
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. В. В. в ЧАСТТА относно
сумата 57,01 лева - неустойка по чл. 26, ал. 2 от договора, сумата 38,01 лева - просрочена
такса "Експресно разглеждане", сумата 105 лева - разходи за извънсъдебно и съдебно
3
събиране на вземанията, както и в частта за разноските за сумата над 13,01 лева до сумата от
25,00 лева за държавна такса, както и за сумата над 156,10 лева до сумата от 500,00 лева -
адвокатско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4