Решение по дело №1341/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на М. А. М., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, адрес: [населено място], [жк], срещу Решение № 11939/15.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Причините, поради които жалбоподателят напуснал Сирия, същият изложил добросъвестно пред административния орган, но те били възприети и изтълкувани от същия неправилно. Жалбоподателят се опасявал за своята сигурност вследствие на водещите се военни действия в неговия район.

В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт преценил, че жалбоподателят не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тоест хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Такъв риск за него бил налице и той не можел да се завърне в Сирия, поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в България на хиляди километри от дома си.

Член 3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход.

Така изложените факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, довело до издаването на един незаконосъобразен акт

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заявява, че е напуснал Сирия заради войната, липсата на сигурност, опитите за насилствена мобилизация от страна на кюрдските сили и бомбардировките от турските сили. Назначеният му процесуален представител пледира за отмяна на решението. Посочва, че въпреки падането на режима на Б. А., ситуацията за кюрдите в североизточната част на Сирия остава нестабилна, с активни военни действия и риск за живота на гражданите. Моли съдът да вземе предвид актуалната динамична обстановка в Сирия и да предостави на жалбоподателя исканата закрила.

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в представен по делото писмен отговор, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Навежда доводи в насока направен от административния орган задълбочен анализ, обхващащ всички релевантни факти и обстоятелства от административното производство. Заявява, че не били допуснати административнопроизводствени нарушения и правилно бил приложен материалният закон, поради което жалбата следвало да бъде отхвърлена.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище, че административният орган правилно анализирал съобщената история и правилно констатирал, че не е налице основателно опасение от преследване по причините, посочени в чл. 8 от закона. В държавата по произход на жалбоподателя не била налице ситуация на безогледно насилие, ето защо жалбата следвало да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молба УРИ 105400-2542/31.07.2024 г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ – София, жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), където е регистрирана с рег.№ УП-33692/03.08.2024 г. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-33692/05.08.2024 г., в който е вписан с имената М. А. М., от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], обл.Хасака, Сирия, с идентичен постоянен адрес, гражданин на Сирия, ** по народност, религия –***, основно образование, професия – земеделец, семейно положение – неженен, без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данните за близките на чужденеца – родители, двама братя и две сестри, намиращи се в Сирия и в Ирак. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С Писмо рег. № УП-33692/07.08.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от М. А. М. молба за закрила. В писмо с рег. № М-15478/26.09.2024 г. (рег. № УП-33692/27.09.2024 г. в ДАБ при МС), на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 19.08.2024 г., в което същият е потвърдил данните, които предоставил при регистрацията си. Уточнил, че не може да представи документи за самоличност, тъй като личната карта, която притежавал в Сирия, загубил по пътя. Споделил, че няма близки роднини в държави от ЕС. Уточнил, че напуснал Сирия през юли 2024 година, преминавайки нелегално в Турция, където останал две седмици. На 23 юли 2024 година влязъл незаконно в Република България. След това бил транспортиран с автомобил до българо-румънската граница, където бил задържан от полицията. Посочил, че последният му адрес в Сирия бил в [населено място], община Камишли, област Хасака, където живял до напускането на страната. Заявил, че не е [семейно положение]. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава от ЕС. Не бил подавал молба за закрила в други държави освен в България. Не бил арестуван или осъждан. Уточнил, че принадлежи към кюрдската етническа група и че бил ***, като нямал проблеми заради етническата си принадлежност или изповядваната религия. Нямал проблеми с официалната власт в Сирия. Не членувал в политически партии или организации. Посочил, че имал майка и брат, които останали в Сирия. Чужденецът имал основно образование и работил като земеделец. Споделил, че напуснал Сирия заради войната, която направила района около неговото село опасен заради сраженията между кюрдските сили и турската армия, както и заради честите бомбардировки с дронове. Освен това се страхувал, че може да бъде принуден да воюва. Обяснил, че не се преместил в друго населено място в Сирия, защото войната обхванала почти цялата страна. Макар и лично да не бил свидетел на бомбардировките, знаел за тях. Уточнил, че няма близки, пострадали от войната, но знаел, че бомбардировките продължават, макар и в околността, което създавало несигурност. Чужденецът посочил, че близките му не могли да напуснат Сирия поради липса на финансови възможности. Не бил отбил военна служба и не бил получавал призовки за това. Никога не бил подлаган на преследване или заплахи, както той, така и семейството му. Категорично заявил, че не му било оказвано насилие и срещу него не били водени съдебни дела. Посочил, че не иска да се завърне в Сирия заради продължаващата война. Накрая подчертал, че подал молба за закрила в България, защото страната била спокойна и европейска.

С Решение № 11939/15.11.2024 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 28.11.2024 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 29.11.2024 г. и регистрирана с вх.№ УП-33692/29.11.2024 г. по описа на ДАБ при МС.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактическите, така и правните основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания също в присъствието на преводача и на разбираемия за търсещия закрила език.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от страна на орган на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето с процесното решение и съгласно същото, ДАНС не възразява да се предостави статут на лицето при наличие на законовите предпоставки за това.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради някоя от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма – действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – Сирия. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самият той заявява в интервюто. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната фактическа хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. А. М..

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз в случая не са налице, тъй като споделената пред интервюиращ орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия е налице конфликт и че той достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион там, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на обективираната информация в Справка № ЦУ-1841/23.08.2024 г. и Справка № ЦУ-1852/27.08.2024 г., издадени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно Сирийска арабска република, включително състоянието на сигурността в област Хасака. Предвид изложеното в тях е приел, че макар и да са налице спорадични актове на насилие, същите не можело да се оценят като въоръжен конфликт. От анализа на цитираната информация, въпреки оценяването на положението в страната като несигурно и напрегнато, не следвало насилието във всички части на държавата да се определя като безогледно. Инцидентите имали определени цели, но не били в състояние да предизвикат масов ефект. В тази връзка е отбелязано, че не трябва да се очаква, че което и да е правителство може да гарантира сигурността на всички граждани в дадената страна.

Съдът намира изложените от административния орган съображения за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в Сирия и в частност с тази в района, в който е живял жалбоподателят до напускането на страната, относима към датата на издаване на обжалваното решение.

Следва да бъде отбелязано, че дори и да е налице въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице, това не във всички случаи е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо М. А. М..

Към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни ситуацията там да е достигнала нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Преди да напусне страната, същият не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него.

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващите информации за все още наличен конфликт в страната по произход на оспорващия и данните за спорадични проблеми със сигурността там.

По изложените съображения съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изводите, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са законосъобразни, и макар да не са напълно актуални към настоящия момент, в крайна сметка разпоредителната част на акта е правилна.

Липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – член от семейството на жалбоподателя да има предоставена международна закрила.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в хода на съдебното производство е представена Справка вх. № МД-02-124/12.12.2024 г., съдържаща информация относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия след падането на режима на Б. А..

Съдът намира, че предвид настъпилите промени в политическата обстановка в Сирия в последните седмици, информацията в справката следва да бъде съобразена при настоящото произнасяне. Според данните, новата власт в Сирия, начело с ислямистката група „Хаят Тахрир ал Шам“ (HTS), е благосклонна към населението в страната, като обявява, че „…. хората, включително религиозните или етническите малцинства в частност, не би следвало да се страхуват от тяхното управление“, като бунтовниците обещават да изградят „родина за всички, включително всички секти и социални класи“. Посочва се, че Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили, представляваща вече бивши опозиционни групи, е заявила, че се е ангажирала да „завърши прехвърлянето на властта към преходен управляващ орган с пълни изпълнителни правомощия, проправяйки пътя към свободна, демократична и плуралистична Сирия“. Налице са и данни за плавно и мирно предаване на държавната власт от страна на досегашните членове на правителството на преходно правителство. Цитира се изявление на пратеника на ООН за Сирия, който заявява, че „Реалността е такава, че HTS, а също и другите въоръжени групировки, изпращат добри послания към сирийския народ... за единство, за приобщаване“. Следва да се отбележи и че в справката се съдържат данни за все още съществуващи въоръжени сблъсъци в части от Източна Сирия. Има и информация за атаки на израелската армия на територията на Сирия, като цели на ударите са предполагаеми правителствени обекти за химическо оръжие и ракети, а унищожаването им се прави, за да не се допусне възможност за попадането им в ръцете на екстремистите.

Анализът на данните от Справка с вх. № МД-02-124/12.12.2024 г. води до извода, че към настоящия момент на територията на страната по произход на жалбоподателя не е налице насилие, което да се приеме за достигащо нива, обосноваващи предоставяне на закрила на гражданите, идващи от Сирия, на основание чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Напротив, информациите за тази страна дават основание настоящият състав на съда да приеме, че обстановката след оттеглянето (свалянето от власт) на Б. А. е по-скоро сравнително спокойна. Настъпилите нови обстоятелства не са довели до съществена промяна в обществено-политическия живот в Сирия, която да рефлектира негативно на гражданите ѝ. От фактическа страна няма индикации за това, че след идването на власт на новите управляващи в страната са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост (основания по чл. 8 от ЗУБ). Информацията от справката и от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца (основания по чл. 8 от ЗУБ). Смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие (основания по чл. 9 от ЗУБ). Засега тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни, като в тази насока са и информациите от множество общодостъпни средства за масово осведомяване.

Като се има предвид актуалната обстановка в Сирия, съдът не намира основания да приеме, че положението там се характеризира с обстоятелства, обосноваващи прилагане на чл. 8 или чл. 9 от ЗУБ по отношение на оспорващия.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалба срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. М., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, адрес: [населено място],***, срещу Решение № 11939/15.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.