Решение по дело №3825/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 658
Дата: 8 април 2020 г.
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20197180703825
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 658/08.04.2020              Година  2020            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 19.02.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 3825 по описа за 2019 година и като обсъди :

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационната жалба на С.Ц.Ц. от гр.Етрополе против Решение №1938 от 28.10.2019г., постановено по АНД №5638/19г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII-ти н.с., с което е потвърден електронен фиш серия К №2425386 за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния закон, поради неправилен анализ на доказателствата и липса на пълно изясняване на фактическата обстановка. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се отмени обжалваният електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба

Настоящият съдебен състав приема, че разглежданата касационна жалба се явява подадена в срока по чл.211 ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.   

Пред Районния съд е установено, че на 02.12.2018 г. в 12:17 в гр.Пловдив, бул. „Санкт Петербург срещу №1, е било заснето извършено нарушение за скорост с МПС, марка „Фолксваген Бора“ с рег. №***, установено със мобилна система, като при разрешена скорост от 50 км/ч, е установена скорост от 75 км/ч, след отчитане на толеранс на измерената скорост от 3 км/ч или превишение на разрешената скорост от 25 км/ч. Установено е, че собственик на цитираното МПС е С.Ц., срещу когото е бил издаден процесния електронен фиш, с който, за така констатираното нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1, т.3 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 100 лева.

Съдът е приел, че е безспорно установен фактът на соченото нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, доколкото е установено и заснето с техническо средство, което е мобилно: видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „TFR1-M 581“. Приел е, че електронният фиш е издаден при спазване на административно- производствените правила.  

Каза се, доводите в касационната жалба са за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение.

Тук е мястото да се посочи, че, както касационните основания, така и пределите на проверката, осъществявана от касационната инстанция са точно и ясно очертани в чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН и чл.218 ал.1 и ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Така проверката на обжалвания съдебен акт се извършва само в обжалваната част и по посочените в жалбата основания, съответно в пределите на служебната проверка, очертана по-горе.

При така очертаните предели на действията на касационната инстанция се налагат следните правни изводи по конкретния правен спор.

По твърдението за неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила – касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Настоящата инстанция счита за неоснователни възраженията на касатора в тази връзка.

Към датата на извършване на процесното нарушение е в сила разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, съгласно която “При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“.

Разпоредба на § 6 т.65 от ДР на ЗДвП, с която се въведе легално определение на понятието и съобразно която "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.”

Нормата на ал.3 на чл.165 от ЗДвП, в съответствие именно на мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

В изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр.36 от 19.05. 2015г.), с която са уредени условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така и мобилните АТСС.

Съгласно чл.2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл.3 от същата, за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на разрешената скорост, която за път в населено място е 50 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на Ц. е заснет при движение със скорост от 75 км/ч, с автоматизирано техническо средство, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 50 км/ч..

ЗДвП, с разпоредбата на чл.189 ал.11 предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче, е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения електронен фиш и доколкото разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е специална спрямо разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, същия не е незаконосъобразен, тъй като предвид наличието на цялата, посочена по-горе информация, отпада необходимостта от допълнително изясняване на фактическата обстановка, още повече, че е приложен и снимков материал.

В този смисъл, настоящата инстанция изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд в тази насока, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни.

Неоснователни са възраженията на Ц., касаещи протокола за извършена последваща проверка на мобилната камера, а също така и тези по отношение липсата на снимка и за точното местоположение на радара.

По отношение на първото възражение, то то наистина би било основателно, но оправомощаването на Лабораторията на МВР по цитирания Протокол е публично достъпно на сайта на ДАМТН/чрез публикувания Списък на лица, оправомощени за проверка на средства на измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях/, като в регистъра под №37 фигурира именно Лаборатория към ГД „Национална полиция“, където изрично е вписан за предмет и последващи проверки па посочения тип радарен скоростомер.

Що се отнася до другите две възражения, то тези обстоятелства са без съществено значение за нарушението, извършено и заснето безспорно на територията на гр.Пловдив/всичките посочени от самия Ц. координати са все на територията на града с разстояния между тях от около 150-200 метра, като е посочено и в касационната жалба, но не следва да се забравя и че лекият автомобил е бил заснет в движение в определен участък от пътя по посочения булевард/.

В случая безспорно е било установено движение на въпросното собствено на касационния жалбоподател МПС на територията на града.

Едни подобни доводи биха били съществени за преценката на съда, но ако нарушението бе извършено извън населено място, при въведени ограничения само за определени участъци от пътя.

Предвид и изложения по-горе механизъм на действие на записващата система, съдът намира за безспорно доказано, че нарушението е извършено от Цачев, при липсата на каквито и да е други доказателства за противното. 

С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.първо от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                       

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1938 от 28.10.2019 година, постановено по АНД № 5638/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII-ти н.с.

 

  РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.