Д О Б Р И Ч К
И Р А Й О
Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
31.08.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети август две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия - Веселин Стефанов
Монов
при участието на съдебен секретар Стоянка Петрова,
разгледа
А.Н.Д. №659 по описа на ДРС за 2018 г.
Производството е по реда на
чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на „МД ТРЕЙДИГ
БГ” ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна,ул.”*” №6,ет.3,ап.10,
представлявано от управителя Д.К., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление
№336119/08.05.2018 година на Директора на ДТ на НАП-Варна.
С атакуваното наказателно
постановление за извършено административно нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 година на МФ,във вр. с чл.118, ал.4, т.1, във вр. с чл.185, ал.2,
изр.последно, във вр. с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ на основание чл.185, ал.2, изр.последно, във вр. с чл.185, ал.1
от ЗДДС на жалбоподателя „МД ТРЕЙДИГ БГ” ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева.
С жалбата се моли за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Навеждат се
оплаквания за допуснати съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, довели до ограничаване
на правото на защита, както и за незаконосъобразно привличане отговорността на
жалбоподателя, доколкото липсва
осъществен състав на адм.нарушение.
В съдебно заседание процесуалния представител на
жалбоподателя - адв.г.ж. от АК- гр.Варна поддържа искането за отмяна изцяло на
НП на посочените в жалбата правни доводи и основания.
В
съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от свой процесуален
представител– ст. юрисконсулт С.М..Представляващият държавната институция
пледира жалбата да се остави без уважение като неоснователна, а НП да се
потвърди изцяло, включително и в частта му, отнасяща се до размера на
наложената имуществена санкция. Изразява становище, че нарушението се явява
безспорно доказано от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства,приобщени от съда по предвидения процесуален ред.
Съдът, след преценка и анализ на събраните
по делото доказателства, в пределите и обхвата на въззивната проверка, посочени
в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното от
фактическа страна:
На 12.12.2017 година, около 13.45
часа свидетелите А.Д.А. и в.Д.В., заемащи длъжност „инспектор по приходи в ТД на НАП-Варна, офис Добрич,
извършили проверка в търговски обект – склад за мрамор, находящ се в
гр.Добрич,бул.”*” №52 стопанисван от жалбоподателя „МД ТРЕЙДИГ БГ” ЕООД. В хода
на проверката установили, че в търговския обект има монтиран и въведен в
експлоатация ЕКАФП - модел „Датекс”ДП 15-КL, чрез който се отчита реализирания оборот от търговските сделки с клиените.Констатирано
било още, че моделът на ФУ позволява да бъдат извършвани техническите операции
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми, извън случаите на продажби, при
всяка промяна на касовата наличност ,респ. начална сума, въвеждане и извеждане
на пари във и извън касата. За целите на проверката длъжностните лица изискали
от намиращата се към този момент в търговския обект свидетелка - А.М.С. /
продавач-консултант/, да изведе от фискалната
памет ЕКАФП междинен финансов отчет /л.16/, след което установили, че той е в
размер на 00.00 лева. В хода на проверката и във връзка с изрично отправен въпрос към св.С. за наличие на други суми в търговския
обект, същата представила на проверяващите парична наличност в размер на 237.00
лева, съхранявана в офисно помещение на търг.обект. По отношение на тази сума
св.С. пояснила, че й е оставена лично от управителя на дружеството, както и че не
съставлява реализиран оборот от продажби, а е предназначена за гориво. След
като съобразили изложените фактически обстоятелства, проверяващите органи извършили
на място и в присъствието на продавачката опис на представената сума /л.17/ за
която приели, че съставлява констатирана разлика в касовата наличност в размер
на 237.00 лева. В този смисъл, по отношение на констатираната промяна в
касовата наличност е приели, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си
извън случаите на продажби, да регистрира във ФУ всяка промяна на касовата
наличност в момента на извършването й с точност до минута, чрез опцията
„служебно въведени” суми, доколкото ФУ е притежавало такава техническа опция,
което се явява в нарушение на императива
на нормата на чл.33,ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ,във вр. с
чл.118, ал.4, т.1, във вр. с чл.185, ал.2, изр.последно, във вр. с чл.185, ал.1
от ЗДДС.
Фактическите констатации от
проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер.”АА” и №0290524/19.03.2018
година, съставен на място и в присъствието на св. А.М.С.. В протокола , който
свидетелката подписала лично, същата посочила като обяснения, че парите в
касата не са от продажби, а се използват за зареждане на гориво. Към ПИП и в подкрепа
на констатираното нарушение са приобщени като доказателства - междинен фискален
отчет от ФП на ФУ от датата на проверката - 19.03.2018 година /л.16/ в размер
на 00.00 лева и съкратен отчет от фискална памет на ФУ за периода 01.02.2018
година - 18.03.2018 година /л.16/.
След като съобразил фактическите обстоятелства
от проверката, св.А.Д.А., в качеството си на дл.лице, притежаващо необходимите
властнически правомощия /по арг.от Заповед №ЗЦУ-1582/23.12.2015 година на Изп.директор на НАП/ съставил АУАН серия „АА”
№F377967/23.03.2008 година, с който
привлякъл отговорността на „МД ТРЕЙДИГ БГ” ЕООД за осъществен състав на
адм.нарушение по чл.33,ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ,във вр. с
чл.118, ал.4, т.1, във вр. с чл.185, ал.2, изр.последно, във вр. с чл.185, ал.1
от ЗДДС. Актът е съставен при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и в присъствието
на упълномощено от представляващия дружеството лице.При предявяване та акта му не
са изложени възражения или обяснения във връзка с установеното адм.нарушение и описана
фактическа обстановка от страна на упълномощеното лице.Такива възражения са
представени допълнително в законоустановения 3-дневен срок от страна на представляващия
търг.дружество пред наказващия орган.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка на административното нарушение съдът намира за безспорно установена
от показанията на актосъставителя А.Д.А. и св.В.Д.В. /очевидец, при
установяване на нарушението/ и на св.А.М.С. /сочена от защитата/, както и от приобщените в хода на съдебното
следствие писмени доказателства, а именно: Възражение от Д. К. №
17576/26.03.2018 година; Наказателно постановление № 336119/08.05.2018 г.;
Известие за доставяне от 14.05.2018 г.; Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г.; АУАН
№ F377967/23.03.2018 г.; Протокол за извършена проверка № 090524/19.03.2018 г.;
Копие от фискални бонове; Приложение към ПИП КД-78 № 0790524/19.03.2018 г.;
Справка за лицата, работещи по трудови правоотношения; Декларация, подписана от
Д. Кахведиоглу от 22.03.2018 г.; 1 лист оферти; Възражение с вх. №
17576/26.03.2018 г. срещу АУАН № F3779467/23.03.2018 г.
Въз основа на АУАН и в
законоустановения срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН наказващият орган е издал поднадзорното
НП №336119/08.05.2018 година, с което за извършено нарушение по чл.33,ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ,във вр. с чл.118, ал.4, т.1, във вр. с
чл.185, ал.2, изр.последно, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на основание
чл.185,ал.2,изр.последно, във вр. с чл.185,ал.1
от ЗДДС е ангажирал отговорността на жалбоподателя.
В законоустановения преклузивен
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят, в качеството на легитимирана страна
с правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното
постановление, при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът я намира за неоснователна.
Съдът намира, че действията на
наказващия орган по привличане отговорността на провинилия се субект се явяват законосъобразни
и правилни, както и в съответствие с нормативните изисквания на чл.52,ал.4 от ЗАНН. А това е така, доколкото към ангажиране отговорността на жалбоподателя за
осъществен състав на адм. нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
год.на МФ наказващият орган е пристъпил след
като е съобразил не само законосъобразносттта и обосноваността на АУАН, изложените
възражения и приложени безспорни доказателства
по административно-наказателната преписка, но така също и обстоятелството, че няма
неизяснени и спорни обстоятелства във
връзка с констатираното от длъжностните лица нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, издадена на осн. чл.118, ал. 4 ЗДДС, извън случаите на
продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми
при наличие на техническа възможност на ФУ за такава регистрация. В разглеждания случай бе установено по безспорен начин, че констатираната разлика в касовата наличност на търговеца, в размер 237.00 лева, представляваща
въвеждане на пари в касата, не е била отразена чрез ФУ в момента на
извършването й с точност до минута, с помощта на функцията „служебно въведени”
средства, въпреки обстоятелството, че монтираното в обекта ФУ-модел „Датекс”ДП 15-КL е имало такава техническа опция. Безспорно
доказателство в насока на изложените съждения се явява представения междинен
финансов отчет /л.16/, извлечение от фискалната памет на ЕКАФП, на който ясно е
отразено с цифри, че няма „сл.въведени” и „сл. изведени” суми до момента на
проверката. Посочените фактически обстоятелства компрометират изцяло несъстоятелните
доводи на защитата, по отношение на този
доказателствен факт, дали ФУ е имало техническа възможност за извършване на такива
операции или не, както и твърдението, че липсата на направено описание в НП и
АУАН на посоченото обстоятелство, възпрепятства възможността да се прецени, в какво
точно се изразява нарушението. Следва да се подчертае още, че в АУАН и НП освен това, че е посочен конкретно
моделът на въведеното в експлоатация ФУ, също е отразено обстоятелството, че на
отпечатания междинен финансов отчет няма
регистрирани суми чрез операциите „служебно въведени” и служебно изведени”,
което недвусмислено сочи, че такава опция е била въведана и технически е можело
да се осъществи. Изтъкнатите неоспорими
фактически обстоятелства налагат
за съда да приеме, че претенциите на защитата за липса на описание на
техническите данни на ФУ, следва да се отхвърлят като неприемливи и правно
неиздържани.
В подкрепа на описаната фактическа обстановка и развита обвинителна
теза съдът приема, че се явяват показанията на актосъставителя А.Д.А. и св.В.Д.В.,
които в качеството си на компетентни длъжностни лица на ТД на НАП-Варна,офис
Добрич лично са установили процесното нарушение при извършване на проверката. Свидетелите
правдиво и обективно изложиха пред съда конкретни факти и обстоятелства, които
лично са възприели по време на проверката, за да достигнат до извода, че е
налице осъществен състав на адм. нарушение по 33,ал.1 от наредба
Н-18/13.12.2006 год на МФ във вр. с чл.118,ал.4,т.1 във вр. с чл.185,ал.2,,изр.последно
, във вр. с чл.185,ал.1 от ЗДДС. По отношение на представените парични средства
в размер на 237.00 лева актосъставителят и св.В. посочиха, че те са били намерени
в помещение на търговския обект - офис на управителя, откъдето св.А.С. ги е взела
и предала. Според показанията на актосъставителя и св.В. продавачката е изтъкнала пред тях изрично, че
установената касова наличност в обекта не е от продажби, а е била предназначена
за гориво. Изложените конкретни факти и обстоятелства от актосъставителя и св. В.,
по отношение на това , къде е била оставена намерената в търг. обект парична наличност
в размер на 237.00 лева, изцяло съвпадат с показанията свидетелката А.М.С. /разпитана
по искане на защитата/. Пред съда свидетелката повтори посочените факти от
актосъставителя А. и св.В., че сумата се е намирала в офис на търг.помещение,
където са извършвани и сдлеките от търговеца, Свидетелката поясни още и за начина,
по който е протекла проверката в обекта,
като потвърди факта, че тя лично е направила извлечение на междинния финансов
отчет от фискалната памет на ФУ и е положила подпис под направения опис пред
нея опис,след изброяване на паричните средства.
Съдът намира, че показанията на
св.А.С. в насока на намерената в търг.обект парична наличност, не компрометират
обвинителната теза и правния извод, че с неизпълнение на задължението на
19.03.2018 година, извън случаите на продажби да регистрира във ФУ всяка
промяна на касовата наличност в момента на извършването й с точност до минута,
чрез операцията „служебно въведени” суми в размер на 237.00 лева, жалбоподателят
е осъществил състава на нарушение по чл.33,ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006
година на МФ,във вр. с чл.118, ал.4, т.1, във вр. с чл.185, ал.2, изр.последно,
във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Несъстоятелни и правно
неиздържани са доводите на защитата, че поради липса на легално дефиниране на
понятието „каса” в Наредба №Н-18 от 2006 година, би могло да се приеме, че това
е място, където лицето по чл.3, ал.1 от цитираната Наредба съхранява парите,
които е получило от извършените продажби на стоки или услуги за съответния ден,
и по отношение на които е издало ФКБ на основание чл.25,ал.1 от същата Наредба.
Изложените доводи и аргументи не се споделят от съда. Макар и да няма легално
дефиниране на понятието „каса” в наредбата, соченото обстоятелство не
компрометира крайния извод на наказващия орган, че намерените парични средства представляват
„касова наличност”, доколкото те са оставени в търговския обект и са били предназначени
във връзка с осъществяване ня
търговската дейност /респ. презназначени за гориво за автомобилите на търговеца/.
Друг е въпросът, ако тези средства са лични или от реализиран оборот от продажби
- каквито обстоятелства не се сочат от свидетелите
и не са установени в хода на производство, както и не са изтъкват като аргумент
и от защитата. Посочва се единствено факта, че парите са намерени в търговския
обект /офисно помещение в него/, както и че са били предназначени във връзка с
осъществяване на търговската дейност.Това формира еднозначен извод, че в
конкретния случай е имало настъпила промяна в касовата наличност, по отношение
на която дружеството е нарушило реда и начина за регистриране и отчитане на
продажби в търговския обект. Нарушенето конкретно се изразява в неизпълнение /бездействие/
на установено със силата на императива задължение, извън случаите на продажби
да се регистрира във ФУ всяка промяна на касовата наличност в момента на
извършването й с точност до минута, чрез операцията „служебно въведени” суми. В
контекста на изложените правни съображения съдът отхвърля претенциите на
жалбоподателя,поддържани и от защитата че липсва осъществен състав на адм.
нарушение от страна на санкционирания субект, тъй като намерената сума в търговския обект не
съставлява „касова наличност” по смисъла на закона, доколкото не се е намирала
в касата /чекмеджето/ на самия касов апарат. С оглед на изложените съображения
съдът намира, че обвинителната теза се основава на безспорни и неоспорими доказателства,
от които съдим и за извършено адм. нарушение от дружеството-жалбоподател,
сставомерно по текста на чл.33,ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година на
МФ,във вр. с чл.118, ал.4, т.1, във вр. с чл.185, ал.2, изр.последно, във вр. с
чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Доколкото в случая се касае тъй
нар.”безвиновна отговорност” на нарушение , извършено от юридическо лице, то и
въпросът за субективната съставомерност на нарушението не следва да се подлага
на коментар от съда. Съдът намира за необходимо обаче, да коментира по
отношение на въпроса, дали процесното нарушение съставлява „маловажен случай”
на адм. нарушение, макар и да не се релевирани претенции от защитата в тази
насока.
Настоящият съдебен състав приема,
че инкриминираното нарушение не покрива белезите на „маловажен случай”,
доколкото същото не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните нарушения от този вид.Несъмнено, че преценката на съда в случая се обуславя от важността и
дълбочината на засегнатите обществени отношения, свързани с правилното
функциониране на системата на контрол върху осъществяваната от ЮЛ и търговци
дейност,която при така констатираното нарушение винаги бива препятствана. Наличните
смекчаващи отговорността обстоятелства, че се касае за „първо” по рода си
нарушение и това, че от неговото осъществяване не са настъпили размер вреди за
фиска /доколкото се касае за „формално нарушение”/ не са такива, че да налагат
извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието, а единствено
следва да бъдат ценени при определяне размера на имуществената санкция - в
каквато насока е и санкционната норма на чл.185, ал.2 /изр. последно/ от ЗДДС.
При извършената служебна проверка
на НП и АУАН в обхвата и пределите посочени в нормата на чл.314, ал.1 от НПК,
съдът констатира, че същите са съставени при спазване на процесуалните правила.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаване на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури,
изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са съставени от
компетентни длъжностни лица, съобразно делерегираните им властнически
правомощия / по арг. по арг. от Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 година на Изп. директор на НАП/. Вмененото във вина нарушение е конкретизирано в степен,
позволяваща на нарушителя
да разбере за какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Липсват нарушения от материално правен и процесуален характер,
доколкото в НП е посочено конкретно и нарушената
материално-правна норма, мястото и датата на извършване на нарушението, както и други обстоятелства,
имащи съществено значение за предмета на спора. Обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, съдът
не приема за съществено процесуално
нарушение, доколкото в разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН е указано, че АУАН
следва да бъде подписан поне от един от свидетелите посочени в него, което е
достатъчно основание за неговата валидност. Приложима в случая се явява и
разпоредбата на 53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която НП се издава и когато е
допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина /в
тази насока Постановление №5/1968 г. на Пленума на ВС на РБ/. Следва да се
отбележи и това, че неизписването в АУАН на ЕГН на свидетеля В.Д.В., не води до
неяснота и обективна невъзможност да се установи самоличността му. Още повече, че се касае за
длъжностно лице работещо в държавна институция, на което е посочен както служебния
адрес, така и трите имена. В този смисъл, несъстоятелно се претендира с жалбата
за допуснато нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН по отношение на данните на
свидетеля.
Съдът не споделя и отхвърля изцяло
като несъстоятелни сочените от защитата претенции в насока, че при издаване на
НП наказващият орган е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото не е разгледал и обсъдили допълнително
представените от жалбоподателя възражения, в законоустановения 3-дневен срок
след съставяне на акта, ккоето е довело до ограничаване правото на защита. Изтъкнатите
правни доводи не отговарят на обективната истина, доколкото неотразяването на
възраженията, като доказателство на което се основава наказващият орган в НП,
не води автоматично до ограничаване на правото на защита. Още повече, че се
касае единствено за непосочване на това доказателство в НП , което всъщност наказващият
орган е обсъдил и преценил преди издаде постановлението.
Аргумент в подкрепа на изложеното е факта, че въпросните възражения след като бяха
изискани от съда и представени от въззиваемата страна като постъпил доказателствен
материал по преписката в ТД на НАП Варна на 26.03.2018 година.Или
с други думи, до издаване на НП на 08.05.2018 година те очевидно са били приложени по
административнонаказателната преписка и безспорно съобразени от наказващия
орган, при осъщестяване на властническите си правомощия по чл.52,ал.4 от ЗАНН.
Несъстоятелни са и релевираните претенции в
жалбата, с които се твърди, че няма направено точно описание на мястото, където е
намерена сумата от 237.00 лева, което водело до неяснота на обвинителната теза,
а оттам и до накърняване на правото на защита. В АУАН и НП ясно е посочено като
обстоятелство, че към момента на проверката, паричната наличност в обекта е в размер на 237.00
лева, както и че същата съставлява констатирана разлика в размерна 237.00 лева.
Така направено описанието на намерената парична наличност, както и това, че
същата не представлява реализиран оборот от продажби, а е била предназначени за
гориво по никакъв начин не води до накърняване на правото на защита и неяснота на обвинителната
теза,поставяща в невъзможност да се защити нарушителя.
Водим от гореизложените правни съображения
и мотиви, съдът приема, че няма допуснати съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да
са довели до накърняване на правото
на защита и да
съставляват основание за отмяна на поднадзорното постановление.
За извършеното адм.нарушение по
чл.33,ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година на МФ,във вр. с чл.118, ал.4,
т.1, във вр. с чл.185, ал.2, изр.последно, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС/ на
основание чл.185, ал.2, изр.последно, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя „МД ТРЕЙДИГ БГ” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
500 /петстотин/ лева. Съдът намира, че определянето на имуществената санкция в минималния размер се явява справедливо и съответно на тежестта на нарушението, доколкото същото се явява първо по
рода си за санкционирания субект както и че не води до неотразяване на приходи,
респ. няма щета за фиска. В
този смисъл, съдът счита,
че макар и да е
определена в самия законов минимум, с наложената "имуществена санкция" биха могли да се реализират целите на чл.12 от ЗАНН.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно
постановление №336119/08.05.2018 година на Директора на ДТ на НАП-Варна, с
което за извършено нарушение на чл.33,ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 година
на МФ,във вр. с чл.118, ал.4, т.1, във вр. с чл.185, ал.2, изр.последно, във
вр. с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност на „МД ТРЕЙДИГ БГ” ЕООД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”*” №6, ет.3, ап.10,
представлявано от управителя Д.К., с ЕГН:********** на основание чл.185, ал.2,
изр.последно, във вр. с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :