Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 23. 02. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - „В“ въззивен
състав, в открито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 9586 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258. от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа
на постъпила въззивна жалба от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК ********, седалище
и адрес на управление ***, служебен адрес и адрес за
призоваване град София, ул. „********(въззивник) чрез процесуалния представител адвокат С.Г. срещу решение
№ 106443 от 03. 05. 2019 г., постановено от Софийския районен
съд, 68-и състав, по гр. д. № 64460 по описа
за 2016 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло
е отхвърлил регресен иск с правно основание чл. 411,
изр. второ от Кодекса за
застраховането (КЗ) за сума в общ размер на 2481 лева
и 41 стотинки, от които 2466 лева и 41 стотинки заплатено застрахователно
обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд са били, че ищецът не е доказал
наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и
делинквента.
Въззивникът оспорва обжалваното
решение като неправилно, незаконосъобразно
и непълно. Твърди, че изводите
на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност.
Поддържа, че по делото е било установено наличието на всички елементи от
пораждащия регресното право фактически състав.
Заявява, че неспазването на законоустановената форма
за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност. Иска обжалваното
решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено решение, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор
на въззивната жалба от ищеца
в първоинстанционното производство
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ"“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление
***, ж. к. „Възраждане“, ул. “********(въззиваемо дружество). С писмено изявление за хода
на устните състезания оспорва въззивната жалба
и заявява, че обжалваното решение е правилно, обосновано, справедливо и
законосъобразно. Твърди,
че ищецът (въззивникът) не е провел пълно и главно
доказване на иска.
Иска от въззивния съд да отхвърли въззивната
жалба, а ако не я отхвърли, то да уважи предявените искове в намален размер. Претендира разноски пред
настоящата инстанция: юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78, ал.
5 от ГПК относно претендираните разноски от насрещната страна.
Въззивният съд, след
като прецени становищата на страните и събраните пред първата инстанция
доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е редовна
и допустима. Вследствие на служебна проверка
въззивният съд установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Относно правилността му намира следното.
На 02. 02.
2016 г. въззивникът (ищецът) е сключил
застрахователен договор с третото лице „М.“ ООД (полица № 440116213012512), по силата
на който било застраховано следното имущество: моторно превозно средство марка
„Скания“, модел „R 143/420“, рег. номер *******(застраховано
моторно превозно средство). Периодът на застрахователното покритие е бил от 02.
02. 2016 г. до 24, 00 час‚
на 01. 02. 2017 г.
На 05. 08.
2016 г. свидетелят Я.Г.Я.е управлявал застрахованото моторно превозно средство.
Спрял е на паркинга на сервиз „Диана“ в град Бургас, намиращ се на изхода на
града в посока към град София. Докато той е бил в сервиза С.М.е управлявал
друго моторно превозно средство на паркинга (марка „Волво“,
модел „FH 12“, рег. номер ******, в композиция с
ремарке с рег. номер ******). При извършване на маневра и движейки се на заден
ход С.М.е ударил застрахованото моторно превозно средство. Вследствие на удара е
била увредена предната част на застрахованото моторно превозно средство „Скания“, в частност са били увредени предният капак,
предното огледало, левият струйник и дясната
чистачка, решетката и гредата под челното стъкло и таблото. Размерът на претърпените
имуществени вреди по средни пазарни цени е общо 2 704 лева и 84 стотинки. Отчитайки
овехтяването на увредените части и разходите за подменяването
им, размерът на вредите е 1 183 лева и 30 стотинки.
След като чул
удара, свидетелят Я.Г.Я.е излязъл от сервиз „Диана“ и се е обадил на телефон
112. Заедно със С.М.започнали да попълват протокол. Впоследствие пристигнали
служители на Министерството на вътрешните работи, под чиито указания протоколът
е бил съставен. Въззивникът (ищецът) е бил уведомен
за настъпилото увреждане същия ден по телефона от свидетеля Я.Г.Я., вследствие
на което била заведена щета № 44010211605469. Застрахованото моторно превозно
средство било ремонтирано (от ЕТ „Б.Д.Б.– Л.Н.“), като на 16. 09. 2016 г. въззивникът (ищецът) е заплатил стойността на ремонта в
размер на 2 466 лева и 41 стотинки по банков път. Въззивникът
(ищецът) е изпратил регресна покана до въззиваемото (ответното) дружество за заплащане на сумата
от 2 466 лева и 41 стотинки, както и 15 лева ликвидационния разходи, като регресната покана е била получена от въззиваемото
(ответното) дружество на 28. 09. 2016 г. То не заплатило посочените суми.
Тази
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства:
застрахователна полица № 440116213012512, двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, свидетелските показания на Я. Г.Я., уведомление
за щета, нареждане за групово плащане с приложен опис, регресна
покана и пощенски плик и експертното заключение по съдебната автотехническа експертиза. Изброените доказателства са
хармонични и еднопосочни. Чрез тях гореизложената фактическа обстановка се
доказва напълно. Двустранният констативен протокол е съставен по законоустановения образец и съдържа изискуемите реквизити
съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд
(Наредбата). Той има поставен номер 02845 и е датиран към 05. 08. 2016 г.
Информацията за настъпилото пътнотранспортно произшествие в такъв случай не се
подава до Гаранционния фонд от органите на Министерството на вътрешните работи,
а от застрахователя (чл. 5, ал. 4 от Наредбата). Възражението на ответното (въззиваемото) дружество, направено с отговора на исковата
молба, че двустранният протокол е бил съставен като неистински документ с цел
да бъде използван за носенето на облаги, е неоснователно. Застрахователят е
длъжен да предостави безплатно два екземпляра на бланката за попълването на
подобен протокол при сключването на договора, както и при поискване (чл. 5, ал.
4 от Наредбата). В разглеждания случай попълнената бланка е била предоставена
от въззиваемото дружество (видно от търговското
означение в горния десен ъгъл) и протоколът носи подписите на две лица, за
които няма данни да са заинтересовани от изхода на делото.
От така установената
фактическа обстановка въззивният съд достига до
следните правни изводи. Първата инстанция правилно е приела, че приложимият във
времево отношение закон е КЗ (в сила от 2016 г.) предвид датата на застрахователна
полица № 440116213012512 и въз основа на пар. 22 от
Преходните и заключителните разпоредби към КЗ. Ищецът (въззивникът)
е станал страна по валидно застрахователно правоотношение с обект
застрахованото моторно превозно средство. Пътнотранспортното произшествие е
настъпило в периода на застрахователното покритие, поради което е налице
застрахователно събитие (макар и по делото да не са били представени общите
условия към застрахователния договор, страните не спорят, че пътнотранспортно
произшествие е един от покритите рискове). Въззивникът
(ищецът) е заплатил застрахователно обезщетение, с което е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредите (делинквента),
съответно спрямо застрахователя на гражданската му отговорност. Елементите на
фактическия състав (валидно застрахователно правоотношение, неправомерно
поведение, вреди, причинна връзка между неправомерното поведение и вредите,
наличието на вина на делинквента) са доказани,
следователно в правната сфера на ищеца (въззивника) е
възникнало правото по чл. 411 КЗ във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията
и договорите. Районният съд обаче е приел, че въззиваемото
(ответното) дружество не е пасивно материалноправно
легитимирано, тоест че то не е
носител на съответното юридическо задължение за обезвреда.
Пред въззивния съд страните спорят относно правилността
на този извод.
Във връзка с
възражението на въззивника, че въззиваемото
дружество всъщност е застраховало гражданската отговорност на делинквента, въззивният съд
намира следното. Застрахователният договор е абсолютна търговска сделка (чл.
286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 6 от Търговския закон). За нея се
прилагат особените правила за търговските сделки независимо от качеството на
страните. В отклонение от принципа за липса на форма на търговските сделки, законът
предвижда форма за действителност за застрахователния договор (чл. 293, ал. 1
от Търговския закон във връзка с чл. 344, ал. 1, изр. първо КЗ). Дори и така
обаче правилото, че страната не може да се позовава на нищожността, ако от
поведението ѝ може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението (чл. 293, ал. 3 КЗ), следва да намери приложение.
По делото е
представена застрахователна полица № BG/23/116000778572 за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ (л. 46 от първоинстанционното
дело). Като страни по нея са посочени въззиваемото
(ответното) дружество и „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ КЛОН БУРГАС“. Във връзка с предмета
на договора е индивидуализирано следното моторно превозно средство: марка „Волво“, модел „FH 12“, рег. номер ******. За период
на застрахователно покритие е посочено от 02. 05. 2016 г. до 01. 05. 2017 г.
Застрахователната полица е неподписана,
поради което изискуемата от закона писмена форма не е била спазена. Въпреки
това по делото са налице данни, от които може да бъде направен извод, че въззиваемото (ответното) дружество не е оспорило
действителността на изявленията. Така от бланката на двустранния констативен
протокол личи, че тя е била предоставена от въззиваемото
дружество във връзка с договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ (чл. 487, ал. 4 КЗ във връзка с чл. 5, ал. 2 от Наредбата).
Също така от приложената справка от Гаранционния фонд е видно, че въззиваемото дружество е отразило застрахователния договор
в своята информационна система (чл. 8, ал. 2 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г.
за регистър на Гаранционния фонд за обмяна и защита на информация и за издаване
и отчитане на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от КЗ). При това
положение ответното дружество не е можело да се позове на нищожността на
застрахователната полица на л. 46 от първоинстанционното
дело. Всъщност, страната не го е и направила с отговора на исковата молба. При
това положение мотивите на районния съд за нищожност на този застрахователен
договор поради липса на форма са неправилни. Съответно, становището на въззиваемото дружество за правилност на извода на районния
съд е неоснователно.
От двустранния
констативен протокол се установява, че вредите са настъпили при движение на
заден ход, следователно поради сблъсък на ремаркето в застрахованото моторно
превозно средство марка „Скания“. Въпреки това, от
протокола и свидетелските показания може да се направи извод, че ремаркето е
било функционално зависимо от влекача, поради което неподписаният
застрахователен договор, в който е посочен само влекачът (не и ремаркето) все
пак следва да бъдат покрити от въззиваемото дружество
въз основа на чл. 479, ал. 1 КЗ. Поради изложените съображения наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховане на гражданската
отговорност на делинквента от въззиваемото
(ответното) дружество трябва да се приеме за установено при условията на пълно
и главно доказване.
Във връзка със
становището на въззиваемото дружество присъдената
сума да бъде в намален, а не в пълен размер, въззивният
съд намира следното. Своевременно с отговора на исковата молба ответното (въззиваемото) дружество е направило възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Тежестта на доказване на възражението за съпричиняване лежи върху ответното (въззиваемото)
дружество предвид общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. По делото липсват данни
и не са били събрани доказателства за съпричиняване.
От свидетелските показания и двустранния констативен протокол се установява, че
вредите са били нанесени докато застрахованото моторно превозно средство е било
паркирано. При това положение са налице данни за обратното: че не е налице съпричиняване, защото поведението на свидетеля и водач на
застрахованото моторно превозно средство по никакъв начин не е допринесло за
настъпването на вредите. Що се отнася до определения със съдебната автотехническа ескпертиза размер
на вредите при отчитане на коефициента на овехтяване,
въззивният съд намира, че той е неприложим. При
изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при
ремонта части, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна
стойност (решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о.,
ТК). Меродавен е размерът на вредите по средна пазарна стойност без прилагане
на коефициент на овехтяване, който експертизата определя на общо 2704 лева и 84
стотинки с ДДС или 2254 лева и 4 стотинки без ДДС.
В заключение: въззивната жалба е основателна и първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено като неправилно. Предявеният иск в размер на
2 481 лева и 41 стотинки трябва да бъде изцяло уважен.
Разноски. С оглед изхода на делото и предвид
направеното искане, в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени сторените в процеса разноски.
Пред първата инстанция
въззивникът (ищецът) е сторил разноски в размер за
държавна такса, депозит за възнаграждение на вещото лице и адвокатско
възнаграждение, за чието реално изплащане по делото има доказателства (за
реалното изплащане на депозит за разпит на свидетеля по делегация в размер на
50 лева по делото няма данни, поради което тези разноски в частност не следва
да бъдат присъдени).
Ответното
дружество не е направило възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК пред първата инстанция.
При това положение общият размер на дължимите разноски в първоинстанционното
производство е 597 лева и 96 стотинки.
Пред въззивната инстанция въззивникът е сторил следните разноски: държавна такса в размер на 49 лева
и 62 стотинки и адвокатско възнаграждение. Адвокатското
възнаграждение е уговорено в размер на 341 лева и 3 стотинки без ДДС или 409
лева и 24 стотинки с ДДС. По делото е представена фактура, удостоверяваща
реалното му заплащане с
ДДС по уговорения начин. Въззиваемото дружество е
направило възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. То е частично основателно. По делото
не е налице правна или фактическа сложност. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение по актуалната редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес
е 403 лева и 70 стотинки, тоест заплатеното адвокатско възнаграждение в размер
на 341 лева и 3 стотинки без ДДС е под нормативно установения минимум. При
служебна справка в публичния регистър на Националната агенция за приходите въззивният съд установява, че адвокат Г. е била
регистрирана по Закона за ДДС към датата на заплащането на възнаграждението.
Начисленият ДДС се счита неразделна част от дължимото от доверителя адвокатско
възнаграждение (пар. 2а от Допълнителните разпоредби
към Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения), поради
което реално изплатеното възнаграждение в размер от 409 лева и 24 с ДДС трябва
да бъде намалено до нормативно установения минимум от 403 лева и 70 стотинки.
Тогава общо дължимите разноски във въззивното
производство са в размер на 453 лева и 32 стотинки.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
изцяло решение № 106443 от 03. 05. 2019 г., постановено от Софийския районен
съд, 68-и състав, по гр. д. № 64460 по описа
за 2016 г., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА
въз основа на чл. 411 от Кодекса за застраховането
във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
***, ж. к. „Възраждане“, ул. “*******да заплати на „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***,
служебен адрес и адрес за призоваване град София, ул. „*******“ № *******,
сумата в размер на 2 481 (две
хиляди четиристотин осемдесет и един) лева и 41 (четиридесет и една) стотинки,
представляваща сбор от платено от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД застрахователно
обезщетение в размер на 2 466 (две хиляди четиристотин шестдесет и шест)
лева и 41 (четиридесет и една) стотинки по застрахователна полица №
440116213012512 от 02. 02. 2016 г. и щета № 44010211605469 и ликвидационни
разноски в размер на 15 (петнадесет) лева вследствие на увреждане на моторно
превозно средство марка „Скания“, модел „R 143/420“, рег. номер *******при
пътнотранспортно произшествие, настъпило в град Бургас на 05. 08. 2016 г.,
ведно със законната лихва от 11. 11. 2016 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА
въз основа на чл. 78, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ"“ АД
да заплати в полза на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД
сумата от 597 (петстотин деветдесет и
седем) лева и 96 (деветдесет и шест) стотинки – разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА
въз основа на чл. 78, ал. 1 във връзка с ал. 5 от
Гражданския процесуален кодекс „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК
- ЗАСТРАХОВАНЕ"“ АД да заплати в полза на „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД сумата от 453 (четиристотин
петдесет и три) лева и 32 (тридесет и две) стотинки – разноски във въззивното производство.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.