Решение по дело №52/2019 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 57
Дата: 4 април 2019 г. (в сила от 16 декември 2019 г.)
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20197220700052
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 53

гр. Сливен, 04.04.2019 год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,        в публично заседание  на двадесет и пети март

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                         Ваня Костова                                              и с участието на прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от               съдията            административно  дело №   52      по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е административно и намира правното си основание в чл.186 ал.4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на „Синева-02” ЕООД гр. Сливен против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-17-0339514/30.01.2019 г., издадена от Началник сектор „Мобилни групи” Бургас, отдел „Оперативни дейности”, Дирекция „Оперативни дейности”, Главна дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП, като заместващ Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас при Централно управление на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност по отношение на „Синева-02” ЕООД гр. Сливен е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на т.о.– склад за плодове и зеленчуци”, находящ се в гр. С., бул. „Б. ш.”, ППЗУ, с. от „Синева-02” ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а” от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от същия закон. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Заявява, че в същата не са посочени текстовете на закона, които са послужили като основание за издаването му. Не бил издаден АУАН за констатирано нарушение на дружеството, както и НП. Твърди, че АУАН има издаден, но по отношение п. С. М. Заявява, че неправилно е посочено, че не е издаден фискален бон, такъв бил издаден в 9:23 часа, 17 минути преди да се легитимират и. на „Фискален контрол”. Твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като от представените с преписката доказателства не се установявали материалноправните основания за налагане на ПАМ. Заявява, че не било извършено административно нарушение. Твърди, че т. бил абсолютно изряден и генерираната печалба по никакъв начин нямало да ощети държавния бюджет. Счита, че е нарушен принципът за съразмерност, посочен в чл. 6, ал. 1 от АПК. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира за направените по делото разноски.

В с.з. оспорващият, чрез п. си адв. И.Г. *** поддържа подадената жалба.

Административният орган Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас при Централно управление на НАП, чрез п. си ст. юриск. С. Д. счита жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди ЗППАМ.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 28.01.2019 г. е извършена оперативна проверка на т.о.по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - склад за плодове и зеленчуци находящ се в гр.С., бул. „Б. ш." - ППЗУ, с. от „Синева - 02" ЕООД, с ЕИК: ***. В хода на проверката е направена контролна покупка на 30,6 кг. портокали в 09:05 ч. на 28.01.2019 г. на обща стойност 36,70 лв., заплатени в брой от Б. Б. Б. – и. по п., като плащането е прието от С. Р. М., с ЕГН: ********** - п. в обекта. За извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, модел A300S - KL, ИН на ФУ: ED239487 и ФП № 44239487, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. Касов бон е издаден от п.-к. 20 мин. от извършената фактическа продажба след легитимация и опис на паричните средства.

„Синева - 02" ЕООД, с ЕИК: *** отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18 на МФ/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в т. о. чрез фискални устройства поради, което следва да регистрира извършваните от него продажби на ЕКАФП.

За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0339514/28.01.2019г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК. (л.142-144)

На 31.01.2019 г. е съставен АУАН сер.АА № 0057621, за констатирано нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. издадена от министъра на финансите във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС срещу С. Р. М.

Описаните в ПИП сер. АА № 0339514/28.01.2019г. факти и обстоятелства са възприети изцяло от началник сектор „Мобилни групи“ Бургас, действащ като заместник на началник отдел "Оперативни дейност" Бургас и възпроизведени в издадената от него Заповед № ФК-17-0339514/30.01.2019 г., с която на основание чл. 186, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност по отношение на „Синева-02” ЕООД гр. Сливен е наложена принудителна административна мярка „Запечатване на т.о.– склад за плодове и зеленчуци”, находящ се в гр. С., бул. „Б. ш.”, ППЗУ, с. от „Синева-02” ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а” от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от същия закон.

Изложени са съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено, че при конкретното му определяне от административния орган са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, вида и характера на т. дейност, стойността на извършената продажба на 28.01.2019 г. – 36,70 лв., среднодневния оборот на стойност - 1194,84 лв., декларираните финансови от дейността на дружеството по години, а именно: данъчна печалба за 2018-та година - 00,00 лв.; 2017г. -693,3 лв., 2016г. - 00,00 лв., както и целите, които се иска да бъдат постигнати с налагането, а именно да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения.

Описано е, че с констатираното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти.

Изложени са мотиви, че издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в т. о., издавани от или във връзка с ФУ, както и предаване на данни по чл. 118 ЗДДС, са все нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи и/или управляващи т. о., като се счита, че неизпълнението на задълженията показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, както и организация в т. о., която няма за цел спазване на данъчното законодателство.

Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби, водещи до неправилно определяне на дължимите налози.

В мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на т. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за фиска.

Оспорената ЗПАМ е връчена на жалбоподателя на 05.02.2019 г. (неправилно посочено 05.01.2019 г.)

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по делото писмени доказателства.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е по пощата на 18.02.2019 г. т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С разпоредбата на  чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно  чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на т. ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".

От събраните по делото доказателства безспорно е установено нарушение на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, при което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН.

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал.1, т.1 и т.3 от ЗНАП и правомощията предоставени на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас при Централно управление на НАП със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 год. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (л. 162). Същият е бил заместван в производството по издаване на оспорения административен акт от Началник сектор „Мобилни групи” Бургас, отдел „Оперативни дейности”, Дирекция „Оперативни дейности”, Главна дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП, при спазена процедура на заместване по  чл. 84, ал. 2 от Закона за държавния служител. В надлежната форма, със заповед № ЗЦУ-853/22.06.2018 г. поради отсъствието на титуляра, главният секретар на Национална агенция за приходите е определил лицето, което ще осъществява неговите функции, произтичащи от длъжността. (л.165)

Не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.

 Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че в заповедта липсват убедителни мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3 от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол сер. АА № 0339514/28.01.2019 г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. По делото не са представени доказателства от оспорващия, че не е извършено процесното нарушение. Обстоятелството, че след легитимацията на проверяващите е издаден касов бон в 9:23 ч. за извършената покупка в 9:05 ч., не може да бъде прието като изпълнение на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан. В протокола изрично е посочено, че фискалния бон е издаден след легитимация на проверяващите и факта, че именно тогава е започнала проверката е виден и от издадения дневен отчет от фискалния апарат, който е от 9:23 ч. на 28.01.2019 г..

Неотразяването на извършената контролна покупка от „Синева-02” ЕООД чрез издаване на фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство, констатирано със съставеният протокол не е опровергано с представени от т. доказателства по делото. Положителният факт-издаване на фискална касова бележка за осъществена продажба в т. о., следва да бъде установен и е в тежест на т.-з. л., тъй като липсата на издадена касова бележка е отрицателен факт, доказан със съставения протокол за извършена проверка.

Маркираните чрез ФУ продажба на стойност 36.70 лв. в 9:23 ч. на 28.01.2019 г., не представлява доказателство за издаване на фискален бон за извършеното плащане от контролните органи. Несъответствие между посоченият час на съставяне на протокола за проверка 09.40 ч. и посоченото в протокола, че фискален бон за контролната покупка е издаден след легитимация на проверяващите  и часа на издаване на фискалния бон 09:23 ч., съдът намира за несъществено, доколкото от приложения дневен отчет от фискалния апарат е видно, че същият е издаден в 9:23 ч. на 28.01.2019 г. т.е. при започване на проверката. Несъмнено контролната покупка е направена преди 09:23 ч., и това е посочено в протокола за проверка, а именно в 09.05 ч., тъй като е логично контролните покупки да са извършени от органите по приходи, преди легитимацията им като проверяващи и преди 09.40 ч., когато вече е започнала оперативната проверка в т. о.. В противен случай, ако покупката беше направена след легитимацията на органите по приходи и в хода на проверката, едва ли т. би си позволил да не издаде фискална касова бележка за извършената покупка. От изложеното следва извода, че фискалния бон за извършената контролна покупка е издаден във връзка със започналата проверка на т. о. и именно поради нея, а не при извършване на самата покупка.

При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 15-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая административният орган действа целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. ПАМ е наложена за срок от 15 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от т.

Не може да бъде споделено твърдението, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради липсата на съставено наказателно постановление. Административнонаказателното производство няма отношение към налагането на ПАМ, доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален административен акт, след установено по съответния ред при проверка от органите по приходите административно нарушение.

Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. В конкретният случай, не може да се приеме, че с налагането на ПАМ преследваната от закона цел е нарушена. Разпоредбата на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, респ. на чл. 3 от Наредбата имат за цел, установяване на стриктен контрол на извършваните в брой продажби от субектите в стопанисваните от тях търговски субекти, с оглед определяне на оборота за целите на косвения данък от една страна и дисциплиниране на т. при извършването на продажби на дребно от друга страна.

Процесната ПАМ е наложена именно с превантивна цел - преустановяването на поведение, водещо до неотчитане на касови приходи, като от друга страна с оглед на срока на налагането й, предвид характера на нарушението, местоположението на т. о., капацитета на т. о., стойността на извършената продажба, съотнесена към среднодневния и общия реализиран оборот, съдът преценява конкретната мярка като пропорционална.

В случая е без значение за настоящото производство изхода от административно наказателното производство, започнало с акт за установяване на административно нарушение. Материално правната разпоредба на чл. 186, ал.1 от ЗДДС, не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран административнонаказателен акт, с който се установява административно нарушение и се налага съответното наказание.

До друг извод не води и разпоредбата на чл. 187, ал.4 от ЗДДС, тъй като тя е приложима, само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и административно наказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка като незаконосъобразна, а до прекратяване на действието и. За законосъобразността на наложената ПАМ не е относимо и обстоятелството дали лицето по отношение, на което е приложена ПАМ може обективно да се възползва от възможността за нейното прекратяване по реда на чл.187 ал.4 от ЗДДС.

Предвид гореизложеното се налага извод за неоснователност на жалбата. Процесният административен акт е издаден от компетентен орган, надлежно овластен, в съответствие с чл. 186, ал.3 ЗДДС. Правилно е приложен материалният закон. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е целта на закона.

Искането за разноски на оспорващия, с оглед изхода на правния спор е неоснователно. Искане за присъждане на разноски ответника по оспорването не е правил.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Синева-02” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к.“С. к.“ бл…. вх…. ап…. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-17-0339514/30.01.2019 г., издадена от Началник сектор „Мобилни групи” Бургас, отдел „Оперативни дейности”, Дирекция „Оперативни дейности”, Главна дирекция „Фискален контрол”, ЦУ на НАП, като заместващ Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас при Централно управление на НАП, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: