Р Е Ш Е Н И Е
№713
от 31.10.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Дорета Атанасова, като разгледа дело № 266/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково,
докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на Т.П.Л. срещу Уведомително писмо /УП/ изх. №
02-260-6500/2847/10.03.2022 г. на заместник-изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която са обективирани
частичен отказ за финансово подпомагане по Подмярка
13.2./НР 2, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, ЗДП, пълен отказ за финансиране по
СЗ-ДККП и Схема за млади земеделски стопани и е наложена санкция по СЗ-ДККП,
последната в размер на 20 422,91 лева.
Изложени са доводи за нищожност на
акта като издаден от некомпетентен орган. Нарушени били разпоредбите на чл. 26
и чл. 35 АПК. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Не
била спазена установената в закона форма – конкретно не били изложени мотиви за
кои от площите са оторизирани суми, за кои от тях е постановен отказ и на кое
основание – резултат от проверки за двойно декларирани площи, от
административни и други проверки, от несъответствие на площите със слоя площи в
добро земеделско състояние. Били предвидени намаления относно неспазване на
финансовата дисциплина и линейно намаление. Актът бил издаден в противоречие с
материалния закон. Не било посочено дали БЗС, които се стопанисват, или част от
тях не отговарят на изискванията за подпомагане, от кого е установено това,
чрез какви методи и в кой период, нито на кое правно основание е определено
намалението. Липсвали конкретни мотиви при определяне на санкцията за бъдещ
период и при извършване на прихващането. В таблица 2 било посочено извършено
прихващане без да е отразено основанието за това, вкл. и дали са издадени и влезли
в сила АУПДВ. Моли да бъде прогласена нищожността на акта, алтернативно –
същият да бъде отменен. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание
жалбоподателят Т.П.Л., редовно призован, чрез
процесуалния си представител, поддържа изложеното в жалбата. Твърди, че е
недопустимо в хода на съдебното производство да се мотивира оспореният акт. Сочи,
че декларираните площи били обект на проверка на място, противно на посоченото
в УП, при които проверки били установени недопустими за подпомагане площи 2 ха
от общо 89 ха. Моли актът да бъде отменен. Претендира разноски по списък.
Ответникът - Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В писмена молба, чрез пълномощник, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен
съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Т.П.Л. е подал заявление
УИН 26/050620/04730 за кампания 2020 г. за оторизиране и изплащане на финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както
следва: мярка 13
„Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ – подмярка 13.2. Компенсационни плащания за други райони,
засегнати от значителни природни ограничения /Подмярка
13.2./НР 2/, схемата за единно плащане на площ – СЕПП, мярка 12/Натура 2000, схема
за преразпределително плащане /СПП/, схема за плащане
на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда /зелени
директни плащания, ЗДП/, схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /домати,
краставици, корнишони и патладжан, СЗ-ДККП/, схема за
млади земеделски стопани /МЗС/.
В УП изх. № 02-260-6500/2847/10.03.2022
г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е обективиран частичен отказ за подпомагане по Подмярка 13.2/НР 2, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, ЗДП и
пълен отказ за подпомагане по СЗ-ДККП и МЗС, както и е наложена санкция по СЗ-ДККП,
последната в размер на 20 422,91 лева.
В таблица 1 от УП „Оторизирани суми
/в лева/“ се съдържат схема/мярка, заявена за подпомагане за кампания 2020 /колона
1/, исканата сума, формирана на база произведението от декларираната площ и
ставката по всяка отделна схема/мярка /колона 2/, намаления /колона 3/ и
оторизирана сума, получена като разлика между исканата сума и приложимите
намаления и редукции /колона 6/. Посочени са ставките за всяка една от схемите
и мерките. Като основания за намаление на субсидията е посочено – след
извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими
за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ, в
случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на
заявлението съгласно Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки за директни плащания, наложена ставка на корекция
/„финансова дисциплина“/, определена съгласно чл. 26 от Регламент /ЕС/ №
1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 в изпълнение на Регламент
/ЕС/ № 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г. /за кампания 2020 г. – 2,906192
%/.
В таблица 2 от УП „Извършени
плащания /в лева/“ се съдържат схема/мярка за подпомагане /колона 1/, дата, на
която е извършено плащането /колона 2/, оторизирана сума /колона 3/ и изплатена
сума /колона 6/. Липсват данни за прихваната сума и удържан данък, с изключение
на прихваната сума в размер на 1636,49 лева по СЕПП /санкция, наложена с УП
изх. № 02-260-6500/13590/04.08.2021 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“, без данни за оспорването му/.
УП е получено на 16.03.2022 г., а
жалбата срещу него е депозирана на 30.03.2022 г. в Административен съд -
Хасково.
Административен
съд - Хасково, при така установената фактическа обстановка, като прецени
доводите на страните и служебно по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146
от АПК провери законосъобразността на административния акт в оспорената му
част, приема за установено от правна страна следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице с
правен интерес срещу тази част на индивидуален административен акт по чл. 21,
ал. 1 АПК, която го засяга неблагоприятно, и който акт подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На
първо място, УП е издаден от компетентен административен орган - Заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, въз основа на делегиране на правомощия
от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - органа, „в чиято компетентност
поначало е решаването на съответния проблем“ /§ 1, т. 1 ДР АПК/, като ирелевантно е обстоятелството кое е физическото лице,
избрано от Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ по предложение на министъра на
земеделието, храните и горите съгласувано с министър-председателя, да бъде
носител на административни правомощия в качеството му административен орган,
конкретно – Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ /чл. 18, ал. 1, т. 2, чл.
20, т. 1-3, чл. 20а във връзка с чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП; чл. 6, ал. 2, т. 1 и
чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“;
Протокол № 114 от заседанието на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ от
15.06.2017 г. и Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021 г. на Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ - л. 19-23; ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм.
д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС; ТР № 1 от 21.01.2022 г. по тълк.
д. № 4/2019 г., ОСС на ВАС, I и II колегия/. По тези съображения се формира
извод, че не е налице основание за прогласяване нищожността на акта съгласно
чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.
На
второ място, по заявлението на Т.П.Л. е издадено и
оспореното в настоящото съдебно производство УП. В последното се съдържат данни
за сумите, които подлежат на оторизиране, и сумите, които са изплатени. Реално
искането на заявителя се удовлетворява чрез превод на съответната сума по негова
сметка. Ако бъдат констатирани обстоятелства, които са пречка за изплащане на
субсидията или са предпоставка за прилагане на санкции, субсидия не се изплаща.
Крайният акт в административното производство намира външен израз във
фактическите действия – превод на сума или непревеждането й, а в писмена форма
заявителят се уведомява за предприетите по заявлението му действия на ДФ
„Земеделие“ с УП от вида на процесното. В съдебната практика е утвърдено
разбирането, че самото УП обективира административния
акт, постановен по съответното заявление. Поради това по отношение на УП се
извършва преценка нарушена ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно
формата и съдържанието на ИАА.
Въпреки опосредяването на данните по преписката в табличен вид, в
УП не се съдържат ясни мотиви защо не се допуска оторизиране на поисканата сума
/чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК/. Липсата на мотиви предпоставя
извода за нарушение на производствените
правила, от категорията на съществените, като води до ограничаване правото на
защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/ на лицето
заявител, съответно до отмяна на постановеното УП. Липсата на мотиви препятства
преценката издаден ли актът в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Съгласно
Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската
колегия на Върховния съд мотивите „не е необходимо да съвпадат по време
издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по
които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение.
Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. /…/ Не
съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове
и отказите за издаване на такива“.
В
случая липсва конкретизиране на заявената площ и установената като недопустима/наддекларирана площ, съответно – основанието за обективиране на отказа за оторизиране на заявената сума по
всяка една от схемите и мерките. Неясно остава за лицето, което е подало
заявление за финансово подпомагане, както и за съда, конкретно по схемата
СЗ-ДКПП по-малко, повече или точно 30 ха са заявени за подпомагане с оглед
различните ставки, които са посочени в УП като суми за първите 30 ха и при площ
над 30 ха. В оспореното писмо липсват мотиви и за приложената ставка по подмярка 13.2/НР 2 съобразно размера на заявените хектари.
Липсват и мотиви за отказа да се оторизира в пълен размер поисканата по схема
МЗС сума. Не е обсъдено от органа отговаря ли земеделският стопанин на
условията по чл. 50 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 във връзка с чл. 45 ЗПЗП,
съответно на изискванията на Наредба № 3 от 17 февруари 2015 г. за условията и
реда за прилагане на схемите за директни плащания, издадена на основание чл.
38а, ал. 4 от ЗПЗП.
От
събраните по преписката писмени доказателства и обективираното
в УП не може да се обуслови категоричен извод кое е основанието да се откаже
финансиране – площи, заявени от повече от един кандидат, неспазване на срокове
за подаване и/или редакция на заявлението, наложена ставка на корекция
/„финансова дисциплина“/, и в хода на каква проверка са установени недопустими
за подпомагане площи, посочени в съответното заявление – административни
проверки /чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП във връзка с Наредба № 105/22.08.2006 г. за
условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК/, проверки
на място /чл. 37, ал. 3 и ал. 4 и чл. 26а-чл. 26б от ЗПЗП/, автоматизирани
проверки спрямо данните в слоя допустими площи от СИЗП и предоставени данни от
МЗХГ и МОСВ. За извършването на конкретните проверки /административни проверки
и проверки на място/ се предоставя информация едва в становище от ответника от
10.05.2022 г., постъпило при реализиране на предоставената с разпореждане от
21.04.2022 г. възможност. Административният орган е задължен да изложи коректно
фактите по делото, въз основа на които е формирал и своите правни изводи, още
при издаване на административния акт. Недопустимо е осъществилата се фактическа
обстановка да се установява въз основа на твърдения досежно
фактите и обстоятелствата от значение за случая, изложени от страните за първи
път в хода на съдебното производство, в което съдът осъществява контрол за
законосъобразност на оспорения акт и същият не следва да допълва/изменя волята
на административния орган, изразяващо се в подмяна на съображенията, мотивирали
преценката на органа. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на
акта на фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го
орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от
административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на
субективните права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо
волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат допълвани след
приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото
съобщаване, не могат да бъдат посочени за първи път в писменото становище по
жалбата, депозирано от ответника на 10.05.2022 г., доколкото страната е била
напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяване на
конкретното решение /отказ за оторизиране на финансова помощ/ и съответно да
организира адекватно защитата си, а съда - да извърши съдебен контрол за
законосъобразност. Налице са сочените в чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т.
2 и т. 3 от АПК основания за отмяна на ИАА в оспорената му част.
В тази посока е и съдебната
практика: Решение № 5897 от 15.06.2022 г. по адм. д.
№ 2366/2022 г., V отд. на ВАС, Решение № 1487 от
16.02.2022 г. по адм. д. № 10488/2021 г. на ВАС, V отд., Решение № 331 от 17.01.2022 г. по адм.
д. № 8785/2021 г. на ВАС, V отд., Решение № 13170 от
22.12.2021 г. по адм. д. № 7845/2021 г. на ВАС, V отд., Решение № 12366 от 3.12.2021 г. по адм. д. № 7003/2021 г. на ВАС, V отд.,
Решение № 9297 от 10.07.2020 г. по адм. д. №
6537/2019 г. на ВАС, ІV отд.
Извод: съдът приема акта в
оспорената му част за незаконосъобразен - издаден от компетентен орган, но при
неспазване на изискуемата писмена форма и в нарушение на административнопроизводствените
правила, от категорията на съществените, поради което жалбата на Т.П.Л. следва да бъде уважена като
основателна. Преписката следва да бъде изпратена на административния орган за
ново произнасяне съгласно чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, който следва да
посочи конкретни факти и обстоятелства, подкрепени с приложени писмени
доказателства, като формира окончателните си правни изводи относно размера на
сумата, която подлежи на оторизиране и изплащане, основанието за пълен или
частичен отказ за оторизиране на суми за кампания 2020 г., наличието на
основания за прихващане на суми и налагането на санкции за бъдещ период, като
предостави възможност на кандидата да участва в административното производство,
вкл. и да представи доказателства с цел изясняване на спорните факти и
обстоятелства относно спазването на изискванията за получаване на финансово
подпомагане по всяка една от мерките и схемите /чл. 34 и следващите във връзка
с чл. 7 – чл. 9 от АПК/. Органът е длъжен да съобрази, че по заявлението на Т.П.Л. са оторизирани и изплатени
конкретни суми по заявени схеми/мерки, вкл. и по отношение на „Възстановяване
от финансова дисциплина“, в които части УП е благоприятно за адресата му и
поради което спрямо тях не се дължи ново произнасяне.
С оглед изхода от спора и чл. 143,
ал. 1 АПК, в съответствие с т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълкувателно дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски, представляващи държавна такса /л. 10/ и адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно. Представен е договор за правна
защита и съдействие /л. 136/, видно от който е уговорено и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Доколкото делото е
без определен материален интерес, не се отличава с фактическа и правна
сложност, не са събирани допълнителни доказателства с цел изясняване на спора,
вкл. и не е назначавана експертиза, то на основание чл. 144 АПК във връзка с
чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на адвокатско възнаграждение следва да бъде
определен в минималния такъв съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 510
/петстотин и десет/ лева.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174, чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/2847/10.03.2022 г. на
заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която
са обективирани частичен отказ за финансово
подпомагане по Подмярка 13.2./НР 2, СЕПП, Мярка
12/Натура 2000, СПП, ЗДП, пълен отказ за финансиране по СЗ-ДККП и Схема за
млади земеделски стопани и е наложена санкция по СЗ-ДККП, последната в размер
на 20 422,91 лева.
ИЗПРАЩА
преписката за ново произнасяне от административния орган по заявлението на Т.П.Л.
с УИН 26/050620/04730 за кампания 2020 г. в едномесечен срок от влизане в сила
на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, изложени в него.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“, със седалище – гр. София, да заплати на Т.П.Л.,
ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 510
/петстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република
България, чрез Административен съд - Хасково.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: