Р Е Ш Е Н И Е
№ 545
гр. Горна Оряховица, 18.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря С.Б., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1590 по описа на Районен съд – Г.О.за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.318 и сл. ГПК, вр. чл.49 СК.
Образувано е по искова молба от С.Т.А. срещу Е. И. А. с
иск за прекратяване на брака им с развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство. В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 1988 г.
Сочи се, че от брака си имат две деца, които понастоящем са пълнолетни. Твърди
се, че по време на брака е закупен жилищен имот в гр.Г.О.и е поето кредитно
задължение към „Уникредит Булбанк“ АД за задоволяване на нужди на семейството. Ищецът
твърди, че от четири години страните живеят разделени, като той живее в Германия,
а ответницата – в България. Твърди, че ответницата го посещавала за по няколко
месеца. Двамата опитали да живеят заедно в Германия, но до трайно съжителство в
чужбина не се стигнало. Ищецът счита, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен и моли за прекратяването му с развод.
Ответницата Е. И. А. не е подала отговор на исковата
молба,
не се явява в проведените открити съдебни
заседания и не заема становище по предявения иск.
Съдът, след
съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за сключен граждански
брак се установява, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 14.08.1988
г. в с.Куцина, община Полски Тръмбеш. При сключване на брака ответницата
променила фамилното си име на А..
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 993, том V, рег.№ 8771/23.05.2006 г., дело № 901/2006 г. на
Нотариус № 296-НК, с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в
Служба по вписванията при Районен съд – Г.О.с вх.рег.№ 2299/23.05.2006 г., акт
№ 101, том VII, дело № 1534/2006 г., по време на брака си, на 23.05.2006 г.,
страните са придобили недвижим имот в гр.Г.О.– самостоятелно обособено жилище с
площ от 51 кв.м., представляващо източната част от сутеренен етаж от масивна
жилищна сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена – УПИ XXV-1619 в кв.283 по плана на града за цена от 16 500
лв., от която 15 889,73 лв., или равностойността на 12 600 швейцарски
франка, страните са се задължили да бъде платена с предоставен на ищеца банков
кредит.
Показанията на свид.Д. и представените писмени
доказателства – трудов договор от 27.10.2016 г., удостоверение за трудова
заетост от 01.11.2019 г. и удостоверение – служебно потвърждение на регистрация
на адрес установяват, че от около три години ответникът живее и работи в
Германия – регистрирал е свой адрес в гр.Мюлхайм ам Майн от 31.07.2017 г.,
полагал е труд в гр.Диценбах по срочни трудови правоотношения, като към момента
е трудово ангажиран до 31.08.2020 г.
Свидетелят разказва, че причина за установяването на
ищеца в чужбина била необходимостта от изплащане на кредита за покупка на
недвижимия имот и липсата на достатъчно доходи в България. Свидетелят сочи, че
първоначалното намерение на страните било след като ищецът се установи в
Германия, ответницата да се премести при него и страните да продължат да живеят
съвместно там. Той разказва, че ответницата на два или три пъти е ходила при
него в Германия, но не е работила постоянно, нямала желание и не й било удобно
да работи, било й трудно в чужбина и страните не успели да заживеят отново
заедно.
През пролетта или лятото на 2019 г. ищецът се върнал в
България с намерение да остане трайно в страната. Една вечер между него и
ответницата избухнал скандал, повод за който бил ревността на ответницата. Тя
изгонила ищеца от семейното жилище и той спал две вечери в колата си, след
което отишъл при своя леля в с.Д.. Около 2 месеца търсил работа, но след като
не намерил, решил да се върне в Германия.
Свидетелят установява, че след този скандал страните
не са поддържали контакт. Ищецът изключил телефона си и не желаел да говори с
ответницата, но продължавал да изплаща кредита.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.49, ал.1 СК основание за допускане на
развод е дълбокото и непоправимо разстройство на брака – непреодолимо и
необратимо състояние на брачната връзка, при което в отношенията между
съпрузите липсва съдържанието, изискуемо от закона и морала – взаимност,
уважение, доверие и другарски отношения. За да се заключи, че брачната връзка
съществува само формално и не е възможно възстановяване на нормалните
съпружески отношения следва да се установи, че сочените от страните причини за това
състояние, са сериозни и са дали съществено и трайно отрицателно отражение както
в съзнанието и проявите на другия съпруг, така и върху семейната връзка (така
т.2 – 5 на Постановление № 1/1957 г. на Пленум на ВС и т.2 – 4 на Постановление
№ 10/03.11.1971 г. на Пленум на ВС).
В конкретния случай е установено, че страните живеят в
различни държави и не са се срещали, разговаряли или контактували по какъвто и
да е начин за период от повече от половин година. Конкретният повод за
прекъсване на връзките между тях е скандалът през пролетта или лятото на тази
година, а причината, довела до това състояние на отношенията им, се корени не само
в обстоятелството, че съпрузите са живели в различни държави за продължителен
период от време – около три години, но основно в неуспеха на опитите им за
съвместно съжителство в чужбина.
Действително, вземайки решение ищецът да започне
работа в Германия, семейството е целяло осигуряване на по-високи доходи и
възможност за заплащане на вноските по кредита. Посоченото съставлява важна
причина по смисъла на чл.15 СК, оправдаваща отклонение от принципа за съвместно
живеене на съпрузите. Това положение е прието от страните като временно, защото
те са планирали преместване на ответницата при ищеца и продължаване на общото
им съжителство в чужбина. Тяхното намерение, обаче, не се е осъществило, защото
ответницата не се е чувствала добре и спокойна в чужбина, отказвала е да работи
там или е намирала непостоянна работа. При посещенията й при ищеца за по
няколко месеца е станало ясно, че те не могат да имат съвместен живот в чужбина
и с това е сложено началото на разкъсване на брачния съюз – съпрузите са осъзнали,
че всеки от тях иска да живее и работи в различна държава. Посоченото различие
във вижданията им за бъдещето е можело да бъде преодоляно и опит за това е
направил ищецът – през пролетта или лятото на тази година той се върнал в
България с намерение да остане постоянно и да заживее отново с ответницата в
страната. Тогава между тях избухнал скандалът, при който ответницата изгонила
ищеца от семейното жилище и той бил принуден да спи в колата си. С това е
станало явно, че усилията и компромисът на ищеца са безполезни и не могат да
доведат до заздравяване на отношенията между съпрузите. Със скандала и
изгонването на ответника от семейното жилище е настъпил разрив в отношенията между
страните, водещ до непреодолимо разрушаване на семейната им общност и невъзможност
за последващо възстановяване на брачната връзка. Предвид продължителността на
раздялата между съпрузите и липсата на контакти между тях, състоянието на
отношенията им към момента не може да се счете за временно или преходно. То не
е резултат от импулсивно, необмислено или емоционално решение или плод на
обида, а израз на необратимата промяна в живота на двамата съпрузи.
Продължителното живеене на съпрузите разделно,
обстоятелството, че ответницата отказала да живее при ищеца в Германия и
едновременно с това го изгонила от семейното жилище, отношението на страните
към тези обстоятелства и един към друг, водят на извод, че брачната връзка
между тях е непреодолимо разкъсана и практически липсва, без да може да бъде
заздравена или възстановена по какъвто и да е начин. Понастоящем двамата са
устроили живота си отделно и независимо един от друг в различни държави, не ги
свързват нито общи цели и ангажираност към семейството, нито чувства на
привързаност, взаимност и другарство, нито желание за контакт с другия. По тези
причини бракът им, без присъщото му съдържание, е безполезен и за тях, за
пълнолетните им деца и за обществото. Тези съображения водят на извод, че той
следва да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен.
Страните не са направили искане за произнасяне по
брачната вина, поради което и на основание чл.49, ал.3 СК, съдът не дължи
такова. Страните нямат родени от брака ненавършили пълнолетие деца, поради
което съдът не дължи произнасяне по въпросите за упражняването на родителските
права, личните отношения и издръжката на децата. Никоя от страните не е
направила искане да й се предостави ползването на семейното жилище и при липса
на родени от брака ненавършили пълнолетие деца, съдът не следва да разглежда и
решава този въпрос (аргумент от чл.56, ал.1 СК). Съдът не е сезиран от никоя от
страните с искане за издръжка от другия съпруг, поради което този въпрос също
не следва да се разглежда.
Ответницата е променила фамилното си име при сключване
на брака, но не е заявила искане по чл.53 СК за възстановяване на предбрачното
фамилно име, поради което и на основание чл.326 ГПК съдът следва да постанови
след развода да продължи да носи брачното си фамилно име А..
На основание чл.6, т.2 ТДТССГПК съдът определя държавна
такса по допускане на развода в размер на 50 лв. С молбата са представени
доказателства за внасяне по сметка на Районен съд – Г.О.сумата от 25 лв.
Съгласно чл.329, ал.1 ГПК, разликата от 25 лв., вносима по сметка на Районен
съд – Горна Оряховица, следва да се заплати от страните поравно, а останалите
направени разноски – да останат в тяхна тежест, както са направени.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с
развод гражданския брак между С.Т.А.,
ЕГН **********,*** и Е. И. А., ЕГН **********,***,
сключен с акт за граждански брак № 2/14.08.1988 г. на Община Полски Тръмбеш, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Е. И. А., ЕГН **********,***
да носи фамилно име А..
ОСЪЖДА С.Т.А., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд – Г.О.държавна такса за
допускане на развод в размер на 12,50
лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/, както и 5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Е. И. А., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд – Г.О.държавна такса за
допускане на развод в размер на 12,50
лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/, както и 5,00 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен
срок от получаване на препис от страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: