РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.09.2019.г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV „Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия: БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Петрова гр. дело № 15066 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 21.06.2018
г., постановено по гр. дело № 629868/2016 г. по описа на СРС, 36 състав са
уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца “Т.С.” ЕАД срещу ответника Д.Г.П.
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество следните суми: 449,72 лв. (от които 18,12 лв. – цена за услугата
дялово разпределение) – цена за доставена топлинна енергия в имот, намиращ се в
гр. София, ж.к. “**********, аб. № 169799 за периода 01.11.2013 г. до **.04.2015
г., ведно със законната лихва от 11.07.2016 г. – датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до погасяването и сумата от 66,54 лв. – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2013 г. до 09.06.2016 г., за
които суми на 25.07.2016 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. № 38025/2016 г. на СРС, 36 с-в . С решението
е отхвърлен акцесорния иск за сумата от 2,96 лв. – лихва върху сумата за дялово
разпределение.
Решението в частта, с която е е отхвърлен акцесорния
иск за сумата от 2,96 лв. – лихва върху сумата за дялово разпределение като
необжалвано от ищеца е влязло в сила.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която са
уважени исковете е подадена въззивна жалба от ответника, в която се излагат
съображения за неправилност на крайния съдебен акт. Въззивникът поддържа, че съдът
неправилно е приел, че между страните съществува облигационна връзка, като СРС
не е посочил доказателства, които му дават основание да приеме това. Липсва
справка от Служба по вписванията – София, от която да е видно, че ответникът е
бил собственик на имота през процесния период, а представените доказателства са
за друг период. Излагат се съображения, че ответницата не е давала съгласие за
присъединяване към топлопреносната мрежа. Поддържа, че решението е постановено
в нарушение на материалния закон, а именно чл. 62, ал. 2 ЗЗП, според който
потребителят не дължи заплащане на непоискана и доставена топлинна енергия. Поддържа,
че не е установено реално потребеното количество енергия. Излага съображения,
че решението е постановено и в нарушение на процесуалните правила, тъй като не
са посочени материалите , които са предоставени на вещото лице, а експертизите
не са изготвено обективно и не отговарят на поставените въпрости. Искането към съда е да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД не е подала отговор на
въззивната жалба в законоустановения срок.
Въззиваемият-помагач на ищеца – „Б.Б.” ООД, не изпраща
представител и не взима становище по въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и
възраженията на въззиваемия.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част . Не са допуснати и нарушения на императивни
материалноправни норми.
СРС, 36 състав е бил сезиран с кумулативно обективно
субективно съединени положителни установителни искове предявени по реда на чл.
422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на
предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта
и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна
енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество
топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна
норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния
период, „потребител на енергия или природен газ за битови
нужди” е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си.
По
делото е представен договор за доброволна делба на недвижими имоти от **.11.1994
г., от който се установява, че ответницата Д. Г.П. е получила в дял и станала
собственик на следния недвижим имот :апартамент, находящ се в гр. София,
комплекс “Д.”, представляващ апартамент № 91, в жилищен блок № **, вход “Д” на
VII етаж.
Неоснователни са доводите на ответника
релевирани във въззивната жалба относо липсата на облигационна връзка между
страните, тъй като по делото не са представени доказателства за наличие на
вещен ползвател по отношение на процесния период, нито доказателства имотът да
е бил отчужден преди исковия период, а по силата на горепосочената разпоредба
като собственик ответницата се явяват потребители на топлинна енергия за имота.
Ищецът няма задължение да представя справка от Служба по вписвнаията – имотен
регистър, доколкото по делото е представен договор за доброволна делба, който
документ удостоверява правото на собственост върху проценсия имот.
Не следва да бъдат обсъждани доводите във
въззивната жалба за липса на писмено съгласие за присъединяването към
топлопреносната мрежа, доколкото същите се заявяват за първи път пред
настоящата инстанция. Независимо от това, следва да се отбележи, че Според чл. 162, ал.1 от ППЗТСУ/отм/
топлоснабдяването на промишлени, административни, културни, битови, жилищни и
други сгради, включени в цялостно застроени топлоснабдени и газоснабдени райони
се топлоснабдяват и газоснабдяват задължително, когато това е технически
осъществимо и стопански изгодно. Т.е. топлоснабдяването е уредено като
задължително и не е било необходимо да има съгласие на потребителите за
присъединяване, освен в случая на чл. 162, ал.3 от
ППЗТСУ (отм.); В чл. 1 от
Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия ДВ бр.49/27.06.1975
г./отм/ се посочва, че тя урежда условията за ползване на топлинна енергия и
взаимоотношенията между топлоизточниците, топлоснабдителите и потребителите при
централно топлоснабдяване. Ето защо, законодателната уредба не е
изисквала писмено съгласие на потребителите за присъединяване към
топлопреносната мрежа, нито индивидуално сключени писмени договори между тях и
доставчика на топлинна енергия. Желанието за ползване на тази услуга се
презюмира от нормотвореца. Топлоснабдяването е уредено като централизирано,
т.е. присъединяват се жилищните сгради към топлопреносната мрежа, а не отделни
потребители собственици на имоти в тях. Последваща уредба в ЗЕЕЕ/отм/ е
предвиждала продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
потребителите. И към настоящият момент при действието на ЗЕ съществува това
изискване, а ответницата е заварен потребител на топлинна енергия в жилищна
сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, поради което по отношение на
нея не намира приложение чл. 133, ал.2
от ЗЕ. Тази разпоредба е относима за клиенти в сграда етажна собственост,
които към настоящия момент желаят да се
присъединят към топлопреносната мрежа.
Предвид горното следва да се приеме, че
между страните е налице облигационно правоотношение. При установеното наличие
на облигационно правоотношение за процесния период, което обвързва ответника,
следва да бъде установено наличието или липсата на доставяна до имота топлинна
енергия и нейната стойност.
По делото е
допусната и приета съдебно-техническа експертиза, от чието заключение се установява реално потребеното количество
топлинна енергия за процесния период.
Настоящият състав кредитира посоченото заключение като
пълно и компетентно изготвено. Следва да се отбележи, че за изготвяне на
експертното заключение по съдебно-техническа експертиза са посочени ползвани използваните
документи. Отделно от това следва да се отбележи, че заключението на вещото
лице по допуснатите СТЕ не е било оспорено от процесуалния представител на ответника.
Съобразно изложеното неоснователни, като преклудитани са развитите доводи във
въззивната жалба относно заключението на вещото лице, както по допуснатата СТЕ,
така и по допуснатата СсЧЕ.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни оплакванията за противоречие на изводите
на СРС с разпоредбите на ЗЗП и ЗЕ, и свързаното с тях съображение за приложение
на нормата на § 1 от ДР на ЗЗП,
според която при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези,
които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите, т.е. в случая
ответницата счита, че приложение следва да намерят нормите на ЗЗП. В конкретния
случай жалбоподателите се позовават на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗЗП, съгласно която се
забранява доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия,
централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на
потребител срещу заплащане без искане от негова страна, а според ал. 2 от
същата разпоредба, при доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа
енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги,
които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови
стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е
изпратил или предоставил. Правилото на посочената разпоредба от ЗЗП е
неприложимо, което е изяснено със задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г.
на ВКС по тълкувателно дело № 2/2016 г., ОСГК, съгласно които за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката - не противоречат на разпоредбата
на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби
на Закона за защита на потребителите.
По
отношение на акцесорното претенция за установяване дължимостта
на лихва върху претендираната главница, представляваща стойността на
потребената от ответницата топлинна енергия, настоящият състав
намира, че доколкото липсват изложени аргументи във връзка с правилността на
обжалваното решение, то същото с оглед пределите на въззивния контрол, очертани
в чл. 269 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора в настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има въззиваемата страна “Т.С.” ЕАД, но тъй като такива не са претендирани - не следва да бъдат присъждани.
С оглед на цената на
иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по арг. от 280, ал.
3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 21.06.2018
г., постановено по гр. дело № 629868/2016 г. по описа на СРС, 36 състав в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на въззивника – „Б.Б.“ ООД.
Решението в частта, с
която е отхвърлени иска за лихва върху главницата за дялово разпределение като
необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.