Присъда по дело №116/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 септември 2020 г. (в сила от 7 декември 2020 г.)
Съдия: Константин Петров Косев
Дело: 20203330200116
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

П Р И С Ъ Д А

 

                                                   2020 година                               град Разград

 

В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                    наказателен състав

На осми септември                                                                          2020 година

В публично заседание в следния състав

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ

                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: МАРИАНА Б.

                                                                         С.Ш.

 

 

 

Секретар: Даринка Димитрова

Прокурор: Десимира Недкова

Като разгледа докладваното от съдията

НОХ дело № 116 по описа за 2020  година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.М.К.,*** на ***г., български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 01.02.2020г., в с. Ушинци, обл. Разград отнел чужди движими вещи: мобилен телефон марка „Моторола“ модел „Мото С“ на стойност 200.00 лева, ведно с поставената в него СИМ карта на стойност 6.00 лева, вещи на обща стойност 206.00 лева, от владението на М.В.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила -престъпление по чл.198, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 55, ал.1, т.1 от НК МУ налага НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.

 

 

ОСЪЖДА подсъдимия К.М.К., ЕГН **********, със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на РУМВР гр. Разград сумата 243,00 (двеста четиридесет и три) лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 296.40 лева (двеста деветдесет  и шест лева и 40 ст.), представляваща разноски в съдебното производство.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Окръжен съд гр. Разград.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

1.                         2.

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

 

 

Мотиви към Присъда №359/08.09.2020г., постановена по НОХД №116/2020г. по описа на Разградския районен съд .

                 Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия  К.М.К. ***  за това, че на 01.02.2020г., в с. Ушинци, обл. Разград отнел чужди движими вещи: мобилен телефон марка „Моторола“ модел „Мото С“ на стойност 200.00 лева, ведно с поставената в него СИМ карта на стойност 6.00 лева, вещи на обща стойност 206.00 лева, от владението на М.В.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила-престъпление по чл.198, ал.1 НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу  подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да му  наложи съответно  наказание.

Последното заседание е проведено в отсъствието на подсъдимия на основание чл.269, ал.3, т.3 от НПК,  поради факта, че не се е явил, без да посочи причини. В предходно заседание е дал обяснения, като отрича виновността си. Защитникът му излага доводи за недоказаност на обвинението и моли за оправдаване на подсъдимия.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и  събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият  К.М.К. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, разведен,  счита се  неосъждан /реабилитиран/.

Подсъдимият К.М.К. ***. Същият живеел на семейни начала  със св.С. Р. И. от около три години.

Подс.К. и св.И. се занимавали с продажба на дрехи /камуфлажни и други/ на сергии, които разполагали по пазарите в Разград и околните населени места.Така си набавяли средства за прехраната и покриване на разходите си. Често продавали дрехи и на сергия, намираща се в началото на с.Ушинци, общ.Разград, на отбивка вдясно от пътя от гр.Разград за гр.Шумен, пред комплекс „Шушневи“. По повод тази си дейност те познавали св.М.В.К., която живеела от около две години в с.Ушинци и заедно със съжителя си св. А.А.А. работела в птицефермата в селото. К. също познавала визуално подсъдимия и св.И., т.к. често ходела до хранителния магазин „Борон“ в с.Ушинци, намиращ се в близост до сергията с дрехи и ги била виждала там. Един ден през есента- зимата на 2019г. св.К. и св.А. отишли до хранителния магазин и минавайки покрай сергията на К. били уговорени от него и жена му да си купят един юрган, а впоследствие и един анцуг, които да платят когато имат пари. Стоките стрували общо 45 лева. В следващите месеци, обаче, К. и А. нямали пари, за да платят. Няколко пъти те се срещали с подсъдимия и св.И. и им казвали, че в най - скоро време ще платят задължението си. През м.януари 2020г. св.К. дори взела пари назаем, за да ги даде на К., но в тези дни, когато го потърсила, той и И. не продавали дрехи в с.Ушинци. Така К. изхарчила парите, а задължението останало неплатено.

На 01.02.2020г. около 14.30часа св.К. с десетте лева, които имала, т.к. не била получила заплата, тръгнала към магазина в с. Ушинци, за да купи храна. Била сама и говорела по мобилния си телефон „Моторола“ със св.А.. Когато приближила магазина видяла, че подс.К. с управлявания от него микробус- „Форд Транзит“ с рег.№ ***, тъмно сив на цвят, с който пренасял дрехите за продан, тъкмо тръгвал от сергията си пред комплекс „Шушневи“ в посока гр.Разград. Подс. К. и св.И., която била също в автомобила, от своя страна също забелязали св.К.. Подс.К. направил обратен завой с автомобила и се върнал като го спрял до К.. Подсъдимият излязъл от автомобила, тръгнал с бързи крачки към св. К. и приближавайки я, без да продума, й ударил шамар и я сграбчил за гърлото, като я стиснал. С другата си ръка започнал да я дърпа за косата. К. се уплашила, започнала да вика да я остави и се разплакала. Тогава подс.К., продължавайки да стиска К. за шията, поискал от нея да му даде мобилния си телефон, който тя продължавала да държи в ръката си след приключване на разговора с А.. К.  отказала, като уверявала, че ще даде парите, които му дължи на следващия ден. Въпреки това, подсъдимия хванал мобилния телефон „Моторола Мото С“ и дърпайки го със сила, т.к. К. от своя страна не го пускала, а го стискала, го издърпал от ръката й. След това го изключил и й казал, че ще й върне телефона, когато плати парите, които му дължи. В телефона имало поставена СИМ карта на мобилния оператор „Виваком“. К. се качил в микробуса и потеглил в посока гр.Разград. Мобилният телефон, ведно с картата, той прибрал в жапката на превозното средство. Св.И., която седяла на предната седалка вдясно в автомобила станала свидетел на случилото се. Останала насред пътя, уплашена, св.К. се почувствала много зле. Боляла я шията там, където подсъдимия я бил стискал. Тя плачела и викала, че са й взели телефона, което било дочуто от намиращи се в района граждани. К. изтичала до магазина и казала на продавачката в него - св. А.Д.Х., че мъжът, който продава дрехи на сергията я е бил /ударил/ и й е взел мобилния телефон. Плачела и припаднала.

Св.К. била болна от епилепсия и причинения стрес довел до временна загуба на съзнание. Св.Х. оказала първа помощ на пострадалата и се обадила на мъжа й- св.А.. Той междувременно вече се бил притеснил за К., т.к. звънял на мобилния телефон, а тя не му вдигала и бил тръгнал в посока магазина. Когато отишъл разбрал от К. какво се е случило и подал сигнал на тел. 112. Бил уведомен дежурен разследващ орган в ОД МВР-Разград и образувано бързо наказателно производство.

Непосредствено след започването му подс.К. и св.И. били установени и дали тяхно обяснение за случилото се. И. предала с протокол за доброволно предаване мобилния телефон „Моторола“, ведно с поставената в него СИМ карта, на св.М.Т.-***, като преди това пред него го извадила от жапката на л.а. „Форд Транзит“. Обяснила за вещта, че е на жената, която им дължи пари. На вещите бил извършен оглед и с постановление на разследващия орган на 05.02.20г. те били върнати на постр.К..

Видно от оценъчната експертиза стойността на отнетите от подс.К. вещи е 206,00лева, като стойността на мобилния телефон е 200 лева, а на СИМ картата- 6 лева.

В хода на разследване е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, която установява, че в резултат на деянието на подс.К., постр.К. е получила кръвонасядания в средно-долната част на лява странична област на шията обща площ 7/3 см и две просветлявания в предна част на увреждането с направление отгоре/надолу и отвън/навътре, които увреждания по своята медико-биологична характеристика обуславят болка и страдание. Характерния вид на травмата сочи, че може да бъде получена от упражнен натиск / стискане с пръсти на ръката от нападателя.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана, като се позовава основно на  показанията на пострадалата М.К., която подробно обяснява извършените от подсъдимия действия спрямо нея – същият я е удрял,скубал,  стиснал я за шията и със сила издърпал телефона от ръцете й, въпреки съпротивата й. В тези си показания свидетелката е достатъчно конкретна и категорична, поради което казаното от нея не оставя съмнения у съда. В този смисъл защитната теза на подсъдимия в смисъл, че нищо не е правил и твърденията на съжителствата с него свидетелка Сл. И., че именно тя е взела телефона от К., а не подсъдимия, са очевидно недостоверни и целят оневиняване на самия подсъдим за нанесения побой. Пострадалата М. К. сочи, че именно подсъдимият и е взел телефона, а свидетелката И. изобщо не слязла от буса и очевидно така се е случило. Пострадалата е излагала много последователно именно тези обстоятелства още при началното изясняване на случая, както сочат свидетелите М. В. и М. Т. /полицейски служители/. Непосредствено след инцидента полицейските служители са възприели нараняванията на пострадалата, а същите се установяват и от медицинската експертиза, която установява именно такъв характер на тези наранявания, който съответства на твърденията на пострадалата за действията на подсъдимия. При това съдът намира за неоспоримо, че пострадалата дава достоверни показания. С оглед на всичко изложено съдът намира, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка се доказва по един неоставящ съмнение начин. 

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият К.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл.198, ал.1 от НК, тъй като на  01.02.2020г., в с. Ушинци, обл. Разград отнел чужди движими вещи: мобилен телефон марка „Моторола“ модел „Мото С“ на стойност 200.00 лева, ведно с поставената в него СИМ карта на стойност 6.00 лева, вещи на обща стойност 206.00 лева, от владението на М.В.К. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила. Подсъдимият е употребил сила спрямо пострадалата К. – ударил я, стискал я за шията, дърпал косата й, като така сломил съпротивата й и отнел телефона й.  Подсъдимият К.  е действал с пряк умисъл, целейки отнемане на вещ от пострадалата, чрез принудителни действия.  Фактът, че пострадалата дължала парична сума на подсъдимия не води до отпадане на квалификацията „грабеж“. Подсъдимият е действал именно с цел отнемане на чужда вещ, в случая форма на присвояване на веща, доколкото крайната цел е била да се принуди пострадалата да извърши определено действие.

При определяне на наказанието на подсъдимия К.  съдът отчита, като смекчаващо обстоятелство това, че подсъдимият следва да се счита неосъждан – реабилитиран е по предходни осъждания. Следва да се отчете и явно тежкото здравословно състояние на подсъдимия към момента, което се установява и чрез експертиза, което съдът отчита като изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл.55 от НК. В този смисъл съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание под законовия минимум, тъй като и най -лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко. При това съдът изхождайки от правилото на чл.55, ал.1, т.1 от НК намира, че  на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на  една година и осем месеца. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

                                                              

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: