№ 42
гр. Кюстендил, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20211500500238 по описа за 2021 година
С решение №4 от 26.02.2021г.постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.
№1447/2020г. по описа на съда е отхвърлен, като неоснователен предявеният от „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В срещу ЛЮДМ. ЛЮБ. П., ЕГН ********** с адрес
*********** иск по чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата 33.57 лева – договорно възнаграждение по
договор за потребителски кредит.С решението „Профи Кредит България“ ЕООД е осъдено
да заплати на адв.Р.Б. възнаграждение в размер на 300 лева.
На 18.03.2021г. препис от решението е връчен на ищеца.На 29.03.2021г. ищецът -
"Профи Кредит България" подава жалба, по която е образувано настоящото производство.В
жалбата е оспорено, като неправилно заключението на съда, че длъжникът по ДПК
№*********** не дължи претендираното от дружеството договорно възнаграждение в
размер на 33.57 лева, тъй като кредиторът единствено е посочил размерът на ГЛП и ГПР
без ясна методика, по която се формира оскъпяването по кредита, както, че размерът на
възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което
противоречи на добрите нрави.Въззивникът твърди, че договорът отговаря на всички
законови императивни изисквания.В него подробно са описани всички параметри,
задължения, по основание и размер, на разбираем и достъпен език, при отчитане на
обстоятелството, че клиентът, в изпълнение на своите граждански задължения е длъжен да
1
прояви грижата на добър стопанин, да прочете договора, запознавайки се с неговото
съдържание, ако не разбира договора да се консултира за последиците от евентуално
неизпълнение от негова страна и едва тогава да го подпише.Сочат се: предоставен на
клиента, стандартен европейски формуляр, съответствие на съдържанието на договора с
искането на длъжника, сключен в рамките на заявените от него параметри, дружеството е
предоставило преддоговорна информация, клиентът е посочил, че е получил екземпляр от
него, изписал е имената си и се е подписал, като по този начин е удовлетворено общото
изискване за договор – съглашение, като съвпадане на две насрещни съвпадащи по
съдържание волеизявления, постигнато съгласие по основните елементи на договора,
съобразен с допълнителните изисквания, с оглед качеството на длъжника на икономически
по – слаба страна.Към момента на подписване на договора всички полета са
попълнени.Въззивникът твърди, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем
сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на
Стандартен европейски формуляр.Излага убеждение, че в договора в съответствие с
изискването по чл.11, ал.1 т.10 ЗПК подробно е посочена методиката на формиране на
процент на разходите, спазена е и разпоредбата на чл.19, ал.4, а именно годишният процент
на разходите не може да бъде по – висок от 5 пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валутата определена с Постановление на МС на
РБългария.Поддържа, че страните са уговорили глобален фиксиран размер на ГЛП,
определен на 33%, в договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, точният размер на
дължимите суми от длъжника.Уговореният годишен лихвен процент е съобразен със
законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави.Счита, че определения размер
на лихвен процент е съобразен с действащия в българското право принцип за свободно
договаряне – като свобода за встъпване в правни и договорни връзка, по желание, с когото
желае, като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля
правоотношение.Клиентът в съответствие с този принцип се е съгласил с определения
лихвен процент в размер на 36.51%, на преддоговорен етап с получаването на стандартен
европейски формуляр за сравняване на различни предложения.Излага разбиране за това, че
добрите нрави са критерии за норми на поведение, което се установяват в обществото,
поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съгласяват с тях,счита, че ответникът е следвало да посочи кои конкретно добри нрави са
нарушени.Излагат се доводи, извлечени от факта, че лихвите при небанкови институции са
по – високи с оглед риска, който поемат за да отпуснат финансов ресурс на
кредитополучатели, които не могат да получат такъв от банките, поради различни
съображения, водещи до ниска кредитоспособност, меродавна е пазарната цена на
кредитите, а не законната лихва, която е ограничена от разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК,
определяща в максимален размер на ГПК, в чието изчисляване участват и дължимите от
потребителите лихви.Счита, че не е ясно какви са критериите за поведение, установени в
обществото във връзка с потребителското кредитиране от небанкови институции, които са
накърнени с договорения лихвен процент от 33% и ГПР в размер на 36.51%.Поддържа, че
посочения лихвен процент е в съответствие с лихвените проценти, при които предоставят
2
кредити и останалите небанкови институции.Твърдението, че определения ГПР поставя
страните в неравностойно положение е определено, като голословно и неоснователно.Въз
основа на нормата на чл.19, ал.1 ЗПК , обн.ДВ бр.18 от 05.03.2010г. в сила от 12.05.2010г. ,
е обосновано становище , че ГПР включва лихви, преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези дължими на посредниците за сключване на
договора.Доводи в подкрепа на тезата си за дължимост на сумата , извлича от факта, че
липсва забрана за уговаряне на лихва и неустойка над размера на законната лихва.С ПМС
№72 от 08.04.1994г. е определен само размерът на законната лихва, със заключителна
разпоредба пар.1 е отменено ПМС №1238/25.06.1951г., за определяне максималния процент
на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер.Сочи, че към момента
на сключване на договора е в сила разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК въвеждаща ограничения
за размера на ГПР, който не може да надхвърля 5 пъти размера на законната лихва, с която
договорът е съобразен.Счита, че сделката би противоречила на добрите нрави, ако се
договорят необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект, за
облагодетелстване на друг, със сделката се цели недобросъвестна конкуренция,
използва се монополно положение, за да се наложи на другата страна неизгодно
условие.При преценка на направеното възражение, за заплащане на сумата, като
възнаграждение за предоставени от кредитора собствени средства за ползване от длъжника,
всички останали разходи, които съпътстват обслужването и възстановяването на кредита,
според същия, следва да бъдат взети и да бъдат съобразени характера на договора, неговата
цел, задължението на кредитополучателя да предостави договорената сума в уговорения
срок и възможността потребителя да я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва.Счита,
че когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то
насрещната – заплащане на възнаграждение следва да се съизмерява, както със
стойността на отпуснатия заем, така и със срока , за който се уговаря връщане на
заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен.Излага становище, че размерът
на претендираната възнаградителна лихва, не може да надхвърля петкратния размер на
законната лихва – ограничение въведено в ЗПК, като регулация на взаимоотношенията по
повод предоставяне на кредитни услуги, с оглед предотвратяване настъпване на явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена.Тъй като
действащия размер на законната лихва е 10%, а петкратния 50%, счита, че уговорения
лихвен процент не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени
вземания.В жалбата се съдържа искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявения иск, като се установи съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит
България“ ЕООД срещу длъжника за договорно възнаграждение в размер на 33.57 лева,
ведно със законната лихва, на основание действително сключен и породил правно действия
договор за потребителски кредит №***********.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна –ЛЮДМ. ЛЮБ. П., чрез адв.Р.Б..В
3
определения за това срок, писмен отговор на жалбата не е подаден.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Страните не твърдят допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка с извършване на доклад по спора.Не са посочени
нови доказателства.
Производството пред КнРС е образувано по искова молба, подадена от "Профи
Кредит България" ЕООД срещу ЛЮДМ. ЛЮБ. П., съдържаща искане за постановяване на
решение, с което ответницата да бъле осъдена да заплати на ищеца ,сумата 33.57 лева,
представляваща неплатено договорно задължение -дължима възнаградителна лихва по
договор за потребителски кредит №***********.Претендирани са и деловодни разноски.
С обжалваното решение искът е отхвърлен по съображения, че в договора и Общите
условия към които той препраща, са посочени лихвени проценти за ГПР и ГЛП, без ясна
методика по която се формира оскъпяването на кредита.В тези обстоятелства съдът е
намерил противоречие с изискването по чл.11, ал.1 т.9 ЗПК.Съдът е посочил също, че
договорната клауза относно размера на възнаградителната лихва надвишава трикратния
размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорна лихва,
поради което противоречи на добрите нрави и при условията на чл.26, ал.1 ЗЗД тази клауза е
нищожна.
Няма спор, че вземането предмет на разглеждания в настоящото производство иск е
идентично с вземане, предмет на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК – неплатено договорно възнаграждение 33.57 лева, дължимо за периода 15.06.2019г. до
15.11.2019г., ведно с останалите вземания за главница 341.2 лева, неплатено възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги – 282.42 лева, дължимо до 15.11.2019г., лихви за
забава – 65.44 лева за периода от 16.05.2019г. до 15.11.2019г., и непогасени такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането – 30.00 лева, начислени на 30.05.2019г.Вземането се
претендира в хипотеза на изтекъл краен срок за връщане на сумата и неизпълнено
договорно задължение за заплащане на посочената възнаградителна лихва и в хипотеза на
отказ за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, което именно е обусловило
правният интерес на ищеца от предявяването на осъдителен иск за сумата.
Предвид очертаните с изявленията в разменените книжа спорни въпроси, съдът
намира за необходимо да отбележи, че по делото е представен Договор за потребителски
4
кредит, в който Л.П. е посочена,като клиент, а „Профи кредит България", ЕООД, ЕИК
*********, като кредитор и са отразени следните параметри: сума на кредита 400.00 лева,
срок на кредита - 7 месеца, размер на вноски по кредита 62.47 лева, ГПР 36.51%,
годишен лихвен процент 33.00%, лихвен процент на ден 0.09%, дължима сума по
кредита 437.24 лева.Посочени са като дължими суми по избран пакет от допълнителни
услуги: 331.59 лева и на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги 47.37
лева.Общото задължение в договора е определено на 768.83 лева, общ размер на вноска
109.84 лева, дата на погасяване 15 ден от месеца.Документът представлява писмен текст,
подписан от ищеца, с удостоверяване, че е верен с оригинала и подписан с електронен
подпис документ, по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги.
В нарочна декларация, като неразделна част от договора са посочени Общи условия към
Договори за потребителски кредити за физически лица, които са предадени при подписване
на ДПК, с които длъжникът е запознат и приема. В декларацията е отразено знание и
относно Тарифа за таксите, която е приета.Изрично е декларирано съгласие съществените
условия по ДПК да се уговарят и в ОУ към ДПК, както промени да бъдат извършвани при
условията и предпоставките на ОУ, и имат действие по отношение на КЛ – клиента и
солидарните длъжници СД след изменението им от КР и при липсата на изрично
несъгласие от страна на същите.Посочено е, че новите условия влизат в сила с обявяването
им на интернет страницата и на общодостъпно място в офисите на КР.Представения
документ е идентичен с предходния, относно удостоверяването в същия съгласно чл.3, ал.1
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Липсват твърдения в исковата молба относно договоряне чрез средства да
отдалечен достъп.
Представените доказателства не са оспорени от ответника – длъжник, в срока за
подаване на писмен отговор, с необходимото ЗАДЪЛЖИТЕЛНО предвид разпоредбата на
чл.131, ал.1 ГПК съдържание нито в хода на производството, като неавентични.
В представените Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към Договор за
потребителски кредит, са разгледани съществуващите възможности за сключване на
договора, чрез средства за отдалечен достъп и в обикновена писмена форма.В чл.16 от ДПК
е посочено, че договорът влиза в сила след подписването му от всички страни, и на датата,
посочена в него.
В чл.4 е договорено възнаграждение – годишен лихвен процент, посочено е в т.4.1,
че за ползвания кредит КЛ дължи на КР годишна лихва, чийто процент е определен в точка
VІ от ДПК, общият размер на ДВЗ по кредита е предварително определен в погасителния
5
план на база на лихвения процент по ДПК.Лихвата по кредита се изчислява върху усвоената
и непогасена главница за периода на ползване на кредита и започва да тече от датата на
усвояване на кредита.За целите на ичисляване на лихвата, посочена в т.VІ от ДПК се
приема, че годината се състои от 360 дни, а месецът се състои винаги от 30 дни.Страните са
се съгласили договорената възнаградителна лихва да се разсрочи във времето и да се погаси
от КЛ в рамките на погасителния план.В чл.5 – ГПР по ДПК е отразено, че сумата се
предоставя в лева при фиксиран курс на БНБ от 1.95583 лева за едно евро, като КЛ и СД са
се съгласили при евентуална промяна на официалния курс на лева спрямо еврото да дължат
на КР левовата равностойност на толкова евро, колкото е било задължението им по ДПК и
ОУ, непосредствено преди момента на промяната.В т.5.2 е посочено, че при първоначално
изчисление на ГПР по ДПК, КР отчита общите положения по Приложение 1 от ЗПК, като за
начална дата приема датата, следваща сключването на ДПК и следните допълнителни
допускания – ДПК е валиден за срока, за който е сключен и КР и КЛ са задължени да
изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора,
първоначалното изчисление на ГПР по ДПК се прави, като се приеме, че лихвата и другите
разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на
срока на ДПК.В чл.6 са уговорени начините на погасяване на кредита.Съгласно чл.6.4 когато
постъпилата сума е недостатъчна за погасяване текущото задължение, вземанията се считат
за погасени в следната последователност: според изрично писмено заявление от страна на
КЛ( б.а), в случай , че не е налице заявление, съгласно предходната буква – разноски за
такси, лихви за забава, неустойки, обезщетения се погасяват преди главницата.В чл.7.1 е
уговорено право на отказ от договора – в срок от 14 дни от датата на сключване на ДПК или
от датата, на която КЛ/СД получи условията на договора и законоустановената договорна
информация, когато тази дата е след датата на сключване на договора.В чл.7.1.2 е описан
начина на процедиране във връзка с отказ от договора.В чл.7.2 са разгледани условията за
предсрочно погасяване на кредита, право на кредитора на обезщетение в размер на 1% от
предсрочно погасената сума, когато оставащият период е по – голям от една година и 0.5% -
когато е по – малък от една година. безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението
на договора, извлечение В чл.7.3.1 е посочено, че при погасяване на главницата по ДПК,
КЛ/СД имат право да получат при поискване под формата на погасителен план за
извършените и предстоящи плащания с посочване на дължимите плащания, сроковете и
условията за извършване на тези плащания.Съгласно чл..5.1 през цялото време на действие
на договора и при поискване от страна КЛ/СД , КР му предоставя разпечатано хартиено
копие на който и да е електронен документ.Съгласно чл.12 – в случай, че КЛ/ СД просрочи
плащания на месечна вноска, КР начислява лихва за забава в размер на ЗЛП +10% годишно,
изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане, като задължението
за заплащане на лихви по договора съгласно чл.12.1 става изискуемо към датата на
начисляване.В чл.12.3 са обявени условията за предсрочна изискуемост. В чл.13 –
известяване и връчване.От значение за произнасяне на съда по жалбата е и текстът на
чл.16.3.1 от договора, съгласно който длъжникът може да се откаже от договора, като
заплати на КР остатъчната непогасена главница по кредита, заедно с всички задължения по
6
погасителен план с настъпил падеж, в това число и възнаграждение, при закупен пакет от
допълнителни услуги, както и всички дължими лихви, такси и неустойки, дължими от
датата на погасяване на задълженията на КЛ/СД.При закупен пакет от допълнителни услуги,
възнаграждението за периода между настъпилата и следваща падежна дата е изискуемо в
пълен размер.Останалите клаузи от Общите условия, в това число съгласие относно
плащане и размер на дължими такси, съдът не обсъжда, тъй като вземания основаващи се на
тях не са предмет на делото.Представеният документ съдържа отбелязване за подписването
му с електронни подписи, означено е че са налице подписи на кредитор и клиент.
По делото е представен погасителен план л.13- погасителен план към договор за
потребителски кредит №***********, в който са посочени дати на плащане, размер на
дължима главница, размер на дължима лихва, размер на вноска по кредита, размер на
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги, общ размер на месечна вноска.Отразено е,
че задължението се погасява ежемесечно. при спазване на погасителния план към договора
за потребителски кредит.
На л.15 – л.22 от делото се намира искане за отпускане на потребителски кредит,
информация и декларация във връзка с обработване на лични данни, стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,, извлечение от
сметка.В искането за отпускане на потребителски кредит е визирана сума 400.00 лева,
размер на месечна вноска 110.97 лева и срок на кредита 7 месеца, с дата на погасяване 10-ти
ден от месеца.Документът е оформен по аналогичен начин, както останалите.
На л.14 от делото е приложено преводно нареждане в полза на Л.П. от "Профи
Кредит България" ЕАД за сума възлизаща на 400.00 лева с вальор от дата 30.04.2019г.В
преводното нареждане ясно е посочено, като основание за извършване на превода номер,
съответстващ на номера на договора за кредит ***********.
След срока за подаване на отговор на исковата молба по делото е представено
удостоверение относно получавана от ответницата пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, и е направено възражение, че за ответницата не било ясно как е формирана
сумата от 33.57 лева, която се претендира.В хода по същество са направени възражения, за
неравноправност на договора, доколкото не е предвиден ред, условия и процедура за
промяна на лихвения процент, което съставлява нарушение именно на чл.12, ал.1 т.9
ЗПК.Сочи се и недействителност на договора съгласно чл.22 ЗПК.
С оглед на изложените обстоятелства и като има предвид, че съгласно ч л. 269
ГПК,въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част,а по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата, като има предвид изложените в жалбата доводи, съдът прецени
7
жалбата за основателна.Решението, иначе валидно и допустимо, е неправилно е следва да
бъде отменено.
Доколкото вземането за спорната сума 33.57 лева се основава на Договор за
потребителски кредит, преценката относно дължимостта на сумата, включва и преценка за
действителността на договора, която следва от разпоредбата на чл.22 ЗПК, съгласно който
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Няма спор, че кредитополучателят отговаря на изискванията за потребител съгласно
чл.9, ал.2 - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.Представеният
договор и Общите условия, които не са оспорени от ответницата, относно автентичността
им, отговарят на посочените изисквания по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,
ал.1 т.7-9 – по- горе съдът е подчертал, конкретни клаузи от договора, чието съдържание
изпълнява именно тези изисквания.Доколкото са представени разпечатени на хартиен
носител договори, върху които е отразено, че са подписани с електронен подпис , сочещо на
договаряне по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съдът по
аргумент от чл.4, ал.1 от ЗПК и чл.5, ал.10 от ЗПК намира, разпоредбите относно минимално
съдържание, като предпоставящо валидността на договора за приложими.ГПК допуска
електронният документ да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис,
заверен от страната, но при поискване страната е длъжна да представи документа на
електронен носител.
По делото е представено преводно нареждане,,установяващо извършен превод в
полза на ЛЮДМ. ЛЮБ. П., което, както и получаване на сумата не са оспорени – в
обобщение, налице е валиден договор, по който е договорено плащане на възнаградителна
лихва, която не е заплатена, което обосновава извод за основателност на предявения иск.
Що се отнася до уговорките относно размер на възнаградителната лихва и ГПК,
следва да бъде отбелязано, че в договора е посочен размер на възнаградителна лихва –
фиксиран размер, - лихвен процент на ден 0.09% и годишен лихвен процент
33.00%.Посочен е и годишен лихвен процент в размер на 36.51% както и взетите предвид
при определянето му допускания – раздел VІ от договора и чл.5 и сл. от Общите
условия.Съдържанието на подчертаните клаузи от договора и Общите условия изпълнява
изискванията на чл.11, ал.1 т.9 и т.10 ГПК , относно посочване на лихвения процент и
Годишен процент на разходите, с посочване на взетите предвид при определянето му
допускания. Съгласно чл.11, ал.1 т.9 от ЗПК - договорът трябва да съдържа-лихвеният
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
8
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти;Съгласно чл.9а -методиката за изчисляване на референтния лихвен процент
съгласно чл. 33а, а съгласно чл.11, ал.1 т.10 -годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.Видно е, че
изискване за посочване на конкретна методика за изчисляване на лихвения процент се
изисква само при договори с променлив лихвен процент, а изискване за посочване на
компонентите от които се формира ГПР, като условие за действителност на договора липсва,
изискването за посочване на взетите предвид допускания при определянето му от друга
страна е спазено.
По аргумент от чл.9 и сл. от ЗПК – специален закон, изготвен с цел защита правата на
потребителите, допускащ договаряне на лихви при предоставяне на заеми, следва, че това
не е клауза, която да противоречи на добрите нрави, в противен случай не би било
допустимо изобщо начисляване на възнаградителна лихва.Тази клауза не попада и в някое
от дадените в ЗЗП, определения за неравноправна клауза.Размерът на дължимата лихва е
посочен ясно и разбираемо, към договора се съдържа погасителен план, който показва
размера на дължимата месечна вноска, каква част от тази сума представлява дължима
възнаградителна лихва.Ако се изхожда от нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, съгласно която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България и чл.19, ал.1 ЗПК съгласно която годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като
се има предвид, че към момента на сключване на договора размерът на законната лихва за
просрочени задължения в левове (ъгласно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, се съизмерява с
основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1
юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта т.е възлиза на 10%,( размерът на
основния лихвен процент на БНБ е 0% - 30.04.2019 ) следва, че не е налице и нарушение на
посоченото изискване.Както бе отбелязано законовото разрешение за договаряне в такива
параметри, изключва преценка за нищожност на клаузата предвиждаща заплащане на
възнаградителна лихва в този размер, от лице договорящо в условията на свободно
договаряне, като потребител с физическо или юридическо лице, което предоставя или
обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
9
търговска дейност.
С оглед на изложеното, обжалваното решение, следва да бъде отменено, като
предявеният иск, който намира правно основание в разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с
чл.240, ал.2 ЗЗД вр. с чл.9 и сл ЗПК бъде уважен.Ответницата следва да бъде осъден да
заплати на ищеца исковата сума, в съответствие с формулирания в исковата молба петитум,
който не е изменян в хода на производството - чрез отправено до съда искане за допускане
на изменение и изрично произнасяне на съда в тази посока.
Доколкото исковата молба и жалбата са основателни, то ответницата следва да бъде
осъдена на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца разноски за производството
възлизащи на сумата 125.00 лева – разноски за въззивното производство, включващи
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.37
от ЗПП във връзка с Наредба за заплащането на правната помощ на сумата 100 лева.( чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ) и 125.00 лева за първоинстанционното
производство, на същото основание.
При този изход на делото разноски на ответницата не се дължат
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №4 от 26.02.2021г.постановено от Районен съд – Кюстендил по
гр.д.№1447/2020г. по описа на съда, с което е отхвърлен, като неоснователен предявеният
от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В срещу ЛЮДМ. ЛЮБ. П., ЕГН ********** с
адрес г*********** иск по чл.240, ал.2 ЗЗД за сумата 33.57 лева – договорно
възнаграждение по договор за потребителски кредит, като „Профи Кредит България“ ЕООД
е осъдено да заплати на адв.Р.Б. възнаграждение в размер на 300 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЛЮДМ. ЛЮБ. П., ЕГН ********** с адрес *********** на основание
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.2 и чл.9 и сл ЗПК да заплати на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“№49,
бл.53Е, вх.В сумата 33.57 лева – договорно възнаграждение по договор за потребителски
10
кредит №***********, както и разноски за производството възлизащи на 250.00 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11