№ 8920
гр. София, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110164301 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от Д. К. ЗГ. срещу В. ХР. К. обективно съединени
искове, както следва:
- главен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 6650 лева, представляваща заплатена в периода от 16.03.2017г.
до 19.05.2017г. при начална липса на основание сума, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.11.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/ до
окончателното плащане на сумата;
- евентуален осъдителен иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за заплащане на
сумата от 6650 лева – обезщетение за неоснователно обогатяване, представляваща
заплатена в периода от 16.03.2017г. до 19.05.2017г. сума, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 11.11.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/ до
окончателното плащане на сумата.
Релевират се съображения, че ищецът внасял по сметка в ........., IBAN: .........
следните суми по месеци, а именно: 16.03.2017 г. – 1550 лева, 13.04.2017 г. – 1200 лева,
19.04.2017 г. – 150 лева, 15.02.2017 г. – 1200 лева, 13.01.2017 г. – 1200 лева, 19.05.2017
г. – 1350 лева. Изрично заявява, че на ответника не е била изпращана извънсъдебна
покана за заплащане на процесното вземане.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна. Оспорва исковете по основание и размер.
Заявява, че не са налице елементите от фактическите състави на предявените искове.
1
Заявява, че ищецът внасял сумите по банковата сметка на ответника по поръчка на
трето лице. В тази връзка релевира, че е налице споразумение между страните по
делото и трето за спора лице – П.М., във връзка с плащане на суми в полза на
ответника от името на трето за спора лице и по негова поръчка. Преводът на сумите
бил извършен съзнателно и в съответствие с изискванията на морала, поради което не
били лишени от основание. Заявява, че плащанията от ищеца не били извършени с
негови лични средства, а със средства, които му били предоставяни от П.М.. В тази
връзка посочва, че видно от представено извлечение от сметка на ......... вноските по
сметката на ответника били правени както от П.М., така и от други лица, едно, от
които, бил ищецът. С оглед изложеното, застъпва тезата, че липсва обедняване на
ищеца, тъй като той не бил превел процесните суми с лични средства, а със средства
предоставени му от трето лице. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
Съгласно задължителните постановки на Постановление № 1 от 28.05.1979г.
на Пленума на ВС текстът на чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго.
За да бъде уважен иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, съдът следва да установи
наличието на две предпоставки: 1) получаването на процесната сума в размер на
6650.00 лева от обогатилото се лице – ответника, която е дадена от обеднялото лице –
ищеца и 2) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД тази липса следва да е начална, каквито са и твърденията въведени от
ищеца в настоящото производство.
По отношение на първата предпоставка за уважаване на иска – получаването на
процесната сума в размер на 6650.00 лева от обогатилото се лице – ответника, която е
дадена от обеднялото лице – ищеца, следва да се посочи следното: от приета по делото
ССчЕ, неоспорена от страните и кредитирана от съда като компетентно и обективно
изготвена се установява, че общият размер на направените вноски на каса от ищеца по
разплащателната сметка на ответника за периода от 01.01.2017г. до 31.05.2017г.
възлиза на сумата от 6650.00 лева /л. 35/.
С оглед обстоятелството, че по делото е доказано получаването на процесната
сума, то следва да се обсъди възражението на ответника досежно наличието на
2
основание за получаването на исковата претенция, а именно – по поръчка на трето
лице. В тази връзка следва да се изложи следното: по делото са събрани гласни
доказателства, получени чрез разпита на свидетеля П.М. /л. 49, стр. 2 и сл./, от които се
установява следното: през 2014г. свидетелят М. е имал офис за правни услуги,
находящ се в .........; през тази година ищецът е работил в този офис като младши
адвокат като същевременно е извършвал различни плащания, възложени му от
свидетеля М.; заявява, че синът на ответника – ......... К. е предоставил на свидетеля М.
парична сума като свидетелят М. впоследствие е предоставил на ищеца част от тази
парична сума, за да преведе по сметка на ответника. Настоящият съдебен състав не
кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите не кореспондират на
събраните по делото доказателства. Същевременно е житейски нелогично, след като
свидетелят М. не познава ответника лично, а познава неговия син, впоследствие да
предоставя парична сума, която да се превежда по банковата сметка на непознато за
свидетеля лице. В тази връзка следва да се отчете и възражението на ищеца, че
ответникът не е представил каквото и да било доказателство за наличието на някакъв
договор между ищеца и свидетеля за заеманата от ищеца длъжност. След служебна
справка в Търговския регистър съдът не установи твърденията на свидетеля М. за
наличието на правна кантора като същевременно при служебна справка в сайта на
Висшия адвокатски съвет не се установи свидетелят М. да е вписан като адвокат.
С оглед изложените съображения съдът намира, че ответникът не е доказал
наличието на основание за получаването на процесната сума. Ето защо искът е
основателен и доказан.
Основателно е и искането за заплащане на законна лихва, считано от
11.11.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното плащане на
сумата.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер от 1230.00 лева, от които ДТ – 260.00 лева, адвокатско
възнаграждение – 670.00 лева и възнаграждение за вещо лице – 300.00 лева.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. ХР. К., с ЕГН **********, с адрес: ......... над парт. етаж да
3
заплати на Д. К. ЗГ., с ЕГН **********, с адрес: ........., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД сумата от 6650 лева, представляваща заплатена в периода от 16.03.2017г. до
19.05.2017г. при начална липса на основание сума, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.11.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/ до
окончателното плащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в
размер на 1230.00 лева – разноски за първоинстанционното производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4