и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 661/02.12.2005 год., постановена по Н.ч.х.дело № 208/2005 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимите Юсеин Мехмед Рушид, Антон Юриев Райчев и Нихад Недим Емин, и тримата от с.Глухар, общ.Кърджали, обл.Кърджали, за виновни в това, че на 24.09.2004 год. в землището на с.Глухар, общ.Кърджали, в съучастие като извършители причинили лека телесна повреда на Мюмюн Исмаил Мустафа гр.Кърджали, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК - избиване на първи горен десен зъб и на първи, втори и трети горни леви зъби и кръвонасядане по крайниците, поради което и на основание чл.130 ал.1 от НК е осъдил всеки от подсъдимите на наказание "пробация", като на основание чл.42а ал.2 т.1 и т.2 е определил на всеки от тях следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от по 1 година. С присъдата тримата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на Мюмюн Исмаил Мустафа от гр.Кърджали, с ЕГН **********, сумата в размер на 2 080 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от престъплението, от които 80 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди /счупена горна зъбна протеза/ и 2 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, като е отхвърлил предявеният граждански иск в останалата му част до пълния предявен размер от 5 580 лв., като неоснователен. Тримата подсъдими са осъдени солидарно да заплатят на Мюмюн Исмаил Мустафа направените по делото разноски в размер на 221 лв.; а по сметка на Кърджалийския районен съд – 40 лв. направени разноски по делото, както и 83.20 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданският иск. Недоволни от така постановената присъда са останали подсъдимите Юсеин Мехмед Рушид, Антон Юриев Райчев и Нихат Недим Емин, и тримата от с.Глухар, общ.Кърджали, обл.Кърджали, които я обжалват като неправилна – постановена при неправилно приложение на материалния закон. Твърдят, че по делото не са събрани безспорни и категорични доказателства, установяващи, че на 24.09.2004 год. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.1 от НК, като в хода на съдебното следствие единствено и само тъжителят твърдял, че подсъдимите са му нанесли побой в с.Глухар, общ.Кърджали. Считат, че първоинстанционният съд не бил взел предвид факта, че липсват преки доказателства в подкрепа на твърденията на тъжителя Мустафа, поради което неправилно ги бил признал за виновни и осъдил по предявеното им обвинение. Молят съда да отмени изцяло обжалваната присъда, като бъде постановена друга, с която подсъдимите да бъдат признати за невиновни в извършване на престъплението по чл. 130 ал.1 от НК; както и да бъде отхвърлен изцяло предявеният граждански иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, като неоснователен и недоказан. Претендират направените по делото пред двете инстанции съдебни разноски. В съдебно заседание поддържат жалбата си така, както е предявена, като молят да бъдат оправдани. Сочат нови гласни доказателства. Присъдата е обжалвана и от частния тъжител и граждански ищец Мюмюн Исмаил Мустафа от гр.Кърджали в частта й, с която е отхвърлен гражданският иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния му предявен размер. Твърди в жалбата си, че гражданският иск не е правилно определен по размер и присъденото обезщетение е несправедливо. Моли да бъде отменена обжалваната присъда в частта й, касаеща гражданският иск, като същият бъде уважен изцяло в претендираният размер от 5 500 лв., представляващ обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. В съдебно заседание поддържа жалбата си така, както е предявена. По отношение на жалбата на подсъдимите изразява становище, че същата е неоснователна. Сочи нови гласни доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността на същата и доводите на жалбодателите, наведени в жалбите, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По жалбата на подсъдимите Юсеин Мехмед Рушид, Антон Юриев Райчев и Нихат Недим Емин. Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред на подсъдимите обвинение, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, като в съдебното следствие пред настоящата инстанция са допуснати и събрани нови гласни доказателства, чрез повторен разпит на св.Ариф Ариф и разпит на св.Фериде Реджеб Юсеин, Реджеб Сали Юсеин, Иван Димитров Люшнаров и Хикмет Мехмед Ибрям. От събраните по делото и от двете съдебни инстанции доказателства се установява следната фактическа обстановка: на 24.09.2004 год. тъжителят Мюмюн Мустафа се намирал в землището на с.Глухар, общ.Кърджали, където пасял кози. Там се срещнал със св. Ариф Ариф /който пасял кравите на село Глухар/ и Сабри Сюлейман от с.Глухар. Кравите на св.Ариф влезли в место /нива/, което било взето под аренда от подс.Юсеин Рушид от с.Глухар. Към 10.30 часа на същото място дошъл подс.Рушид, който започнал да се кара на св.Ариф, че пуска кравите на неговото място. По време на спора подс.Рушид се опитал да вземе тоягата от ръцете на тъжителя Мустафа, с която искал да удари св.Ариф, но последният отказал да му я даде, като го избутал. При опита да издърпа тоягата от ръцете на тъжителя, подс.Рушид паднал на земята, което го ядосало. Последният станал от земята и заявил на тъжителя, че с него ще се разправя по-късно, след което си тръгнал. Тръгнали си и останалите, като тъжителят се насочил с козите към река Върбица. Около 13.00 часа на същият ден тъжителят продължавал да пасе козите си край реката, когато към него се приближил подс.Рушид с тояга в ръка. Със идването си подс.Рушид заявил на тъжителя, че сега ще разбере със него, на което тъжителят отвърнал, че няма какво да се разбират. Непосредствено след него се появил и внукът на подс.Рушид, а именно - подс.Нихад Емин, който взел тоягата на тъжителя от ръцете му. Двамата подсъдими хванали тъжителя и започнали да го ритат и бият с ръце, като подс.Рушид нанесъл с тоягата удари по ръцете, краката и тялото на тъжителя. Не след дълго при тях дошъл и подс. Антон Райчев, който също се включил в боя. С тоягата Райчев нанесъл удари в областта на устата на тъжителя, при което му избил зъби - първи горен десен зъб, и първи, втори и трети горни леви зъби, както и счупил зъбната протеза на горната челюст на тъжителя. Вследствие на ударите, които били нанесени от подс.Райчев, Рушид и Емин с тояга, ръце и крака, тъжителят Мустафа получил различни телесни увреждания – избиване на първи горен десен зъб, и на първи, втори и трети горни леви зъби, както и кръвонасядания по крайниците. Видно от писменото заключение на вещото лице Маринов по назначената на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза и показанията му в съдебно заседание, избиването на първи горен десен зъб, и на първи, втори и трети горни леви зъби, при наличието на зъбна протеза е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание. Вещото лице дава заключение, че поради липсата на естествени антагонисти на избитите зъби /тъй като долната челюст е представена от зъбна протеза/, те са били лишени преди травмата от основната им физиологична функция, а именно- дъвкателната, във фазата на отхапването на храната, поради което тяхната загуба не води то трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.Освидетелстваният се оплакал в полицията, че на 24.09.2004 год., около 13.00 ч. е бил бит с тояга, юмруци и ритници от петима мъже, единият от които познавал. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства- показанията на св. Ариф пред първоинстанционният съд и пред настоящата инстанция, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд св.Сюлейман, Чаушев, Аптурахман, и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие пред въззивния съд св.Фериде Юсеин, Реджеб Юсеин и Иван Люшнаров, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение и показанията в съдебно заседание на вещото лице д-р Маринов по назначената в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза; както и от останалите писмени доказателства, приети от решаващият съд. Съдът не дава вяра на показанията на св.Ибрям, с които същият установява, че видял тъжителя Мустафа покрай р.Сутлийка, когато бил на риба, като забелязал, че му няма нищо, тъй като свидетелят не може да установи с категоричност датата, на която е видял тъжителя, като сочи за такава датата 29.09.2004 год., т.е. след твърдяното осъществяване на деянието от подсъдимите. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.130 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК – в съучастие като извършители на 24.09.2004 год. в землището на с.Глухар, общ.Кърджали, причинили лека телесна повреда на Мюмюн Исмаил Мустафа от гр.Кърджали, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК – избиване на първи десен горен зъб и на първи, втори и трети горни леви зъби, както и кръвонасядания на крайниците, до какъвто краен правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че автори на деянието са именно тримата подсъдими. Действително, по делото не са събрани преки доказателства в подкрепа на предявеното на подсъдимите по частен ред обвинение. Съвкупността от косвени доказателства, обаче, води до единствено възможният извод – че именно тримата подсъдими на инкриминираните дата и място са причинили на тъжителя телесните увреждания, подробно описани в тъжбата. Така, от показанията на св.Ариф и Сюлейман се установява по несъмнен начин, че на инкриминираната дата подс.Рушид е поискал да вземе тоягата на тъжителя, за да се разправя със св.Ариф, с който се били скарали, като тъжителя не му дал тоягата си, а при дърпането й от ръцете на последния, подс.Рушид паднал на земята, ядосал се от това обстоятелство и се заканил на тъжителя, че ще се разправя с него по-късно, т.е. безспорно е установено спречкването между подс.Рушид и тъжителя /по същество представляващо и мотива за извършване на деянието/. Безспорно се установява от показанията на св.Ариф и още, че малко по-късно на същият ден при него са дошли именно тримата подсъдими, които са го набили, след което са го попитали къде е отишъл козаря /тъжителя Мустафа/ и се отправили с колата си да го търсят; както и че на следващият ден тъжителя Мустафа показал на св.Ариф насинената си ръка и свидетелят видял, че имал счупени зъби, за които увреждания тъжителят обяснил на свидетеля, че са причинени от подс.Рушид, малкият му син /подс.Райчев/ и внука му /подс.Емин/. Не без значение в тази връзка са и показанията на св.Чаушев, Аптурахман и Люшнаров, пред които тъжителят недвусмислено идентифицирал именно тримата подсъдими като лицата, които са му нанесли побой, при който му били избити зъби и му били причинени кръвонасядания по крайниците, като показанията на тези свидетели съдържат данни и обстоятелства /макар и опосредени от самият тъжител/, относими към предмета на доказване, които свидетелите са възприели лично и за които няма пречка да бъдат обсъждани и ценени в настоящото производство. В подкрепа на горните изводи са и установените на тъжителя наранявания, обективирани в заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, които изцяло съответствуват на твърденията на тъжителя в тъжбата му относно начина, времето и мястото на причиняването им. Или, с оглед безспорно установените обстоятелства относно повода, времето, мястото и начина на нанасяне на телесните увреждания на тъжителя, които напълно съответствуват на твърденията му, изложени в тъжбата, с която е предявено обвинението на подсъдимите, настоящата инстанция намира, че косвените доказателства по делото, преценени в тяхната взаимовръзка, последователност и логика, налагат единствено възможният извод относно авторството на деянието, а именно: че тримата подсъдими, в съучастие като извършители, са осъществили престъплението, в извършването на което са обвинени по частен ред. Още повече, че никой от подсъдимите не сочи логична причина тъжителят да посочи именно тях като автори на престъпното деяние, ако действително не са осъществили престъплението, каквито са твърденията на защитата им. Правилно първоинстанционният съд е квалифицирал степента на телесните увреждания на тъжителят, а именно – лека телесна повреда, с оглед заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза. Обосновани и законосъобразни са и изводите на първоинстанционният съд относно осъществяване на деянието от подсъдимите и от субективна страна – че същите са извършили престъплението при форма на вината - пряк умисъл: всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът на всеки от подсъдимите е обективиран в поведението им, с оглед силата, насоката, средството и начина на нанасяне на уврежданията на тъжителя. Налице е и общност на умисъла на тримата подсъдими, като съизвършители на престъпното деяние – всеки от тях е съзнавал освен своя собствен умисъл, още и умисъла на другите подсъдими. При налагане на наказанието на всеки от подсъдимите, първоинстанционният съд е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността на всеки от подсъдимите обстоятелства, като е приел, че с оглед на тях на всеки от подсъдимите следва да бъде наложено наказание по втората алтернатива на предвиденото в закона за това престъпление, а именно: наказание “пробация” с определени на основание чл. 42а ал.2 т.1 и 2 пробационни мерки – “задължителна регистрация по настоящ адрес” и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по 1 година. За да наложи тези наказания на подсъдимите, съдът е приел също, че деянието не показва белезите на голяма степен на обществена опасност, като по-лекото алтернативно предвидено в закона наказание е в състояние да постигне целите на личната и генералната превенция на наказанието по чл.36 от НК. Крайните изводи на първоинстанционният съд по отношение на наказанието на всеки от подсъдимите са обосновани и законосъобразни. Действително, към момента на извършване на деянието разпоредбата на чл. 130 ал.1 от НК е предвиждала налагане на наказание лишаване от свобода до две години или поправителен труд, като към момента на постановяване на присъдата са последвали различни закони по смисъла на чл.2 ал.2 от НК - последвало е изменение на разпоредбата на чл. 130 ал.1 от НК, в санкционната й част, и към посоченият момент, вкл. и към настоящият момент, за престъпление по чл. 130 ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. Същевременно, наказанието “поправителен труд”, предвидено в старата редакция на чл. 130 ал.1 от НК, към настоящият момент представлява една от пробационните мерки, включени в наказанието “пробация”. Ето защо, макар и да не е изрично посочено в присъдата, очевидно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК, налагайки на всеки от подсъдимите по-благоприятния за тях закон. Това е така, тъй като налагането на наказанието "поправителен труд", респ. и изпълнението му, е предпоставено от необходимостта подсъдимия да работи, за което липсват данни по настоящото дело по отношение на тримата подсъдими. При това положение, ако би приложил разпоредбата на чл. 130 ал.1 от НК в редакцията й, действуваща към момента на извършване на деянието, то съдът би бил в невъзможност да наложи наказание на подсъдимите по втората предвидена в посочената разпоредба алтернатива, т.е. би бил принуден да наложи на всеки от тях наказание “лишаване от свобода”, макар и при евентуалното приложение на института на условното осъждане по чл. 66 ал.1 от НК, което би се явило по-тежко такова. Следва в тази връзка да се отбележи, че не са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на извършеното от подсъдимите престъпление, макар и подсъдимите да не са осъждани, същите не са освобождавани от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК и за престъплението се предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години или по-леко наказание, тъй като от престъплението са причинени на пострадалия имуществени вреди, които не са възстановени от подсъдимите. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че наложеното на всеки от подсъдимите наказание е справедливо, като напълно отговаря на степента на обществената опасност на деянието и дейците, и на характера и тежестта на съставомерните последици, засягащи телесната неприкосновеност на тъжителя, и е достатъчно за постигане в пълна мяра целите на наказанието по чл. 36 от НК – да въздействува поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо спрямо подсъдимите и другите членове на обществото. Обжалваната присъда в гражданско-осъдителната й част е правилна, обоснована и законосъобразна. С оглед изложеното по-горе относно виновното и противоправно поведение на подсъдимите, от което на тъжителят Мюмюн Исмаил Мустафа са били причинени имуществени вреди, представляващи равностойността на счупената зъбна протеза на тъжителя Мустафа, както и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесените му от подсъдимите увреждания, правилно първоинстанционният съд е ангажирал деликтната отговорност на подсъдимите за обезвреда на вредите. Настоящата инстанция намира, че присъденото на тъжителя обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. е справедливо, необходимо и достатъчно да възмезди пострадалият от престъплението за претърпените множество на брой и различни по вид увреждания, подробно описани в съдебно-медицинската експертиза, като не са налице предпоставки за намаляването му.
По жалбата на частния тъжител и гр.ищец Мюмюн Исмаил Мустафа. Жалбата е неоснователна. По изложените по-горе съображения на настоящият състав относно гражданско-осъдителната част на обжалваната от подсъдимите присъда, съдът намира, че не са налице предпоставки за увеличаване на обезщетението за претърпените от тъжителя от престъплението неимуществени вреди, над присъдения с обжалваната присъда размер. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и много на брой, по своя характер причинените на пострадалия увреждания не предполагат значителни по интензитет и времетраене болки и страдания, поради което настоящата инстанция намиа, че присъдения на тъжителя размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди е напълно достатъчен за обезщетяване на същите. Предвид изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната й части, наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващият съд, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 661/02.12.2005 год. по Н.ч.х.дело № 208/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |