РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Варна , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20203110111234 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Прилеп” № 33, срещу Ц. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата 170.56 лв., представляваща дължима главница за ползвани и
неплатени ВиК услуги по партида с абонатен № 1018390 за периода 27.04.2015 г. –
28.01.2019 г. по издадени фактури за периода 15.04.2016 г. – 30.01.2019 г., за обект, находящ
се в гр. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 53.92 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 15.05.2016г. –
12.03.2020 г., които суми са предмет на Заповед № 2455/08.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5833/2020 г. по описа на ВРС,
XLVIII състав.
В исковата си молба ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА”
ООД излага, че в качеството си на ВиК оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, предоставя
ВиК услуги на ответницата Ц. И. Д. за имот, находящ се в гр. Варна, „Д-р Селименски”, бл.
4, вх. Б, ап. 29. Ползваните ВиК услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен
номер 1018390. Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 5833/2020 г. по описа на ВРС, 48
състав, за дължимите от ответницата суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги в обекта.
Поддържа, че е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
предвид дадените от съда указания в този смисъл. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното
и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
1
В едномесечния срок за отговор ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, изразява становище, като оспорва предявените искове. Оспорва наличието на
облигационна връзка с „ВиК Варна" ООД, както и качеството си на потребител на ВиК
услуга доставка на вода. Сочи, че не е собственик или ползвател на имота. Оспорва
ответницата Ц.Д. да е титуляр на партидата. Оспорва услугите да са доставени от ищеца в
сочения размер. Оспорва измервателното средство да отговаря на изискванията на Наредба
№ 4 за условията и реда за присъединяване на потребителя и за ползване на
водоснабдителни и канализациионни системи. Счита, че не са издадени фактури, за да
възникне задължение за плащане за ответницата. Оспорва сочените от ищеца количества
вода в справка за недобора на частен абонат като действителни и реално отчетени от
главния водомер и техния размер. Оспорва, че водомерът е бил технически изправен и е
отчитал вярно потребяваната вода. Оспорва истинността на обективираните обстоятелства.
По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. В условията на
евентуалност прави възражение за погасяване по давност на начислените и дължими суми
преди 04.06.2017 г.
В проведеното по делото на 14.04.2021 г. открито съдебно заседание ищецът се
представлява от юрк. в. я., която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли
предявените искове да бъдат уважени.
Ответната страна се представлява от назначения особен представител – адв. П. Т.,
която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да
бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 5833/2020 г. по описа на ВРС, XLVIII
състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумите, предмет на
установителните искове. С разпореждане от 05.08.2020 г., получено на 12.08.2020 г., на
заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземанията си,
предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковата молба е депозирана в съда на 10.09.2020 г., тоест
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът при условията
на пълно и главно доказване да установи, че ответницата е потребител на ВиК услуги за
процесния имот, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер,
доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендираните
суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по
основание и размер.
От представената справка от Служба по вписванията – Варна /л. 73 от делото/ се
установява, че ответницата Ц. И. Д. на 24.02.2015г. е придобила собствеността върху
следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор
10135.3517.272.2.14 в сграда № 2 в ПИ № 10135.3517.272, с площ 66.84 кв. м., находящ се в
2
гр. Варна, ул. „Д-р Иван Селименски“, бл. 4, вх. Б, ет. 5, ап. 29.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от представените по делото Общи условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. С оглед на
цитираната разпоредба и обстоятелството, че ответницата е собственик на процесния имот,
съдът приема, че същата има качеството „потребител” на съответните ВиК услуги по
смисъла и на пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги.
В този смисъл съдът приема за неоснователни възраженията на особения
представител на ответницата, че между страните не съществува валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка и потребяване на ВиК услуги за имота.
Неизпълнението на задължението на ответницата, визирано в чл. 61, ал. 1 от Общите
условия, за промяна на партидата при промяна на обстоятелствата, не може да има за
последица отпадането на задължението й за плащане на ползваните в имота ВиК услуги,
предвид действащия в правото принцип, че никой не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение. В този смисъл ирелевантно е обстоятелството, че ответницата
не е заявила смяна на партидата, а очевидно същата е служебно променена от ВиК
оператора по реда на чл. 60 от Общите условия.
В производството е изслушано заключението на вещото лице Я.Л. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено. Съгласно същото, по предоставените карнети за периода от м. март 2015 г. до м.
октомври 2019 г. по партида с абонатен № 1018390 се констатира, че разходваното
количество не е отчитано ежемесечно. Титуляр към датата на проверката 25.03.2021 г. в
базата данни на „ВиК“ ООД по посочената партида и по справката за недобора е Ц. И. Д..
По карнетни листи е Николай Илиев Георгиев.
По делото са приети карнети за показанията на водомера за абонатен № 1018390 за
процесния период 27.04.2015 г. – 28.01.2019 г., в които е отразено епизодично извършване
на отчети на водомера в имота. Видно е, че в графата „подпис на потребителя” липсват
положени подписи. Карнетите представляват хронологична последователност на отчетите,
поради което консумацията за конкретния период се изчислява като разлика между
отчетеното количество на съответната дата и отразеното за предходния период. В случая в
карнетните листи липсва подпис за абонат, не е извършено отчитане на показанията на
водомера за целите на процеса от вещо лице /липсва направено такова искане от страна на
ищеца, в чиято тежест е да установи реалното потребление на вода в имота, въпреки
дадените от съда указания в определението за насрочване, че не сочи доказателства за
установяване на това обстоятелство/, поради което твърдението за доставени ВиК услуги се
явява недоказано.
Прави впечатление, че в приетото по делото писмено доказателство – извадка от
електронен карнет е включен отчетът от 29.11.2018 г., обхванат и от представените
обикновени карнети. В електронния карнет не са включени следващите два отчета – от
19.12.2018 г. и от 28.01.2019 г., предмет на настоящата искова претенция. Ето защо съдът не
приема за доказано, че посоченото количество от 10 куб. м. в отчета от 29.11.2018 г. е реално
потребено в имота. Както се посочи и по-горе в изложението, липсва положен подпис в
графата „подпис на потребител“. В този смисъл не може да се направи обоснован извод, че
потребителят е изразходвал такова количество вода, по аргумент и от разпоредбата на чл.
23, ал. 4 от Общите условия, съгласно която отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
3
съответствието на показанията с данните в отчета. Избирателното включване на дадени
отчети в т. нар. електронен карнет /въпреки наличието на хартиени такива/ също не дава
основание да се направи заключение, че така посоченото количество вода реално е
изразходвано в имота през посочения период, който за конкретния отчет от 29.11.2018 г. е и
изключително продължителен – от 27.11.2017 г. до 29.11.2018 г. /повече от 1 година/, което
противоречи и на принципа на ежемесечно, съответно тримесечно отчитане, съгласно
Общите условия на ищцовото дружество.
Във връзка с направените възражения от особения представител на ответницата не бе
проведено и доказване, че измервателното средство в процесния обект отговаря на
нормативните изисквания.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да се приеме, че при
отчетеното показание на водомера на 14.06.2016 г. е положен подпис на потребителя, видно
от представения карнет /л. 74 от делото/ то във връзка с направеното в условията на
евентуалност от страна на особения представител на ответницата възражение за погасяване
на вземанията по давност, съдът намира следното:
Съгласно задължителните разрешения, дадени в ТР № 3/2011 г., постановено по тълк.
д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви. Настоящите вземания имат именно такъв характер и същите се погасяват с
изтичането на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. В настоящия случай следва да се приеме, че всяко
вземане за отделния период става изискуемо именно с издаването на съответната фактура,
която конкретизира размера му. В този смисъл претендираните вземания за периода три
години преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.06.2020 г. са
погасени по давност. Отнесени към конкретния случай, това означава, че вземането в
размер на 102.68 лв. по издадената фактура от 15.04.2016 г. за отчетния период 27.04.2015 г.
– 14.04.2016 г. е погасено по давност.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за заплащане на
главница за ползваните в процесния имот ВиК услуги в процесния период е неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с направените изводи за неоснователност и недоказаност на главната
искова претенция съдът приема за неоснователна и акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата, поради което така предявеният иск също подлежи
на отхвърляне.
Ето защо съдът намира, че не следва да коментира заключението на вещото лице Л.
относно размера на исковете, предвид тяхната неоснователност /липсва доказана реална
доставка на ВиК услуги, която да бъде остойностена/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА”
4
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33,
срещу Ц. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 170.56
лв., представляваща дължима главница за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
абонатен № 1018390 за периода 27.04.2015 г. – 28.01.2019 г. по издадени фактури за периода
15.04.2016 г. – 30.01.2019 г., за обект, находящ се в гр. В., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.06.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 53.92 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода 15.05.2016 г. – 12.03.2020 г., които суми са предмет на Заповед
№ 2455/08.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 5833/2020 г. по описа на ВРС, XLVIII състав.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5