Р E Ш Е Н И Е
№ 449
гр.Плевен, 14.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен
състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2. РАЛИЦА
МАРИНСКА
При секретаря Бранимира
Монова и с участието на прокурора Иван
Шарков като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА кад №477/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК
и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е
касационна жалба ТД НАП- Велико Търново, офис Плевен, чрез юрк. Н. Младенова, против
Решение от 10.03.2020г. постановено по НАХД №282/2020г. по описа на Районен съд
– Плевен, с което, съдът е отменил наказателно постановление №479178-F516262/22.11.2019г., на директора на ТД на НАП- В. Търново, като незаконосъобразно.
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон. Твърди се, че съдът
е достигнал до неправилно установяване на фактическата обстановка и е постановил
неправилни правни изводи, за липса на нарушение на чл. 26, ал.1 от Наредба
№Н-18/2006г. В заключение, моли съда да отмени обжалваното решение и постанови
друго, по същество на спора, с което да потвърди издаденото наказателно
постановление, като законосъобразно.
В с.з. касаторът, р. пр, представлява се
от юрк. Цв. Г., който поддържа
касационната жалба и моли съда да я уважи.
В съдебно заседание ответникът „КРЕЗОР“
ООД, р.
пр., представлява се от управителите,
които изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а постановеното
решение е правилно и законосъобразно и предлага на съда да го остави в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното решение №139/10.03.2020г. постановено по
НАХД №282/2020г. по описа на Районен съд – Плевен, съдът е отменил наказателно постановление №479178-F516262/22.11.2019г.,
на директора на ТД на НАП- В. Търново, въз основа на което, на основание чл.
185, ал.1 от ЗДСС, на „КРЕЗОР“ ООД, гр. Плевен, е наложено адм. наказание „имуществена
санкция“ в размер на 700лв., за извършено адм. нарушение по чл. 26, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, като незаконосъобразно.
В мотивите си, ПлРС е приел, че от събраните по делото
доказателства, се установява, че описаното в АУАН и в НП, не съставлява
нарушение на чл. 26, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ. Приел е, че по
делото се установява, че е издаден касов бон с всички законоизискуеми реквизити
и е приел, че посочената липса на промяна на името на фирмата, би могло да
ангажира друга отговорност на дружеството, но и за неизпълнение на нормата на
чл. 26 ал.1. Приел е също, че в процесното НП, неправилно е определена
санкционната норма, тъй като, при липса на нарушение по чл. 26, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г на МФ, не може да бъде ангажирана отговорността на дружеството
по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Приел е, че е недопустимо, като основание за налагане
на санкцията, да бъдат сочени и двете алинеи на цитираната норма, тъй като всяка от тях касае различно
нарушение.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените
в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното
решение, е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния
закон и доказателствата по делото и не страда от пороците, изложените в
депозираната касационна жалба. Въззивният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Въззивният съд е
изложил правилни мотиви, относно несъставомерността на вмененото на
жалбоподателя „КРЕЗОР“ ООД, нарушение на
нормата на чл. чл. 26, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, които се
споделят и от настоящата инстанция, по реда на чл. 221, ал.2, изр. второ от АПК
и не следва да се преповтарят. Настоящият касационен състав намира, че въззивният съд е изложил правилни и
законосъобразни мотиви, и по отношение на санкционната норма, посочена в
процесното НП, въз основа на която е наложено адм. наказание- чл. 185, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДДС. Нормата на чл. 185, ал.1 от ЗДДС предвижда, че на лице, което
не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв., а на
основание ал. 2, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В случая, двете
алинеи на чл. 185 от ЗДДС визират различни нарушения, както е посочил и ПлРС,
които не се припокриват и не следва да бъдат смесвани. В случая, не става ясно
по коя от двете хипотези- по ал.1 или по ал.2 на чл. 185 от ЗДДС, е наложено
адм. наказание, доколкото в процесното НП са посочени и двете алинеи.
На основание гореизложеното, следва обжалваното
решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №139/10.03.2020г.
постановено по НАХД №282/2020г по описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Преписи от
решението да се изпратят на страните и на ОП- Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
2.