Р Е Ш Е Н И Е
№ 260242 09.02.2021 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и пети януари
две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 4420
по описа на БРС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Г.Я.Д. за
установяване на дължимост на суми, оспорени по ч. гр. дело № ***/2020 г. по
описа на БРС.
С разпореждане от 14.08.2020 г. производството по делото
е оставено без движение, като е указано на ищеца в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба, с препис за ответника, да: уточни интереса си от
предявяване на установителни искове за сумите: 7 102,31 лева – договорна лихва за
периода 20.03.2019 г.
– 05.03.2020 г.;
обезщетение за забава за разликата над 1 211,27
лева до предявения размер от 1 440,78 лева за периода 13.03.2020 г. – 01.06.2020 г.; законна лихва върху главницата от подаването на
заявлението на 02.06.2020 г. до окончателното ѝ изплащане,
тъй като заявлението за тях е отхвърлено с разпореждане от 03.06.2020 г. по ч.
гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
На 03.09.2020 г. ищецът депозира молба, с която обаче
указанията на съда не са изпълнени в цялост, поради което с разпореждане от
15.09.2020 г. производството отново е оставено без движение, като е предоставен
срок на ищеца да: уточни колко осъдителни иска предявява и като какви – главни
или евентуални; представи доказателства за доплатена държавна такса по
установителните искове в размер на 167,83 лева; представи доказателства за
платена държавна такса по осъдителен иск за сумата от 7 102,31 лева, договорна
лихва за периода 20.03.2019 г.
– 05.03.2020 г., в размер на 284,09 лева; уточни предявява ли
осъдителен иск за обезщетение
за забава за разликата над 1 211,27 лева до размера от 1 440,78
лева за периода 13.03.2020 г. – 01.06.2020 г. и ако да, да представи
доказателства за платена държавна такса по него в размер на 50 лева.
На 08.10.2020 г. по делото постъпва уточняваща
молба, от която следва, че дружеството предявява спрямо ответника следните
искове: два установителни иска за главница по договор за кредит и за
обезщетение за забава за периода от 21.03.2019 г. до 12.03.2020 г.; осъдителни
иска в условията на евентуалност, както следва: за главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, за обезщетение за
забава за периода от 21.03.2019 г. до предявяване на иска в съда, в случай че
съдът не уважи изцяло или частично предявените установителни искове; за 7 102,31
лева, договорна лихва за периода 20.03.2019 г. – 05.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата по
предявения установителен иск, считано от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата, в случай, че бъде установено, че длъжникът
дължи претендираната с установителния иск главница.
С определение от 09.10.2020 г. съдът е прекратил производството
по делото в частта, с която „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД предявява против Г.Я.Д. евентуален осъдителен иск за обезщетение за забава за разликата над 1 211,27
лева до размера от 1 440,78
лева за периода 13.03.2020г. – 01.06.2020 г., като това определение е влязло в сила.
В законоустановения срок по
делото не постъпва отговор на исковата молба.
С молба от 07.12.2020 г.
ищцовото дружество прецизира претенциите си с оглед указанията на съда с
определението по чл.140 от ГПК във връзка с определение
от 15.09.2020 г. по ч. гр. дело № 1826/2020 г. по описа на ОС – Бургас. В съдебно заседание, проведено на 09.12.2020
г., съдът прие изменение на предявения иск за
сумата от 7102,31 лева, представляваща договорна лихва за периода 20.03.2019 г.
до 05.03.2020 г., от осъдителен в установителен такъв, предявен като главен
иск, а именно да се приеме за установено по отношение на ищеца, че ответникът
му дължи сумата, за която е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. ***/2020
година по описа на РС – Бургас. В същото съдебно заседание съдът прекрати производството
по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за сумата от 7102,31
лева, представляваща договорна лихва за периода 20.03.2019 г. до 05.03.2020 г.
В
съдебно заседание процесуален
представител на ищцовото дружество
не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по
същество, депозира писмено становище, с което моли съда да уважи исковете, като
присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва исковете.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 24.11.2016 г. между „***“ ЕАД, в качеството на
кредитор, и Г.Я.Д., в качеството на кредитополучател, е подписан договор за потребителски
паричен кредит PLUS-*** (за краткост Договора), по силата на който дружеството се
задължава да предостави на Д. сумата от 15 000 лева. На същата дата сумата
от 14 475 лева (приспаданата е такса ангажимент в размер на 525 лева) е
преведена по банкова сметка на Д. с посочено основание „съгласно договор PLUS-***“.
Страните постигат съгласие да бъде сключена застраховка
на плащанията, при която застрахователната премия ще бъде платена директно на
застрахователния агент „***“ ЕАД.
Застрахователната премия е в размер на 3375 лева и е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни
вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна
погасителна вноска“. Съгласно условията на сключената застраховка, при
неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на
погасителната вноска, застрахователното покритие се прекратява автоматично,
поради което за периода от 20.03.2019 г. по задължението не са начислявани
месечни застрахователни премии, съответно не се претендират от ищеца.
Според Договора годишният процент на разходите е 45,77, а
лихвеният процент – 36,33. Общата стойност на плащанията по Договора е
36 946,80 лева. Кредитополучателят се задължава да върне сумата по кредита
в срок до 20.12.2021 г. на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от
които по 615,78 лева, при първа погасителна вноска 20.01.2017 г., съгласно
погасителен план, посочен в Договора, в който е отразен падежът на всяка
отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на кредита е
20.12.2021 г.
Съгласно чл.5 от Условия към Договора, при просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер.
Според чл.17 от Условия към Договора кредиторът може незабавно след сключване
на Договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по него на избрано
от него трето лице, без да е нужно предварително да получи съгласие от
кредитополучателя.
По кредита са платени суми от ответника в общ размер на
16 032,94 лева (последното са платени 620 лева на 20.03.2019 г.), с които
са погасени задължения по: главница по вноски с дати на падже 20.01.2017 г. –
20.02.2019 г.; лихва по вноски с дати на падеж 20.01.2017 г. – 20.02.2019 г.;
застраховки по вноски с дати на падеж – 20.01.2017 г. – 20.11.2018 г.
На 12.08.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. на основание
чл.99 от ЗЗД между „***“ ЕАД и дружеството ищец, по силата на който вземането,
произтичащо от Договора, е прехвърлено в полза на дружеството ищец изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Ищцовото дружество разполага с изрично пълномощно от цедента „*** С.А., клон
България“, универсален правоприемник на „***“ ЕАД, за уведомяване на длъжниците
по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
На ответника е изпратено уведомление за извършената цесия
и за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, което обаче не е получено
от Д. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Той
получава уведомлението като приложение към исковата молба. Кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, считано от 05.03.2020 г.
Кредиторът подава на 02.06.2020 г. заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу Д.,
по което е образувано ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на РС – Бургас. На 03.06.2020 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение
№ *** за сумата от 12180,30 лева главница по Договора
и за сумата от 1211,27 лева, обезщетение за забава за
периода 21.03.2019 г. – 12.03.2020 г. С разпореждане от 03.06.2020 г. по същото
дело е отхвърлено заявлението за следните вземания: 7102,31 лева договорна
лихва за периода 20.03.2019 г. – 05.03.2020 г.; обезщетение за забава за
разликата над уважения размер от 1211,27 лева до предявения от 1440,78 лева и
за периода 13.03.2020 г. – 01.06.2020 г.; законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението на 02.06.2020 г. до окончателното й изплащане. Това
разпореждане е атакувано от заявителя в частта за отхвърленото вземане за
договорна лихва, като с определение № IV-260356/15.09.2020 г. по ч. гр. дело № ***/2020 г. по
описа на ОС – Бургас е отменено и е постановено да се издаде заповед за
изпълнение за това вземане. Такава заповед е издадена от районния съд на
17.09.2020 г. под номер ***. И по двете заповеди постъпва възражение от
длъжника, поради което дружеството предявява установителни искове, по които е
образувано настоящото производство.
Според заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза при обявена предсрочна изискуемост, остават
неизплатени главница в размер на 11 730,30 лева по вноски с дати на падеж
20.03.2019 г. – 20.12.2021 г. и договорна лихва за периода 20.03.2019 г. –
05.03.2020 г. в размер на 3684,88 лева по вноски с падеж 20.03.2019 г. –
20.02.2020 г.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно
съединяване три установителни иска с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 9
от ЗПК и чл. 86 ЗЗД. Предявените в условията на евентуалност два осъдителни
иска, са с правно основание по чл. 9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД. Претенцията за
плащане на законна лихва не е иск, а последица от уважаване на исковете.
Няма доказателства ответникът да е уведомен
за цесията преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането.
Ответникът по делото е уведомен от цесионера за
цесията, но действащ като пълномощник на стария кредитор, т.е. Д.
узнава точно кое свое задължение към кой кредитор е прехвърлено, и
доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да се зачете – в
този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.
о. Ето защо с получаването на книжата по делото ответникът е уведомен за цесията, поради което тя е
произвела действие по отношение на него.
Безспорно се установи, че е налице договор за кредит и
длъжникът е получил сумата от 14 475 лева, която следва да му бъде предадена
след приспадане на такса ангажимент.
Според Решение по дело С-42/15 от 09.11.16 г. на съда на ЕС в срочния договор за кредит, предвиждащ
погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява
под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Държавата членка не трябва да предвижда такова изискване в
националната си правна уредба. Въпреки това в погасителния план по Договора е
отразено как се намалява главницата след изплащане на всяка погасителна вноска.
В Договора ясно е отразено какви задължения се включват във всяка погасителна
вноска. ЗПК не съдържа изискване в Договора да се посочва размерът на
уговорената възнаградителна лихва за кредитора като сума. Лихвата е фиксирана
за целия срок на Договора.
Понятието „погасителен план“ по смисъла на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК
не е равнозначно на погасителен план
– неразделна част от Договора при неговото сключване със съдържание, изискуемо
съгласно чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, а е форма на едностранно изявление на кредитора –
извлечение по сметка, дължимо от него по искане на кредитополучателя по време
на изпълнението на договора, т. е. след неговото сключване.
Договорът урежда правото на потребителя да се откаже от
него, срока, в който това право може да бъде упражнено, и други условия за
неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата. В Договора е посочен и размерът на
лихвеният процент на ден.
Ето защо Договорът е действителен и е произвел своето
действие. Съдът не констатира наличие на неравноправни
клаузи в Договора,
каквото задължение му вменява чл.7, ал.3 от ГПК.
По съществото
на спора:
Предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за
потребление или за кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл.
432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на
договора и, за разлика от общия принцип по чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от
приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки
за предсрочната изискуемост, уговорени в
договора или предвидени в закона –
в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК.
При договори за кредит, съдържащи клауза за
предсрочна изискуемост /какъвто
е Договорът/, предсрочната
изискуемост на вземанията не настъпва автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението по чл.410 ГПК кредиторът да е уведомил длъжника, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и това
волеизявление да е достигнало до длъжника.
Безспорно се установи по делото, че последното плащане,
направено от ответника, е от дата 20.03.2019 г. (аргумент от заключението на вещото
лице по съдебно-икономическа експертиза). След тази дата дължникът просрочва
плащането на повече от две месечни вноски, поради което са налице основанията
по Договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В
настоящия случай няма доказателства преди подаване на заявлението в съда до
длъжника да е достигнало волеизявление на кредитора, че счита кредитът за
изцяло предсрочно изискуем. Такова уведомяване се съдържа в исковата молба.
Ако в исковото
производство по реда на чл.
415, ал. 1 и чл.
422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или
осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи
кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на
заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането –
изцяло в този смисъл Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
16/2019 г., II т. о.
Когато изявлението на кредитора за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни
последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в
исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде
съобразен от съда на основание чл.
235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми –
в този смисъл отново цитираното по-горе Решение № 10 от
25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о.
Сред доказателствата по делото е уведомление за предсрочната
изискуемост, приложено към исковата молба, в което се посочва, че тя настъпва,
„считано от датата на получаване на настоящото уведомление“. Ответникът
получава това уведомление на 13.10.2020 г., поради което от тази дата кредитът
следва да се счита за предсрочно изискуем, а не от 05.03.2020 г., както приема
ищецът.
Предвид
изложеното съдът намира от правна страна следното по установителните искове:
Установи се, че ответникът дължи главница по
Договора в размер на 11 730,30 лева по вноски с дати на падеж 20.03.2019
г. – 20.12.2021 г. и в този размер искът следва да бъде уважен, а над този
размер до пълния претендиран такъв от 12 180,30 лева отхвърлен. Това е
така, защото към сумата от 11 730,30 лева вещото лице „добавя“ дължими
застраховки от 450 лева, но както ищецът посочва в исковата молба, те не се
претендират, поради което и не следва да се включват в дължимата сума. Тук се
налага следното уточнение:
Според разпоредбата на чл.6 от Закон
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (за краткост Закона) до
два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от
Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на
банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови
институции или трети лица, не се начисляват лихви
за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Ищецът е придобил вземанията от финансова институция,
поради което за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не може да начислява законна
лихва върху вземането за главница, защото тя по същество представлява лихва за
забава от момента на сезиране на съда. Ето защо законната лихва следва да бъде
присъдена, считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Отхвърлителен диспозитив не следва да се постановява, тъй като заповедният
съдът е отхвърлил искането за присъждане на законна лихва върху главницата на
същото основание за периода от 02.06.2020 г. до окончателното й изплащане, т.е.
в случая до 14.07.2020 г., която дата към момента на произнасянето на
заповедния съд не е настъпила.
Според т.2 от Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. Следователно дружеството може да претендира присъждане
на договорна лихва само до датата на обявяване на предсрочната изискуемост.
Според заключението на вещото лице за периода 20.03.2019
г. – 05.03.2020 г. (датата, на която ищецът твърди, че е настъпила предсрочна
изискуемост) неизплатената договорна лихва възлиза на 3684,88 лева, до който
размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен, а над него до пълния
претендиран такъв от 7102,31 лева – отхвърлен, като неоснователен.
Обезщетението за забава върху дължимата главница за
периода 21.03.2019 г. – 12.03.2020 г. възлиза на 1166,51 лева, до който размер
искът се явява основателен и следва да бъде уважен, а над него до пълния
претендиран такъв от 1211,27 лева отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото съдът не следва да разглежда
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, като мотивите за това
са следните:
Правното основание на заявените претенции е договорът за кредит. Тъй
като решението следва да отразява материалноправното положение между
страните по делото, каквото е към момента на приключване на съдебното дирене, съдът прие, че в хода на процеса е обявена предсрочна
изискуемост на кредита и съобрази този факт. Отхвърлената част на вземанията по
установителните искове не е резултат от необявяване на кредита за предсрочно
изискуем, а поради факта, че дължимите суми са в по-нискък размер от
претендирания от дружеството. В този смисъл не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на осъдителните искове.
На последно място, както съдът посочи в доклада по
делото, неоспорен от страните, с оглед молбата на ищеца от 7.12.2020 г.
условието за разглеждане на евентуалните искове е отхвърляне в цялост на
главните установителни искове, а не само на частичното им отхвърляне. Очевидно
тази хипотеза не е налице.
По въпроса за
разноските:
При този изход на делото ищцовото дружеството има право
на част от разноските в заповедното и в исковото производства, съобразно
уважената част от претенциите. Съдът определя за справедливо юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 50 лева. Тук се налага
следното уточнение:
Дружеството претендира за присъждане в исковото
производство държавна такса в разрер на 657,94 лева. Следва да се отбележи, че
то е внесло сума в размер на 601,92 лева, а „разликата“ от 56,02 лева
представлява внесена държавна такса по сметка на ОС – Бургас във връзка с обжалването
на разпореждането на заповедния съд за отхвърляне на заявлението по отношение
на договорната лихва, което е основателно. Следователно тази сума от 56,02 лева
да се отчете при присъждане на разноските в заповедното производство. В този
смисъл ответникът дължи разноски за заповедното производство в размер на 416,47
лева, част от заплатената държавна такса и част от юрисконсултското
възнаграждение.
В исковото производство дружеството е направило разноски
в размер на 601,92 лева заплатена държавна такса, 200 лева депозит за
възнаграждение на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза и
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът
определя за справедливо в размер на 200 лева с оглед фактическата и правна
сложност по делото. Съобразно изхода на делото ответникът дължи разноски в
настоящото производство в размер на 801,68 лева.
Ответникът също има право на разноски, но не е направил
искане за присъждането им, а и няма доказателства за направени такива, поради
което сума не следва да му се присъжда.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по делото, че Г.Я.Д.,
ЕГН – **********, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК –
*********, сумата от 11730,30 лева (единадесет хиляди седемстотин и тридесет
лева и тридесет стотинки), представляваща дължима главница за периода
20.03.2019 г. – 20.12.2021 г. по договор за потребителски паричен кредит PLUS-***/24.11.2016 г., обявен за предсрочно изискуем, ведно със
законната лихва от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на
БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдената сума до пълния претендиран размер от 12180,30 лева.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че Г.Я.Д.,
ЕГН – **********, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК –
*********, сумата от 3684,88 лева (три хиляди шестстотин осемдесет и четири
лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща дължима договорна лихва за
периода 20.03.2019 г. – 05.03.2020 г. по договор за потребителски паричен
кредит PLUS-***/24.11.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
дело № ***/2020 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 7102,31
лева.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по делото, че Г.Я.Д.,
ЕГН – **********, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК –
*********, сумата от 1166,51 лева (хиляда сто шестдесет и шест лева и петдесет
и една стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода 21.03.2019 г.
– 12.03.2020 г. върху дължимата главница по договор за потребителски паричен
кредит PLUS-***/24.11.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
дело № ***/2020 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 1211,27
лева.
ОСЪЖДА Г.Я.Д., ЕГН – **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 416,47 лева (четиристотин
и шестнадесет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща разноски по
ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС, и сумата от 801,68 лева (осемстотин
и един лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство, и двете суми съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ММ