Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 02.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5 състав, в открито съдебно заседание на
девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА БЕНИНА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 1706 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът С.Я.К., действаща като ЕТ „В.-С.К.“ твърди в исковата си молба, че е собственик и наемател на земеделски земи
в община Първомай, обл. Пловдив, които засажда с тютюн. Сочи, че държавен фонд
„Земеделие“ инициирало програма за подпомагане на земеделски стопани чрез
съфинансиране на застраховки върху земеделски култури. Ищцата кандидатствала по
програмата и била одобрена, като й били посочени параметри, при които следва да
застрахова земеделските си култури при избран от нея застраховател измежду
посочени от Фонда застрахователи. Тя следвало да плати 35% от първата вноска по
застрахователната премия. Останалата част била платима след подписване на
договор с Фонда. Ищцата сочи още, че избрала З.„У.“ АД и на 12.06.2018 г.
сключила с този застраховател полица № 18074530002, с която застраховала девет
ниви с тютюн с обща площ 849 дка и 6 ара съгласно „Общи условия за застраховане
на земеделски култури“, клауза „Тютюн“, приети от ответника на 03.11.2010 г.
Общата застрахователна сума била 434 800 лева, а премията – 25 488
лева. Ищцата платила определената й
вноска в размер на 9 430.56 лева на 13.06.2018 г. На 15.06.2018 г.
представител на ответника посетил нивите и констатирал добра агротехника, много
добро състояние на културите, както и че няма следи от природни бедствия.
Договор с Фонда бил сключен от ищцата на 09.07.2018 г.
Изложени
са твърдения, че в периода 26-29 юни 2018 г. в района на гр. Първомай паднали
повсеместни валежи от дъжд със значително количество. Те увредили сериозно
посевите, като това се явявало покрит риск съгласно клауза „Тютюн“. Ищцата
уведомила ответника за събитието и той изпратил свой представител за оглед на
щетите. Бил направен видеоклип с дрон. Представителят на ответника формирал
различни проценти увреда за всички насаждения, като остойностил вредите на
247 977.37 лева. Заведена била преписка по щета № 18530740001 – със
стойност на вредите от 167 694.87 лв. и по щета № 18530740003 – със
стойност на вредите от 80282,50 лв. В отговор ответникът по претенцията на
ищцата за изплащането й на застрхователно обезщетение ответникъ й изпратил на
ищцата писмо на 13.09.2018 г., в което е
заявил становище, че отказва да плати с мотив, че Фондът не бил внесъл своята
част от премията до настъпване на събитието, а едва на 20.07.2019 г. Ищцата
сигнализирала комисията по финансов надзор, които дали становище, че договорът
е влязъл в сила още при плащане на вноската от ищцата, както сам ответникът бил
записал в т. 11 от ОУ. Ответникът обаче поддържал отказа си.
Предвид
изложеното ищцата претендира ответното З.„У.“ АД да бъде осъдено да й заплати
сумата от 16 000 лева – част от дължимото й се застрахователно обезщетение
в общ размер на 167 694.87 лв. по
щета № 18530740001, както и сумата от
9001 лв. - част от дължимото й се застрахователно обезщетение в общ
размер на 80 282,50 лв. по щета №
18530740003, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ответникът „У.“ АД е депозирал отговор
на исковата молба в установения за това срок. Оспорва да е била налице
валидна застраховка към датата на събитието 26-29.06.2019 г. и на 13.07.2019 г.
Според договореното в сключената полица, същата влиза в сила от 24.00 часа на
датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по банковата сметка на
застрахователя. В полица № 18074530002 бил записано, че премията е платима от
страна на застрахования – ищцата и ДФ „Земеделие“ – ползващо лице по полицата,
първата 35% и вторият 65%. Ответникът признава, че ищцата е заплатила своята
част от премията на 13.06.2019 г. в размер на 9430.56 лева, ведно с дължимия
данък. Останалата част от премията, дължима от ДФ „Земеделие“ в размер на
16 567.20 лева била внесена едва на 20.07.2019 г., след декларираните
събития.
Ответникът
признава още, че пред него били заведени две щети с № 18530740001 за увреден
тютюн в гр. Първомай и № 18530740003 за увреден тютюн в с. Бяла река. Поддържа
обаче, че към датата на двете събития – 26.06.2018 г. – 29.06.2018 г. застрахователният договор не бил влязъл в
сила, тъй като към този момент не била изплатена цялата дължима премия.
Отговорността на застрахователя не могла да бъде ангажирана за време преди
влизане на договора в сила. На следващо място застрахователят оспорва да има
настъпило застрахователно събитие по щета № 18530740001 в периода 26.06.2018 г.
– 29.06.2018 г. Твърди още, че двата парцела в с. Бяла река били декларирани
като увредени два пъти – веднъж в периода 26.06.2018 г. – 29.06.2018 г. и
веднъж на 13.07.2018 г. Ищцата не можела да получи обезщетение за едно и също
нещо два пъти. Оспорва и размера на вредите. Поддържа, че сумата, записана в
огледния протокол била само провизорна и била изчислена на база увредения %
тютюн спрямо застрахователната сума, но не посочвала реалната стойност на
вредата.
Поддържа
още, че парцел № 59080-2527-2-1 бил деклариран с площ 12.6 дка, а при измерване
се оказало, че е 12.8 дка, съотв. – за 0.2 дка не се следвало обезщетение, тъй
като не били застраховани. На следващо място ответникът възразява, че полицата
е сключена в полза на трето лице – ДФ „Земеделие“ и единствено Фондът бил
легитимиран да предяви правата по договора за застраховка. Ищцата не била
носител на материалното право, което претендира.
На
следващо място ищцата не могла да претендира обезщетение и защото не била
представила доказателства за собственост върху земята и насажденията върху нея
или правното основание, на което ползва същата.
Ищцата е депозирала допълнителна искова молба, в която
оспорва твърдението на ответника, че ДФ „Земеделие“ е трето ползващо се лице по
полицата. Поддържа, че застрахован е ищцата, защото записът в „Специалните
условия“, на който се позовава ответникът, противоречал на Споразумението между
ответника и ДФ „Земеделие“ от 10.04.2018 г. Оспорва и твърдението, че полицата
влиза в сила след плащане на втората част от премията, като се позовава на чл.
367 и сл. КЗ. Намира, че следва да се приеме, че се касае до застрахователна
премия, платима на две вноски от два различни субекта в два различни момента в
определен за всеки от тях размер, като полицата влиза в сила от плащането на
първата част от премията. Намира оспорването на размера на претенцията за
несъстоятелно. Твърди че компетентността за проверка на собствеността върху
земеделските земи или други права върху тях е на Фонда, а застрахователят
сключва договор за застраховка само въз основа на удостоверение от Фонда.
Ответникът е депозирал допълнителен
отговор на исковата молба, в който поддържа твърденията си. Въвежда ново
правоизключващо възражение, а именно, че за да е налице неблагоприятно
климатично събитие (природно бедствие), следва да са увредени повече от 30% от
средната продукция, изчислена на база предходен тригодишен период или средното
количество за три години, а в случая не било налице такова увреждане.
Това възражение не следва да се включва в предмета на делото, тъй като
е следвало да бъде заявено в отговора на исковата молба и е преклудирано.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ.
С определение от з.с.з. от 05.12.2019г. на основание чл. 219 ГПК в
производството е било конституирано трето лице помагач на страната на ищеца –
ДФ Земеделие.
По делото е постъпило становище от третото лице помагач в указания му
за това срок, в което изразява такова по основателността на предявените искове.
Оспорва доводите на ответника, че договорът за застраховка не е бил породил
действието си към момента на настъпване на застрахователните събития плащане
към този момент само на част от дължимата застрахователна премия, като счита че
от този момент застраховката влиза в сила в приложение на чл. 11 от Общите
условия на застрахователя за застраховане на земеделски култури. Счита исковете
за доказани и моли да бъдат уважени.
Съдът, като разгледа
представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
За установяване вида на предоставената държавна помощ и възникналите въз
основа на нея правоотношения между ДФ Земеделие и всяка от страните по делото,
са представени Указания за прилагане на схема на държавна помощ - „Помощ за
съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска
продукция“. Като част от вписаните указания се съдържат и такива по процедурата
за отправяне на покана от ДФ „Земеделие“ към застрахователните компании със
съдържащи се в нея основните параметри на помощта, като при изразено желание за
сътрудничество, следва сключване на споразумение със съответната застрахователна
компания – т. 11.1. от Указанията.
По делото е представено Споразумение от 10.04.2018г., сключено между
Държавен фонд „Земеделие“ и З.“У.“АД за прилагане на схема за държавна помощ за
съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска
продукция. Целта на споразумението е подпомагане на малки и средни предприятия,
отглеждащи овощни, зеленчукови, етерично-маслени култури и тютюн, като в т.1.5
от раздел І е предвидено Фондът да предостави до 65 % от разходите за
застрахователна премия, която сума следва да се преведе по банкова сметка ***0
дни след подписване на договора от страна на ДФ“Земеделие“ – т. 4 от раздел ІІ.
Останалата част от 35 % от размера на застрахователната премия се дължи от
земеделския стопанин – т. 4 от раздел ІІІ. Необходимо е сключване на
застрахователен договор между застрахователя и земеделския стопанин на базата
на издадено от ДФ“Земеделие“ оригинално удостоверение за участие в схемата за
подпомагане – т. 2 от раздел ІІІ, в случай че същият бъде одобрен.
Договорът между ДФ“Земеделие“ и ищецът ЕТ“В.-С.К.“ е бил сключен на
09.07.2018 г. и е с предмет подпомагане на земеделския стопанин при
застраховане на следния вид култура – тютюн, като общият размер на
предоставените средства възлиза на 16 567.20 лв. – т. 2.2 от Раздел І от
Договора, а в т. 3 е предвидено превеждането на сумата да бъде направено по банковата
сметка на застрахователната компания. В задължение на земеделския стопанин е да
се снабди със застрахователна полица, респ. да заплати застрахователна премия в
размер на 35% от общия дължим размер.
Видно от представената по делото Застрахователна полица № 18074530002 от
12.06.2018г., същата е била сключена между ищеца ЕТ“В.-С.К.“ – в качеството й
на застрахован и от друга страна ответното З.“У.“АД, с предмет – застраховка на
тютюн за насаждения на площ от 849.60 дка., при покрити рискове от
застраховката – градушка, буря, проливен дъжд, пожар на корен, киша. Приложен е
и опис към полицата, в който са описани имотите, насажденията върху които са
застраховани и находящи се в гр. Първомай и с. Бяла река.
По делото е представено писмо с изх. № 3521/13.09.2018г. от З.“У.“АД до ЕТ“В.-С.К.“
в отговор на претенция по процесната щета № 18530740001 и в което е обективиран
отказ за плащане на застрахователно обезщетение за събитието, настъпило в
периода 26-29.06.2018г., доколкото срокът на застраховката започва да тече от
24:00 часа на датата на постъпване на дължимата застрахователна премия по
банкова сметка ***.
Видно от представените по делото платежни нареждания, в полза на
застрахователя е била преведена сумата от 16 567.20 лв. с наредител –
ДФ“Земеделие“ и извършено плащане на 20.07.2018г., както и сумата от 9430.56
лв. от средства на ищцовия ЕТ и извършено плащане от 13.06.2018г.
По делото е изслушана и съдебно-агрономическа експертиза /САЕ/, заключението по която не е било оспорено от
страните и от което се установява, че в резултат на създали се метеорологични
условия с проливен дъжд в района на Община Първомай на 13.07.2018г. и в периода
26-29.06.2018г. били установени вреди в засадените площи на ЕТ В.-С.К. и
изразяващи се в „загинали и увредени
растения, проявена асфикция и загниване на корена“, като според вещото лице
застрахователят е определил коректна цена при определяне размера на щетите, а
именно по щета № 18530740001 – 167 694.87 лв. и по щета № 18530740003 –
80 282.50 лв., като при определянето на стойността на вредите в
експертизата са били съобразени средният добив от дка тютюн и средната изкупна
цена от 5.00лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна следното:
Предмет на исковете в настоящото производство е претенция за присъждане на
застрахователно обезщетение по повод настъпили имуществени вреди, попадащи в
застрахователния риск според твърденията на ищеца.
В разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно
събитие и в предвидения за това срок. За основателността на иска следва да бъде
установен следния фактически състав – наличието на валиден договор за
застраховка със срок на действие към момента на настъпване на процесните
застрахователни събития; настъпване на застрахователните събития; причинените
имуществени вреди в резултат на това и възлизащи на стойност, съобразно цената
на предявените искове.
По делото са безспорни фактите, че в периода 26-09.06.2018г. и на
09.07.2018г. са настъпили застрахователните събития според твърденията на
ищеца, а именно създалите се условия за обилни валежи и буря , както и че в
резултат на това били увредени насажденията на ищеца в засетите с тютюн площи.
От приетото заключение по САЕ се установи процентното съотношение на увредена
продукция и определената стойност на същата и съобразно приложимите цени в
размер на стойностите по исковата претенция, съответно от 167 694.87 лв.
за първото по време събитие и в от 80 282.50 лв. за вредите от следващото
настъпило събитие.
Процесното застрахователно правоотношение е възникнало въз основа на
Застрахователна полица № 18074530002, сключена на 12.06.2018г. между ищеца ЕТ В.-С.К.
– в качеството й на застрахован и ответното З.“У.“АД, като е бил определен
размер на застрахователната сума от 424 800 лв. и е договорено плащане на
застрахователната премия – от застрахования в размер на 35 % и от ДФ „Земеделие“
в размер на 65% от общо дължимия такъв, като последната платима в срок до 10
дни от подписването на договора между ДФ“Земеделие“ и земеделския производител.
В изпълнение на договора за застраховка ищецът е извършил плащане на
определената в негово задължение част от
застрахователната премия в деня следващ подписването на полицата – 13.06.2018г.
Останалата част платима от ДФ Земеделие е била престирана в полза на
застрахователя на 20.07.2018г. и след сключването на Договора за предоставяне
на държавна помощ при съфинансиране на застрахователни премии от 09.07.2018г. В
този смисъл, за да възникне задължението на ДФ“Земеделие“ за обвързването му с
част от задълженията по договора за застраховка по плащане на премията, е
необходимо да е бил осъществен преди това съставът от правни и фактически
действия в изпълнение Указанията за прилагане на схемата за държавна помощ,
като в т. 10.5 е предвидено изрично плащането от страна на земеделския
производител. Необходимо е преди това да е било представено доказателство пред
Фонда за плащане на дължимата от земеделския стопанин част от 35 %, като едва
след това е възможно сключването на договора с ДФ“Земеделие“ от страна на
земеделския стопанин, като същият преди това
е бил одобрен въз основа на подадено от него заявление – т. 10.1 и т.
10.3 от Указанията. Сред необходимите документи за предоставянето на помощта,
изброени изчерпателно в т. 12 от Указанията, се съдържа и застрахователната
полица, която земеделският стопанин трябва вече да е сключил, за да бъде
извършена престацията в размер на 65 % от застрахователната премия. Поради това, Договорът между Фонда и ищеца –
едноличен търговец е бил сключен след договора за застраховка и въз основа на
същия е възникнало задължението държавния орган да осигури помощта, в който
смисъл са и посочените различни падежи за плащането на вноската съобразно
помощта и тази дължимия от застрахования.
В разпоредбата на чл. 351, ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователното
покритие започва след заплащането на застрахователната премия или на първата
вноска по нея при договорено разсрочено плащане, освен ако не е уговорено
друго. В ал. 1 от разпоредбата се съдържа законовата регламентация за периода
на застрахователното покритие, според която същият представлява периодът, в
който застрахователят носи риска от настъпване на събитието.
В случая, спорен е въпросът относно момента на настъпване на
застрахователното покритие, с оглед въведеното изрично оспорване в този смисъл
от ответника.
В представената по делото застрахователна полица е предвидено, че същата
поражда действието си от 24.00 ч. на датата на постъпване на дължимата застрахователна
премия по сметка на застрахователя до края на обичайното време за прибиране на
реколтата, като този период следва да се счита за периода на застрахователното
покритие и настъпилото в същия застрахователно събитие се явява предпоставка за
отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение. Безспорно е, че
първото плащане по полицата е било извършено на 13.06.2018г., т.е. в деня след
сключването й, като плащането е било извършено от застрахования в размер на
дължимите от него 35 %. Останалата част от застрахователната премия е била
престирана като отпусната държавна субсидия за подпомагане на земеделския
стопанин, като падежът й е бил обвързан с реализиране на определени
предпоставки съобразно указанията за отпускане на помощта и сключването на
договор между държавния орган и застрахования след надлежното му одобрение за
това. В този смисъл и с оглед извършеното одобрение от страна на Фонда преди
момента на сключването на застрахователния договор, съдът приема, че към този
момент за същия вече е било възникнало задължението за плащане, което
единствено е било отложено във времето.
При това положение настоящият съдебен състав приема, че периодът на
застрахователното покритие в случая е започнал да тече от престирането на
първата вноска по застрахователната премия от страна на застрахования ищец,
доколкото общият размер на премията е бил разделен на дължим от застрахования и
от ДФЗ, с оглед предоставената държавна помощ, с договорени различни падежи за
всяка от вноските. В този смисъл покритието на застраховката следва да се
счита, че тече от 24.00 на 13.06.2018г., като по делото категорично се
установи, че и двете застрахователни събития са настъпили в периода след тази
дата и преди обичайното време за прибиране на реколтата, т.е. в периода на покрития
застрахователен риск.
От изслушаната по делото САЕ се установи категорично, че вредите в
насажденията с тютюн в стопанисваните от ищеца имоти са възникнали в резултат
на реализиралото се застрахователно събитие – проливен дъжд и буря, като същите
възлизат съответно на 167 694.87 лв. по щета № 18530740001 и на 80 282.50
лв. по щета № 18530740003.
Неоснователни се явяват възраженията на ответника срещу активната
легитимация на ищеца поради сключване на застрахователния договор в полза на ДФ
„Земеделие“ и в този смисъл по основателността на предявените искове.
Действително в графата „Специални условия“ в полицата в т. 1 е посочено, че
същата е издадена в полза на ДФ“Земеделие“ по схемата за държавна помощ и в
съответствие с условията за това. Вписаното в този смисъл в договора за
застраховка съдът намира, че не следва да се тълкува буквално по смисъла на
предвиденото в чл. 398 КЗ за сключването на застраховка в полза на трето лице.
Това е така, защото престирането на застрахователното обезщетение в полза на
Фонда би лишило застрахования от интереса му от сключването на застраховката,
като в случая участието на Фонда е единствено във финансовото му подпомагане
при заплащане на дължимата застрахователна премия, която помощ е безвъзмездна и
в полза на одобрените за това лица, които биха били подпомогнати в преодоляване
вредите и продължаване извършване на дейността си по стопанисване на
селскостопанските масиви при евентуалното настъпване на риска. В този смисъл,
съдът приема, че обективираното в застрахователната полица следва да бъде
тълкувано във връзка с предоставянето й за послужване по преписката за
отпускане на помощта и доколкото е пряко свързана с нея и сключена въз основа
на издаденото на застрахования удостоверение, с което същият се легитимира за
предоставеното му право на това. При наличието на останалите предпоставки,
обезщетението се дължи на общо основание на лицето, чието имущество е предмет
на застраховане.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователно и възражението на
ответника, че ищецът не е доказал качеството си на собственик на парцелите
върху които твърди да е отглеждана увредената продукция. В този смисъл, по
делото е безспорно, че продукцията в съответната земеделска площ е била обект
на застраховката, като така описаните парцели с площ и местонахождение са
посочени и в надлежно издадено от ДФЗ
удостоверение, което служи като доказателство, че съответният земеделски
стопанин обработва парцели със съответната площ с насаждения от тютюн.
С оглед всичко гореизложеното, съдът намира предявените осъдителни искове с
правно основание чл. 405 КЗ за доказани и основателни в пълния им претендиран
размер, поради което следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските: С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съобразно уважената част от предявените искове в размер на 12
698лв., от които 9698 лв. – внесена държавна такса; 2500 лв. – адвокатско
възнаграждение и 500 лв. – депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „У.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, да
заплати на ЕТ“В.-С.К.“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 16000 лв. частично предявен иск от
пълния претендиран размер 167 694.87 лв. по щета № 18530740001 и сумата от
9 001 лв. частично предявен иск от пълния претендиран размер от
80 282.50 лв. по щета № 18530740003 – застрахователни обезщетения по Застрахователна полица № 18074530002 от 12.06.2018г. за настъпили застрахователни събития, съответно на 26-29.06.2018г. и на 13.07.2018г. –
буря и пороен дъжд на територията на гр. Първомай и с. Бяла река, при което
били причинени вреди на разположените в населените места насаждания от тютюн, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.08.2019 г. до окончателното изплащане
на сумите.
ОСЪЖДА З. „У.”АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, да заплати на ЕТ“В.-С.К.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 12 698 лв. – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на Държавен
фонд „Земеделие“, като трето лице помагач на страната на ищеца - ЕТ“В.-С.К.“,
ЕИК ********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчване
на съобщение за изготвянето му страните.
СЪДИЯ: