Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
Гр. Перник, 28.03.2022
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния
секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 94 по описа за 2022 година на Административен съд – Перник,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба на Б.Н.Г. с ЕГН **********,***, чрез адвокат И.М. ***, офис 3 против
Заповед рег. № 313з-183 от 04.02.2022 година на директора на ОДМВР Перник, с
която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок
от 6 /шест/ месеца.
Жалбоподателят
счита, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен и необоснован,
издаден в нарушение на материалните разпоредби и процесуалните правила. Моли
съда да отметни оспорената заповед.
В
проведеното съдебно заседание на 21.03.2022 година, жалбоподателят Б.Н.Г.,
редовно призован не се явява, представлява се от адвокат И.М. ***, която
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.
В
проведеното съдебно заседание на 21.03.2022 година ответникът по жалбата
директор на ОДМВР Перник, редовно призован не се явява, представлява се от
процесуалния си представител главен юрисконсулт З.В., която моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна по подробно изложените доводи. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Административен
съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като същата е била подадена от активно легитимирано
лице с установен правен интерес от нейното оспорване и при спазване на
сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК.
Обжалването е насочено срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Със
Заповед № 313з – 183/04.02.2022 година на директора на ОДМВР Перник е наложено
на младши автоконтрольор Б.Н.Г., на длъжност младши автоконтрольор в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ (ОДПКПД) на
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Перник на
основание чл. 204, т. 3, във връзка чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194,
ал. 2, т. 2 от ЗМВР за неизпълнение на служебните задължения, произтичащи от
длъжностната характеристика на служителя, във връзка с т. 7 от Раздел II от
„Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и
видеонаблюдение монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“,
„Технически характеристики и правила за работа“, утвърдени със
Заповед 8121з-731/15.07.2020 година на министъра на вътрешните работи и на
основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо от ЗМВР му е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца.
Служителят,
според мотивите на заповедта, е наказан за това, че за времето от 20:00 часа на
09.08.2021 година до 08:00 часа на 10.08.2021 година, по време на нощна смяна,
в наряд като АП 151, съвместно с мл. инспектор А.В.З. – водач на служебен автомобил „ ***“ с рег. № СВ
*** КК, в гр. Перник в 02:00 часа се намира на задната седалка на автомобила и
използвайки предна дясна седалка за преграда прикрива действията си от обхвата
на заснемане на камера 02, монтирана на арматурното табло на автомобила и до
02:03:26 часа на 10.08.2021 година, когато е поставен неустановен предмет пред
камера 02 на таблото на автомобила, ограничаваща видимостта към купето е на
задната седалка, а при възстановяване на видимостта от камера 02 в 06:18:48 часа
е извън служебния автомобил.
Дисциплинарното
производство е започнало по повод постъпило писмо рег. № 7855р-8256/09.09.2021
година по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР.
Съобразявайки
се с констатациите и цялостната проверка по случая директора на ОДМВР Перник е
издал Заповед с рег. № 313з-183/04.02.2022 година, с която е наложил
дисциплинарно наказание на жалбоподателя за срок от шест месеца на основание
чл. 204, т. 3, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка чл. 194, ал. 2, т.
2 от ЗМВР за неизпълнение на служебните задължения.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на оспорения административен акт към момента на неговото
издаване, като провери дали е бил издаден от компетентен орган, дали са били
спазени изискванията установени от закона във връзка с неговата форма, дали са
били спазени процесуалните правила и материалноправните разпоредби и дали
индивидуалният административен акт е бил издаден в съответствие с целта на
закона.
Преценявайки
фактическите обстоятелства, които са релевантни за правния спор, както и след
проверка на административния акт, съобразно критериите установени в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения.
Оспорената
заповед е издадена от директора на ОДМВР Перник, който на основание чл. 204, т.
4 от ЗМВР в качеството му на служител заемащ ръководна длъжност има правомощие
да наложи дисциплинарно наказание. Заповедта е издадена и в изискуемата от
закона писмена форма, поради което не се установяват отменителни основания по
чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Заповедта
е издадена и при спазване на сроковете, установени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР,
съгласно която разпоредба административният орган трябва в срок от два месеца
от откриване на нарушението или не по- късно от една година от извършването му
да упражни правомощията си във връзка с налагане на дисциплинарното наказание.
По своята същност този срок е преклузивен, което означава, че с изтичането му
се погасява правото на дисциплинарнонаказващият орган да упражни тези свои
правомощия. Във връзка с това, законодателят в следващата разпоредба – чл. 196,
ал. 1 от ЗМВР е дал легална дефиниция на това, кога ще считаме, че
дисциплинарното нарушение е открито като се посочва, че то ще се счита за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал.2 на
същия член е предвидено, че установяването на дисциплинарното нарушение ще е
налице, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния да наложи дисциплинарното наказание орган. От тази гл.т. заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 04.02.2022 година, т.е. в
срока по чл. 195,ал. 1 от ЗМВР, тъй като се счита, че материалите са достигнали
до знанието на дисциплинарно наказващият орган в срок до 17.02.2022 година и
по- конкретно справката и материалите по нея са постъпили в администрацията на
дисциплинарнонаказващият орган на 17.12.2021 година, от който момент започва да
тече този преклузивен срок.
Наложеното
дисциплинарно наказание е за неизпълнение на служебни задължения, а именно
служителят следва да използва в ежедневната си работа технически средства за
осигуряване безопасността на движението по пътищата, като осигурява
законосъобразната им експлоатация, във връзка с Указанията за работа на
полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение монтирани
на служебните автомобили на „Пътна полиция“. Според мотивите на заповедта, като
нарушение е възприето действието, което жалбоподателят е извършил в купето на
служебното превозно средство и с което е възпрепятствал видимостта от камера 02
и използвайки предна дясна седалка за преграда е осуетил осъществяването на
контрол върху извършваната от него дейност.
В ЗМВР е
залегнал принципът, че дисциплинарната отговорност е лична. Това се подкрепя и от разпоредбата на чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, а това налага наказващият орган да извърши задълбочена преценка по чл. 206,
ал. 2 от ЗМВР. В отговор на това изискване в заповедта задълбочено наказващият
орган е извършил преценка относно тежестта на нарушението, настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и формата на
вината, а също така е взел предвид и цялостното поведение на служителя.
От друга страна административният акт е
изцяло съобразен и с целта на закона, а именно дисциплинарната отговорност е
реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание за
извършеното нарушение като се съблюдават и целите на наложеното наказание.
Дисциплинарнонаказващият орган правилно е възприел, че така извършеното от
жалбоподателя нарушение не попада в категорията на тежките нарушения на
служебната дейност по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, но също не може да се
квалифицира и като маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР. Поради това
с цел да се въздейства превъзпитателно и предупредително върху нарушителя, с
цел той да не извършва занапред други нарушения, а също така и да се въздейства
генерално върху останалите служители му е наложено наказание в предвидените за
това минимални срокове.
Поради изложените съображения,
настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е законосъобразна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се
остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направени съдебни разноски и в съответствие с
това да се уважи направеното искане от страна на ответника по делото за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималният размер
на съответния вид, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Настоящото дело не е с фактическа и правна сложност, поради което
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР Перник, сумата от 100
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд
– Перник
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Н.Г. с ЕГН **********,***, чрез адвокат И.М. ***, офис 3 против Заповед рег. № 313з-183 от 04.02.2022 година на директора на ОДМВР Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца, като неоснователна.
ОСЪЖДА Б.Н.Г. с ЕГН **********,*** да заплати в полза на ОДМВР Перник сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
Съдия: /п/