РЕШЕНИЕ
№152
гр. Велико Търново, 31.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при
участието на секретаря П.И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ
ЧЕМШИРОВ Адм. д. №42 по описа за 2022 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149 и
сл. от АПК, вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове/ЗУСУЕСИФ/.
Образувано е
по жалба на ... Д. З., в
качеството й на пълномощник на „Геран-99“ ЕООД от гр. В. Търново срещу
Уведомително писмо №40/подмярка 45.1 с изх. №01-2600/6804/02.12.2021г. на зам.
изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ в частта по т. 1 и т. 3 от Раздел II от уведомителното писмо, в която са
приети като недопустими за подпомагане разходи в общ размер на 821 009,42
лв., като част от общите разходи по проектното предложение на жалбоподателя,
представляващи част от разходи за „Подобект
1. Реконструкция на съоръжение за съхранение на торови фракции“/по т. 1 от
Раздел II/ и част от
разходите за „Консултантски услуги за подготовка и управление на проекта“/по т.
3 от Раздел II/.
Жалбоподателят счита оспорваното уведомително писмо за незаконосъобразно в тези
му части, издадено при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. Счита, че неправилно са определени като
недопустими за финансирани посочените разходи,
като липсват мотиви относно направеният извод, неправилно са приложение
въведените критерии за кандидатстване при оценка на проектното предложение, нарушени са основни
принципи на административния процес. Моли уведомителното писмо да бъде отменено
в обжалваната му част. Допълнителни съображения излага в писмена защита.
Претендира за присъждане на разноски за производството.
Ответникът по жалбата – Зам. изпълнителен директор
на ДФ “Земеделие”, чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба
като неоснователна по съображения, които излага в писмена защита. Претендира присъждане на разноски по производството,
представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Уведомително писмо №40/подмярка 5.1
с изх. №01-2600/6804/02.12.2021г. на зам. изп. директор на ДФ “Земеделие“ е
връчено на жалбоподателя чрез Информационната система за управление и наблюдение на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове/“ИСУН“/ 2020 на 06.12.2021г., видно от
приложената разпечатка от тази система/стр. 41 от АД №112/2022г. по описа на
АССГ/. Жалбата срещу него е подадена до Административен съд София-град на 16.12.2021г.
и завадена с вх. №44075 на съда от същата дата. Впоследствие, с Определение
№265/13.01.2022г. състав на АССГ е прекратил образуваното пред него
производство по АД №112/2022г. и е препратил делото по подсъдност на АСВТ,
където е образувано настоящото производство.
Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата
е подадена от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от
оспорване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Между страните не е спорно, че
„Геран-99“ ЕООД – гр. В. Търново е подало проектно предложение, регистрирано в
ИСУН 2020 с рег. №BG06RDNP001-5.003-0020,
на обща стойност от 1 360 393,49 лв., с което е кандидатствано за
получаване на безвъзмездна финансова помощ за подмярка 5.1 „ Подкрепа за инвестиции
в превантивни мерки, насочени към ограничаване на последствията от вероятни
природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития“
по мярка 5 „възстановяване на селскостопански производствен потенция, претърпял
щети в резултат на природни бедствия и въвеждане на подходящи превантивни
мерки“ от „Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ 2014 – 2020г.“, с
общ размер на претендираната безвъзмездна финансова помощ от 50% от допустимите
за подпомагане разходи в размер на 680 196,75 лв.
В хода на образуваното производство
оценителната комисия по чл. 33, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, определена със Заповед №03-РД-2523/04.08.2021г.
на изп. директор на ДФ „Земеделие“ е изготвила оценителен доклад/стр. 444 и сл.
от АД №112/2022г. на АССГ/. Проектното предложение, подадено от жалбоподателя е
било допуснато до техническо и финансово оценяване, като при извършеното
оценяване предложението е оценено с общ брой 55 точки, одобрените разходи по
проекта са в размер на 427 214 лв., а одобрената субсидия за кандидата е в
размер на 213 606,99 лв. /стр. 503
от посоченото дело/.
С Уведомително писмо №40/подмярка
5.1 с изх. №01-2600/6804/02.12.2021г. на зам. изп. директор на ДФ “Земеделие“,
е било уведомено „Геран-99“ ЕООД, че подаденото проектно предложение е включено
в списъка на проектните предложения, предложени за финансиране по процедурата,
с одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ от 213 606,99 лв.,
представляващ 50% от одобрените инвестиционни разходи. В частта по Раздел II от уведомителното писмо, озаглавена
„корекции в проектобюджета“, по т. 1 от него, са посочени приети като
недопустими за финансиране разходи в размер на 801 352,94 лв.,
представляващи част от общо заявените за финансиране разходи в размер на
876 560,71 лв., отнасящи се за строително-монтажни дейности по израждане
на Подобект 1.„Реконструкция на съоръжение за съхранение на торови фракции“. В
уведомителното писмо е посочено, че заявените за финансиране разходи се отнасят
до извършване на СМР в ПИ с идентификатор 44793.13.16, който притежава статут
на археологична недвижими културна ценност, с категория от национално значение.
От кандидата „Геран-99“ ЕООД е било изискано двукратно да представи част
„архитектура“ и част „Геодезия“ на инвестиционния проект, съответно заверени
след проведена съгласувателна процедура по Закона за културното наследство/ЗКН/.
В отговор от страна на жалбоподателя е посочено, че документи са внесени в
НИНКН със заявление с вх. №7000-2104/4/ от 27.08.2021г., но произнасяне по
заявлението няма. Поради това са редуцирани допустимите за подпомагане разходи
на основание т. 14 от Раздел 13.2 „условия за допустимост на дейностите“ от
Условията за кандидатстване.
По т. 3 от Раздел II от уведомителното писмо са посочени
като недопустими за подпомагане разходи в размер на 19 656,48 лв. от общо
заявени 40 000 лв. за консултантски услуги за подготовка и управление на проекта.
Като мотиви за отказа в акта е посочено, че разходите надвишават размера на
допустимите такива за консултантски услуги съгласно т. 4, б. „а“ от Раздел 14.2
„условия за допустимост на разходите“ от Условията за кандидатстване и се
явяват недопустими за подпомагане съгласно чл. 19, ал. 7, т. 4 от ПМС
№162/05.07.2016г.
Така
постановеното уведомително писмо на зам. изп. директор на ДФ „Земеделие“, в
частта по т. 1 и т. 3 от Раздел II, се оспорва по подборно изложени в
жалбата съображения като неправилно определяне вида на разходите в проектното
предложение, определени за недопустими, съгласно условията за кандидатстване;
неправилен подход при определянето на размера на недопустимите за подпомагане
разходи; съществени процесуални като липса на мотиви и неспазване на
установената форма; погрешни фактически констатации, довели до
незаконосъобразни правни изводи и несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят счита, че административният орган не е положил необходимите
усилия за изясняване на релевантните обстоятелства и е нарушил принципа за
съразмерност.
Съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 5, изр.
последно от ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или оправомощено от него лице. От своя страна
Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти по правилата на ЕС (§ 1, т. 13 ДР ЗПЗП). По
силата на чл. 11а от ЗПЗП,
Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена за държавата ни
РА за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1
и ал. 2, т. 2 от
ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция, който я представлява. На този орган според чл. 10, ал. 1, т. 7 от
Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" е предоставено да взема
решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на
Общата селскостопанска политика, прилагани от РА, включително за националните
доплащания. Уведомителното писмо е издадено от зам. изпълнителен директор,
определен съгласно решението по т. 3 от Протокол №178/10.06.2021г. на УС на ДФ
„Земеделие“ и Заповед №03-РД/1734/16.06.2021г., служебно известни на съда.
В този смисъл, оспореното в настоящото
производство решение е постановено от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия. От страна на жалбоподателя не се сочат конкретни
процесуални нарушения, ограничили правото му на участие в процедурата.
Доколкото в ЗУСЕСИФ и ПМС
№162/05.07.2016г. липсват специални изисквания относно съдържанието
на процесното уведомително писмо, то като индивидуален административен акт
следва да отговаря на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че в случая въпреки
привидно информативното си изложение, уведомителното писмо съдържа всички
реквизити на индивидуален административен акт като изразената от
административния орган воля – да не предостави безвъзмездна финансова помощ за
заявените от жалбоподателя разходи, които са приети за недопустими, е напълно
ясна, при релевантно посочени фактически и правни основания за това. С оглед на
това съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя досежно
неспазване на изискването за форма на акта, както и за липса на мотиви. Дали
тези мотиви са правилни и направените в тях фактически и правни изводи са обосновани
и се споделят от контролните инстанции е отделен въпрос.
Съгласно чл.
33, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, оценяването и класирането на проектните
предложения се извършва от комисия, назначена от ръководителя на управляващия
орган в двуседмичен срок от крайния срок за подаването им. С оглед
правомощията, задачите и целите на тази комисия следва, че тя се явява помощен
орган на ръководителя на управляващия орган и не е оправомощена да издава
юридически актове, подлежащи на оспорване. Структурния състав на този помощен
орган, както и правилата за работа му се определят с акта по чл. 28, ал. 1, т.
1 ЗУСЕСИФ, в настоящия случай ПМС №162/05.07.2016г. за
определяне на детайлно правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове
за периода 2014 – 2020г. В разпоредбата на чл. 35 от ЗУСЕСИФ
е указано, че комисията изготвя оценителен доклад, в който включва проектните
предложения за финансиране, резервните проектни предложения и тези, които са
отхвърлени.
От твърденията на страните не се релевират
данни за нарушаване на нормите регламентиращи структурирането и дейността на
оценителната комисия. От приложените по делото доказателства липсват такива,
въз основа на които да се обоснове извод, че в своята дейност, оценителната
комисия е нарушила изискванията, регламентирани в чл., чл. 17 – 19 от ПМС
№162/2016г. за осъществяване на оценъчната дейност. В тази връзка, в
хода на съдебното дирене не се установяват обстоятелства, въз основа на които
да се приеме допуснато нарушение на оценъчната дейност. След приключване на
дейността си, оценителната комисия е изготвила оценителен протокол, който
отговаря по форма и съдържание на изискванията, въведени с нормата на чл. 20 от ПМС
№162/2016г.
Предвид горното, настоящия съдебен състав
приема, че по делото липсват доказателства за допуснати нарушения в процеса на
структуриране и осъществяване на оценъчната дейност от страна на конкретната
оценителна комисия. По отношение законосъобразността на определената от
оценителната комисия конкретна оценка на проектното предложение в размер от 55
точки, то уведомителното писмо не се оспорва в тази част.
Предмет са спора пред
настоящата инстанция е законосъобразността на акта на органа по чл. 37, ал. 1
от ЗУСЕСИФ в частта относно определения размер на одобрените за подпомагане
разходи и по точно относно приетите за недопусими за финансиране разходи с
предмет Подобект 1.„Реконструкция
на съоръжение за съхранение на торови фракции“. В
подаденото проектно предложение дружеството жалбоподател е заявило за този подобект
разходи в общ размер на 876 560,71 лв., от които за подпомагане такива в
размер на 50%. Като
основания за извършената корекция са посочени разпоредбата на чл. 19, ал. 7,
т. 4 от ПМС №162/05.07.2016г., според която норма оценителната
комисия може да извършва корекции в бюджета на проектно предложение, в случай
че при оценката се установи неспазване на заложените в документите по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ("Условия за кандидатстване") правила или ограничения по
отношение на заложени процентни съотношения/прагове на разходите. При разглеждане на проектното
предложение членовете на помощния орган по чл. 33 от ЗУСЕСИФ са приели, че разходи
в размер на 801 352,94 лв. са недопусими за подпомагане, като
несъответстващи на изискванията по т. 14 от Раздел 13.2 „условия за допустимост
на дейностите“ от Условията за кандидатстване на подмярка 5.1. Съгласно
посочените изисквания в Условията за кандидатстване/Приложение №1 от Заповед
№РД 09-395/08.05.2020г. на МЗХ/ т. 14 от Раздел 13.2 изисква проектите, които
включват разходи за преместваеми обекти, да се придружават с разрешение за
поставяне, издадено в съответствие със ЗУТ.
От фактическа страна по делото не е
спорно, че проектното предложение на жалбоподателя касае извършване на
преустройство и реконструкция на съоръжения в обект „за животновъден комплекс“,
разположен в ПИ с идентификатор 44793.13.16 в землището на гр. Лясковец. Не е
спорно, че в западната част на посоченият ПИ, с площ от 5 дка се намира селище
от късножелязна и ранножелязна епоха, което съгласно чл. 146, ал. 3 от ЗКН
притежава статут на археологическа недвижима културна ценност с категория
„национално значение“. От страна на „Геран-99“ ЕООД е било подадено на
основание чл. 84 от ЗКН заявление за съгласуване на виза за проектиране и
технически инвестиционен проект за обект „За животновъден комплекс – Реконструкция на съоръжение за съхранение на
торови фракции“ и за обект „Преустройство и реконструкция на сгради с №15 и
№19“, разположен в ПИ с идентификатор 44793.13.16. Видно от приложеното по
делото Становище №СТ-84-293/19.02.2021г./стр. 18-19 от делото/ Министерството
на културата е съгласувало виза за проектиране и технически инвестиционен
проект за обект „Преустройство и реконструкция на сгради с №15 и №19“ и не е
съгласувало технически инвестиционен проект за обект „За животновъден комплекс
– Реконструкция на съоръжение за
съхранение на торови фракции“, като са дадени допълнителни изисквания на
заявителя за спазване на изискванията по чл. 161, ал. 1 и процедиране по реда
на чл. 158а от ЗКН. След проведена процедура по посочения ред е издадена
Заповед №РД 09-400/29.04.2021г. на зам. министъра на културата, с която е
одобрен протокол на назначената експертна комисия по чл. 158а от ЗКН за
приемане на резултатите от спасително археологическо проучване – разкопки на
територията на ПИ с идентификатор 44793.13.16. Впоследствие от страна на
жалбоподателя е внесено в НИНКН ново заявление за съгласуване на технически
инвестиционен проект за обект „За животновъден комплекс – Реконструкция на съоръжение за съхранение на
торови фракции“ с вх. №7000-2104/4/ от 27.08.2021г., по което не е налице
произнасяне от компетентния орган. Било е издадено Разрешение за строеж
№21Лц/19.05.2021г. от гл. архитект на Община Лясковец за строеж от пета
категория за обект „Реконструкция на
съоръжение за съхранение на торови фракции“ на територията на ПИ с
идентификатор 44793.13.16.
По делото е изслушано и прието заключение
на съдебно-техническа експертиза, което като кореспондиращо с писмените
доказателства и неоспорено от страните се кредитира от съда. В заключението на
СТЕ се посочва, че разходите, приети за недопустими за подпомагане за подобект 1. „Реконструкция на съоръжение за
съхранение на торови фракции“ се отнасят до самото
изграждане на съоръжението за съхраняване на торови фракции като самостоятелна
конструктивна единица, представляваща вкопан стоманобетонов резервоар тип „лагуна“
и съответно захранване и оборудване на това съоръжение по част електрическа.
Без извършването на тези разходи няма реална възможност да бъде завършено и
въведено в експлоатация цялото съоръжение.
При така очертаното от фактическа страна съдът намира
за неправилни изводите на помощния орган и на ответника за вида на дейностите в
проектното предложение и тяхното несъответствие с посочените критерии за оценка
по т. 14 от Раздел 13.2 от Условията за кандидатстване. В случая няма
преместваем обект, а посоченото съоръжение не може нито по вид, нето по
предназначение да се определи като такова. От своя страна представените от
жалбоподателя разрешение за строеж и съпътстваща документация, вкл.
инвестиционен проект, говорят за изпълнение на изискванията по т. 13, б. „б“ и
б. „г“ от Раздел 13.2 от Условията за кандидатстване.
В конкретния случай обстоятелството, че има
незавършена процедура по чл. 84, ал. 2 от ЗКН за част от обекта, касаещ заявени
за подпомагане разходи, не попада в посочените хипотези на Раздел 13.2 от
Условията за кандидатстване. В даденото на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗКН
становище от министъра на културата е предписано извършване на процедурата по
чл. 161, ал. 1 от ЗКН от комисия, определена на основание чл. 158а, ал. 1 от
ЗКН, което в случая е изпълнено. Самата процедура има отношение към
фактическото извършване на строителните дейности, съгласно посоченото в чл.
161, ал.1 от ЗКН, като на основание чл. 158а, ал. 3, изр. посл. от ЗКН в
протокола на комисията е предписано последващо археологическо наблюдение при
изкопните дейности, касаещи бъдещи инвестиционни намерения/стр. 24 от делото/.
Следователно дадените предписания касаят бъдещи инвестиционни намерения и/или
осъществяване на вече разрешени строителни дейности, а не касае процедурата по
вече издаденото разрешение за строеж №21Лц/19.05.2021г. от гл. архитект на
Община Лясковец. Ето защо направеният извод за наличие на недопустими дейности
по посочените критерии на Раздел 13.2 не съответства на фактическата
обстановка.
Съдът обаче не може да замества в преценката си
административният орган като добавя ново основание за допустимост, съответно
недопустимост на разходите и да преквалифицира правното основание за отказ от
подпомагане. Ето защо при неправилна преценка на установените факти и погрешно
позоваване на правно основание оспорваният акт като незаконосъобразен ще
подлежи на отмяна.
С настоящата жалба е оспорено и редуцирането
на заявените разходи за консултантска услуга за подготовка, управление и
отчитане на проекта по Раздел ІІ, т. 3
от уведомителното писмо. Редукцията е на основание чл. 19, ал. 7,
т. 4 от ПМС №162/05.07.2016г. и е мотивирана с надвишаване
максимално допустимия процент за разходи за консултантски и правни услуги,
регламентирани в т. 4, б. „а“ от раздел 14.2 на Условията за кандидатстване.
Съгласно приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза разходите за консултантски услуги по т. 3 на
Раздел ІІ са определени като 5% от приетите за допустими за подпомагане разходи
в общ размер на 406 870,48 лв./вж. стр. 95 от делото/. Последният размер е
производна величина от разликата между общия размер на разходите за
подпомагане, за които е кандидатствал жалбоподателят /от 1 320 393,40
лв. без вкл. консултантски услуги/ и общия размер на разходите, които са приети като недопустими за подпомагане/общо
913 523,01 лв./, като следва – 801 352,94 лв. по т. 1 от Раздел ІІ на
уведомителното писмо и 112 170,07 лв. по т. 2 от Раздел ІІ на
уведомителното писмо/не е обжалвано в тази част и не е предмет на спора по
делото/.
Изложените по-горе съображения за липсата на
основания за редуциране на заявените от дружеството разходи за основните
проектни дейности/ тези по Раздел ІІ, т.
1 от уведомителното писмо/, обосновават основателност на претенцията на
жалбоподателя за отмяна на уведомителното писмо и в тази му част, тъй като
допустимите разходи за консултантски и правни услуги се определят съобразно
одобрените инвестиционни разходи. Ето защо при отмяна на оспорваното
уведомително писмо в частта по т. 1 от Раздел ІІ, допустимите за подпомагане
разходи за консултантски услуги подлежат на преоценка, съгласно методиката по
т. 4 от Раздел 14.2 на Условията за кандидатстване, при съобразяване с размера
на недопустимите разходи по необжалваната част на уведомителното писмо/т. 2 от
Раздел ІІ/.
По изложените съображения уведомителното
писмо, в обжалвана му част, е незаконосъобразен акт, постановен при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводственита правила по чл. 146, т.
3 от АПК, което е основание за неговата отмяна. Тъй като в случая произнасянето
на съда е в хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. второ от АПК когато естеството на
акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да се
върне на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по заявените и отказани
за подпомагане разходи по подаденото проектно предложение.
При разглеждане на предложението следва да се
прецени допустимостта на разходите на базата на посочените нормативни критерии,
съобразно установените факти, а преценката за това на управляващия орган следва
да се мотивира изрично. Преценката на допустимостта на разходите следва да се извърши съобразно установените в производството факти
досежно вида и предназначението на актива и класифицирането на разходите по т.
13 и т. 14 от условията за кандидатстване, в рамките на утвърдените референтни разходи, които обаче са
оповестени надлежно към датата на подаване на проектното предложение.
Следва да
се прецизират точно разходите спрямо разписаните критерии и да се съблюдава
принципа, че не може да се влошава положението на оспорващия, т.е. да бъдат
отказани за подпомагане вече приети като такива разходи. С оглед размера на приетите за
допустими разходи за Подобект 1.„Реконструкция
на съоръжение за съхранение на торови фракции“ да бъдат надлежно
преизчислени и допустимите за
подпомагане разходи за консултантски услуги за подготовка и управление на
проекта.
При този изход на делото основателно са явява искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски. Съдът следва да му присъди такива,
представляващи внесена държавна такса по
делото в размер на 1 700 лв. и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 12 888 лв., или общо разноски в размер на 14 588 лв. По отношение
на възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
оспорващия, съдът намира същото за неоснователно предвид на материални интерес
по делото/отказаните за подпомагане разходи/, действителната фактическа и
правна сложност на делото/вкл. извършените процесуални действия с участието на
страните/ и разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 5, вр. с чл. 8 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 27,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо №40/подмярка 5.1
с изх. №01-2600/6804/02.12.2021г. на зам. изпълнителния директор на ДФ
“Земеделие“ в обжалваната му част по т. 1 и т. 3 от Раздел II, в която са приети като недопустими
за подпомагане разходи в общ размер на 821 009,42 лв.
ВРЪЩА делото
като преписка на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по проектното
предложение на „Геран-99“ ЕООД в тази му част при съобразяване с указанията,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“ да заплати
на Геран-99“ ЕООД от гр. В. Търново разноски по делото в размер на 14 588/четиринадесет
хиляди петстотин осемдесет и осем/лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: