Р Е Ш Е Н И Е № 116

 

гр. Видин, 27.05.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд………….… наказателна колегия в публичното

заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година…………, в състав:

                                                                  Председател:Андрей Дечев

                                                     Съдебни заседатели: ………...……...…...

                                                                          Членове:……...……………...

при секретаря  П. Йорданова......………………….. и в присъствието на

прокурора ........…………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… ЧН дело № 439….………………………

по описа………… за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

          Производството е по чл. 155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение № 01024  от 04.05.2020 г. на РП - Видин за задължително настаняване и лечение на лицето Н.Р.Х. ***, ЕГН**********.

          Представителят на РП - Видин заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.

          Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице заяви в с.з., че е необходимо задължително лечение.

          Освидетелстваното лице заяви в с.з., че желае да се прибере в дома си и че се чувства добре.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

 Свидетелят Е.Х. твърди, че осв. Х. непрекъснатос е заканвала, че ще и нанесе побой на нея и на съседските деца, че ще я изгони от къщата, натрупала е в жилището си много отпадъци, които не поставяла в определения контейнер , а трупала по стаите на къщата, в която живеела  заедно със сестра си – свидетеля Х. и нейния съпруг. Освидетелстваната е удряла свидетелката Х., говорела си сама имала здравословни проблеми.

Д-р К. твърди, че Н.Х. страда от умерена степен на умствена изостаналост, еретични декомпенсации. Психиатърът твърди, че е придобил непосредствени впечатленияот години наблюдение на пациентката, от разпита на свидетелката Х. в съдебно заседание и от впечатленията от болната в залата, остава с впечатлението, че същата представлява опасност за близките си, поради което се налага  изготвяне на съдебно-медицинска експертиза в стационарни условие.

Видно от заключението на вещите лица  д-р С. и д-р В., осв. Н.Р.Х. ***, страда отумерена умствена изостаналост с агресивно към околните поведение. Заболяването е от визираните в чл.146 ал.1, т.2 от 33 във връзка с което на основание чл.162 ал.2 от 33, като се предлага тя да бъде настанена на задължително лечение в ДПБ Карлуково-стационарна форма за срок от 2 /два/ месеца. Вещите лица смятат, че при осв. Х. не е налице способност за изразяване на информирано съгласие и е необходимо да се назначи лице от кръга на близките или служебно такова, което да го изразява вместо освидетелстваната.

             Поведението на лицето е мотивирано от психотичната симптоматика, безкритична е към психичното си заболяване и поведението си, което представлява риск за собственото и здраве и живот, така и за здравето  и живота на околните, което дава основание на вещите лица да направят предложение за задължително стационарно лечение в ДПБ – Карлуково. Твърди се, че Х., поради заболяване в момента представлява опасност за близките си, за собственото си здраве и живот  и за околните.

          С описаното заболяване при нея на налице трайни психически увреди в резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал.1, т.2 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му и за околните. При освидетелстваната не е налице способност за изразяване на информирано съгласие и е необходимо да се назначи лице от кръга на близките и / или служебно такова, което да дава информирано съгласие вместо него. Освидетелстваната е опасна за себе си и за околните, отказва доброволно лечение, отказва терапия държи се агресивно спрямо околните. Вещите лица д-р С. и д-р В. считат , че при болната не  е налице способност за изразяване на информирано съгласие, поради което съдът намира, че  е необходимо да се назначи служебно  лице, което да дава информирано съгласие вместо нея.

          От разпитаните  в процеса свидетеля Х., както и  психиатъра д-р К.  се установява, че освидетелстваната  страда от психично заболяване – умерена умствена изостаналост. У нея липсва критичност към заболяването си, поради което осв. Х. представлява обществена опасност за себе си и околните.                    

          Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства,  както и от заключението на  съдебно - психиатричната експертиза , която Съдът намира за компетентно извършена , поради което я кредитира.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват , поради което съдът ги кредитира.

          При така установената фактическа обстановка , Съдът намира , че  са налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на Петрова.

          Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечения на освидетелстваната Х.. Същата страда от заболяване, посочено в чл.146,ал.1,т.2 от ЗЗ, а именно, лицето е психичноболна с установено сериозно нарушение на психичните функции. На следващо място налице е и втората предпоставка на чл.155 от ЗЗ , лицето поради заболяването си представлява опасност както за околните, така и за близките си. По делото безспорно се установи агресивно поведение  околните и безкритичност към заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота на освидетелстваната и на околните.  

          При това положение, съдът намира, че осв. Х. следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара Карлуково за срок от два  месеца.

          По делото се установи, че у освидетелствания не е налице способност да изразява информирано съгласие за лечението , поради което  е необходимо съдът да назначи друго лице, което да изразява това съгласие вместо нея и това лице е именно Виолета Иванова Йорданова – Началник сектор „Здравеопазване” при Община – гр. Луковит.

          Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето , Съдът

                                            

 

                                              Р  Е  Ш  И :

         

         НАСТАНЯВА Н.Р.Х. ***, ЕГН**********, на задължително лечение в ДПБ-гара Карлуково, при форма на лечение – стационарно за срок от 2 (два) месеца,  считано от влизане на решението в сила.

          ПРИЕМА наличието на способност на лицето Виолета Иванова Йорданова – Началник сектор „Здравеопазване” при Община – гр. Луковит, за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелстваната Х..

           Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като обжалването на решението не спира изпълнението му .

 

                                                     

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ :