Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ямбол, 29.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен
граждански състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Л. Р. като разгледа
докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело № 354/ 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Подадена
е въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД- гр.София,
чрез адв.Д. Ц., против Решение № 720/17.10.2019 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 654/2019 г., в частта, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от въззивника иск по чл. 422 от ГПК -да бъде прието
за установено, че М.М.М. му дължи 1386,03
лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договори за
далекосъобщителни услуги от 23.01.2016 г. Против решението в частта, с която е прекратено производството по иска на
въззивника за сумата от 2207,55 лв.- главница по договор №
М2869818/01.09.2011 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
29.10.2018 г. до изплащане на вземането, е подадена частна жалба от „А1 България“ ЕАД.
Във въззивната жалба се излагат
доводи, че съдът неправилно е приел наличието на противоречие
на клаузите за неустойки с добрите нрави, съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите. Дружеството е упражнило правата си по сключените между страните договори, съгласно чиито клаузи при предоставяне на електронни
съобщителни услуги (SIM карта с телефонен номер или друга услуга), в случай че
абонатът наруши задълженията си за заплащане в срок на дължимите месечни
абонаментни такси за съответната SIM карта и/или услуга, операторът има право да
прекрати едностранно договора и да получи неустойка в размер на месечните
абонаментни такси (без ДДС) от датата на прекратяване до изтичане на посочения
в договора срок. Тъй като договорите са с периодично
изпълнение, развалянето или прекратяването им е за в бъдеще, съгласно чл. 88 от
ЗЗД, и претендираната неустойка
за предсрочно
прекратяване е начислена за период след това прекратяване. Същата има санкционна
(наказателна) функция по отношение на прекратения договор за страната, която не
е изпълнила задълженията си по него-
ответникът по делото. В жалбата се
сочи, че дори съдът да приеме, че неустойката
противоречи на добрите нрави поради прекомерност, същата не е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чието правило е отменено от специалната норма на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, че може да бъде намалена
от съда, но не служебно, а по искане на заинтересованата страна, което няма как
да бъде реализирано в производството по чл. 410 ГПК. Според въззивника, обявяването на прекомерната по
размер неустойка за нищожна противоречи на нейната наказателна функция. Излагат
се и доводи, че кредиторът има право да претендира
неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне,
тъй като такава е реално уговорена в сключените с абоната договори за
електронни съобщителни услуги,
съобразно приетото в TP № 7 от 13.11.2014 г. по тълк.
д. № 7 /2013 г., ОСГТК на ВКС.
Според въззивника по делото са представени безспорни доказателства, които подкрепят
претенциите му. Тези доказателства обаче не са съобразени от съда. Искането във въззивната жалба е за отмяна на
решението в отхвърлителната част и уважаване на иска за неустойка.
В частната жалба се сочи, че
становището на ЯРС за въвеждане от ищеца в исковото производство на нови основания, непосочени в заповедното производство - нови
облигационни правоотношения (договори за електронни съобщителни услуги и
договор за продажба на изплащане) е
неправилно. Твърди се, че посоченият в заявлението по чл. 410 от ГПК Договор № М2869818 от 01.09.2011 г. е с рамков характер. Услугите по
него се предоставят чрез подписването на допълнителни приложения или
сключването на нови договори, които стават неразделна част от него. Съгласно чл. 5.1 от
сключените впоследствие към рамковия договор няколко индивидуални договори (два договора от
23.01.2016 г. и договор от 26.01.2016 г. ), те
представляват
цялото споразумение, което урежда правоотношенията, възникнали във връзка с
ползваните от абоната услуги. Всички предишни договори, подписани от страните, които не са прекратени,
стават неразделна част от новите и се идентифицират със
същия уникален номер
("Клиентски номер" - М2869818). Условията, посочени в предишни
договори, запазват силата си, доколкото в новия не е предвидено друго и доколкото не се
изменят от него и от приложенията му.
Договорите от 23.01.2016
г. и 26.01.2016 г. не представляват отделни основания, при положение, че са неразделна
част от рамковия договор № М2869818 от 01.09.2011 г. Според жалбоподателя изводите на счетоводната експертиза установяват гореизложените факти -че Договор № М2869818 от 01.09.2011 г. е заведен в счетоводството му, че към него са
сключвани допълнително последващи договори, които се идентифицират с клиентския номер на
рамковия договор - М2869818, че фактурите са издавани именно въз основа на него. В жалбата се сочи, че претендираната
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение сума за ползвани електронни
съобщителни услуги и предоставени продукти (2257,55 лв.) по рамковия договор
представлява сбора на сумите на незаплатените фактури, издадени въз основа на
същия и посочени в заявлението. Претендираната сума за неустойки за предсрочно прекратяване
(1386,03 лв.) представлява общия сбор на начислените неустойки по рамковия
договор. Общата сума на главница и неустойки, посочени в заявлението, съответства на претендираната в исковото
производство. Относно становището на съда,
че производството досежно претендираните суми за невърнато оборудване от страна
на длъжника също следва да бъде прекратено като недопустимо, се излагат доводи, че тези
суми са част от претенцията за неустойка (1386,03 лв.), а не за главница (2207,55 лв.), а съдът не е прекратил
производството по отношение на неустойката. Искането в частната жалба е за отмяна на решението в прекратителната
част и продължаване на делото.
Въззиваемият, чрез представителя си
адв. Д.К., е депозирал писмен отговор на двете жалби, с който ги оспорва и
заявява, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. Счита, че не е налице идентичност на
основанията на претенциите по заповедното и исковото производства. Излага
доводи за нищожност на претендираната неустойка поради противоречие на клаузата
с добрите нрави.
В с.з. въззивникът не изпраща
представител. В писмена молба, подадена от адв.Ц., заявява, че поддържа жалбата
си.
Въззиваемата страна чрез процесуалния
си представител пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението
на ЯРС. Претендира направените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
предявен от „А1 България“ ЕАД- гр.София против М.М.М. *** иск, с който се
претендира установяване съществуването на паричното задължение на ответника в
общ размер на 3643, 58 лв., включващо главница в размер на 2257,55 лв., неустойка в размер на 1386,03 лв., както и законна лихва за
забава върху сумата от 2257,55 лв. за периода 25.03.2016 г. до 26.10.2018 г. в
размер на 515,89 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 29.10.2018 г. до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. на ЯРС.
Ищецът е посочил, че между страните е
бил сключен рамков Договор № М2869818 от 01.09.2011 г. за
предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти. Подписвани са
допълнителни индивидуални договори, приложения към него: Договор за електронни
съобщителни услуги от 23.01.2016 г., с Приложение №1 за телефонен номер
**********; Договор за продажба на изплащане от 23.01.2016 г. относно апарат „САМ
Галакси“; Договор за електронни съобщителни услуги от 23.01.2016 г. за ползване
на услуга цифрова телевизия чрез сателитна технология; Договор за електронни
съобщителни услуги от 26.01.2016 г., с Приложение №1 за телефонен номер **********
и Приложение №1 за телефонен номер **********; Договор за продажба на изплащане
от 28.01.2016 г. относно апарат „Айфон“. На клиента са били предоставени освен
мобилни апарати и устройство за цифрова
телевизия и оборудване за интернет. Ответникът не е изпълнявал задълженията си да
заплаща дължимите месечни такси, услуги и лизингови вноски в общ размер на
2257,55 лева, като тези му задължения са били начислени във фактури за
периода 04.03.2016 – 02.09.2016 г.. Поради неизпълнението му договорите са
прекратени и е задължен да върне
устройството за цифрова телевизия. Дължи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки и ДДС) от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване на услугите и
неустойка за невърнато устройство. Претендираният размер на същата -1386,03 лв. включва 39 лв. (12 равни
месечни вноски) за мобилни услуги за телефонен номер **********, 283,39 лв. (17
равни месечни вноски) за мобилни услуги за телефонен номер **********, 425 лв.
(17 равни месечни вноски) за мобилни услуги за телефонен номер ********** и
638,64 лв. неустойка за невърнато устройство за цифрова телевизия.
Ответникът в срока за отговор е оспорил чрез процесуалния си
представител исковете по чл. 79 и 86 от ЗЗД като частично неоснователни, а този за неустойка като напълно
неоснователен. Намерил е искове за допустими.
Пледирал е за отхвърлянето им.
Фактическата обстановка по делото не
е изцяло безспорна.
Не се спори между страните, че между тях са сключени описаните в исковата молба договори, с изключение на Приложение №1 към Договор от 23.01.2016 г., което според ответника не съдържа негов подпис.
Представен е Договор № ********* от 23.01.2016 г. за електронни съобщителни услуги,
сключен между „Мобилтел“ ЕАД и ответника, ведно с Приложение № 1 за телефонен номер **********, подписани от двете страни. Съгласно чл. 5.1 от заключителните
му разпоредби, договорът представлява цялото споразумение, което урежда правоотношенията,
възникнали във връзка с ползваните от абоната услуги. Всички предишни договори,
подписани от страните преди датата на подписване на този договор, стават неразделна част от него и се идентифицират с неговия уникален номер
("Клиентски номер"). Условията, посочени в предишни договори,
запазват силата си, доколкото в новия не е предвидено друго и доколкото не се изменят от него и от приложенията му. Такава клауза е налице и в последващите
договори между страните.
С Договор за продажба на изплащане №
*********/23.01.2016 г. на ответника е прехвърлено правото на собственост върху вещ, определена в Приложение № 1 - апарат SAM Galaxy S6
Edge + Gold MAT 20 23 м., срещу цена от 1320 лв. платима на вноски- първоначална при подписване на договора и 23 месечни вноски, всяка в размер
на 55 лв.
Сключен е и Договор № ********* от 23.01.2016 г. за електронни съобщителни
услуги с
Приложение № 1 за ползване на услугата „Цифрова телевизия през сателитна технология“ за 24 месеца.
Ползването на услугата включва и предоставянето на оборудване от мобилния оператор. Съгласно чл.5.3.2. потребителят е
длъжен да върне предоставеното устройство, а в противен случай дължи обезщетение в размер на стойността на
оборудването.
Представен е и Договор № *********/26.01.2016 г. за електронни
съобщителни услуги между страните,
който според Приложение № 1 се отнася за телефонен
номер **********. Срокът на ползване на услугата е 24 месеца, считано от 16.01.2016 г. до 26.01.2018 г.
С Договор за продажа на изплащане №
********* от 28.01.2016 г. е прехвърлено на ответника
правото на
собственост върху апарат IPhone 5S 64 BG Spase Grey SBC MAT 30 23 м. с приемо-предавателен протокол за закупеното крайно устройство.
Представено е Приложение № 1 Договор № М2869818 от 01.09.2011 г. за телефонен номер **********, с което са определени тарифния план и месечната абонаметна такса. Ищецът е приложил към исковата молба и Договор № М2869818 от 19.06.2012 г. с Приложение № 1 към него, и
Приложение № 1 към Договор
№ *********/03.04.2014 г., касаещи същия телефонен номер, но неописани в
исковата молба.
Представени са ОУ за взаимоотношенията между
„Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕОД
по стандарти GSM,UMTS и LTE, последно изменяни през 2017 г. и ОУ за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и потребителите на услугата „Цифрова
телевизия“, предоставяна от „Мобилтел“ ЕАД.
Издадени са фактури, описани в исковата молба, с №№ **********, **********, **********, **********, **********, ********** и **********, ведно с приложение „А“ към тях, посочващи размера и основанията за плащане: използвани пакети, разговори /брой минути/, съобщения, месечни такси, други и отстъпки, вноски за изплащане на стока.
В издадените сметки №№ **********, **********, ********** и ********** от 19.08.2016 г. са отразени неустойките така, както се претендират с исковата молба относно телефонни номера и устройство за цифрова телевизия.
От заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза се установява, че в счетоводството и билинг системата на „А1 България“ ЕАД са
отразени плащания от името или за сметка на М.М.М. с цел погасяване на
задължения по процесните договори за електронни съобщителни услуги и договори
за продажба на изплащане в размер на 190 лв. Към датата на подаване на исковата
молба-19.02.2019 г. размерът на неизплатените задължения за предоставени услуги и
закупени апарати на изплащане, след приспадане на платените суми е в общ размер
2 207,55 лв. Размерът на неустойката, определена на база всички
стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки и без ДДС/ дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения на ползване на услугата е общо 1386,03 лв. Вещото лице е посочило, че договорите от 2016 г.
са сключени във връзка с този от 2011 г., но не е изложило обстоятелствата, въз
основа на които прави този извод.
Не е спорно по делото, че по заявление на
ищеца е образувано ч.гр.д. №4970/2018
год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение за исканите
суми, срещу която е подадено възражение в срок. Заявителят е претендирал
вземания по Договор № М2869818 от 01.09.2011 г. за електронни съобщителни
услуги и закупени продукти, а именно: 3643, 58 лв.- главница и законна лихва за
забава върху сумата от 2257,55 лв. за периода 25.03.2016 г. до 26.10.2018 г. в
размер на 515,89 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 29.10.2018 г. В
раздел 12 на заявлението - „Обстоятелства, от които произтича вземането“ е
уточнено, че по договора се дължат неизплатени суми за ползвани услуги за
периода 04.03.2016 – 02.09.2016 г., за които са издадени фактури, в общ размер
на 2257,55 лв. Поради неплащането им договорът се счита за прекратен по
вина на абоната и в резултат от това са начислени неустойки в общ размер на 1386,03 лв.. Неустойката е изчислена
съобразно съдебната спогодба между ищеца и КЗП по гр.дело на СГС, според която
при физическо лице потребител максималният ѝ размер не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
ЯРС е прекратил частично производството,
като е приел, че не е налице идентичност на основанието на претенциите за
сумата от 2257,55 лв. по заповедното и исковото производства, обуславящо
недопустимост на исковете за главница. Отхвърлил е исковете за неустойка и
обезщетение за забава като неоснователни. Решението в частта относно
обезщетението за забава е влязло в сила като необжалвано.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната и частната жалби са
подадени в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес от обжалване. Поради това са допустими.
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.422, вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно ЯРС е приел исковете,
основани на договорите от 2016 г., за недопустими. Не е налице идентичност на
основанието по заповедното производство
и по исковото. В заявлението е посочено единствено, че сумата
от 2257,55 лв. се отнася за неизплатени суми за ползвани услуги по Договор № М2869818 от
01.09.2011 г. за електронни съобщителни услуги и закупени продукти. Не е отразено, че това е рамков договор и че въз
основа на него са сключени последващи договори от 2016 г., при това и за
продажба на телефонни апарати и за услугата „Цифрова телевиция“. Не е записано
в заявлението вземане за лизингови вноски, както е направено в исковата молба.
„Неизплатени суми за ползвани услуги“ (по заявлението) и вноски за изплащане на
продажна цена по договор за продажба са различни по вид вземания и са подчинени
на различен правен режим.
Също така в заповедното производство не са описани
представените с исковата молба фактури, за да се установи, че вземанията по искова молба изхождат
от същите
фактури, които касаят договорите от 2016 г..
В исковото производство не е
представен самият договор № М2869818 от 01.09.2011 г., а само едно негово приложение. От последното
съдът не може да установи рамковият характер на договора. Действително в
договорите от 2016 г. се съдържа цитираната в жалбата клауза на чл.5.1, но
според нея старият договор става част от новия, а не обратното. Поради
непредставянето на стария договор съдът не може да установи кои негови части са
запазили действието си след сключването на новия. Не може да обоснове извод, че
заявлението и исковата молба се основават на едни и същи договори, посочването
от вещото лице, че договорите от 2016 г. са сключени във връзка с този от 2011
г. В заключението не са изложени обстоятелствата, въз основа на които е
направен този извод, за да бъде проверен от съда, нито вещото лице е
компетентно да прави правни изводи. Поради това съдът намира доводите в жалбата
на въззивника за неоснователни.
Правилно ЯРС е приел, че е
недопустимо въвеждането в исковото производство на ново основание и че исковата
молба по чл. 422 от ГПК следва да съдържа същото вземане, което е заявено пред
заповедния съд, основаващо се на същите обстоятелства. В този смисъл е прието с
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС
относно недопустимост на изменение на основанието на иска. С оглед на това ЯОС
също счита, че липсва правен интерес от установителен иск за вземанията, които
не са посочени в заявлението пред заповедния съд, които ищецът би могъл да
претендира в друго производство, с осъдителен иск. Правилно претенцията за сумата от 2257,55 лв. е
оставена без разглеждане като недопустима. Решението на районния съд в тази му
част следва да бъде потвърдено.
По въззивната жалба ЯОС приема
следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част.
Извършвайки служебната си проверка,
ЯОС установи, че районният съд е постановил валидно решение.
При проверката на неговата
допустимост ЯОС установи следното:
Решението е обжалвано в частта за
неустойката. В заявлението пред заповедния съд е посочено, че вземането
произтича от неизпълнение на длъжника на задължението му за плащане на услугите
по договора от 2011 г., който се счита за прекратен по вина на абоната, в
резултат от което са начислени неустойки в общ
размер на 1386,03 лв.. Т.е.
от изявленията на заявителя може да се направи единствено изводът, че и тази претенция
произтича от договора от 2011 г.. В исковата молба претенцията е основава на
други договори, за които важат гоеизложените доводи относно самостоятелния им
характер. Общият й размер се получава от сборуването на вземания за неустойка
по четири договора- три за мобилни услуги, посредством три телефонни номера, и
едно вземане за неустойка за невърнато усройство за цифрова телевизия.
Следователно и относно неустойката е налице разминаване в основанията, на които
е претендирана в двете производства. Освен това според заявлението по
заповедното производство тя е изчислена съобразно съдебната спогодба между
ищеца и КЗП по гр.дело на СГС, според която при физическо лице потребител
максималният ѝ размер не може да надвишава трикратния размер на месечните
абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка. В исковото се претендира неустойка за всеки от договорите за
услуги като сбор от всички оставащи месечни вноски: 12 вноски по договора за
телефонен номер ********** и по 17 вноски за останалите три договора. Т.е.
сумите са формирани по различен начин и няма пълно съвпадение между вземанията
за неустойка, предмет на двете съдебни производства.
С оглед на изложеното искът за сумата от
1386,03 лв. също се явява недопустим и производството по него подлежи на
прекратяване. Тъй като районният съд се е произнесъл по недопустима претенция,
решението му в тази част се явява недопустимо и на осн. чл.270 ал.3 от ГПК
следва да бъде обезсилено.
След като за вземанията за главница
и неустойка, претендирани със заявлението, не е бил предявен иск по чл. 422 от ГПК, с оглед различните основания на претенциите по двете производства, следва
заповедта за изпълнение в тази й част да бъде обезсилена, съобразно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
Искането на въззиваемия за
присъждане на разноски, на основание чл. 78 ал.3 и ал.4 от ГПК, следва да бъде
уважено
Ето
защо ЯОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №720/17.10.2019 г. на Ямболския районен съд,
постановено по гр.д. № 654/2019 г. в частта, с
която е прекратено производството по иска на „А1 България“ ЕАД- гр.София против
М.М.М. *** за сумата
от 2207,55 лв.- главница по договор № М2869818/01.09.2011 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от 29.10.2018 г. до изплащане на вземането.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 720/17.10.2019 г. на Ямболския районен съд,
постановено по гр.д. № 654/2019 г. в частта, с
която е отхвърлен предявеният от „А1 България“ ЕАД- гр.София против М.М.М. *** иск по чл.422, вр. чл. 92 ЗЗД –да бъде прието
за установено, че ответникът дължи
на ищеца
сумата от 1386,03 лв.
– неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги
от 23.01.2016 г., и вместо това
постановява:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото
в частта по предявения от „А1 България“ ЕАД- гр.София против М.М.М. *** иск по чл.422, вр. чл. 92 ЗЗД –да бъде прието
за установено, че ответникът дължи
на ищеца
сумата от 1386,03 лв.
– неустойка за предсрочно прекратяване на договори от 2016 г. за
далекосъобщителни услуги и за невърнато устройство за цифрова телевизия.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №4970/18 г. на ЯРС в частта
относно сумата от 2207,55 лв.- главница по договор № М2869818/01.09.2011
г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 29.10.2018 г. до изплащане на вземането, и за сумата от 1386,03 лв. – неустойка, които е разпоредено М.М.М. *** да
заплати на „А1 България“ ЕАД-
гр.София.
Решението в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „А1 България“ ЕАД- гр.София против М.М.М. *** иск по чл.422, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата 515, 89 лв. – законна лихва за забава, изчислена
върху сумата от 2257,55 лв. за периода 25.03.2016 г. до 26.10.2018 г., е
влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД- гр.София, ЕИК № *********, да
заплати на М.М.М. ***,
ЕГН **********, направените разноски за въззивната инстанция в
размер на 300 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.1 пр.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.