№ 766
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Г. Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501385 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 260825 от 08.03.2022 г. по гр.д. 4237/2018 г. по описа на СГС, I-30
състав, Б. Ц. Я. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК: ********* следните
суми: сумата от 88 888,12 лева – главница по договор за потребителски кредит №HL595 от
21.09.2007г., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2018г. до окончателното плащане,
като за сумата над уважения размер до пълния предявен размер от 116 574,36 лева е
отхвърлена исковата претенция, сумата от 746 лева – нотариални такси и сумата от 7 712,31
лв. - разноски по делото. Същевременно, кредитната институция е осъдена да заплати на Я.
сумата от 271.39 лв. разноски.
От решението на градския съд е останал недоволен Б. Ц. Я., който го обжалва в
частта, в която исковете са уважени. Доводите, които се излагат са следните: нямало
убедителни доказателства, че бил направил искания за усвояване на кредита, недопустимо
било да се променя /в разрез с уговореното в договора/ и сметката, по която да се усвои
кредита, несъгласие с изводите на съда за частична дължимост на сумите, базирана на
допълнително подписаните споразумения към договора за банков кредит, при положение, че
не било доказано, че Я. бил подписал тези допълнителни споразумения, несъгласие с изводи
от приети в първата инстанция експертизи. С оглед на това моли САС да отмени решението
и изцяло да отхвърлят предявените от банката искове.
Подаден е отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263 ГПК, в който същата се
1
оспорва като неоснователна. В отхвърлителната си част решението на СГС е влязло в сила
като необжалвано.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Производството в първата инстанция е образувано по искова молба от „Юробанк
България“ АД, като се твърди в исковата молба, че е титуляр на парични вземания,
произтичащи от договор за потребителски кредит №HL 595/ HL 30609 от 21.09.2007г.,
сключен между „ДЗИ Банк“ АД /правоприемник на която банка е ищцовото дружество/ и
ответника Б. Я., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит в
размер на 100 000 лв., който последният се задължил да върне в сроковете и при условията
на договора. През 2007 г. „ДЗИ Банк“ АД се вляла в „Българска Пощенска Банка“ АД, с
наименование понастоящем „Юробанк България“ АД. Крайният срок за погасяване на
кредита бил 240 месеца, считано от датата на усвояване. На 04.10.2007 г. по банковата
сметка на кредитополучателя била преведена сумата от 100 000 лв. Кредитът бил обезпечен
с договорна ипотека върху подробно описан в исковата молба имот. Към договора били
сключени поредица от допълнителни споразумения, по силата на които страните се
съгласили съществуващите и непогасени просрочия и начислените за периодите на
облекчение договорни лихви да бъдат преструктурирани към размера на непогасената
редовна главница, като вследствие на така извършените капитализации размерът на
последната достигнал 116 325,42 лв. Поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя за заплащане на погасителна вноска с падеж 10.04.2014г., на основание
чл.18, ал.1 от Договора и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, Банката обявила
целия остатък на задължението за предсрочно изискуем с нотариална покана от 07.02.2018г.,
получена лично от длъжника. Ето защо, предявява обективно съединени осъдителни искове
за сумите от 116 574,36 лева, представляващи непогасената главница по договора за банков
кредит, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до
окончателното плащане, както и за сумата от 746 лв. – нотариални разноски.
Ответникът Я. подава отговор на исковата молба, в който я оспорва изцяло. Оспорва да е
получавал сумата по процесния договор за кредит, като твърди, че същите са изплатени не
на него, а на друго, неизвестно лице. Оспорва да е подписвал част от сключените към
договора кредит допълнителни споразумения и погасителните планове към тях. Оспорва
истинността на банковото бордеро №1766915 от 04.10.2007г. с твърдението, че положеният
в същото подпис не е негов.
В допълнителна искова молба ищецът заявява, че действително, договорът за кредит е
сключен с „ДЗИ Банк“, но кредитът е воден и обслужван през сметка на ответника при
„Юробанк България“ АД, предвид настъпилото вливане. По въпросната сметка, извлечение
от което ищецът представя, са извършвани плащания от ответника за погасяване на
процесния кредит, което според ищеца свидетелства за неговото получаване.
В допълнителния отговор, ищецът поддържа направените оспорвания, като прави искане по
2
делото да бъдат ангажирани от ищеца писмени доказателства – искане от ответника за
усвояване на сумата от 100 000лв. на 04.10.2007г. и за изплащане на каса на сумата от 98 500
лв. от банковата сметка, разкрита при ищеца. Моли, след представяне на тези писмени
доказателства, да се разкрие производство по оспорване на неговия подпис, доколкото
твърди да не е подписвал подобни документи.
От фактическа страна, САС установява, че на 21.09.2007г. между ответника като
кредитополучател и „ДЗИ Банк“ АД /чийто правоприемник е ищеца „Юробанк България“
АД/ е бил сключен договор за потребителски кредит за текущи нужди №HL595, по силата
на който банката предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер
на 100 000 лева. В чл.2, ал.1 от договора е посочено, че разрешеният кредит се усвоява по
сметка IBAN: **********, открита в „ДЗИ Банк„ АД, след представяне в банката на
доказателства за учредяване на втора по ред ипотека върху договореното между страните
обезпечение, писмено искане от клиента за усвояване на сумите по кредита, договор за залог
на ДМА, подписани приемо-предавателни протоколи относно ДМА и анекс към друг
договор за кредит от 2006 г. Размерът на годишната лихва е уговорен като сбор от базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период за
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 0,45 пункта. Към момента на
сключване на договора БЛП на банката е в размер на 7 %. Посочено е също, че действащият
БЛП на кредитната институция не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните. Кредитополучателят заплаща на банката и следните
такси: 1.5 % от размера на кредита еднократно – такса за управление; в началото на всяка
следваща година, считано от откриването на заемната сметка – годишна такса за управление
в размер на 0.3% върху размера на непогасената главница към същата дата; 40 лв.
еднократно дължима административна такса. Крайният срок за погасяване на кредита е 240
месеца, считано от откриването на заемната сметка, която от своя страна се открива след
учредяване на уговореното между страните обезпечение на кредита и изпълнение на
останалите условия по усвояването. Погасяването на кредита е уговорено на равни месечни
вноски, включващи главница и лихва, в общ размер на 802,54 лева. Посочено е, че при
промяна на БЛП на банката за жилищни кредити, размерът на погасителната вноска се
променя автоматично. Нотариалните такси за учредяване, заличаване или подновяване на
ипотеката също са уговорени за сметка на кретитополучателя – чл.13, ал.2 от договора.
Съгласно чл.18, ал.1 от договора при непогасяване на която и да вноска по кредита или при
неизпълнение на друго задължение, банката може да направи кредита частично или изцяло
предсрочно изискуем. Ал. 2 на същия член предвижда, че при неиздължаване на три
последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият непогасен остатък от кредита
се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска. Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да било волеизявление на
страните.
Представени са доказателства за учредяване на уговорените с договора за кредит
3
обезпечения – залог върху движими вещи – модулна станция 10 куб.м., мачтов
трансформаторен пост и ВЛ – модел „Ерексон“, три броя поставаеми модули за бензин,
дизел и газьол, които съгласно протокол за отговорно пазене са оставени на съхранение при
залогодателя Б. Я., както и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от
26.09.2007г. върху имот в землището на гр. Ботевград, отреден за построяване на
„Газостанция за зареждане на автомобили, паркинг, едноетажна обслужваща сграда и
подземен резервоар“, ведно с построените в него модулна газостанция и обслужващи
сгради.
Условията по договора за кредит са предоговаряни с допълнителни споразумения
/анекси/.
С анекс от 01.10.2007г. страните са договорили промяна в размера на годишната лихва,
посочена като базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева, валиден за
съответния период за начисляване на лихвата, намален с 0.05 пункта. Към момента на
сключване на анекса БЛП на банката за жилищни кредити в лева е в размер на 7,5 %.
На 28.04.2010г. е подписано последващо допълнително споразумение. Същото
съдържа установителна част, в която страните са посочили какъв е размерът на
задълженията по кредита към датата на сключването му – редовна главница и лихви. С
подписването на споразумението страните са договорили облекчен ред за погасяване на
съществуващите вземания по договора, с изричната уговорка, че при неплащане на две
месечни вноски, кредитополучателят губи правото да ползва облекчението.
Подписаното на 29.12.2010г. допълнително споразумение също съдържа
установителна част, в която страните са посочили какъв е размерът на задълженията по
кредита към датата на сключването му – просрочени главница, лихви, такси и плащания по
застраховки, редовна главница и лихви. Страните са постигнали съгласие задълженията по
процесния кредит да бъдат „преоформени“ от банката, като към редовната непогасена част
от главницата по първоначалното задължение бъде прибавено задължението за просрочена
главница, лихви, такси и плащания по застраховки. Срещу поемането на така
преоформените задължения кредитополучателят получава правото на облекчен ред за
погасяване на дълга за срок и при размер на вноските, уговорени между страните. Извън
това, е променен и начинът, по който се формира дължимата лихва по кредита, посочена
като сбор от действащия БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута и
надбавка от 0.30 пункта.
Със сходни уговорки са сключени още три анекса – от 30.06.2011г., 22.02.2012г. и
05.03.2013г. Всички споразумения съдържат установителна част, с посочване размера на
задълженията по кредита към датата на сключване на анекса и съгласие задълженията по
процесния кредит да бъдат „преоформени“ от крдитиращата институция като към редовната
непогасена част от главницата по първоначалното задължение бъдат прибавени
просрочените задължения. Срещу това се договаря облекчен ред за погасяване на дълга за
определен срок, след което главницата по кредита се олихвява с уговорена между страните
лихва, формирана като сбор от действащия БЛП на кредитора за жилищни кредити в
4
съответната валута и фиксирана надбавка.
На 05.11.2013г. е сключен анекс с посочената по-горе установителна част относно
размера на дълга, уговорка за „преоформяне“ на същия по описания вече начин и промяна
на лихвения процент след съответния период на облекчено погасяване, формиран като сбор
от референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната
валута, плюс договорна надбавка от 6.6 пункта.
Поради неизпълнение на задължението на ответника за погасяване на месечна вноски
по кредита с падеж 11.04.2014г., ищцовата страна е пристъпила към обявяване на същия за
предсрочно изискуем, за което ответникът Я. е бил уведомен с нотариална покана, връчена
му лично на 27.02.2018г.
С отговор на нотариална покана от 07.03.2018г. ответникът е завил, че не оспорва
сключването на процесния договор за кредит, но оспорва такъв реално да му е бил
предоставян. Поддържа, че не е получавал сумата от 100 000 лева – главница по процесния
договор, поради което не дължи връщането на същата, ведно с акцесорните вземания за
лихви, такси и пр.
С исковата молба по делото са ангажирани от ищеца банкови бордера, от които се
установяват операции, извършени от банката по банковата сметка, обслужваща процесния
кредит, както и три броя банкови бордера с молба от 07.06.2019г., сред които банково
бордеро №1766915/04.10.2007г. за плащане в брой на каса при „ДЗИ Банк“ АД на сума в
размер на 98 350 лв. на ответника, оспорено от него като неистински документ с
твърдението, че поставеният в същото подпис не е негов.
Прието е по делото и искане за усвояване на суми по кредит, получено по факс във
финансов център „Витоша“ на „ДЗИ Банк“ АД, с посочена дата 02.10.2007г., от името на
ответника и с положен за ответника подпис. Във връзка с оспорване авторството на подписа,
положен от името на ответника върху приетото по делото копие на документа, е разкрито
производство по чл.193 ГПК и е изслушано заключението на съдебно-графическа
експертиза на вещото лице Г. М. . От същото се установява, че подписът в графа „С
уважение“ в приложеното по делото копие на искане за усвояване на суми по кредит от
02.10.2007г. към договор за кредит №595 от 21.09.2007г. се явява копие на подпис, който в
оригиналния му вид е положен от Б. Я.. Вещото лице обаче заявява, че не може да даде
категоричен отговор на въпроса дали подписът е положен в оригинала на документа
саморъчно от ответника или е бил пренесен, тъй като подобно заключение може да се даде
само след изследване на оригинала на документа, какъвто по делото липсва. При направено
искане от страна на ответника за представяне по делото на оригинала от въпросния
документ, ищецът е заявил, че не разполага със същия, поради което и на основание чл.183,
изр. последно от ГПК, с определение от открито съдебно заседание, проведено на
18.09.2020г., СГС е изключил от доказателствата по делото въпросният препис от искане за
усвояване на суми по кредит.
Заключението на изслушаната в първата инстанция съдебно-графологична
5
експертиза /СГФЕ/ обхваща и проверка на подписите, положени от името на ответника в
допълнителни споразумения към договор за банков кредит №HL595 /21.09.2007г., а именно
– от 28.04.2010г. и погасителен план към него; от 29.12.2010г.; от 30.06.2011г.; от
05.11.2013г. и погасителен план към него, както и върху Искане за усвояване на суми по
кредит към договор за креди №595 от 21.09.2007г., доколкото с определение на съда от
20.05.2019г. по отношение на същите е открито производство по оспорване истинността им
в частта относно авторството на подписите, положени от името на ответника Я..
Заключението на вещото лице е категорично, че подписите за кредитополучател на всеки
лист в допълнително споразумение от 28.04.2010г. и погасителния план към него, както и в
допълнителни споразумения от 29.12.2010г. и от 30.06.2011г. не са положени от ответника.
Подписите за кредитополучател на всеки лист в допълнително споразумение от 05.11.2013г.
и погасителния план към него от 26.11.2013г. са положени от ответника.
Заключението на вещото лице е оспорено от ответника, поради което СГС е допуснал
повторна СГФЕ със задачата да изследва подписите в същите документи, които са били
обект на изследване при изготвянето на заключението на първоначалната СГФЕ, с
изключение на задачата относно авторството на подписа в искането за усвояване на суми по
кредит от 02.10.2007г., с оглед изключването на преписа от този документ от
доказателствата по делото.
Заключението на повторната СГФЕ, сочи, че подписите за кредитополучател на всеки
лист в допълнително споразумение от 28.04.2010г. и погасителния план към него, както и в
допълнителни споразумения от 29.12.2010г. и от 30.06.2011г. не са положени от ответника.
За подписите за кредитополучател на всеки лист в допълнително споразумение от
05.11.2013г. и погасителния план към него от 26.11.2013г. вещото лице допуска, че са
положени от ответника. При изслушването е о.с.з. пред градския съд вещото лице пояснява,
че в графологията не се борави с проценти вероятност, но при съпоставка на съвпаденията и
различията, особено в частните признаци, отразени в подписа, надделява заключението – с
допускане – за полагане на подписите в документите по т. 2 от заключението, от ответника.
Като взе предвид заключенията на двете експертизи, които са компетентно изготвени,
пълни и се подкрепят взаимно, съдът намира за установено от фактическа страна, че
допълнително споразумение от 28.04.2010г., погасителния план към него и допълнителни
споразумения от 29.12.2010г. и от 30.06.2011г. не са подписани от ответника, а
допълнително споразумение от 05.11.2013г. и погасителния план към него от 26.11.2013г. са
подписани от него.
По делото е изслушано първоначално и допълнително заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, изготвено в два варианта. От същите се установява, че на
04.10.2007г. разплащателна сметка с титуляр Б. Ц. Я. и IBAN ********** със 100 000 лв.,
представляваща сумата по процесния договор за потребителски кредит. От представеното
по делото нареждане-разписка – банково бордеро № 1766915/04.10.2007г. се установява, че
на същата дата ответникът е изтеглил в брой на каса от банкова сметка в „ДЗИ Банк“ с
IBAN ********** сумата от 98 350 лв. Като получател на сумата в бордерото е посочен Б. Ц.
6
Я., ЕГН **********, с документ за самоличност № **********. Изтеглената сума е отразена
и в извлечението по сметката с новия IBAN **********. По предоставени на вещото лице от
банката данни, кредитът е отпуснат след вливането на „ДЗИ Банк“ в „Българска пощенска
банка“, поради което номерът на сметката /IBAN/ е сменен от 01.01.2007г. При
изслушването в о.с.з. вещото лице пояснява, че по изисквания на Търговския закон, в
шестмесечен период след извършеното вливане сметките се водят паралелно, като в
приемащата банка са прехвърлени всички сметки на влялата се банка, които са получили
нов IBAN. По сметката в „Българска пощенска банка“ са отразени всички движения по
сметката в „ДЗИ Банк“ за предходен период. Що се касае до банковите бордера, вещото
обяснява, че поначало те представляват извлечения от банковата система, поради което и не
носят подписа на клиента.
Ответникът е погасил общо 77 вноски по кредита, до вноската от 10.03.2014г. и
частично лихва по вноската с падеж 10.04.2014г. в размер на 997,42 лв., което е извършено с
плащане по кредита от 27.10.2014г. След тази дата плащанията по кредита са
преустановени. Така, незаплатената част от главницата, при приложение на всички
сключени между страните допълнителни споразумения и извършените капитализации, е в
размер на 116 574,36 лв. Размерът на начислените и непогасени нотариални такси възлиза
на 746 лв., от които 556, 40 лв. такса за подновяване на договорна ипотека по вальор от
26.07.2017г. и 189,60 лв. – такса за връчване на нотариална покана по вальор от 09.02.2018г.
От допълнителното заключение на ССчЕ /също прието в СГС/ се установява, че без да
се прилагат уговорките, направени с допълнителните споразумения, за които по делото има
данни, че не са подписани от ответника и без да се вземат предвид извършените
капитализации на просрочени лихви към редовната главница, дължимата главница по
договора за кредит възлиза на 88 888,12 лв., от които падежирала главница към 07.02.2018г.
– 14 209,01лв. и предсрочно изискуема главница – 74 679,11лв.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК
по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан
от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на
закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК - т.1.
В контекста на посочената процесуална разпоредба, САС в настоящия си състав намира
първоинстанционното решение за валидно и допустимо, а и изцяло правилно поради
следните причини:
В отхвърлителната си част, атакуваният съдебен акт е влязъл в сила като необжалван от
никого. Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Първото от тях касае оспорване на усвояването на кредита и липсата на искане за усвояване,
7
както и твърдяна неавтентичност на ксерокопие, представено от процесуалните
представители на банката на „Искане за усвояване на суми по кредита“.
САС също намира, че процесният кредит е бил отпуснат и усвоен от кредитополучателя Я.
на 04.10.2007г. - това се установява с категоричност от заключението на изслушаната по
делото в първата инстанция ССчЕ, както и от приетите по делото писмени доказателства.
Доли и при изключването от доказателствата на копието на документа – искане за усвояване
от 02.10.2007г. не разколебава този извод. Няма и приемливо обяснение за извършените от
ответника погашения на 77 вноски по кредита, както и за подписването на допълнителни
споразумения към същия, като напр. анекса от 05.11.2013г. /за който по делото е безспорно
установено, че е подписан от ответника/ и анексите от 22.02.2012г. и 05.03.2013г. /чието
подписване от негова страна изобщо не се оспорва/, ако усвояването е извършено, както се
твърди в отговора на искова молба, от трето, неизвестно за въззивника Я., лице.
Заверяването на банкова сметка на ответника с IBAN: **********– нов номер на сметката
след влизането на „ДЗИ Банк“ АД в „Българска пощенска банка“ АД, със сумата от 100 000
лв., което се установява с категоричност от заключението на ССчЕ, има доказателственото
значение на плащане на сумата от кредитора на кредитополучателя. Ето защо, след
преценка на всички приети по делото доказателства поотделно и в съвкупност, САС също
приема, че въззиваемата банка е доказала усвояването на сумата от 100 000лв. – главница по
процесния договор за кредит, по посочената по-горе банкова сметка. Този извод не се
разколебава, дори и при резултатите от съдебно-графологичните експертизи от първата
инстанция и при изключването от доказателствения материал по делото на копието на
документа, озаглавен „Искане за усвояване на суми по кредита“.
Останалите оплаквания в жалбата на Я. са свързани с възражения по заплащания на суми
по кредита, които той счита, че не съответстват на действителността и се касаело за
неправилни изводи на СГС на базата на заключенията по ССчЕ. Същите обаче не се
възприемат като основателни от настоящата инстанция, понеже от заключението на ССчЕ се
установява, че последната заплатена изцяло вноска по кредита е тази с падеж 10.03.2014г., а
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем, за което
ответникът е бил уведомен с нотариална покана, получена от него на 27.02.2018г. Ето защо,
съдът намира че искът е доказан по основание както по отношение на падежиралата, така и
по отношение на предсрочно изискуемата главница, а по отношение на неговия размер се
установява по делото, че част от допълнителните споразумения към процесния договор за
кредит не са били подписани от ответника Я.. По тази причина, следва да бъде кредитиран
този вариант на допълнителното заключение на ССчЕ, който е изчислил размерите на
дължимата по договора главница, без да съобразява въпросните допълнителни
споразумения. На следващо място, правилно СГС е възприел този вариант на съдебно-
счетоводната експертиза, при която, не са взети предвид уговорките за капитализация,
направени с допълнителните споразумения, които представляват по същество нищожни
уговорки за анатоцизъм и без да се вземат предвид допълнителни споразумения от
28.04.2010г., 29.12.2010г. и от 30.06.2011г., за които е установено, че не са подписани от
8
ответника. По този начин, реално се е стигнало до частично отхвърляне на иска за сумата
над 88 888.12 лв. до 116 574.36 лв., в която част липсва оспорване пред настоящия съд. Що
се отнася до сумата от 88 888.12 лв. и нотариалните такси от 746 лв., то те са безспорно
дължими, вследствие невръщането им от кредитополучателя и упражненото право на
банката да направи вземанията си по договора за кредит изискуеми предсрочно поради
неплащането на задълженията на Я. – в съответствие със закона и сключената помежду им
сделка.
В обобщение, налице е пълно съвпадение в изводите на първостепенния и настоящия съд,
поради което в атакуваната си част, решението на СГС трябва да се потвърди изцяло. При
това положение, право на разноски има само въззиваемата страна, но тя няма претенции за
такива.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 260825 от 08.03.2022 г. по гр.д. 4237/2018 г. по описа на
СГС, I-30 състав в обжалваната му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9