МОТИВИ към Присъда №*/20.05.2020г.,
постановена по НОХД №308/2019г. по описа на Старозагорски окръжен съд
Производството е образувано по внесен обвинителен акт
от Окръжна прокуратура Стара Загора срещу И.П.Б. ЕГН **********, роден на *** ***, имащ настоящ и постоянен адрес ***,
българин, с българско гражданство, с основно образование, ***, ***, неосъждан, за това, че на 23.09.2018г. около
15.00 часа на общински пътен участък - улица, северно от блок № * в ж.к.“***“
на гр. Казанлък обл. Стара Загора, между вход Д и
вход Е, имаща статут на обслужваща улица VI клас между кв.384 от северна и кв.
395 от южна страна от уличната мрежа на гр. Казанлък, при управление,
изразяващо се в движение назад на МПС — лек автомобил марка “***“ с per. № ***, е нарушил
правилата за движение предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно:
-
по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението
по пътищата:
с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;
-
по чл.40 ал.1 от ЗДвП - „Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“
- тъй като И.П.Б. като водач на МПС - л.а.м. “***“ с peг. № *** при извършване
на тази маневра потегляне назад, която е свързана с изменение на положението на
пътното превозно средство спрямо пътя и останалите участници в движението, не
се е убедил, че зад автомобила няма друг участник в движението, а именно
пешеходец,
-
по чл.40 ал.2 от ЗДвП - „По време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности“ - тъй като И.П.Б. като водач на МПС - л.а.м. “***“ с per. № *** при движението
назад на управляваното от него моторно превозно средство не е наблюдавал пътя
зад превозното средство марка “***“ с per. № ***, както и не е
осигурил друго лице, което да му сигнализира за наличието на пешеходец зад
автомобила му,
като с деянието си по
непредпазливост е причинил смъртта на А. Д. М. от гр. Казанлък, с ЕГН **********
-
престъпление по
чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 предл.З
от НК вр.чл.5 ал.1 т.1 и чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
С протоколно
определение от 24.02.2020г. по реда на чл.287 ал.1 НПК е допуснато поисканото
от прокурора изменение на обвинението, като същото се счита повдигнато срещу
подсъдимия И.П.Б. за това, че на 23.09.2018г. около 15.00 часа на общински пътен участък – улица,
северно от блок № * в ж.к.“***“ на гр. Казанлък обл.
Стара Загора, между вход Д и вход Е, имаща статут на обслужваща улица
VI клас между кв.384 от северна и кв. 395 от южна страна от уличната мрежа
на гр. Казанлък, при управление на МПС – лек автомобил марка “***“ с рег. № ***,
при потегляне от място е нарушил правилата за движение предвидени в Закона за
движение по пътищата, а именно:
- по чл.20 ал.1 ЗДвП – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.5
ал. 1 т.1 ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”, като е
допуснал автомобилът да извърши самостоятелно движение назад и с деянието си по
непредпазливост е причинил смъртта на А. Д. М. от гр. Казанлък, с ЕГН **********
- престъпление
по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 предл.З от НК вр.чл.5 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 ЗДвП.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа измененото обвинение, като излага
подробни съображения относно съставомерността на
деянието. Моли съда да определи наказанието към предвидения от закона минимум,
предвид чистото съдебно минало, напредналата възраст и добрите характеристични
данни на подсъдимия. Счита, че са налице условията на чл.66 ал.1 НК и моли
изпълнението на наказанието да бъде отложено за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила. Предлага наказанието лишаване от
правоуправление да бъде определено в размер, съответстващ на наказанието
лишаване от свобода.
Частните
обвинители
Д.Т.Т., Т.Т.Д., С.Д.Т. със съгласието на майка си Д.Т., А.Д.Д. и М.Д.Д. със съгласието на майка си Т.Д.,
не се явяват и не изразяват становище по същество на обвинението.
Повереникът на всички частни обвинители адв.
М.Д. подкрепя изложените подробни доводи от представителя на публичното
обвинение. Моли съда да определи на подсъдимия Б. наказание към средния размер,
предвиден от закона, както и в същия размер наказание лишаване от правото да
управлява МПС. Не претендира за разноски, тъй като такива за адвокатско
възнаграждение в наказателното производство не са направени.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Р.К. моли съда да приеме, че е
налице хипотезата на случайно деяние, уредена в разпоредбата на чл.15 НК. Ако
съдът приеме, че деянието е съставомерно, то да
определи наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК при наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият
И.П.Б. поддържа изложеното от защитника си.
В
последната си дума подсъдимият И.П.Б. изразява съжаление за случилото се и
заявява, че не е искал това да се случи.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
становищата на страните, намери за установено следното:
Подсъдимият
И.П.Б. е правоспособен водач на МПС от 04.04.1962г. с придобита категория за управление на МПС – А и
от 05.09.1972г. с придобита категория за управление на МПС – В, като притежава
валидно СУМПС под № ********* от 02.06.2010г. с валидност до 17.05.2020г., с
отразени в него категории за управление на МПС – А АМ В. Води се на отчет в с-р
„КАТ” при ОД МВР гр. Стара Загора. До момента спрямо него има издадени и влезли
в законна сила множество на брой актове за установяване на административно
нарушение по Закона за движение по пътищата, наказателни постановления и
електронен фиш, повечето от които са му били издадени в периода от 2010г.
насам.
В
ранния следобед на 23.09.2018г. около *.00 – *.30 часа,
пострадалата А. Д. М. на 78 години посетила централния кооперативен пазар на
гр. Казанлък. След като си напазарила хранителни
продукти от пазара, М.се отправила към пиацата на такситата, намираща се в
непосредствена близост до пазара. Придвижвала се с помощта на бастун, имащ
четири крачета. На таксиметровата пиаца пострадалата
се качила на предната пасажерска седалка на таксиметров автомобил марка “***“ с рег. № ***, с водач подсъдимия Б.. Помолила да я закара до блок № * в ж.к.“***“ на гр. Казанлък. Б. приел поръчката и
закарал с таксиметровия си автомобил М.до поисканата от нея дестинация.
Около 15.00 часа подсъдимият преустановил
движението на таксиметровия автомобил в междублоковото пространство на ж.к.“***“,
северно от блок №
*, на улица между вход Д и вход Е на блока, имаща статут на обслужваща улица
VI клас между кв.384 от северна и кв. 395 от южна страна от уличната мрежа
на гр. Казанлък. Предната част на колата сочела на север, а задната част на юг
и към входовете на блока. Времето било топло, сухо, ясно и с нормална видимост
за сезона, като на мястото на преустановяване на движението на автомобила
липсвали неравности по пътното платно, както и други предмети и участници в
движението които да нарушават видимостта напред и назад на водача Б.. А. М.платила
за услугата, след което слезнала от автомобила,
минала зад него, като се насочила към вх.Ж на блок № *, в който живеела.
Придвижвала се бавно в посока север-юг, с помощта на бастуна, заради
напредналата си възраст и заболяванията, които имала. Междувременно, Б. прибрал
дадената му парична сума, запалил двигателя на автомобила и предприел потегляне
напред в посока север. Улицата била с наклон в посока север - юг, като при
привеждането на автомобила в движение подсъдимият не съобразил това
обстоятелство, както и не съобразил, че, поради проблемите си с придвижването, А.
М.не е успяла да премине върху тротоара, а се намирала все още зад
таксиметровия автомобил. Решаващи се оказали и забавените рефлекси на Б.,
дължащи се на напредналата му възраст. При запалването на двигателя, същият
освободил ръчната спирачка, оставил скоростния лост на неутрална позиция и не
подпрял спирачния педал, а го оставил също в свободна позиция. Това, при
съществуващия наклон на улицата в посока север
- юг, позволило на автомобила да извърши самостоятелен ход назад. Същият
изминал разстояние от един метър, при което последвало съприкосновение с пешеходката
М.. Контактът между автомобила и
пострадалата се реализирал с дясната част на пластичната облицовка на задната
броня на автомобила, на височина 0.37 - 0.57 м. от пътното покритие в долния
ляв крайник на пешеходката М.. След реализиралия се удар, тялото на
пострадалата М.пропаднало върху пътното платно, върху дясната си страна, след
което се установило по гръб върху пътното платно. Реализиралият се удар между
автомобила и М.бил неволно наблюдаван от свидетелите В.А.М. и П.В. Д.– и двете
живущи в блок №
* на ж.к.“***“. Св. М. се развикала „Бай
Иване, какво правиш, не виждаш ли, че ще убиеш жената“, като се затичала към
мястото на инцидента. Чувайки виковете, подсъдимият задействал спирачната
система. Дал колата леко напред, за да не пречи на движението и слезнал от нея. С помощта на свидетелките М. и Д./с фамилия
Н. по ДП/, Б. се опитал да изправи пострадалата. Това обаче не се случило, тъй
като тя била доста висока и едра жена. Около падналата на земята жена имало
разпилени боб и други хранителни продукти. Св. Д.се обадила на тел.112. Малко
след обаждането пристигнала линейка, на която пострадалата била качена и
откарана във ФСМП Казанлък.
На мястото на станалото ПТП пристигнала
и дежурната оперативно-следствена група при РУ Казанлък. Извършен бил оглед на
пътно-транспортно местопроизшествие, като резултатите от него били отразени в
съставен за целта протокол за оглед на местопроизшествие от 23.09.2018г.,
включително е и бил изготвен фотоалбум за посетено местопроизшествие.
Полицейските служители от РУ Казанлък - свидетелите С.Д.М. и И.С.И. тествали на
място водача Б. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест 7510 Дрегер“ с фабр. № ARDN 0022, който
отчел отрицателен резултат в издишания от обвиняемия въздух.
В здравното заведение в гр. Казанлък
било констатирано, че пострадалата А. М.има счупване на дясната бедрена шийка.
Това наложило тя да бъде пренасочена за лечение в МБАЛ „Тракия парк“ гр. Стара
Загора. Хоспитализирана била в това болнично заведение на 23.09.2018г.
Рентгеновата снимка от същата дата потвърдила, че се касае за счупване на дясна
бедрена шийка. Пред лекарския екип в болничното заведение М.описала начина на
получаване на травматичното й увреждане, след блъскането й от лек автомобил в
гр. Казанлък. На 24.09.2018г. в Отделение по ортопедия и травматология на
болничното заведение била извършена операция на пострадалата по смяна на
тазобедрена става. Операцията преминала без усложнения. Усложнения не се
наблюдавали и в следоперативния период от 24 часа. На 27.09.2018г. сутринта М.повърнала
кръв. Моментално бил извикан гастроентеролог за консултация. Докато се
извършвала консултацията М.получила сърдечно-съдова недостатъчност, в резултат
на което починала. Направили се реанимационни опити,
но без успех.
Направена била на 27.09.2018г.
аутопсия на тялото на А.М., като бил съставен аутопсионен
протокол № 8 за
месец септември 2018г. с посочване на:
I. Клинична диагноза в него
-
1. Счупване на бедрената шийка,
закрито.
2.
Сърдечна недостатъчност, неуточнена. Инсулинозависим
захарен диабет.
3.
Хронична бъбречна недостатъчност, неуточнена.
II. Патологоанатомична
диагноза в него -
1.
Счупена бедрена
шийка.
2.
Масивна
белодробна мастна емболия.
3.
Оток на мозъка, лептоменингитите и белите дробове.
4.
Остри циркулаторни нарушения на вътр.органи.
5.
ХИБС – макро и микроцикатрикси на миокарда.
6.
Генерализирана
атеросклероза на аорта, коронари и мозъчните съдове в
стадий на усложнени плаки.
7.
Артериална
хипертония – хипертрофия и дилатация на ЛСК, артериоло-хиалиноза на бъбреците.
8.
Захарен диабет.
9.
Хроничен пиелонефрит.
10.
Оперативна интервенция – частична смяна на
тазобедрена става.
Посочено е, че, както клиничното,
така и патоморфологичното изследване, сочат за
основно заболяване счупване на бедрена шийка с последвала оперативна
интервенция. В хода на заболяването рязко е настъпила масивна белодробна мастна
емболия с последвали ОДН и ОССН, което дава право да се приеме, че тя е пряка
причина за смъртта. Другите заболявания са съпътстващи, без пряко отношение към
смъртта.
По досъдебното производство е назначена
и извършена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 361/2018г. от
29.10.2018г. В експертното заключение се сочи, че непосредствена причина за
смъртта на А. Д. М. от гр. Казанлък е масивна мастна белодробна емболия, която
се явява усложнение на счупването на шийката на дясната бедрена кост и
наложилата се оперативна интервенция по този повод, изразяваща се в цялостна
подмяна на дясната тазобедрена става. Във връзка с претърпяното ПТП на
23.09.2018г. пострадалата А. Д. М. е получила счупване на шийката на дясната
бедрена кост. Това счупване е от действието на твърди тъпи предмети и отговаря
да е получено по време и начин, отразени в материалите по досъдебното
производство – блъскане на пешеходец от лек автомобил при движение на заден ход
с последващо падане на терена. Това счупване е от
характер да причини трайно затруднение на движенията на десния крак, които при
правилно протичане на оздравителния процес се възстановяват за срок от около
една година.
В експертното заключение е посочено
също така, че е налице причинно-следствена връзка между травмата при ПТП и
настъпилата смърт на лицето А. Д. М..
По досъдебното производство
е била назначена и извършена на 15.06.2019г. комплексна по своя характер
съдебно медико-автотехническа експертиза от две вещи
лица, съответно съдебен медик и автоексперт. Видно от
заключението, изслушано в съдебното производство, към момента на първоначалния
контакт пешеходката е била ориентирана с лявата си страна към задната дясна
част на лекия автомобил марка “***“ с рег. № ***. Основание за това е заключението, че тялото на
пострадалата е пропаднало на пътното покритие на дясната си страна. Процесният лек
автомобил непосредствено преди настъпването на ПТП не е бил в движение –
началната скорост на движение преди удара е възлизала на 0 км/час. От събраните
доказателства по делото следва да се приеме, че от момента на удара до
спирането на автомобила същия е изминал около 1 метър. В тази връзка и от
направените изчисления е видно, че скоростта на движение на процесния
лек автомобил на заден ход в момента на удара е възлизала на 3.6 км/час.
Определената скорост на движение на процесния лек
автомобил от 3.6 км/час не е надвишавала максимално разрешената скорост за
конкретния пътен участък, която за населено място, съобразена с категорията на
превозното средство, възлиза на 50 км/час. Произшествието настъпва в светлата
част на денонощието, при условията на нормална видимост, на прав и равнинен
пътен участък. Липсват данни и свидетелски показания за наличие на предмети и
други превозни средства, нарушаващи линията на видимост на водача и
пешеходката. Водачът е имал техническа възможност да следи движението на
пешеходката след слизането й от автомобила и въобще конкретната пътна
обстановка в огледалата за обратно виждане. В същото време, пешеходката е била
ориентирана с гръб към процесния лек автомобил и не е
имала възможност да следи движението му след слизането от него.
Непосредствената причина за смъртта на А. Д. М. от гр. Казанлък е масивна
мастна белодробна емболия, която се явява усложнение на счупването на шийката
на дясната бедрена кост и наложилата се оперативна интервенция по този повод.
Налице е причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и последвалия
смъртен изход. Настъпването на смъртта на А. Д. М. представлява непредотвратимо
обстоятелство и при какъвто и да е по-различен подход при лечението, за което в
конкретния случай са способствали възрастта и предшестващото здравословно
състояние на пострадалата. Проведеното лечение в болница Тракия е било
съобразено с медицинските стандарти. Не се констатират пропуски в лечението. В хода на съдебното производство беше
извършен оглед на мястото на произшествието от съдебния състав в присъствието
на страните и вещите лица от назначената комплексна геодезическа
и автотехническа експертиза, за който е изготвен
протокол и фотоалбум, неразделна част от същия. Беше установено, че от
положението, в което подсъдимият е спрял автомобила, е имал възможност да
потегли по улицата в посока север – т.е. направо и не е било необходимо да
извършва маневра назад. Установи се и наличието на наклон по същата улица в
посока север – юг, който беше замерен от вещото лице геодезист на 2,5%. От
заключението на комплексната експертиза се установява, че при този наклон
автомобилът би извършил самостоятелно движение назад при свободна позиция на
ръчна спирачка, скоростен лост и спирачен педал. Сочи се също и че автомобилът
би могъл да измине и по-голямо разстояние от заявеното в предходната експертиза
такова от един метър, когато е последвало съприкосновението с пострадалата А.М..
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
По описания начин с деянието си на
23.09. 2018г. подсъдимият И.П.Б. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342
ал.1 предл.3 от НК вр.
чл.20 ал.1 от ЗДвП, тъй като на заявеното в обвинението място в гр. Казанлък
при потегляне от място не е контролирал управлявания от него лек автомобил “***“ с рег. № ***, като е допуснал автомобилът да
извърши самостоятелно движение назад и с деянието си по непредпазливост е
причинил смъртта на А. Д. М. от гр. Казанлък с ЕГН **********. От заключението
на назначената комплексна геодезическа и автотехническа експертиза и от извършения от съдебния
състав оглед се установява по категоричен начин, че улицата, по която е
възнамерявал да излезе подсъдимият от междублоковото пространство, е с наклон в
посока север-юг от 2,5%, което означава 10 см за разстоянието от началото до
края на автомобила. Това обстоятелство е следвало да бъде взето предвид от
водача, като заостри вниманието му за задействане на спирачната система. Същият
не го е сторил и при това несъмнено напредналата му възраст също е обусловила
забавеното превключване от свободна позиция на скоростния лост на такава на
първа предавка за потегляне и то при освободена ръчна спирачка и незадействан
спирачен педал. Това е позволило автомобилът да извърши свободно движение назад
в посока юг и да последва удар с намиращата се в този момент зад него
пострадала М.. В случая е изминато разстояние от един метър, но експертът е
категоричен, че при този наклон „плъзгането“ на моторното превозно средство е
могло да продължи и на по-голямо разстояние. Вярно е, че пострадалата не е
починала от причинена при самия удар травма, но заключението на СМЕ категорично
установява причинната връзка между причиненото счупване на тазобедрена става,
последвалата хирургическа интервенция и съответно последвалото същата усложнение
– масивна мастна белодробна емболия, причинила леталния изход.
Деянието
е осъществено от подсъдимия И.П.Б. виновно, по непредпазливост като форма на
вината, тъй като е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици от липсата на непрекъснат
контрол върху управляваното моторно превозно средство.
Несъстоятелни са доводите на защитата
във връзка с изключването на вината при условията на чл.15 НК – случайно
деяние. В случая не е налице нито едно от визираните в този текст условия. От
една страна, подсъдимият е бил длъжен по силата на чл.20 ал.1 ЗДвП непрекъснато
да контролира управляваното моторно превозно средство – т.е. налице е
нормативно задължение да съобрази, че потегля при наклон и че трудноподвижната пострадала все още се е намирала зад
автомобила. От друга страна, не са налице обективни фактори, които да са
попречили на Б. да съобрази горните обстоятелства и да реагира адекватно.
Забавените рефлекси, дължащи се на напредналата възраст, не го освобождават от
вмененото му от закона задължение по чл.20 ал.1 ЗДвП.
Ето защо съдът призна
подсъдимия И.П.Б. за виновен по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 предл.З от НК вр. чл.20 ал.1 ЗДвП. Съдът призна подсъдимия за невинен в това да
е извършил и нарушение на правилото по чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП и го оправда в тази
част на обвинението. Съобразно константната практика на ВКС, нарушението на
специална разпоредба от закона за движение по пътищата поглъща допуснатото
такова и по общ текст от същия закон. В случая разпоредбата на чл.20 ал.1 ЗДвП
се явява специална по отношение на тази по чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП.
ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ
За извършеното престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода от две до шест години. При индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи същата
обстоятелства: чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, отразени
в представената по ДП справка, напредналата възраст, както и факта, че след
деянието сам е върнал разрешителното за осъществяване на таксиметрова дейност.
Вярно е, че в дадените обяснения същият не изразява критично отношение към
извършеното, интерпретирайки случилото се от своя гледна точка, но сам по себе
си този факт разкрива, че Б. е осъзнал несправянето си и то на тази възраст с
посочената дейност, като сам е решил да я преустанови. В полза на подсъдимия
следва да се отчете и обстоятелството, че, макар и ***, е работил, за да
подпомогне семейството си.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства бяха съобразени множеството нарушения на правилата за движение по
пътищата, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред –
както с глоби, така и с отнемане на контролни точки. Сред допуснатите
нарушения, видно от представената от КАТ справка, преобладават тези по чл.5
ал.1 т.1 ЗДвП /създаване на опасност за движението, както и поставяне в
опасност живота и здравето на хората/ и
по чл.6 т.1 пр.3 ЗДвП /несъобразяване с пътните знаци/. Бяха отчетени и
напредналата възраст и недобро здравословно състояние на пострадалата, в
частност и затрудненото ѝ придвижване, които Б. не е съобразил при
потеглянето с автомобила.
Изложеното мотивира съда да приеме, че
наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и на подсъдимия И.Б. беше наложено наказание към предвидения от
закона минимум – две години лишаване от свобода.
Неоснователни са доводите на защитата
за определяне на наказанието при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК, тъй като не са
налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и
най-лекото предвидено от закона наказание да се явява несъразмерно тежко.
Такива не бяха заявени, а установените от съда сочат единствено на превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Наличието и на посочените отегчаващи тази
отговорност не следва да се пренебрегва и възпрепятства прилагането на тази
привилегирована норма.
Съдът установи, че са налице всички
законови условия за отлагане изпълнението на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.66 ал.1 НК – подсъдимият не е осъждан, наказанието е под три
години, както и съдебният състав прецени, че за поправянето на Б. не е
необходимо същото да бъде ефективно изтърпяно. Ето защо съдът отложи
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за минималния
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.343г НК във
всички случаи на чл.343 НК съдът постановява и лишаване от право по чл.37 ал.1
т.7 НК. В конкретния случай съдебният състав прецени, че следва лишаването от
право да се управлява моторно превозно средство по отношение на подсъдимия И.П.Б.
следва да е в максималния размер съобразно нормата на чл.49 ал.1 НК – за срок
от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Установените от
справката за нарушител деяния, както се посочи, са изключително такива по чл.5
ал.1 т.1 и по чл.6 т.1 ЗДвП и те се повтарят в годините. Това налага извода, че
подсъдимият е недисциплиниран и рисков водач на МПС и с поведението си на пътя
непрекъснато поставя в опасност живота и здравето на другите участници в
движението. В подкрепа на този извод са и категоричните показания на св. П.В.
Дюлгерска, която сочи „той непрекъснато така си кара“ и „това не му е първото
блъскане, първата катастрофа“. Самият подсъдим не оспорва, че редовно кара
клиенти в този квартал и до жилищния блок, в който е живеела пострадалата М..
Св. Д.установява, че дори веднъж е щял да блъсне нея и детето ѝ. С
връщането на разрешителното за осъществяване на таксиметрова дейност за
подсъдимия остава възможността да управлява собствения си автомобил за лични
нужди. При установеното рисково управление на МПС съдът счете, че следва да
бъде лишен от това право за посочения по-горе срок. Вярно е, че допуснатото
нарушение на ЗДвП не се изразява в драстично нарушаване на правилата за
движение по пътищата, но е поредното невнимание, което този път е довело до
фатален резултат.
Съобразно нормата на чл.189 ал.3 НПК в
тежест на подсъдимия бяха присъдени направените по делото разноски за експертни
заключения, както следва: в размер на 793,35 лв. по приходната сметка на ОД МВР Стара Загора и в размер на 1231,20лв. – по сметка на Старозагорски окръжен съд.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: